№ 7627
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100511862 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Л. С., с която се обжалва изцяло
Решение № 15089/04.08.2025 г. по гр.д. № 25469/2025 г. на СРС, ГО, 80-ти
състав.
Поддържа се, че решението на първоинстанционният съд е неправилно,
като са изложени подробни съображения за това. Въззивникът моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се остави без
уважение молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. В. Ч. оспорва въззивната жалба и пледира за
оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН
от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
1
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Д. В. Ч. – за
защита от домашно насилие, извършено на 28.04.2025 г. и на 29.04.2024 г.,
подробно описано в молбата от 08.05.2025 г. и уточнителната молба към нея
от 12.05.2025 г.
На 13.05.2025 г. СРС е издал, на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, заповед за
незабавна защита срещу въззивника с мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от
ЗЗДН.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие.
С решение от 04.08.2025 г., постановено по гр.д. № 25469/2025 г., СРС,
ГО, 80 състав, е издал заповед за защита в полза на Д. В. Ч. срещу К. Л. С.,
като е задължил К. Л. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на Д. В. Ч., е забранил на К. Л. С. да приближава Д. В. Ч. и
обитаваното от последната жилище, находящо се в с. Бистрица, ул. ****, на
разстояние по-малко от 50 метра, освен по разпореждане на държавен орган,
за срок до 13.11.2026 г., и е забранил е на К. Л. С. да осъществява контакт с Д.
В. Ч. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок до 13.11.2026 г., Първоинстанционният съд е
предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, и е осъдил
последния да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни.
На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че от
показанията на свидетелите Ч., Т. и Я. се доказва по делото, че страните се е
намирала в интимна връзка, продължила в периода от неустановен месец през
2020 г. до месец март 2025 г. по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗЗДН, респ. че
ответникът и въззивник в производството е сред кръга лица по чл. 3, т.2,
2
предл. 2-ро ЗЗДН и молителя и въззиваема страна в производството е
легитимирана да търси защита по този закон срещу него. Наред с това следва
да бъде отбелязано, че сезиращата районният съд молба е допустима, като
подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и правилно районният съд я е разгледал
по същество.
Противно на твърденията в жалбата по делото е установено, че К. Л. С. е
извършил спрямо Д. В. Ч. процесните актове на домашно насилие на
28.04.2025 г. и на 29.04.2024 г. Пострадалата е представила декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички индивидуализиращи белези на
процесните актове на домашно насилие извършени на четири очи – описано е
насилието по време, място и начин на извършване, посочен е автора на
деянието и в каква връзка се намира с пострадалата, поради което и следва
бъде зачетена доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Доказателствената стойност на декларацията не само, че не е оборена, но и
същата изцяло кореспондира и се допълва от показанията на Свидетелят Я. от
които се установява, че на 29.04.2025 г. след като приключила работа около
осем часа, Ч. се качила в колата на С., която била спряна на тротоара срещу
аптеката „Нота Бене“ в с.Бистрица, но самият свидетел не е присъствал на
разговор между страните. Наред с това от показанията на този свидетел се
установява и състоянието на пострадалата през деня, т.е след събитията от
28.04.2025 г., на които нее имало очевидци и начинът, по който й се е отразила
вербалната агресия на извършителя. От друга страна, по делото не са събрани
никакви доказателства, които да противоречат на декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН, да са по-убедителни от нея или да подлагат под съмнения изложени в
нея обстоятелства. Районният съд правилно е анализирал и оценил събраните
по делото доказателства, правилно е приел, че процесните насилнически
актове и тяхното авторство е доказано с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
при липсата на други доказателства относно тези факти е издал заповед за
защита само на основание приложената декларация, т.е. първоинстанционният
съд е приложил точно материалния закон (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Във връзка с
възраженията в жалбата следва да бъде отбелязано още, че в производството
по ЗЗДН в тежест на молителя е да установи осъществените актове на насилие,
но тежестта на доказване е облекчена, като доказването не следва да е „отвъд
съмнение“, тъй като подобен висок стандарт на доказване не съответства на
спецификите на домашното насилие и трудностите, които стоят пред жертвите
3
в защита на своите основни човешки права, като в този смисъл са редица
решения на Комитета на Конвенцията за премахване на всички форми на
дискриминация по отношение на жените. Релевантинте факти могат да се
установят както само въз основа на декларацията на пострадалия по чл.9, ал.3
ЗЗДН, когато нейната доказателствената стойност не е оборена от останалите
събрани по делото доказателства и в хипотезата на липса на свидетели
очевидци, какъвто е настоящия случай, така и чрез верига от косвени
доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка водят до
извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване (така Решение
№226/12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, Решение №31/09.03.2012 г.
по гр.д.№ 502/2011 г. на ВКС и др.).
Първоинстанционният съд изчерпателно е обсъдил събраните
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно наличието на
домашно насилие, вида на мерките за защита, условията и срока на мерките
по мерки по чл.5, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2, и т.4 ЗЗДН.
Вида на наложените от първоинстанционния съд на въззивника мерки за
защита по чл.5 ЗЗДН са съобразени с броя, характера и интензитета на
актовете на домашно насилие и с целите по чл.1а ЗЗДН. При налагане на
мерките за защита първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.5, ал.2, пр. 2 от ЗЗДН (в приложимата редакция към ДВ,
бр. 66 от 2023 г.) и от срока на наложените със заповедта за защита по чл. 15
ЗЗДН мерки по чл.5, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2, и т.4 ЗЗДН е приспаднал срока на
действие на заповедта за незабавна защита от 13.05.2025 г.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с
ангажираните доказателства. При постановяване на обжалваното решение са
съобразени всички относими по спора доказателства. Въззивникът не е
ангажирал доказателства, които да опровергаят твърдяното в молбата на
пострадалата.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Разноски са претендирани единствено от въззивника, но такива с оглед
изхода на делото на последния не се следват.
Съобразно изхода на делото К. Л. С. следва да бъде осъден да заплати по
4
сметка на СГС държавни такси в общ размер на 12.50 лева за въззивната си
жалба.
Настоящото решение е окончателно – чл.17, ал.6 ЗЗДН вр. т. 8 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15089 от 04.08.2025 г., постановено по
гр.д. № 25469/2025 г. по описа на Софийския районен съд, Гражданско
отделение, 80 състав.
ОСЪЖДА К. Л. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 12.50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5