ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.02.2019 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 232 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на главния
архитект на Община Русе (в молбата непрецизно е посочено, че молител е самата
Община Русе, която не е страна по делото), чрез процесуалния му представител,
за допълване на постановеното по делото решение № 7/12.11.2018 г. в частта за
разноските чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община
Русе.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК жалбоподателите и
ответници по молбата - М.Г.М. и Д.Г.М. са депозирали писмени отговори, в които
изразяват становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност, тъй като
същата била подадена след срока за обжалване на решението, респ. тъй като не
бил представен списък на разноските.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и
становищата на страните, намира следното:
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, която намира
приложение по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, изрично предвижда,
че допълване на подлежащо на обжалване решение в частта за разноските може да
се иска в срока за обжалване. Срокът е преклузивен. Решението е изпратено на
електронната поща на молителя на 13.11.2018 г., който на 14.11.2018 г. прочел изпратеното
му съобщение. От последната дата тече и 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК за
обжалването на решението, съответно за допълването му в частта за разноските, който
срок изтекъл на 28.11.2018 г. Молбата за допълване на решението в тази част е депозирана
в съда едва на 24.01.2019 г. По изложените съображения същата се явява
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
За пълнота следва да се отбележи, че не е налице другото
твърдяно основание за недопустимост на искането, а именно липсата на представен
от молителя списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който да е посочено
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Нормата намира субсидиарно
приложение и при разпределяне на отговорността за деловодните разноски в
съдебното производство по оспорване на административни актове по АПК. С т.9 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК беше прието,
че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл.80 от ГПК, е недопустима, а с т.2 от
същия тълкувателен акт – че е необходимо страната да представи списък за
разноски по чл.80 от ГПК, дори когато е направила само един разход в
производството, за който е представено доказателство. В случая обаче това
ограничение не намира приложение, тъй като съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда в размерите по Наредбата за
заплащането на правната помощ, а не се доказва с документи, за да бъде то
включвано в списъка по чл.80 от ГПК.
Независимо от това обаче, с оглед просрочието й, подадената
молба се явява недопустима и поради това следва да бъде оставена без
разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на главния архитект на Община
Русе, чрез процесуалния му представител, за допълване на решение № 7/12.11.2018
г., постановено по адм.д. № 232/2017 г. по описа на Административен
съд – Русе в частта за разноските чрез
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: