Решение по дело №13762/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 498
Дата: 20 януари 2020 г.
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20181100113762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№….

гр. София, 20,01,2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                             СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 13762 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от И.Л.П. иск, с правна квалификация чл. 439 от ГПК, с който се иска установяване по отношение на ответника „Ю.Б.“ АД, че ищецът не дължи сума, в размер на 127462,12лв. – главница, дължима въз основа на изпълнителен лист от 14,06,2012г., издаден по гр.д. № № 25922/2012 г. по описа на СРС, 48 с-в., както и акцесорните вземания за законна  лихва, в размер на 85532,17лв., за периода от 07,11,2012 до датата  на исковата  молба/ уточнение в с.з. от 18,11,2019год. вр.с опр. от 31,05,2019год./ като погасени по давност.

Излагат се съображения, че срещу ищеца се води изпълнително дело № 20128380407354 по описа на ЧСИ М.Б.,*** действие СГС, рег. № 838 на КЧСИ, образувано по молба на ответника за изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 14,06,2012 г., издаден по гр.д. № 25922/2012 г. по описа на СРС, 48 с-в. Ответникът е подал молба за образуване на производството на 01,08,2012 г., на 14,08,2012 г. бил наложен запор върху сметките на ищеца, на 03,09,2012 г. бил наложен запор върху движимите вещи на лицето Ц.Н.. В периода от 18,09,2012 г. до 18,10,2012 г. съдебният изпълнител провел публична продан на недвижим имот, собственост на Ц.Н., като на 19,10,2012 г. бил изготвен протокол за определяне на продавач, а на 23,10,2012 г. постановление за възлагане. Навежда доводи, че издаването на възлагателното постановление е последното действие, годно да прекъсне давността на вземането на ответника. На 05,11,2012 г. било извършено разпределение на постъпилите по проданта суми, но този акт на съдебния изпълнител не прекъсвал давността. В тази връзка твърди, че поради липсата на други изпълнителни действия, към 23,10,2014 г., изпълнителното производство e прекратено и всички действия, извършени след тази дата не следва да се вземат предвид и нямат за резултат прекъсването на погасителната давност на вземането. Посочва, че процесното вземане за главница е погасено по давност на 23,10,2017 г. Поддържа, че вземанията за лихви и разноски по изпълнителния лист са акцесорни и също са погасени по давност на основание чл. 119 от ЗЗД.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-„Ю.Б.“ АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Навежда доводи, че в конкретния случай, извън предмета на делото остава процесуалната незаконосъобразност на воденото изпълнително производство. Твърди, че не е налице перемпция на изпълнителното дело, доколкото, при сезиране на съдебния изпълнител от взискателят за извършване на определено изпълнително действие, той следва да осъществи изпълнителни способ в цялост, като в случая съдебният изпълнител е  овластен по чл. 18 от ЗЧСИ. В този смисъл посочва, че е направил искане за насочване на принудителното изпълнение към движими вещи на лицето Ц.Н., но върху тези вещи бил единствено наложен запор, без да е проведена продан. По този начин, до пълното осъществяване на изпълнителния способ давността не може да започне да тече и пропускът на ЧСИ в тази насока не може да има за резултат прекратяване на изпълнителното дело. Поддържа, че на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, докато трае изпълнителното дело за събиране на вземането, давност не тече.

Съобразно изложеното е заявено становище за  отхвърляне на  исковата претенция. Не претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

От изпълнителен лист, издаден на 14,06,2012год. по гр.д. № 25922/2012год. по описа на СРС,  I Г.О., 48 с-в. и въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение от 14,06,2012год., по същото дело, е видно, че ищецът –И.Л.  П., ЕТ Л. Ц.Н. са осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк  и еф джи България“АД следните суми: 165519,47лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 19,05,2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 39854,54лв. - възнаградителна лихва за периода от 21,09,2010 г. до 18,05,2012 г., 1908,91лв.  такси, 4145,66лв. – държавна такса и 3027,40лв. – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист „Юробанк  и еф джи България“АД е инициирало с молба от 01,08,2012год. изпълнително дело № 20128380407354 по описа на ЧСИ М.Б.,*** действие – СГС, рег. № 838 на КЧСИ.

От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се установява, че ЧСИ е оформил и изпратил на ищеца, в качеството му на длъжник по делото, покана за доброволно изпълнение и съобщение по чл. 418, ал.5 от ГПК, връчена на 17,08,2012год.

По изпълнителното дело са изпратени запорни съобщения от 14,08,2012год. до множество търговски банки в страната за налагане на запор върху налични сметки на ищеца при тях до размера на дължимата сума. От уведомените банки, четири са известили съдебния изпълнител за налични при тях сметки на ищеца – „Уникредит булбанк“ ЕАД, „Ю.Б.“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Райфайзен банк“ АД. Видно от представените по делото съобщения и отговори на посочените банки, запорните  съобщения са връчени на 15,08,2012год.

Въз основа на  искане  изх.№61726/14,08,2012год.   по вх.№35783/15,08,2012год. е вписана възбрана върху собствен на длъжника имот.

На 21,08,2012год. е извършен опис на недвижим имот.

На 04,09,2012год. е  наложен запор на  притежавани от  ищеца движими вещи МПС, установени по справка в СДВР /удостоверение  от 23,08,2012год. на МВР, СДВР, Отдел Пътна полиция/.  

С разпореждане от  12,09,2012год. е  насрочена  публична продан  в периода от 18,09,2012год. до 18,10,2012год. на описаното недвижимо имущество.

С молба от 23,10,2012год. „Обединена българска банка“  е заявила искане за присъединяване по делото на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК;

На 05,11,2012год. е изготвено постановление за разпределение  на  постъпилата сума от 103579,94лв.

На 23,10,2012год. е изготвено постановление за възлагане на имота на М.С.А., влязло  в сила на  02,11,2012год. и вписано в Агенция по вписванията на 06,11,2012год.

На 26,03,2015год. са извършени справки за налично имущество на  длъжника в имотен регистър.

На 03,11,2016год. е постъпила молба от  взискателят Юробанка  България  АД за  насрочване на публична продан на запорираните движими вещи МПС. 

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

По основателността на иска:

Тъй като процесната хипотеза касае вземане, което не е установено с влязло в сила решение, то приложимата материално-правна разпоредба, касаеща давността съгласно чл.110 ЗЗД и чл.111, б.“в“ от ЗЗД е пет години относно главницата, такса и разноски и три години относно претенцията за договорна и мораторна лихва. Неприложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото същата е специална и касае влязло в сила решение, поради което не може да бъде тълкувана  разширително.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото не е предявен иск по чл. 422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на осн.чл. 116, б."б" от ЗЗД. Заповедното производство е уредено  като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение  не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със депозиране на заявлението.

Давността не се прекъсва и с влизане в сила на заповедта за изпълнение или и с изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК, предвид ограничителния характер на чл.116 от ЗЗД, сочещ на основанията за прекъсване на давността, който не може да се тълкува разширително. Действително признаването на  вземането може да се обоснове с конклудентни действия на длъжника, но бездействието да подаде възражение не е равнозначно на признаване на  вземането.

Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява по право като новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на прекратяване на изпълнителното производство има отношение за основателността на предявения отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до който е дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва изпълнителни действия и служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани.

Относно погасяване на вземането по давност, съдът изхожда от мотивите към т. 10 от ТР № 2/20158 г. на ВКС, съгласно които при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В този смисъл преценката дали е изтекла погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните действия по принудително изпълнение, които се считат приложени съобразно чл. 450 ГПК, получаване на съобщение съгласно чл. 450, ал. 2 от ГПК, връчване на съобщението до трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК, вписване на възбрана и др.

Изпълнителното дело е образувано преди постановяването тълкувателно решение от 26,05,2015год. по тълк.дело с №2/2013год. на ОСГТК на ВКС, с което се обявяват за изгубили действие постановките на ППВС № 3 от 18,11,1980год., съгласно които по време на изпълнителното производство давност не тече. В този смисъл спорен е въпросът кой от двата тълкувателни акта е приложим.

