№ 1549
гр. Плевен, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430104312 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от ***,
***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.*** срещу „***“ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ***,
представлявано от *** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 1849,61 лв.
главница за доставено, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2020 г. - 30.04.2011 г., от които сума в размер на 872,33 лева за
доставена, но незаплетена ТЕ и услуга дялово разпределение до имот,
находящ се в гр. Плевен, ул.“ ***, ап.*** и сума в размер на 977,28 лева за
доставена, но незаплетена ТЕ и услуга дялово разпределение до имот,
находящ се в гр. Плевен, ул.“ ***, *** ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответника се е обогатил за сметка на
ищеца „***-Плевен“ *** със сумата от 1849,61 лв., която представлява
равностойността на топлинна енергия, доставена до притежаваните от
ответната страна недвижими имот, находящи се в в гр. Плевен, ул.“ ***, ***
и в гр. Плевен, ул.“ ***, ***. Заявява, че предявява претенция за парично
вземане в размер на стойността на получената без основание топлинна
енергия по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Излага съображения, че посочената
норма изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, тоест когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
1
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция
на даденото. Дължи се връщане на всичко получено, а не само на това, с
което получателят се е обогатил., респ. онова от което се възползвал
/стойността на изразходваната потребима вещ./ Счита, че положението за по-
малката дължима сума не е приложимо и в случаите на чл.55, ал.1 от ЗЗД,
поради което тогава се дължи всичко, което е получено без основание или
при отпаднало или неосъществено основание. Само когато е невъзможно да
се възвърне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се
заплащането на стойността му /т.4 от Постановление №1 от 28.V.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Твърди се, че от *** дружество е доставена и
потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот в сградата -
етажна собственост, в посочените количества и стойност и липсва
облигационно правоотношение, което съставлява основанието за
получаването й. Излага съображения, че ответника е „*** клиент" по смисъла
на разпоредбата на §1, т.33а. (Нова - ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за "*** клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за ***и нужди. Съгласно разпоредбата
на §1. г.2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ,
както в отменената редакция на закона (§1. т.42 и т.43). така и в действащата,
следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и
разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо
лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за
домакинството си, или ***и - по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми
легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката. Твърди, че в случая ответникът е търговец, който по занятие
извършва търговка дейност. При осъществяване на своята дейност, а не
задоволяване на битови нужди, е придобил правото на собственост по
отношение на процесния имот, видно от приложените писмени доказателства.
Счита, че следва да се има предвид, че понятието „стопански нужди", или
„***и нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по - широко от
търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретния имот.
Твърди, че ответното търговско дружество няма домакинство, няма собствени
битови нужди, нито топлоснабдения имот е предназначен за задоволяване на
такива (ателие), което сочи на ***о ползване на топлоенергията. Счита, че от
гореизложеното следва, че ответникът е „*** клиент", спрямо когото е
приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ, която изисква
2
сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за ***и нужди.
Развива съображения, че договорът се сключва при ОУ по чл.298. ал.1. т.2 от
ТЗ. които обаче стават задължителни за страните по търговската сделка -ако
такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ (както в
действаща редакция - изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г. -
приложима към процесния период, така и в предишната редакция)
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между производител и пряко
присъединен потребител (клиент - ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от
17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански нужди (респ. „***и нужди" -
ред.. ДВ. бр. 54 от 2012 г,, в сила от 17.07.2012 г.).Предвидената писмена
форма е такава за действителност на правоотношението. Твърди, че ответника
е „*** клиент" по смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г, която е приложима през процесния период, или -
"потребител за стопански нужди" §1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74
от 2006 г„ отм. ДВ. бр. 54 от 2012 г./ и това обстоятелство се извежда не само
от качеството му на търговец, а и по аргумент от противното на нормата на
§1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова. ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г./, която
определя битовия клиент като такъв, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатазация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди,
каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я използва.
