РЕШЕНИЕ
№ 1428
гр. Пловдив, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300501625 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Н. Г. с ЕГН: ********** против
решение № 4819/04.12.2024 г., постановено по гр. дело № 3110/2023 г. на
Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр. състав, с което е допуснато да се извърши
съдебна делба между Н. П. Г. с ЕГН: **********, Р. П. Г. с ЕГН: ********** и
П. Н. Г., на следните недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.10.2020 год., с адрес
на сградата ********, самостоятелният обект се намира на стаж 2 в сграда с
идентификатор № ********* с предназначение: Жилищна сграда-
еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
********; с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 94.13 кв. м, ведно с прилежащите избено
помещение № 5, таванско помещение № 9 и 10.21% идеални части от общите
части на сградата, ниво: 1, при съседи на самостоятелния обект: на същия
етаж: *****, под етажа: ******, *****, над обекта ***, и 2.СГРАДА с
идентификатор №********, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
1
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.10.2020 год., с адрес
на сградата ********, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор *******; със застроена площ от 19.00 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: гараж, при квоти: за Н. П. Г. - 1/8 ид. част, за Р. П. Г. - 1/8 ид.
част и за П. Н. Г. - 6/8 ид. части. Жалбоподателят поддържа, че така
постановеното решение е неправилно. Счита, че съдът е формирал
неправилни правни изводи, тъй като с отговора на исковата молба е направил
възражение, че сключеният с нотариален акт № **** г. договор за покупко-
продажба със му В. П. е симулативен и прикрива дарение, за които
обстоятелства е било допуснато събиране на гасни доказателства,
установяващи това му твърдение. Неправилно обаче съдът не бил обсъдил
свидетелските показания, защото е приел неправилен подход относно
прилагането на чл. 165, ал. 2 от ГПК и е счел, че не е допустим разпита на
свидетели за установяване привидността на сделката. По отношение на
допуснатия до делба гараж поддържа, че същият е бил построен в общински
поземлен имот /частна общинска собственост/, като липсват доказателства по
делото и ясно описание кой от гаражите, построени в имота, на кого от
собствениците на апартаменти е притежание и как се разпределя ползването и
собствеността им. Поддържа, че е извършено незаконно строителство върху
чужд имот - общинска собственост и допуснатият до делба гараж
представлява подобрение и приращение, принадлежаща на собственика на
земята, на която той е построен. Моли да бъде отменено постановеното
решение и вместо него да бъде постановено друго такова, с което не се
допуска извършване на съдебна делба на двата недвижими имота - апартамент
и гараж. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Н. Г. и Р. Г. оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Поддържат, че постановеното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно. Молят за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Ищците Н. Г. и Р. Г. са предявили срещу П. Г. иск за делба на жилище -
апартамент, находящо се в ******, заснет като СОС с кадастрален
идентификатор *********, в сграда, находяща се в ПИ с кадастрален
идентификатор ******, както и на масивен гараж, находящ се в същия имот,
заснет като сграда с кадастрален идентификатор *****. Искът е основан на
твърдението, че ищците Н. Г. и Р. Г. и ответникът П. Г. са съсобственици на
процесните недвижимите имоти, като ищцата Р. Г. и ответникът П. Г. са бивши
съпрузи, а бракът им, сключен на ****** г. е бил прекратен с решение № 419
2
от 01.02.2019 г., влязло в сила на същата дата. Ищецът Н. Г. е техен син.
Имотите били придобити от родителите на ответника Е. и Н., по време на
брака им, по силата на договор за групов строеж, видно от нотариален акт за
собственост на жилище, придобито от ГОНС- Пловдив по чл. 55г от ЗПИНМ
№ ***** г. След смъртта на Н. имотът бил наследен от преживялата съпруга
Е. и от двете им деца П. и В., като Е. притежавала 4/6 ид. ч. от имота, а П. и В.
- по 1/6. С договор за покупко-продажба, сключен с НА № ********г. на
Нотариус при РС – Пловдив майката на ответника Е. му продала 2/6 ид.части
от имотите, а останалите 2/6 ид.части от същия му прехвърлила срещу
задължение за издръжка и гледане. С договор за покупко-продажба, сключен с
НА № ********* г. на Нотариус при РС – Пловдив сестрата на ответника В.
му продала собствената си 1/6 ид. ч. от имотите. Договорът за прехвърляне на
2/6 ид. ч. срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Е. и П. бил
развален с решение от 2005 г. по гр.д.№ 8090/2004 г. на РС - Пловдив, като
тези 2/6 от имота се върнали в патримониума на Е.. След смъртта си Е. била
наследена от двете си децата П. и В. и всеки един от тях придобил по 1/6
ид.части от собствените й 2/6 ид.части от имота. С договор за дарение,
сключен с НА № *********** г. г. на Нотариус при РС – Пловдив В. дарила на
брат си П. придобитата по наследство от майка им 1/6 ид. ч. от имота.
