МОТИВИ към присъда
от 16.06.2021г. по НОХД № 750/2021г. по описа на Варненския Районен Съд, ХІІІ
наказателен състав.
Производството
пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против С.К.Х.,
за престъпление от общ характер по чл.194 ал.1 от НК за
това, че на 23.02.2020г. в гр. Варна, отнел
чужда движима вещ: 1 брой мобилен телефон марка „Моторола /Motorolar, модел „Опе Macro Purple" с ИМЕИ
357230102263938, на стойност 569.90 лева /петстотин шестдесет и девет лева и
деветдесет стотинки/, от владението на А.С.Ч., собственост на „Т.Б." ЕАД,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Х. обвинение, счита че
същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
Прокурорът, анализирайки показанията на
разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява
становище, че следва да се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и
последователно.
Представителят на ВРП счита, че всички
доказателства събрани по делото сочат, че подсъдимият е автор на деянието за
което му е възведено обвинение. Поради това и акцентирайки върху деянието,
размера на причинената вреда, както и данните за личността на подсъдимия Х., пледира да бъде признат за виновен, като
за извършеното деяние да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.54 ал.1 от НК над
минимума предвиден в санкцията на закона, което да бъде да бъде изтърпяно
ефективно.
Производството по делото се
проведе по общите правила, предвидени в НПК.
Подсъдимият
Х. участва в производството лично, представлява се и от
процесуален представител.
В хода на съдебното производство защитника
на подс.Х. счита, че няма доказателства клиента му да е участвал в деянието.
По делото
като граждански ищец са конституирани пострадалото търговско дружество.
Депозирана е молба към съда за доказаност на престъплението. Молят съда да
уважи изцяло предявения граждански иск.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
В сградата на „МОЛ -
Варна", гр. Варна търговско дружество „Т.Б." ЕАД извършвало
търговската си дейност в магазин, където се извършвала продажба на мобилни
телефони и други устройства. В магазина се влизало директно от коридора на
търговския център, като нямало обособена врата, а цялото пространство било
отворено. В магазина на множество постаменти били изложени за продажба мобилни
устройства, като те били предпазвани от нежелано посегателство чрез захващането
им с кабел и аларма. За да се представи съответния апарат на клиент, служител работещ в офиса
свалял поставената аларма. Територията на магазина се наблюдавала с камери,
като търговското дружество имало отдел които осигурявал наблюдение в магазините
и се грижел за сигурността, като също така съхранявал записите от работните дни
в обектите. Към месец февруари 2020г бил св. А.С.Ч..
На
23.02.2020г. на работа в офиса на мобилния оператор били свидетелите Д.Г.Д., М.И.И.,
Г.А.А. и Д.Н.И..
Към
тази дата в магазина имало промоция на телефонни апарати „Моторола", като
". Тези два телефонни апарата се предлагали на клиентите заедно двата в
пакет на промоционална цена.
На
23.02.2020г. в късните следобедните часове на деня на едно от бюрата в
магазина, което било разположено в централната част на помещението, имало
изваден промоционален пакет от два телефонни апарата марка „Моторола. Единият
от двата телефонни апарата, които били поставени на бюрото, бил марка Моторола
/Motorola/", модел „Опе Macro Purple" с ИМЕИ 357230102263938.
В
същия ден около 18.14 часа, подс. С.К.Х. влязъл в магазина на „Т.Б." ЕАД в
сградата на „МОЛ - Варна". По това време в обекта имало много клиенти,
които били обслужвани от служителите.
Малко преди това служителката в офиса свид. И. представила на клиент за
продажба промоционалния пакет с два телефона на „Моторола" на един от
работните плотове. След като двата апарата на Моторола /Motorola/", модел
„Опе Macro Purple" били разгледани от клиента, той го поставил обратно в
кутията, след което тя останала на работния плот разположен в централната част
на магазина непосредствено срещу входа му. Служителката не прибрала или
свързала с аларма мобилното устройство и то останало на работния плот до който
нямало служител на офиса.
След
като забелязал, че до работния плот няма служител на магазина и той не се наблюдава
пряко от тях, а на него има поставена кутия с два мобилни апарата подс.Х. се
приближил до плота и взел от там един от двата мобилни телефона марка Моторола
/Motorolar, модел „Опе Macro Purple" с ИМЕИ 357230102263938. Разгледал го
и установил, че е взел по-скъпия апарат. Огледал се наоколо и след като се
убедил, че никой не го наблюдава заедно
с телефона, напуснал магазина.
Взетата от подс. Х. движима вещ била собственост на
„Т.Б." ЕАД, представлявано от св. А.С.Ч. - материално-отговорно лице и
управител на офиса, находящ се в „МОЛ - Варна".
Малко по-късно св. И. установила, че мобилният
телефон марка Моторола /Motorolar, модел
„Опе Macro Purple" липсвал
от работния плот. Тя попитала колегите си дали някой от тях е взимал телефона,
но те не знаели къде се намирал мобилният апарат. Била извършена ревизия при
приключване на смяната за деня и била установена липсата на един брой мобилен
апарат. На следващия ден - 24.02.2020г., св. Ч. прегледал записите от
охранителните камери и установил, че на 23.02.2020г., около 18.14 часа, че лице
с шапка на главата взема мобилния телефон от кутията поставена на плота и с
него напуска магазина.
Въз основа на записите от охранителните камери в
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно
видео-техническа експертиза, видно от заключението на която в 18.14 часа на
23.02.2020г. в магазина влязло лице от мъжки пол, което се отправило към
работно бюро в централната част на магазина. Лицето се приближило до работното
бюро, посегнало с дясната си ръка и взело тъмен предмет наподобяващ мобилен
телефон поставен върху работния плот, след което напуснало обекта и обхвата на
камерите. Резултатът от сравнителния анализ позволявал да се направи извод, че
било заснето лице посочено като С.Х.К..
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на процесната движима
вещ - мобилен телефон марка „Моторола /Motorola/", модел „Опе Macro
Purple" е 569.90 лева.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
назначените експертизи по делото като дадени обективно, компетентни и пълни и
неоспорени от страните.
Подс. С.К.Х., роден на ***г***,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи, осъждан,
ЕГН **********.
Съдът напълно кредитира показанията на
свид.Ч. дадени в хода на съдебното дирене и тези от хода на досъдебното
производство прочетени по реда на чл. 281 от НПК. Свидетелят с оглед изминалия
продължителен период от време и няколкото идентични случая на отнети мобилни
устройства от магазина чиито управител е бил си спомни с нужната конкретика
случилото се. След установяване на липсата на мобилното устройство той като
управител на магазин ае поискал от отдела на Теленор занимаващ се със
сигурността да му предостави записи от конкретния ден. Свидетелят е прегледал
записите и лично е видял отнемането на
веща от непознато за него лице. Съда предяви снимки от записите от
охранителните камери обективирани в експертизите по делото. На тях свидетелят с
категоричност показа местоположението на апарата преди да бъде отнет.
Съдът също така кредитира показанията на свид. Д., който също е
наблюдавал записите от охранителните камери след установяване на липсата на
мобилното устройство. Този свидетел е бил на работа в магазина по време на
отнемане на веща и той лично е установил липсата му. След извършена проверка на
наличните устройства той е установил липсата на един брой апарат Моторола от
промоционалните комплекти, след което е коментирал с колежката си И. дали не го
е прибрала на обичайно място и поради това да не могат да го намерят.
Свидетелят също така на следващ ден е прегледал снимки от охранителните камери
при което е забелязал клиент, който влиза в магазина и разглежда представените
за продажба комплекти от два мобилни телефона, след което излиза. Малко по-късно влиза отново в
магазина и взема единия от двата телефона.
В тази посока и свид.И. при разпита си пред съда
заявява, че в посочения ден е била на работа и е представила на клиент
комплекта от два мобилни телефона Моторола. След това се е наложило на друга
маса с компютър да изготви гаранционна
карта на клиент и е оставила на бюрото промоционалната кутията с два мобилни
телефона. След като е приключила работата си на другата маса тя се е върнала до
тази на която е оставила кутията с телефона и е констатирала липсата му, при което е започнала да
го търси.
Съдът предяви на свидетелката снимките от изготвените по делото
експертизи при което тя с категоричност посочи местоположението на масата на
която е оставила отнетия телефон пред монитора – снимка №18 и 19 л.65 от д.п..
Свидетелката И. посочи на снимка 32.1 лист 67 от д.п. наличието на лилава
кутията с двата мобилни телефона.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите разпитани по делото
тъй като те се подкрепят от другите доказателства. Посоченото от тях напълно
кореспондира с изготвените по делото видеотехнически експертизи. Вещото лице В.
е категоричен, че след като му е бил предоставен сравнителен материал при
изготвяне на видеотехническата и идентификационна експертиза може да се направи
извод, че е заснето лицето С.Х.. Установените идентификационни признаци дават
основание да се изведе категоричен извод, че именно посоченото лице подс.Х. е
лицето извършило отнемането на веща. Вещото лице заяви пред съда, че е
установил как лицето взема с дясната си ръка предмет наподобяващ мобилен
телефон от масата в магазина, след което не го оставял на мястото от което го е
взел. Това действие е безспорно видно на снимка №33.1 на лист 69 от д.п. На
представената снимка ясно се визуализира, че подсъдимото лице държи в ръката си
вещ наподобяваща мобилен телефон взета от кутията поставена на бюрото.
Доколкото се събраха безспорни гласни доказателства и веществени - снимков
материал, че на въпросната маса се е намирала промоционална кутия с два мобилни
телефона, то е напълно изяснено и доказано, че подсъдимото лице е взело именно
процесната вещ. Охранителните камери са заснели влизането му в магазина,
насочването му към масата на която е била оставена кутията съдържаща два
телефона и вземането с дясната ръка на единия мобилен апарат от нея. Установено
е също така безспорно от записите, че лицето не връща на масата взетото от него
мобилно устройство, а напуска магазина с него.
В своята защитна
теза изразена едва при последната му дума в хода на процеса подс.Х. сочи, че си
спомня посещението в търговския център но категорично отрича вземането на
мобилния телефон.
Съдът намира така изложеното от
подсъдимото лице за защитна теза, която не се подкрепя от другите доказателства
по делото. На първо място безспорни и необорени са кадрите от охранителните
камери удостоверяващи както посещението му в конкретния магазин така и
вземането на вещта.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото - от показанията на
свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, свидетелство за съдимост, експертизи и други, които са
последователни, взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират изцяло както
помежду си, така и с писмените доказателства по
ДП № 265/2020г. на 3 РУП - Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- постановления на ВРП, справка за съдимост, и други, които са последователни, безпротиворечиви,
взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Основният факт, който следва да бъде изяснен безпротиворечиво е подсъдимото лице отнело ли
е процесната вещ обект на обвинението.
Иззетите като веществени доказателства с протокол за
изземване 2 бр. оптични носители - DVD - R, съдържащи цветни записи от
поставената камера за видеонаблюдение на вътрешното пространство на магазина за
времето от 18:05:00 ч. до 18:15:00 ч. на инкриминираната дата 23.02.2020год.
Тези записи са отразили картината от мястото и времето на инкриминираното
деяние. Не се е спорило от страните, че на записа е отразено присъствието на
подсъдимия на местопроизшествието, но се оспорват елементи от неговото поведение.
Техническата годност и автентичност на веществените доказателства е потвърдена
от заключението на СТВЕ. Данните от снимковия материал в записите на оптичните
носители са анализирани наред с показанията на свидетелите работещи в магазина,
от който се извеждат извода, че подсъдимото лице е влязло в магазина насочило
се е към кутията с телефони и е взело от нея един брой мобилни устройство и е
напуснало обекта. С оглед на всичко анализирано до настоящия момент съда
извежда извод, че подс.Х. е именно лицето влязло в търговския обект, насочило
се към бюрото с промоционалния пакет и взело от него един брой телефон, след
което е напуснало магазина.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона
намерение за своене трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като
по принцип намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено осъществяване на
подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това намерението на дееца трябва да
бъде сериозно, а не само предполагано и неговото изясняване може да стане
единствено чрез анализ на фактите. В случая намерението за своене на вещта само
у подсъдимият се доказва с действията му, което се дефинира като намерение на
дееца за дълготрайно във времето упражняване на правата на собственика на
дадена вещ да я държи, ползва и да се разпорежда
с нея. Т. е. противозаконното отнемане по дефиниция ангажира отнемане на вещта
от пострадалия и упражняване върху нея съвкупността от права, които упражнява
собственика. В конкретния случай вещта е отнета от Х., след което той е
напуснал заедно с нея магазина и е афиширал намерението си да я държи като
своя. Действително намерението за противозаконно присвояване се явява
субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да се
приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните доказателства,
въз основа на които може да се основе извод, че у подсъдимия е налице намерение
противозаконно да присвои вещта, се изведоха именно от неговите умишлени действия при отнемане и и
разпореждането с нея.
Именно поради това съда, счете, че е осъществен
състава на престъплението кражба.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подс. С.К.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за
това, че на 23.02.2020г. в гр. Варна, отнел
чужда движима вещ: 1 брой мобилен телефон марка „Моторола /Motorolar, модел
„Опе Macro Purple" с ИМЕИ 357230102263938, на стойност 569.90 лева
/петстотин шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, от владението на А.С.Ч.,
собственост на „Т.Б." ЕАД, без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да я присвои.
Обект на престъплението са
обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално
упражняване на правото на собственост и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действие– влизане в магазина, насочване към бюро
на което е оставена кутия с два мобилине телефона която не е наблюдавана от
работещите там, вземане на удното устройство и напускане на обекта с него. С
това се е реализирал и вредоносния резултат, с който престъплението е
довършено.
От субективна страна при осъществяване на деянието
подсъдимия и действал при форма на вината пряк умисъл. Той добре е осъзнавал,
че инкриминираните вещи са чужда собственост, както и че предприема действия с
цел да се лиши собственика им от фактическата власт, като при това е предвиждал и пряко е целял
установяването на негово владение върху нея.
Обвинението
може да бъде доказано по несъмнен начин и само с косвени доказателства, но в
такъв случай всички косвени доказателства в съвкупност трябва да водят до
единствения извод за виновността на подсъдимия и да изключват останалите
възможни версии. Съдът приема, че в настоящият случаи именно всички преки и
косвени доказателства приобщени по делото, които са безпротиворечиви изграждат
несъмнения извод, че подсъдимият е автор на деянието, за което му е повдигнато
обвинение.
В хода на съдебното производство бе безспорно
установено извършването на деянието с неговите обективни признаци, а именно
механизма на осъществяването му, предмета на същото, времето и мястото на
осъществяване, както и стойността на отнетите вещи и чия собственост са същите.
По отношение на посочените факти, доказателствата по делото, които ги
установяват са еднопосочни. Защитната позиция по делото излага аргументи срещу
внесения обвинителен акт единствено, относно участието на подсъдимия в извършване на деянието.
Анализът на кредитираните от съда доказателства сочи,
че обвинението е безспорно доказано и относно субекта на извършването на
процесното престъпление, съотв. субективната страна на деянието, като извършено
при условията на пряк умисъл. При формиране на убеждението си, че именно
подсъдимите са осъществили умишлено престъпното отнемане, съдът съобрази редица
преки и косвени доказателства, които в своята съвкупност сочат посочения в
обвинителния акт извод относно извършителя на описаното от прокурора
престъпление.
Освен това следва доказателствената съвкупност да
изключва всички други възможни варианти и хипотези внасящи съмнения в
извършването на престъплението. Това означава в случая, че от доказателствата
по делото следва да се стига до един възможен извод, а именно, че подсъдимия
при действията си са осъществил състава на престъпление по чл.194 от НК и на
второ място пак от доказателствата по делото да се изключват всички други
възможни версии.