Съдът намира за удачно да съобрази постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Съгласно установеното с цитираното решение последващи тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. „В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент“. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.

В решението се посочва, че такъв е случаят, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.

Прието е извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановена по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година да поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Предвид горецитираната практика, в конкретния случай, до постановяването на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС на 26,06,2015 год., в отношенията между страните следва да бъдат приложени постановките на ППВС № 3/18,11,1980год., съгласно което по време на образувано изпълнително дело по отношение на вземането давност не тече.

Изпълнителното дело е образувано на 01,08,2012год., когато давността е прекъсната и след този момент давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече. Последното действие по изпълнението е влизане в сила на постановление за възлагане / 23,10,2012год./ на 02,11,2012год., което следва да бъде отнесено към изпълнителните действия, тъй като изгражда основанието за  извършено плащане, въз основа на  публичната продан.  От този момент е започнал да тече нов срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Няма данни в двугодишен период след влизане в сила на възлагателното постановление да са извършвани нови изпълнителни действия и по този начин изпълнителното дело е било прекратено след изтичане на двугодишния срок на 02,11,2014год., от който е преустановено спирането на давността и тя е започнала да тече отново по отношение на процесните вземания. Ето защо нов пет годишен давностен срок тече считано от 03,11,2014год. Извършените справки от ЧСИ от 26,03,2015год. са по прекратено производство и са ирелевантни относно  течението на  давността.  

След този момент, когато вече е в действия ТР №2/26,06,2015год. годно да прекъсне давността изпълнително действие не е предприето. Депозираната молба от взискателя на 03,11,2016год. дори да се приеме да съставлява действие за образуване на изп.дело съобразно ТР №2/2015год. към този момент не прекъсва давността. 

Към датата на  исковата молба 17,10,2018год. приложимата пет годишна давност за главницата не е изтекла. В производството по иска за установяване несъществуване на  вземането давност не тече на осн.чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, който не прави разграничение относно това дали се касае до  положителен установителен иск, или отрицателен установителен, поради което срокът изтекъл след датата на  исковата молба не следва да  бъде отнесен към основателност на  исковата претенция.

По отношение на  вземането за законна лихва е приложим тригодишен давностен срок по смисъла на  чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с оглед което погасена по давност е  законната лихва върху оставащата главницата за периода преди 17,10,2015год.  Същата определена от СГС по реда на  чл.162 от ГПК и за периода от 07,11,2012год. до 16,10,2015год. е в размер на 38136,03лв./ определен чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html върху дължимата главница/, в който размер исковата претенция е основателна. 

По разноските:

С оглед изхода от спора на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, но по делото не се претендират, поради което не се  присъждат.

    С оглед уважената искова претенция на адв. М.И.П. се дължи адв. възнаграждение в  размер на 984,27лв. от общо 5789,88лв.-определен по чл.7, ал.2 от НМРАВ.  

   Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявени от И.Л.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, оф.1 иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на „Ю.Б.“АД, ЕИК *******, че ищеца не дължи следните суми: 127462,12лв. - главница, ведно със законната лихва от 17,10,2015год. до изплащане на  вземането по изпълнителен лист от 14,06,2012г. издаден по гр.д №25922/2012г. по описа на СРС, Г.О., 48 с-в., въз основа на  който е инициирано изп.дело 20128387354, по описа на ЧСИ М.Б.,*** действие – СГС, рег. № 838 на КЧСИ поради погасено по давност право на принудително изпълнение като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО            по предявения от И.Л.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, оф.1 иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на „Ю.Б.“АД, ЕИК *******, че И.Л.П. не дължи сума в размер на 38136,03лв.мораторна лихва, за периода от 07,11,2012 г. до 17,10,2015год. по изпълнителен лист от  14,06,2012г. издаден по гр.д №25922/2012г. по описа на СРС, Г.О., 48 с-в., въз основа на  който е инициирано изп.дело 20128387354, по описа на ЧСИ М.Б.,*** действие – СГС, рег. № 838 на КЧСИ поради погасено по давност  право на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД, ЕИК *******, със съд.адрес *** да заплати на адв. М.И.П. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер на 984,27лв.-адв.възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: