П Р О
Т О К
О Л
ГР. ВАРНА 05.06.2019г.
Варненският районен съд, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря
Галя Дамянова сложи за разглеждане гр.
дело № 15654 по описа за 2018 г.,
докладвано от съдията.
След спазване на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК на именното повикване в 14,05 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ Е.К.К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ В.С.С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ В.А.Й., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ Д.К.Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ Й.К.Л., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ А.Д.С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ С.Б.Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ А.Б.Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ А.Я.Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ИЩЕЦЪТ Д.Я.Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ОТВЕТНИКЪТ М.Н.С., редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Адв.Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е
Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.Т.: Нямам възражения по проекто-доклада. Щеше ми се да приключи производството със споразумение, но поради неявяването на ответницата не може да бъде постигнато такова.
СЪДЪТ, с оглед поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл. 146 от ГПК, пристъпи към разглеждане на окончателния доклад на исковата молба разглеждана в настоящото производство, като при обявяването му се придържа изцяло към проекто-доклада, изготвен с определение № 817/15.01.2019г.
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен от Е.К.К., ЕГН **********,***; В.С.С., ЕГН **********,***; В.А.Й., ЕГН **********,***; Д.К.Д. ЕГН ********** ***; Й.К.Л., ЕГН **********,*** *; А.Д.С., ЕГН **********,***, *; С.Б.Б., ЕГН **********, *; А.Б.Б., ЕГН **********, *; А.Я.Б., ЕГН **********,*** и Д.Я.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, адв.Н.Д.Т., тел.* срещу М.Н.С., ЕГН **********,***.
Ищците претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да им заплати парична сума в общ размер на 9334 лева, получени от нея като доходи от отдаването под наем и аренда на собствените им имоти, находящи се землището на с.Каменар, Община Варна, и представляващи по влезлия в сила план за земеразделяне: нива с площ от 16,000 декара в м.Бараката, представляваща ПИ № *; нива с площ от 17,500 декара в м.Карааач съставляваща имот № *; нива с площ от 16,000 декара в м.Мезарлък, съставляваща ПИ № * и нива с площ от 5,400 декара в м.Костадин йолу съставляваща ПИ *, за стопанските от 2012 до 2017 година включително, съобразно квотите им, както следва:
На Е.К.К. ЕГН ********** - 943,40 лева; На В.С.С. ЕГН ********** - 943,40 лева; На В.А.Й. ЕГН ********** - 1886,80 лева; На Д.К.Д. ЕГН ********** - 1886,80 лева; На Й.К.Л. ЕГН ********** - 943,40 лева; На А.Д.С. ЕГН ************ - 943,40 лева; На С.Б.Б. ЕГН ********** - 471,70 лева; На А.Б.Б. ЕГН ********** 471,70 лева; На А.Я.Б. Егн ********** - 471,70 лева и на Д.Я.Б. ЕГН ********** - 471,70 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищците по делото са наследниците по закон - съобразно нормата на чл.8
ал.4 от ЗН на общия им праводател И. Н. Н. б.ж.
Варна, поч.23.01.1996 година, за установяване на
което представят удостоверение за наследници № 110804/10.12.2013 година, като
четвъртата е негова първа братовчедка, а останалите са низходящи на всички
останали живи при откриване на наследството негови първи братовчеди, които
тогава са го наследили, а след това са наследени и в това отношение от своите
низходящи.
Квотите в съсобствеността им се определят от нормата на чл.8, ал.4 от
Закона за наследството, като при откриване на наследството са налични преживели
петима първи братовчеди, които наследяват по равно, а след това починалите се
наследяват от своите низходящи, като квотите в съсобствеността са за Е.К., В.С.,
И. Л. и А.С. по една десета идеална част, за В.Й. и Д.К. по една пета идеална
част и за последните четирима ищци - по една двадесета идеална част.
Приживе бащата на наследодателя им Н. И.Н. е бил собственик на
земеделски земи, находящи се в землището на
с.Каменар, Община Варна, като при коопериране на земеделието имотите му са били
отнети и включени в масивите на местната селскостопанска организация.
