№ 554
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502870 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3065 от 15 май 2020г. по гр. д. № 10558/2018г. Софийски
градски съд, I ГО, 1 състав е осъдил ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК **********, да
заплати на И. Г. Т. сумата от 15 000 лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от смъртта на
своя брат И. Г. Т. вследствие на ПТП, настъпило на 13.08.2013г. и причинено
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Рено
Еспейс с ДК № ********, ведно със законната лихва от 02.08.2015г. до
изплащането, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
100 000 лв. и искането за законна лихва за периода 13.08.2013г.-02.08.2015г.;
осъдил ответника да заплати на адв. М. Н.-САК адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 ЗА от 635.40 лв.; осъдил ищеца да заплати на
ответника разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 212.50
лв.; осъдил ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 600лв.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ЗК „Лев инс“ АД срещу решението по гр. д. № 10558/2018г. на СГС, ГО, 1
1
състав в осъдителната му част. С доводи за неправилност на решението,
концентрирани върху недоказана материалноправна легитимация на ищеца, –
поддържа се, че по делото не е доказано, че по своето съдържание и
интензитет връзката между братята е надхвърляла обичайните предели на
доверие, любов и подкрепа, както и не е доказано, че ищецът преживява
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
присъщите за съответната родствена връзка, съотв., че е налице
изключителен случай по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, - и се иска отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на иска.
Насрещната страна И. Г. Т. е подал отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил основателността й.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищеца, правоимащ съобразно гласните доказателства да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си - поради
установената трайна и дълбока емоционална връзка между тях, надхвърляща
обичайната, поради претърпените душевни страдания, изразяващи се в
болезнено изживяване на трагичната смърт на брат си, както и силна и
поддържана мъка от загубата на близък, от чиято материална и морална
подкрепа безвъзвратно е лишен, е възникнало вземане за обезщетение в
размер на 15 000 лв. с оглед възрастта на починалия към деня на
произшествието - 35г.; обстоятелствата, причинили смъртта му, наличието на
силна духовна и трайна връзка между него и ищеца със съдържанието,
описано от рапитания свидетел, претърпените морални болки и страдания в
емоционален план и техния интензитет. Посоченият размер на обезщетението
съдът е приел за съответен на доказаните по делото обстоятелства, на
обществената мярка за справедливост и съобразен с конкретните обществено-
икономически условия в страната към деня на произшествието.
Същевременно съдът е приел за недоказани твърденията в исковата молба за
проява на симптоми на тревожност, потиснатост, безпокойство, поради
силния емоционален стрес ищецът да е отслабнал значително, да е занемарил
външния си вид и да е преустановил социалните си контакти като се
самоизолирал, което да обуслови извод за по-висок интензитет на болките и
страданията. Съдът не е приложил § 96, ал. 1 ПЗРЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018г.),
2
който е счел за неприложим към спорното правоотношение, регулирано от КЗ
(отм.); присъдил е лихва за забава за периода, за който е счел, че тя не е
погасена по давност. Съдът е счел за неоснователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на
предпазен колан, като спорът по това възражение не е пренесен пред
въззивния съд.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалваната част.
Предмет на обжалваното решение е предявен иск при правна
квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от увредено лице (чл. 265, ал. 2 КЗ отм.) срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента, причинил ПТП на
13.08.2013г., от което е настъпила смъртта на брата на ищеца. Настъпването
на ПТП, вредоносния резултат от него и наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и причинителя на ПТП не е спорно на
настоящия етап от производството с оглед и оплакванията срещу
обжалваното решение. В спорния предмет на въззивното производство е
материалноправната легитимация на ищеца да получи търсеното обезщетение
от смъртта на брат си, оспорена още в срока за отговор на исковата молба с
правоизключващи възражения, преповторени във въззивната жалба като
обосновка на доводи за неправилност на обжалвания акт. С тях се поддържа
по същество необоснован извод на съда за съществуване на връзка между
ищеца и пострадалия, надхвърляща обичайните отношеншия между двама
братя, съответно за преживяване на болки и страдания, които да сочат на
изключителен случай по смисъла на ТР, на което жалбоподателят се позовава.
Процесното застрахователното събитие е ПТП от 13.08.2013г.,
станало на главен път Е-79 в района на Кресненското дефиле между т.а.
Волво с ДК № ******** и л.а. Рено Еспейс с ДК № ********, управляван от
застрахования при ответника водач - причинител на ПТП, съобразно
установено по делото посредством заключението на авто-техническата
3
експертиза, - Л. П. К., починал при ПТП, от което е настъпила смъртта и на И.
Г. Т. - пътник в автомобила, брат на ищеца.
В исковата си молба ищецът твърди, че е бил изключително
привързан към брат си И., с година по-малък, били неразделни от детство,
изпитвали любов и всеотдайност, живеели в едно домакинство, непрекъснато
си помагали, разчитали един на друг, имали общи планове за бъдещето. За И.
брат му И. бил най-близък роднина, с който могъл да сподели радости и
тревоги, а вестта за внезапната му смърт го съкрушила - в първите месеци
плачел, търсел го, будел се нощем; имал симптоми на тревожност, потиснато
настроение и безпокойство, проявил се силен емоционален стрес, отслабнал,
обличал се в тъмни дрехи, занемарил външния си вид, изолирал се от
познати, често ходел на гроба на брат си и стоял дълго там, станал унил,
тревожен, изпитвал безпокойство. Претендирал е заплащане на обезщетение
от смъртта на своя брат в размер на 100 000 лв., а спорът пред въззивния съд е
пренесен само до размера от 15 000 лв., присъден от първоинстанционния
съд.
Спорният предмет на делото във въззивното производство, съобразно
посоченото, е концентриран около въпроса за правото на ищеца да получи
търсеното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. налице ли е у ищеца
качество на увредено лице от посоченото ПТП в контекста на въпроса
причинени ли са му неимуществени вреди от смъртта на неговия брат,
подлежащи на обезщетяване.
От показанията на св. И. – съсед на ищеца в с.Гложене, е установено
по делото, че ищецът и починалият в катастрофата в Кресненското дефиле
негов брат са поддържали много добри отношения от деца, като си помагали
взаимно, включително и в работата. Живеели в едно домакинство и като
семейни, свидетелят не е виждал пререкания между тях, като според него
ищецът чувствал брат си И. по-близък от останалите братя, въпреки че по-
горе в показанията си е посочил, че не е виждал двамата братя да са имали по-
различни отношения от обичайните между братя (общо с ищеца петима братя,
като един от тях, извън пострадалият, също е починал – така удостоверение за
родствени връзки). Ищецът подпомогнал брат си с пари да отиде в чужбина
на работа, на връщане от която той починал при ПТП, а след смъртта му
4
продължил да се грижи за снаха си. Свидетелят сочи, че И. много тежко
понесъл загубата на брат си, често плачел, постоянно ходел на гроба му при
поводи и стоял с часове, знае, че нощно време викал, твърди и, че се пропил.
Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК
на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. С т. 2 на посоченото ТР е обявявено за изгубило сила ППВС № 2 от
30.ХI.1984г., с което е постановено, че не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди на лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №
4/1961г. и № 5/1969г. Правилното прилагане на закона, според ППВС №
4/1961г., изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Измежду най- близките
лица са посочени неговите низходящи, съпруг и възходящи, а като условие за
успешно провеждане на исковете им е посочено и установяването на добри,
близки отношения, т. е. установяването, че тези лица действително са
претърпели такива вреди, тъй като нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди при непозволено увреждане онези от близките на
починалия, които са били с него в лоши лични отношения. С ППВС №
5/1969г. е допълнено ППВС № 4/61 г. на Пленума на ВС с ал. 2, като е
прието, че имат право на обезщетение на неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на морала. Съгласно посоченото в мотивите към ТР № 1 от
21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
5
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Моментът, от който започват да действат тълкувателните актове,
които могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната
от тях правна норма, не е уреден нормативно. Първоначално приетите
тълкувателни ППВС и ТР имат обратно действие и даденото с тях тълкуване
важи от момента, в който правната норма е влязла в сила - счита се, че тя е
имала съдържанието, което впоследствие е посочено в тълкувателните актове.
Що се отнася до тълкувателни ППВС и ТР, с които се обявява за изгубило
сила дадено тълкуване и се прави ново тълкуване на правна норма, различно
от това по предшестващия тълкувателен акт, се налага извод, че те стават
задължителни (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и имат действие от момента, в който са
постановени и обявени, откогато се изоставя предходното тълкуване (вж.
решение № 170 от 17.09.2018 г., по гр. д. № 2382/2017 г. на ІV ГО на ВКС).
Следователно по изложените доводи за действието на тълкувателните актове,
съобразно вече новото тълкуване следва да се разреши от съда, адресат на
задължителната сила на тълкувателния акт, висящият спор по предявен иск за
заплащане на обезщетение за вреди, какъвто е настоящият. ТР № 1 от
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС обаче не е основание за
отмяна на влязло в сила съдебно решение по пряк иск (т.1 от ТР № 7 от
31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г., ОСГТК на ВКС). По така развитите
6
съображения въззивният съд, във връзка със задължението си да установи
приложимото право, приема, че цитираното ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.
д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, прието преди предявяване на разглеждания
иск, е приложимо за разрешаването на спора между страните.
За да възникне право на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в полза на ищеца, както се отбеляза, следва да се проведе пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия в резултат от ПТП и за настъпили в резултат на смъртта му
сериозни морални болки и страдания. Материалноправната легитимация на
лицето, което твърди, че е носител на предявеното за съдебна защита право,
се основава на действителното съдържание на конкретната поддържана
връзка с лицето, за смъртта на което се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, а не на формална родствена връзка. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, съгласно обсъжданото ТР,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В разглеждания случай, въззивният съд намира, че по делото е
доказано със събраните гласни доказателства съществуването на нормални
отношения на близост между двама братя, както и проявата на естествена
емоционална реакция от страна на ищеца при смъртта на по-малкия му брат, с
когото имат само година разлика (починалият е роден през 1978г.).
Свидетелските показания навеждат на извод, че отношенията между ищеца и
починалия се характеризират с типичните проявления на близка родствена
връзка – обич и взаимна подкрепа, в това число и финансова. Налице е
7
обичайна близост и нормална привързаност между братята, живели в една
къща, въпреки че са създали свои семейства, която не води по изключение до
възникване на право за ищеца да получи обезщетение за неимуществени
вреди. При преценка на свидетелските показания въззивният съд счита, че
квалифицирането от свидетеля на отношенията между пострадалия и
търсещия обезщетение като много добри и мнението му, че ищецът чувствал
покойния си брат по-близък от другите братя, както и липсата на възприети
пререкания между двамата, без да са възпроизведени конкретни факти за
съдържанието на тези отношения, извън взаимната помощ и подкрепа, не дава
основание за формиране на целения с предявения иск извод за наличие на
основание за определяне на претендираното обезщетение. В тази връзка,
действително внезапната смърт при ПТП на по-малкия брат е причинило
скръб у ищеца от фаталната загуба със съответни поведенчески прояви, но не
е установено интензивно и продължително преживяване, включително и
посредством специални знания не е доказано, както като резултат е прието и
от СГС, състояние на тревожност, потиснатост, безпокойство, намерили израз
и на телесно ниво, и в социален план; не може да се приеме за доказано само
въз основа на свидетелските показания и мнението на свидетеля, че смъртта
на пострадалия при ПТП е довела до трайна злоупотреба с алкохол от страна
на ищеца. Следователно от гласните доказателства не е установено ищецът да
понася неимуществени вреди - морални болки и страдания, надхвърлящи като
интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да
търпи един брат при внезапната и нелепа загуба на брат си в активна възраст.
Ето защо, не е осъществена хипотеза на изключение, визирано в обсъденото
ТР, приложимо към спорното правоотношение, което да даде основание за
определяне на обезщетение за вреди от смъртта на пострадалия.
С оглед приетото за неоснователност на предявения иск принципно
е безпредметно произнасяне по въпроса приложим ли е лимитът на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди, въведен с нормата на § 96, ал. 1
ПЗРЗИДКЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./, регламентиращ максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв. за лицата, които по
изключение, извън лицата по ал. 3, претърпят неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице поради създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща им продължителни
8
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени (чл. 493а, ал. 4
КЗ). Във връзка с определяне на приложимото право обаче в рамките на
правораздавателната дейност на съда, следва да се подчертае, че лимитът,
предвиден в действащия КЗ, е неприложим на формално основание в
конкретния случай, уреден от КЗ (отм., в сила до 01.01.2016г.), който се
прилага към предявеното право с оглед датата на настъпване на
застрахователното събитие. В случая пределът на задължението за заплащане
на застрахователно обезщетение може да бъде само застрахователната сума
(чл. 223 вр. чл. 266 вр. 267, ал. 3 КЗ отм.).
Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че, решението в
обжалваната част, предмет на инстанционен контрол, е неправилно, поради
което същото подлежи на отмяна, включително и в частта му по разноските,
присъдени в полза на представителя по пълномощие на ищеца и по сметка на
съда, а вместо това искът до присъдения размер на обезщетението следва да
се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, при този изход на
спора, в полза на жалбоподателя се присъждат разноски за първа инстанция в
размер на още 37, 50 лв. и разноски за въззивна инстанция в размер на 300 лв.
– държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3065 от 15 май 2020г. по гр. д. № 10558/2018г. на
Софийски градски съд, I ГО, 1 състав в частта, в която предявеният иск е
уважен, а в полза на представителя по пълномощие на ищеца са присъдени
разноски, както и такива по сметка на СГС в тежест на ответника и вместо
това:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Г. Т., ЕГН **********, предявен срещу ЗК
„Лев инс“ АД, ЕИК **********, за заплащане на сумата 15 000лв. на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му И. Г. Т., вследствие
на ПТП, настъпило на 13.08.2013г.
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
9
ГПК, да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК **********, сумата 337, 50 лв. –
разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10