№ 38268
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110148899 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Д. С., ЕГН
**********, чрез адв. М. Л., със съдебен адрес *** (офис-партер), против „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.М.Т.- управител,
чрез пълномощник адв. М. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. чл.
124 ГПК за установяване недължимост на сумата от 1250 лв., представляща част от претендирана
сума в размер на 4471,43 лв., дължима по изпълнително дело № 20198380406764 по описа на ЧСИ
М.Б., образувано въз основа на Изпълнителен лист от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 313/2014 г. по
описа на СРС, 28 състав.
С решение № 14657 от 01.09.2023 г. предявеният отрицателен усатновителен иск е уважен
при условията на признание на иска. В полза на ищеца не са присъдени разноски, като съдът е
приел, че ответното дружество не е станало причина за предявяването на иска.
На 20.09.2023 г. процесуалният представител на Б. С. депозира молба за изменение на
решението в частта му за разноските. Излага доводи, че не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на чл. 78 ал. 2 от ГПК, поради което на ищеца селда да бъдат присъдени разноски.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на „ЕОС Матрикс“ ЕООД депозира
становище, с което оспорва молбата на ищеца и излага доводи, че ответникът не е станал причина
за образуване на производство, поради което правилно съдът е оставил без уважение искането за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира молбата
по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:
Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в срока за
въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице – ищеца, чрез
неговия пълномощник.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
По съображения, изложени и в постановеното решение, решаващият орган приема, че в
случая са налице и двете предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, при наличието на които ответникът
не следва да носи отговорност за разноски. Безспорно е в случая, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
признало предявения срещу него отрицателен установителен иск. Съдът счита, че в случая
ответното дружество не е и станало причина за завеждане на делото, за което подробни доводи са
изложени в решението, чието изменение се иска. Следва да бъде допълнено, че фактът, че
ответното дружеството има изпълнителен титул срещу ищеца, който не е обезсилен, сам по себе си
не е достатъчен да обуслови отсъствието на втората предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.
78 ал. 2 от ГПК. Липсват каквито и да било данни, че след образуването на гражданско дело № 911
1
по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ответното дружество е предприело действия по
принудително изпълнение или други действия, насочени към събиране на вземането, за което е
издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 313 по описа за 2014 г. на Софийски
районен съд, 28-ми състав. От особено значение в настоящето производство е обстоятелството, че
настоящето производство е образувано по частичен иск, който е предявен след постановяване на
решението по гражданско дело № 911 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, с което
решение е призната недължимостта на другата част от отреченото парично вземане след направено
признание на иска от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Процесуалният закон предоставя на ищеца
възможността да заяви претенцията си частично, но в конкретния случай, съдът счита, че във
„второто“ производство не следва да му бъдат присъждани разноски, тъй като за него е била налице
възможността да заяви цялата си претенция в рамките на първото дело, включително посредство
изменение на размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК. Същевременно, ответникът не е дал какво
и да било причина за завеждането на второто (настоящето) производство.
Горните съображения мотивират съда да остави без уважение искането на Б. С. за имненеи
ена решението в частта му за разноските.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Б. Д. С., ЕГН ********** за изменение на
решение № 14657 от 01.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 48899 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2