След приемане на ЗСПЗЗ от И. Н. е подадено заявление по преписка №
70399/1992 година, за възстановяване на собствеността на имотите на баща му,
като в изпълнение на ЗСПЗЗ собствеността на имотите е възстановена.
Собственици са на имотите, имащи отношение към настоящия спор по силата
на Решение № 700 от 18.05.2000 година на ПК Варна, с което е възстановено
правото на собственост на наследодателя на наследодателя им по отношение на
горепосочените четири имота, като и е извършен въвод
във владение на тези имоти.
След смъртта на наследодателя им предприемат действия по уреждане на
наследствените си права, при което повече от десет години по-късно узнават че
ответницата се опитва да черпи права от някакво саморъчно завещание, чрез което
тя се е легитимирала пред лицата, обработващи земеделски земи в землището на
родното му с.Каменар, Община Варна и след като те предявяват правата си като
наследници, тя е предявила завещанието и чрез него е сключила договори за наем
и аренда на част от възстановените им земеделски земи с един от местните
земеделски производители - едноличния търговец Х. Ж. с фирма „З. - 2001 Х. Ж.“,
като от стопанската 2010 година е започнала да получава доходи от
наследствените им имоти.
Тъй като считат правата й за мними, те оспорват завещанието, както по
отношение на авторството му, така и по отношение на неговата валидност и
действието му по отношение на земеделските земи, които са възстановени след
смъртта на наследодателя им, тъй като по съдържание това е частно завещателно разпореждане за имоти, които в момента на
откриване на наследството не са били възстановени.
По повод техните оспорвания е
образувано гр.дело № 15223/2015 година по описа на ВРС, като в хода на
производството не се установи завещанието да е автентично, при което искът им,
че сме собственици на земеделските земи, възстановени в полза на завещателя им
е уважен.
Съобразно това решение е прието за установено по отношение на
ответницата, че те са собственици на
имотите на наследодателя, които общо взета са били в две групи - едните от тях
възстановени му приживе, а другите, които са възстановени след смъртта му, като
именно първата група имоти са отдадени
за обработване от местен земеделски производител.
Част от имотите, за които е признато, че са собственици се намират в
землището на с.Каменар, Община Варна, и представляват по влезлия в сила план за
земеразделяне:
- нива с площ от 16,000
декара в м.Бараката, представляваща ПИ № *
- нива с площ от 17,500
декара в м.Карааач съставляваща имот № *
- нива с площ от 16,000
декара в м.Мезарлък, съставляваща ПИ № *
- нива с площ от 5,400
декара в м.Костадин йолу съставляваща ПИ *
За първите три имота ответницата, като се е позовала на завещанието е
сключила Договор за аренда от 13.12.2010 година, а за последния от имотите -
договор за наем, който макар и да е бил формално за срок от една година, е
продължавал своето действие и всяка
следваща стопанска година.
Съобразно уговореното по договорите за периода от 2010 година до 2015
година, ответницата е получила плащане в размер на по 45 лева за декар за
отдадените под аренда техни имоти, а за отдадения по наем - по 41 лева на
декар, при което е получила парични суми в размер на по 2189,75 лева годишно по
договора за аренда, както и по 170,56 лева по договора за наем или общо по 2360
лева годишно, като за извършените плащания представят два броя извлечения от
сметките на арендатора.
Като не знаят за съществуването на завещанието и те са отдали под наем същите имоти за стопанските
2010, 2011 и 2012 година, на други земеделски производители - първоначално на
местната кооперация, а след това на „Ч. з.“ ЕООД, но след като се установява
съществуването на завещанието за стопанската 2013 и следващите до 2017 година
не са получавали доходи от имотите си.
Същевременно след изтичане срока на договора за аренда земеделският
производител Х. Д. Ж. в качеството си на ЕТ с фирма „З. 2011 – Х. Ж.“ е
продължил да обработва горепосочените четири наши имота и е заплатил на
ответницата рента за стопанските 2016 и 2017 година в размер на по 2177 лева
годишно.