Твърди, че липсва сключен между страните договор в изискуемата писмена
форма. Поради изложеното, страните не са обвързани от договор за продажба
на топлинна енергия за ***и нужди. Излага съображения, че за разлика от
хипотезата на договор за търговска продажба на топлинна енергия за ***и
нужди, в хипотезите на договор за търговска продажба на топлинна енергия
за битови нужди същият се счита за сключен с конклудентни действия - арг.
чл. 150. ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), т.е. писмена форма не е
предвидена. В този случай топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В този случай договорната връзка се
предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители
на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие. Това обаче не важи за
3
възникване на договорното правоотношение с ,,***ите клиенти", тъй като
спрямо тях не са приложими публикувани ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди по чл.150, ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично
сключването на писмен договор. Посочва, че с разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост
е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената
въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
получена по изчислителен път. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142. ал.2 от ЗЕ/. С
оглед на горното ищецът счита, че след като страните не са сключили писмен
договор, съгласно изискването на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника за заплащане на претендираните суми. Ето защо, като не е
установен източник на облигационно договорно отношение между страните,
и след като е ползвана услугата за топлоснабдяване процесния имот,
ответникът дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл.55
от ЗЗД. Твърди, че между ответника и „***-Плевен“ *** не е бил подписан
договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че ищеца е изпратил
писмо-покана до длъжника за сключване на такъв и за изплащане на цената
на доставената топлинна енергия, но същият не е изпълнил доброволно
задълженията си. Твърди, че до процеснините топлоснабдени имоти е
доставена топлинна енергия както следва: за имот, находящ се в гр. Плевен,
ул.“ ***, *** сума за отопление с ИРУ в размер на 68,19 лева за процесния
период; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена
за процесния период от време, в размер на 79,27 лв.; сума за БГВ за исковия
период в размер на 795,32 лева. суми за услуга дялово разпределение в общ
размер от 34,50 лв.; за имот, находящ се в гр. Плевен, ул.“ ***, *** сума за
отопление с ИРУ в размер на 711,60 лева за процесния период; сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за процесния
период от време, в размер на 23,20 лв.; сума за БГВ за исковия период в
размер на 121,85 лева. суми за услуга дялово разпределение в общ размер от
34,50 лв., корекции –18,82 лева. Твърди, че видно от приложеното извлечение
от сметка за абонатен №***, ответникът е използвал доставяната от
4
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си, с което се е
обогатил за сметка на „***-Плевен“ *** до размера на обедняването,
възлизащ на 18949,61 лв. главница. Твърди, че до завеждане на исковата
молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на
задълженията за заплащане на описаните дължими суми. Поради изложеното
моли съда да уважи иска. Претендира направените деловодни разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск, като постанови неприсъствено решение и
да му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В проведеното по делото о.с.з. не се явява и не се представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения ответникът е „*** клиент“ на „*** Плевен” *** за посочените
обекти, като отношенията между страните се регламентират от ЗЕ, по силата
на които ответникът се задължава да заплаща стойността на използваната
топлинна енергия най късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставка на ТЕ. Ищецът е доставил на ответника посоченото количество
топлинна енергия. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане
на същата и е в забава.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗДД, вр. чл.265, ал.2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват
на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 5207/02.07.2021 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 3219/29.10.2021 г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание,
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 200,00 лв, от които 100,00 лв. заплатени държавни
такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за
5
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не
е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул. ***, представлявано от *** да заплати на “*** Плевен“ ***
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***,
представлявано от *** *** *** сума в размер на 1849,61 лв. /хиляда
осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ главница
за доставено, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2020 г. -
30.04.2011 г., от които сума в размер на 872,33 лева за доставена, но
незаплетена ТЕ и услуга дялово разпределение до имот, находящ се в гр.
Плевен, ул.“ ***, ап.*** и сума в размер на 977,28 лева за доставена, но
незаплетена ТЕ и услуга дялово разпределение до имот, находящ се в гр.
Плевен, ул.“ ***, *** ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на сумите, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул. ***, представлявано от *** да заплати на „*** Плевен“ ***
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***,
представлявано от *** *** ***, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6