РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501310 по описа за 2022 година
-ви
Против решение № 401/08.02.2021г. на Пловдивския районен съд І гр. с.
постановено по гр. д. №15557/2021г. в частта, с която се осъжда Областна дирекция на
МВР – Пловдив, БУЛСТАТ ***да заплати на П. Н. К., ЕГН ********** следните суми:
1313,10 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 161,7 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.09.2018г. – 10.07.2020 г.; 255,12 лева
мораторна лихва за периода 01.11.2018г. – 1.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 1.10.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение
в размер на 357 лева е подадена въззивна жалба от ОД на МВР Пловдив, която моли
съда да отмени решението в тази част и постанови друго, с което отхвърли
предявените искове.
Против същото решение, но в частта, с която се отхвърлят исковете
предявени от П. Н. К., ЕГН ********** против Областна дирекция на МВР – Пловдив
за осъждането ú да му заплати следните суми: 1313,10 лева, допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 161,7 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.09.2018г.
– 10.07.2020 г. за разликата от 1 310.10лв до 1 523.66лв ; и мораторна лихва за периода
1
01.11.2018г. – 1.10.2021 г. за разликата от 255,12 лева до 274.66лв е подал насрещна
въззивна жалба П. Н. К., който моли съд съда да отмени решението в посочената част и
постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Всяка от страните счита жалбата подадена от противната страна за
неоснователна.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че П.Н. К.
през процесния период е работил на длъжност „***“ към Районно управление ***при
ОД на МВР – гр. Пловдив.
П.К. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.09.2018г.-30.09.2020г., ведно със законната лихва и мораторна лихва за
периода от датата на падежа на всяко вземане – първо число на месеца, следващ
последниця месецот тримесечието, в който е бил бил полаган нощния труд до
01.10.2021г. в размер на 271.64 лева.
Спорният по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на
положения труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която
е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на
работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с
коефициент 1,143. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че
подобно преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35
часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при
петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от
въведената специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят
приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на
разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3, изр.4
от ЗМВР (ред. Д.В. бр. 81/2016г.) е предвидено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между 22.00 часа и 06.00
часа за работещите на смени служители на МВР и следва да се тълкува в
съответствие с правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8- часов работен
ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на
смени. От съдържанието й обаче не може да се направи извод, че същата
2
предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите
на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния
на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение
и би било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188, ал.2 от ЗМВР
приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд. При това положение при сумирано изчисляване на
работното време за работещите на смени служители на МВР следва да се
приложи изрично уредения в общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ принцип за
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
Относно периода, за който следва да се начислява допълнително
възнаграждение съдът счита, че такова възнаграждение се дължи да 11.07.2020г.,когато
влиза в сила изменението на нормата на чл. 187, ал.1 и ал.4 от ЗМВР, с което се
определя като продължителността на работното време през нощта на 8 часа.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К. се
установява, че за процесния период от време П. К. е положил общо 1299 часа нощен
труд, за които не е приложен коефициент 1.143. След като се приложи този
коефициент, по изложените по – горе съображения, остават още 185.6 часа, които не са
заплатени. Като съобрази периода, за който следва да се начислява допънително
възнаграждение – до 11.07.2020г., съразмерно на този периода дължимата стойност на
незаплатения труд възлиза на 1 313.10лв., а мораторната лихва със съответния
начален период посочен в колона № 7 от заслючението на в. л. К. до 01.10.2021г. е в
размер на 255.12лв., в които размери исковете са основателни и следва се уважат.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете в размерите
указани по – горе районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
Доколкото и двете въззивни жалби са неоснователни, разноските на страните
направени във въззивното разглеждане на делото следва да останат така, както са
направени.
Воден от горното съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 401/08.02.2021г. на Пловдивския районен
-ви
съд І гр. с. постановено по гр. д. №15557/2021г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4