Тъй като при на сключването на възмездните транслативни сделки през
1991 г. ответникът П. бил в граждански брак с ищцата Р., придобитите от него
на възмездно основание 3/6 ид. ч. /2/6 от майка му по договора за покупко-
продажба и 1/6 от сестра му по договора за покупко-продажба/ станали СИО.
След прекратяването на брака между Р. и П. през 2019 г. и прекратяването на
семейната им имуществена общност, двамата станали собственици на по ½ от
тези 3/6 идеални части от имотите. През 2021 г. ищцата Р. дарила на ищеца Н.
половината от притежаваните от нея ид. ч. от имотите, а именно - 6/24
идеални части.
С отговора на исковата молба ответникът П. Г. оспорва иска за делба на
гаража с твърдения, че той никога не е имал документи за собственост и е
извън гражданския оборот. Оспорва иска за делба на апартамента с
възражението, че съпругата му Р. не е придобила в режим на СИО 2/6 ид. ч.,
тъй като договорът за покупко - продажба, сключен между него и майка му Е.
през 1991 г. бил симулативен и прикривал дарение. Ето защо счита, че е
единствен собственик на апартамента, поради което искът за делба следва да
бъде отхвърлен. С отговора на исковата молба не са направени възражения
договорът за покупко-продажба, сключен между ответника и сестра му В. за
1/6 ид. част от имота да е бил симулативен като прикриващ дарение, поради
което и на основание чл.133 ГПК това възражение, направено в по-късен
момент е преклудирано и не следва да се бъде разглеждано.
С въззивната жалба не се оспорват следните фактически констатации и
правни изводи на първоинстанционния съд в решението му:
Че ищцата Р. Г. е бивша съпруга на ответника П. Г., а ищецът Н. Г. е
техен син, както и че бракът между Р. и П. е сключен на ***** г. и е прекратен
с развод на 01.02.2019 г.
3
Не се оспорва изводът на съда направен въз основа на представения по
делото нотариален акт № ********* г. по описа на нотариус при ПРС, че от
построен групово жилищен блок върху отчужден по чл. 55а от ЗПИНМ
парцел Н. и Е. Г. са придобили жилище, ведно с таван и изба, което е
идентично с процесния апартамент. След съставянето на този нотариален акт
Н. Г. е починал и е наследен от своята преживяла съпруга Е. и децата им В. и
П..
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******* г. по описа
на нотариус при ПРС от 17.05.1991 г. Е. Г. е продала на сина си П. Г. 2/6 ид.
части от жилище, ведно с таван и изба, съответни ид. ч. от общите ч. на
сградата и 2/6 от масивния гараж, построен в същия парцел, находящи се в
********, за които имоти страните не спорят, че са идентични с делбените
имоти. Останалите принадлежащи и 2/6 ид. части от делбените имоти Е. Г. е
прехвърлила на сина си П. Г. срещу задължението му да я издържа и гледа до
края на живота си.
С решение от 2005 г. по гр. дело № 8090/2004 г. по описа на ПРС е
развалена сделката, в частта й, представляваща алеаторен договор за
прехвърляне на 2/6 ид. ч. от имотите от Е. на П. срещу задължение за
издръжка и гледане. От влизане на решението в сила - 11.06.2006 г., с обратна
сила е отпаднало действието на сключената алеаторна сделка и тези 2/6 ид. ч.
от имотите са се върнали в патримониума на прехвърлителката Е..
След смъртта си Е. е наследена от двете си деца - В. и П., които
придобили тези 2/6 ид. ч. по наследство при равни квоти.
По отношение на направеното с отговора на исковата молба възражение
от ответника П. Г., че сключеният с майка му Е. договор за продажба,
действието на който не е засегнато от съдебното решение за разваляне на
договора за издръжка и гледане, обективиран в същия нотариален акт, е
симулативен и прикрива дарение, първоинстанционният съд е приел, че
същото е недоказано. Приел е, че по делото са разпитвани свидетели, за
обстоятелствата, дали изявената от страните по продажбата от 1991 г. воля
отговаря на действителната. Приел е обаче също, че събирането на гласни
доказателства за тези обстоятелства е било недопустимо, тъй като
възразяващият за симулацията не е трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2 от
ГПК, поради което той има право да се ползва от доказване със свидетели
само ако по делото е налице т. нар. начало на писменото доказателство -
изходящ от другата страна по сделката документ, чието съдържание прави
вероятно твърдението му, че сделката е привидна. Тъй като по делото такива
документи не са представени, първоинстанционният съд е приел, че няма да
основава изводите си на показанията на тези свидетели. Тези изводи на
районния съд в решението му не са оспорени с въззивната жалба, поради което
това възражение не следва да се разглежда тук, а ще се възприеме казаният от
районния съд извод, че възражението за симулация на посочената
прехвърлителна сделка между Е. и П. е останало недоказано.
