№ 10661
гр. С., 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110130400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“, бл.
****** действаща чрез „В. БГ“ ЕООД срещу М.В.Р., с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1
ЗУЕС и чл. 50, ал. 2 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 936 лв., представляваща главница за незаплатени
месечни такси за управление и поддръжка на етажната собственост за период от м.11.2017 г.
до м.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата от 360 лв., представляваща
незаплатени вноски за фонд „Р.О.“ за периода от м.11.2017 г. до м.11.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024 г. по ч.гр.д. №
64644/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект ****/ в сграда в
режим на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. ****. Поддържа, че на 14.09.2017 г. на
проведено ОС на ЕС е взето решение за събиране на месечни такси за поемане на разходи за
общи части на етажната собственост в размер на 13 лв. за всеки живущ и такса в размер на 5
лв. на апартамент за фонд „Р.О.“. Твърди, че за периода от м. ное*****и 2017 г. до м.
ное*****и 2023 г.ответникът не е заплатил дължимите суми и на проведено ОС е взето
решение за предприемане на съдебни действия срещу ответника. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни.
Твърди, че на ***** е предоставено управлението на самостоятелен обект държавна
собственост – апартамент **** със застроена площ от 46,17 кв.м. с прилежащо мазе ******,
1
находящ се в посочената етажна собственост с адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“, бл.****. Посочва, че
въз основа на издадена заповед № 8121з-168/26.02.2016 г. на министъра на вътрешните
работи е сключен договор за наем с рег.№ 5785р-5959/25.03.2016 г. между ***** и П. П. П.,
по силата на който на последната е предоставено ползването на процесното жилище.
Посочва, че последната е влязла във владение на имота на 25.03.2016 г. съгласно чл. 5 от
договора за наем, наемателят се е задължила да заплати в срок всички разходи, свързани с
ползване на наетия имот, в това число, но не само и разноски за поддържане на общите
части – портиер, чистач, асансьор и други. Излага, че наемателят П. П. е дисциплинарно
уволнена със заповед № 5785з-802/02.05.2018 г., поради което и на основание чл. 26, ал. 1, т.
3 от договора за наем и във връзка с чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС договорът за наем е прекратен.
Наемателката П. е уведомена за прекратяване на договора за наем и е поканена да напусне
процесния имот с писмо рег.№ 812100-13036/16.07.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, получено от адресата на 28.09.2018 г., но въпреки това не е освободила имота,
предвид на което със Заповед № ДС-20-15/09.08.2024 г. областният управител е разпоредил
изземване на процесния недвижим имот-частна държавна собственост от П. П.. След
обжалване с Определение № 15403/26.08.2024 г. по адм.д. 8443/2024 г. по описа на АССГ
предварителното изпълнение на заповедта за изземване на имота е спряно с мотивите, че
изземване на жилището ще причини на П. значителни и трудно поправими вреди, тъй като
не разполага с друго жилище и се грижи за дъщеря си, която е със заболяване. Също така
посочва, че с решение № 1484/26.01.2024 г. по гр.д. 31348/2021 г. по описа на СРС, 140
състав П. П. е осъдена да заплати обезщетение за ползване на жилището без правно
основание за периода от 01.07.2018 г. до 02.06.2021 г. Излага, че посочените решения са
доказателство, че в процесния период процесния недвижим имот е бил обитаван и ползван
от П. П., а също така твърди, че посоченото обстоятелство е било известно на етажната
собственост и професионалния домоуправител „В. БГ“ ЕООД. Предвид изложеното оспорва
пасивната процесуална и материална легитимация на ответника ***** да отговаря по
предявените искове. В условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Твърди, че ***** няма задължение да изплаща разходите за поддържане и
управление и сумите за фонд „Р.О.“, тъй като наемателят е длъжен да заплаща разходите за
поддръжка и управление на общите части по чл. 232, ал. 1, предл. посл. ЗЗД. Поддържа, че
наемателят П. П. е задължена да заплаща и разноските за фонд ‚Р.О.“ на основание чл. 14 от
посочения договор за наем от 25.03.2016 г. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска
привличането на трето лице помагач – П. П. П.. При условията на евентуалност /в случай, че
главният иск предявен от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. **** срещу ***** бъде
уважен/, СО предявява срещу третото лице помагач обратен иск за сумите, предмет на
главния иск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора на
исковата молба, с която е предявен обратния иск, до окончателното изплащане на сумата.
2
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 50,
ал. 2 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: че ответникът е
собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, а именно ап.
30, находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. ****; взети решения от общото събрание, с които са
определени таксата за управление и поддържа на общи части в сградата и вноската за фонд
„Р.О.“ в твърдения размер за исковия период, които решения да обвързват ответника и
съобразно които за него да са възникнали задължения в претендирания размер.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД в
тежест на ищеца по обратния иск е да докаже, че ответника по обратния иск П. П. е
ползвала процесния недвижим имот през периода м.11.2017 г. до м.11.2023 г., след
прекратяване на договора за наем, както и че за имота се дължат разноски към етажната
собственост за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, които
ищецът е заплатил или е осъден да заплати.
В тежест на ответника по обратния иск е да докаже погасяване на задълженията си
за заплащане на разноски към етажната собственост, като докаже, че е заплатила сумите на
етажната собственост или на наемодателя.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства
са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Без уважение следва да се остави искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, доколкото за отговор на поставените въпроси не се изискват
специални знания, а последният въпрос касае безспорно обстоятелство, тъй като ответникът
не оспорва да е извършвал плащания към ЕС.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК П. П. П., ЕГН **********, като
трето лице помагач на страната на ответника М.В.Р..
3
ПРИЕМА за разглеждане предявения от М.В.Р. срещу П. П. П. при условията на
евентуалност /в случай, че главният иск, предявен от собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“,
бл. **** срещу ***** бъде уважен /, обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 236, ал.
2 ЗЗД за заплащане на сумата от 936 лв., представляваща главница за незаплатени месечни
такси за управление и поддръжка на етажната собственост за период от м.11.2017 г. до
м.11.2023 г., и сумата от 360 лв., представляваща незаплатени вноски за фонд „Р.О.“ за
периода от м.11.2017 г. до м.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
подаване на отговора на исковата молба, с която е предявен обратния иск до окончателното
изплащане на сумите.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на третото лице помагач П. П. П. преписи от исковата молба и
приложенията към нея, настоящото определение, както и от отговора на исковата молба, и
молба, вх. № 416688/20.12.2024 г.
УКАЗВА на ответника по обратния иск П. П. П., че може в едномесечен срок от
получаване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, да депозира пред съда
писмен отговор, който трябва да съдържа: посочване на съда и номера на делото; името и
адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има
такива; становище по допустимостта и основателността на иска; становище по
обстоятелствата, на които се основава искът; възраженията срещу иска и обстоятелствата, на
които те се основават; подпис на лицето, което подава отговора.
УКАЗВА на ответника по обратния иск, че когато в установения срок същия не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ или не упражни правата си за предявяване на насрещен иск
съгласно чл. 211, ал.1 ГПК, за предявяване на инцидентен установителен иск съгласно чл.
212 ГПК и за привличане на трето лице съгласно чл.219 ГПК, губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
4
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5