Съобразно на
това всички така обсъдени доказателства
събрани в хода на делото относно авторството на деянието водят до единственият
възможен извод, относно авторството на деянието, и той е, че деянието е осъществено от подс. Х..
Съдът намира,
че в случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с
явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на
малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се
отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъплението по чл.194 ал.1 от НК. Престъплението за
което деецът е подведен под наказателна отговорност се намира в раздел
престъпления собствеността, и е свързано с обществените отношения, гарантиращи
правото на собственост на гражданите. Настоящата инстанция намира, че
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на
малозначителност или явна незначителност.
От събраните
по делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние е породило
съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети, които не са възстановени, като съдът намира, че
деянието е немаловажен случай предвид на това, че обществената му опасност не
е явно незначителна.
При горните
констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимия обвинение в тази
му част е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в
съдебното производство доказателства, съдът призна подс.Х. за виновен в
извършването на престъплението, по което му е възведено обвинение.
При индивидуализацията на наказанието съдът
съобрази следното:
По отношение на подс.Х. като смекчаващи отговорността му обстоятелства
съдът не установи такива. Като отегчаващи такива съда отчете предходната му
съдимост не оказваща влияние на квалификацията на деянието. Въпреки изтърпените
от Х. ефективни наказания, същите очевидно не са имали необходимия
превъзпитателен ефект, поради което и подсъдимият е лице с утвърдени престъпни
навици. Липсва и критично отношение към извършеното. По отношение множеството
наложени наказания „Пробация“ с различна продължителност и видове пробационни
мерки също не са изиграли по отношение на подс.Х. превъзпитана и възпираща
роля..
Поради
това, като взе предвид степента на обществена опасност на подс. Х., изводима и
от интензитета на престъпната му дейност, и високата степен на обществена
опасност на престъплението, съдът определи наказание на подс.Х. при условията
на чл.54 от НК, при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, съдът определи
наказание от шест месеца „лишаване от свобода”.
Претендираната по-голяма
снизходителност не би удовлетворила критериите по чл. 54 от НК и не би
изпълнила целите на наказанието по чл. 36 от НК.
При
преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” –
условно или ефективно, съдът намира, че са налице правни ограничения подс. Х. да изтърпи наказанието условно.
Както и че така определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода изтърпяно при общ режим е явно
адекватно и съответства на обществената опасност на деянието и дееца. За приложение на условното осъждане е необходимо да се разгледа
въпросът дали подсъдимият може да се поправи без ефективно изтърпяване на
наказанието /Р 386-1973-І н.о./. За решаването на този въпрос следва да се
държи сметка за целесъобразността на наказанието по см. на чл.36 от НК и за
постигане на крайната цел на наказателно-правното въздействие – общата
превенция. Индивидуалната превенция е средство за постигане на общата превенция.
От делото е ясно, че подсъдимият демонстрира трайна, стабилна воля за
извършване на престъпленията. За реализиране на положителни промени в неговото
съзнание, превъзпитаването му към спазването на закона и добрите нрави е
необходимо тя да изтърпи наказанието си ефективно. Целенасочената корекционна
работа с нагласите и дефицитите ще доведе до преосмисляне на поведенческите
стандарти и в глобален аспект ще гарантира постигането на общата превенция на
наказателната отговорност.
По отношение на
предявените граждански искове:
След като взе
предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата и съобрази законния принцип, че гражданската
отговорност следва деликтната, както и с оглед събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, съдът прецени: предявеният
от на гражданския
ищц „Т.Б.“ ЕАД- граждански иск против подс.Х. за обещетяване на претърпени имуществени
вреди е основателен и доказан по размер.
Поради това съдът
осъди подс.Х. да заплати на гражданския ищец обезщетение за претърпените имуществени вреди
в размер на 569.90 лева. Съдът прие, че именно това е стойността на претърпените от пострадалите
в резултат на престъплението на подсъдимата имуществени вреди и я осъди да ги
заплати.
Съдът осъди подс.Х.
да заплати и дължимата държавна такса върху размера на уважените граждански
искове.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Х. да заплатят
направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна и в полза
на Районен съд Варна.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