Така общият размер на сумите, които ответницата е получила за
последните пет стопански години, отдавайки под наем и аренда техните земеделски земи е парична сума в общ размер
на 7080 лева / за 2013, 2014 и 2015 година/ + 2354 лева / за 2016 и 2017
години/ или общо получената от нея сума е в размер на 9434 лева.
Тези суми са получени от ответницата при липса на действително
основание /без основание или евентуално на неосъществено или отпаднало
основание, като на първо място твърдим, че сумите са получени без основание, а
ако не приемете това, то тогава - на неосъществено и накрая - на отпаднало
основание, / като макар и сумите да са получени по силата на облигационните
връзки на сключените от нея договори, тези договори са за чужди за нея имоти и
затова именно сумите се следват не на нея, а на действителните собственици на
имотите.
Чрез сключените от ответницата договори и чрез получените плащания тя
се е обогатила без действително основание, а те
са се обеднили със същите суми, защото не са получавали полагащите им се
доходи от имотите им.
Тъй като ответницата се е обогатила без основание от техните имоти, за тях се поражда правния интерес да
получим онова, с което тя се е обогатила.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата не депозира
отговор на исковата молба.
Съдът на основание чл.146 от ГПК УКАЗВА на ищците, че носят доказателствената тежест да докажат твърденията си за положителните факти, от които черпят изгодни за себе си последици, т.е фактическия състав на неоснователното обогатяване - обедняване на ищците до посочения в исковата молба размер, обогатяване на ответницата до същия размер и причинна връзка между тях.
Съдът на основание чл.146 от ГПК НЕ УКАЗВА на ответницата, кои факти и обстоятелства, следва да установява, тъй като същата не е депозирала отговор на исковата молба.
СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя възможност на страните по делото да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище.
Адв.Т.: Нямам възражения по окончателния доклад.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат събирани в рамките на настоящето производство допуснатите до събиране такива, относими към предмета на делото и необходими с оглед изясняване на действителните фактически обстоятелства доказателства.
Ето защо
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба надлежно заверени по реда
на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото, а
именно: адвокатско пълномощно; удостоверение за наследници на И. Н. Н.
изх.№110804/10.12.2013г.; удостоверение за наследници на М. А. Б.
изх.№140861/29.08.2014г.; удостоверение за наследници на Й. К. Д.
изх.№551/09.05.2014г.; удостоверение за наследници на Б. А. Б.
изх.№ГР-14-213/22.01.2015г.; решение от 28.04.2017г. по гр.д.№15223/2015г. по
описа на Районен съд – Варна, 14 състав; уведомително писмо
изх.№АУ10-1607/08.12.2016г.; удестоверение от
30.08.2016г. изд.от ЕТ З. – 2001 – Х. Ж.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА изисканото за нуждите на настоящото производство
гражданско дело №15223/2015г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав.
СЪДЪТ докладва молбата на ответницата, с която заявява, че признава иска, както и представя доказателства, че изцяло е заплатила претендираната сума. С оглед признанието и направеното плащане счита, че не дължи на насрещната страна разноските по делото и моли съда да не присъжда такива.
Адв.Т.: Запознат съм с молбата. Не зная дали да поддържам и оттегля иска или да помоля, да приемете, че е недопустим към днешна дата, предвид извършеното плащане. Няма да претендирам лихвите и разноските по делото. Оттеглям иска. Моля, да прекратите производството.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на процесуалния представител на ищците, че оттегля иска, предмет на настоящото производство и не претендира разноски, както и лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до извършеното плащане, намира че са налице предпоставките на чл.232 от ГПК за прекратяване на производството по делото, без да се дири съгласие на ответницата, тъй като това е първото по делото съдебно заседание, до който момент е допустимо оттегляне без съгласие на ответната страна и
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №15654/2018г., по описа на Варненски районен съд, 16 състав, на основание чл.232 от ГПК.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Варна, считано от днес за ищците и от датата на съобщаването за ответната страна.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з., което приключи в 14,08 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: