№ 13396
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110166800 по описа за 2021 година
Ищецът ЗК „Л. ИНС“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
„Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС
марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ....., резултат от ПТП на 31.07.2017 г. в гр.
София, на кръстовището между бул. „........, в размер на 2 803,58 лв. ПТП настъпило по вина
на водача на л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ......, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответното дружество ЗАД „ОЗК – З.“ АД. Ищецът предявил пред
ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение, но била
възстановена само сумата от 1 416,79 лв. чрез прихващане на насрещни задължения. Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
31727/2021 г. съдът уважил заявлението на ищеца за заплащане на остатъка в размер на
1401.79 лв., но длъжникът възразил срещу заповедта, което обуславя интереса от търсената
с иска защита. Ето защо ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 1 401,79 лв. неплатена част от регресното вземане, ведно със законната лихва от
04.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва от
03.06.2018 г. до 03.06.2021 г. в размер на 427,19 лв. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по размер. Твърди, че претенцията е в завишен размер и с изплатената от
него сума е погасил задължението си. Твърди съпричиняване на ПТП от водача на
застрахования при ищеца автомобил като основание за намаляване обема на отговорността
му наполовина. Оспорва претенцията за лихва като недължима. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на претенцията предполага наличие на
валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно
увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице
по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие,
намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка
гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 31.07.2017 г. в гр. София, в района на
кръстовището между бул. „........, настъпило ПТП между МПС „Тойота“, модел „Авенсис“, с
рег. № ....., което било застраховано при ищеца по застраховка Каско, и МПС „Киа“, модел
„Сийд“, с рег. № ......, гражданската отговорност на чийто водач била застрахована по
застраховка ГО при ответника, че ищецът заплатил обезщетение в размер на 2 803,58 лв., а
ответникът чрез прихващане погасил 1 416,79 лв.
От събраните по делото доказателства - протокол за ПТП, уведомление, заключение на
САТЕ и свидетелски показания на свидетеля И., се установява, че на 31.07.2017 г. в гр.
София, в района на кръстовището между бул. „........, настъпило ПТП между МПС „Тойота“,
модел „Авенсис“ с рег. № ..... и МПС „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ....... МПС Тойта се
движи по бул. Черни връх в дясна пътна лента, предназначена за завиване надясно, и на
кръстовището с ул. Св. Наум водачът преминава направо. Междувременно попътно на
Тойтата в средна лента по бул.арда, предназначена за движение направо, се движи л.а. Киа
Сийд, чийто водач в района на кръстовището с ул. Св. Наум предприема ман.ра завой
надясно. Траекториите на движение на двата автомобила се пресекли и настъпил удар
между тях - за Тойота в предна лява част, за Киа Сийд – в странична дясна част. Според
заключението на вещото лице, и двамата водачи са имали възможност да се възприемат и
съответно водачът на л.а. Киа да не предприема ман.рата завиване наляво предвид
движещия се в дясно автомобил, а водачът на Тойтата да не предприема движението
направо от лента предназначена за завиване надясно. Видно от схемата в протокола за ПТП,
свидетелските показания и разясненията на вещото лице, ПТП е настъпило в дясната лента в
района на кръстовището с ул. Св. Наум. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, т.е. относно
възприетите от длъжностното лице факти. Видно от протокола, в него са отразени
участвалите в ПТП пр.озни средства и мястото, на което са установени след ПТП, като е
изготвена и схема на ПТП. От друга страна, протоколът отразява и изявления на
участниците в инцидента и е подписан от тях, поради което следва да се приеме в тази си
2
част като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за водачите факти.
Видно от проекта за организация на движението, дясната лена по бул. Черни връх в района
преди кръстовището с ул. Св. Наум е предназначена за завиване надясно, а средната лента –
за движение направо. Следователно и двамата водачи са нарушили правилата за движение.
Вина за настъпване на ПТП има обаче водачът на лек автомобил Киа Сийд. Той е този,
който е предприел ман.ра свързана с навлизане в друга пътна лента, за да завие надясно, и
преди да предприеме ман.рата, съгласно чл. 25 ЗДвП, е трябвало да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши
ман.рата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, което не е
сторил. Второ, съгласно чл. 35, ал.1 ЗДвП, завиването надясно се извършва от най-дясната
пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в
съответна посока - от лентата, предназначена за завиване надясно. В нарушение и на това
правило, водачът на л.а. Киа Сийд е предприел ман.рата не от най-дясната лента,
предназначена за завиване надясно, а от средната лента, при което при всички положения е
следвало да съобрази поведението на водачите в дясната лента. Ето защо съдът приема, че
застрахованият при ответника водач е виновен за настъпване на ПТП.
Основателно се явява възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от другия водач.
Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП, той е следвало да се движи съобразно обозначенията на пътната
маркировка в средна пътна лента, което не е сторил. С поведението си е способствал за
настъпване на ПТП, като приносът му съдът определя на 20%.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил Тойота са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетИ. вредите застраховател в правата на
пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на вредите,
до размера на 80% от стойността им.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 3165.19 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Платеното от ищеца обезщетение е в рамките на установената от вещото лице стойност,
поради което с платената сума, след приспадане на процента съпричиняване, се съизмерява
регресното право на ищеца, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, или общо 2257.86 лв.
След приспадане на погасените 1 416,79 лв., дължими остават 841.07 лв., за които искът
следва да се уважи, като се присъди и законната лихва от подаването на исковата молба
/заявлението/ до окончателното плащане.
Частично основателна е и претенцията за обезщетение за забава. За процесното вземане на
ищеца моментът на настъпване на изискуемостта не е равнозначен на момента на
3
изпадането в забава. За това вземане не е приложима и разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй
като самият закон предоставя на длъжника срок, в който следва да изпълни, поради което
едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл.
412, ал. 3 КЗ и той е 30-дн.ен от предявяване на претенцията пред ответника или
представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера на вредата
/ал.2/. В случая по делото не са представени доказателства за връчване на поканата на ищеца
от 23.1.2018 г. на ответника. Представени са такива за връчване на изявлението за
прихващане на взаимни задължения - на 29.5.2018 г., когато е получено писмото от
ответника видно от известието за доставяне, като то касае и процесната щета, по която
ответникът се е съгласил да плати половината сума поради съвина. При това положение
забавата следва да се изчислява от тази дата и е настъпила с изтичане на 30 дни от тогава, а
именно на 29.06.2018 г., считано от когато до 3.6.2021 г. обезщетението в размер на
законната лихва възлиза на 250.23 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски в размер на
69.49 лв. за държавна такса, 200 лв. депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
дължими са 205.92 лв. В заповедното производство дължими са 20.39 лв. разноски за
държавна такса. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете и от разноски за депозити 50 лв. и 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., дължими са 77.47 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на
управление гр. София, ......, дължи сумата от 841.07 лв., представляваща неплатена част от
регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило на
31.07.2017 г. по вина на водача на МПС „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ......, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, ведно със законната
лихва считано от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 250.23
лв. лихва за забава от 29.06.2018 г. до 03.06.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично по ч.гр.д. № 31727/2021 по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 841.07 лв. до предявените 1401.79 лв. и иска за лихва за разликата
над 250.23 лв. до предявените 427.19 лв. и за периода 3.6.2018 г.- 28.06.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ......, ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 205.92 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 20.39 лв. разноски в заповедното производство.
4
ОСЪЖДА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ......,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 77.47 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5