Първоинстанционният съд е приел за установено още, че с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ********* г. по описа на нотариус при
4
ПРС от 17.05.1991 г. В. П. е продала на брат си П. Г. придобитата по
наследство от баща им Н. 1/6 от апартамента и принадлежностите му, както и
1/6 от построения в недвижимия имот масивен гараж. Този извод не се оспорва
от жалбоподателя, а само се навежда възражението, че тази сделка е била
симулативна и е прикривала дарение. В отговора на исковата молба обаче
липсва оспорване на сделката като привидна, поради което както вече беше
посочено от съда, това възражение е преклудирано на основание чл.133 ГПК и
не следва да се разглежда.
С въззивната жалба не се оспорва извода на районния съд, че
придобитата по наследство от майка си Е. 1/6 ид. част от имотите В.. П. е
дарила на ответника П. Г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
********** г., а с нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим
имот № ******* г. по описа на нотариус при ПРС, на 22.10.2021 г. ищцата Р. Г.
е дарила на сина си Н. Г. 3/24 ид. ч. от процесното жилище и от масивния
гараж. Дарените 3/24 ид. ч. (или 1/8 ид.части) съставляват половината от
притежаваната от нея квота в съсобствеността.
С въззивната жалба ответникът поддържа възражението, направено с
отговора на исковата молба, че масивният гараж е извън гражданския оборот и
е построен в общински поземлен имот /частна общинска собственост/, като
липсват доказателства по делото и ясно описание кой от гаражите, построени
в имота, на кого от собствениците на апартаменти е притежание и как се
разпределя ползването и собствеността им. Поддържа, че е извършено
незаконно строителство върху чужд имот - общинска собственост и
допуснатият до делба гараж представлява подобрение и приращение,
принадлежаща на собственика на земята, на която той е построен. Тези
възражения се приемат от съда за недоказани.
Гаражът фигурира като обект на собственост във всички сделки,
оформени в нотариални актове, включително в тези с участието на ответника,
сключени след 1964 г. Същият е заснет в кадастралната карта, а като
собственик по данни от КРНИ фигурира Н. Н. Г. - бащата на ответника. Както
правилно е приел и ПРС, данните, отразени в кадастралната карта и
кадастралните регистри се ползват с презумпция за вярност (чл. 2, ал. 5 от
ЗКИР). Видно от приетото пред настоящата инстанция писмо изх.№ 250Д-
2021/31.10.2025 г. от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“,
гаражът е бил деклариран след 15.12.2006 г. като съсобствен, първоначално
между П. Г., Р. Г. и В. П., а в последствие на 15.05.2019 г. като съсобствен
между ответника П. Г. и ищцата Р. Г..
Ето защо въз основа на тези доказателства съдът приема за установено
по делото да е установена съсобствеността върху двата имота – жилище и
гараж между страните по спора, в установените от районния съд права.
Ищецът Н. Г. е собственик на 1/8 ид. ч. оит двата имота по дарение от майка
си Р. Г., ищцата Р. Г. е собственик на 1/8 ид. ч. по силата на договор за
покупко-продажба и след прекратена СИО, след разпореждането в полза на
сина си Н., а ответникът П. Г. е собственик на останалите 6/8 ид. ч. отдвата
имота (по 1/6 ид. ч. по наследство от своите майка и баща Е. и Н., 3/12 ид. ч.
от прекратената СИО, възникнала след продажбите през 1991 г., 1/6 ид. ч. по
5
дарение от сестра си В. през 2017 г. - общо 9/12 ид.ч., или 6/8 ид. ч.).
Ето защо следва да се допусне делбата на процесните имоти между Н.
Г., Р. Г. и П. Г. при установените от районния съд квоти: 1/8 ид. ч. за Н., 1/8 ид.
ч. за Р. и 6/8 ид. ч. за П.. Обжалваното решение е правилно и като такова ще се
потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят ще
бъде осъден да заплати на въззиваемите страни направените от тях разноски
пред въззивната инстанции, които се констатираха на 1200 лв. за всеки един от
въззиваемите за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4819/04.12.2024 г., постановено по гр.
дело № 3110/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА П. Н. Г. с ЕГН: ********** да заплати на Н. П. Г. с ЕГН:
********** и Р. П. Г. с ЕГН: ********** сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста
лева / - разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6