РЕШЕНИЕ
№ 3207
гр. Варна, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Ж***ва
при участието на секретаря Христина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Моника Ж***ва Гражданско дело №
20253110105273 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Молителите С. Х. К., ЕГН **********, лично за себе си и като майка и законен
представител на детето Л. Д. К., ЕГН **********, с местоживеене : ***, чрез адвокат М. Н.
от АК Варна, с адрес *** , тел: ***, имейл: ***, съдебен адрес: *** са сезирали РС Варна с
молби за защита по ЗЗДН против ответника Д. П. К., ЕГН ********** (с постоянен адрес
съгласно изготвена от съда справка НБДН: *** и настоящ адрес ***)
Депозираната по делото молба с вх.№ 37272 от 25.04.2025 г. въз основа на която е
образувано настоящото производство е уточнена с молба с рег. № 41162/09.05.2025 г.
,поправена и допълнена , а в първото по делото о.с.з. молителите са сезирали съда с искане с
правно осн.чл.15 ЗЗДН , прието от съда в о.с.з.и допълнително пояснено и уточнено .
В молбата и уточнителната молба се сочи, че молителката Ст.К. и ответника Д. П. К.,
ЕГН ********** сключили граждански брак на 23.02.2023г. за което бил съставен акт №
0001, в ***. На 17.10.2023 г. им се родило детето Л. Д. К., ЕГН **********. На 20.03.2025г.
молителката заедно с детето им напуснали ответника и семейното йм жилище -
квартира, изходяща се в **** и заживели отделно от него в гр. Варна, в наследствено
жилище на молителката, находящо се в **** Доколкото било известно на молителката,
ответникът също напуснал семейното йм жилище и към настоящият момент живеел на
адрес ***, като сочи и телефон за връзка с него ***.
Изрично в молбата си от 09 май 2025 г. Ст. К. уточнява, че детето Л. Д. К., ЕГН
********** е присъствало и възприело твърдяните от молителката актове на домашно
насилие, като молителката търси защита по ЗЗДН лично за себе си и като майка и
законен представител на детето.
В предвид преклузивният срок съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗДН молителката Ст.К. сочи
само последните инциденти / актове на домашно насилие /, както следва:
На 22.04.2025 г. около 19ч. Д. стоял пред вх.* на бл. *в *** - където живеела Ст.К. и
детето йм и ги чакал. С. К. и детето Л. излезли за да отидат до магазина. Като ги видял Д.
той посрещнал С. К. крещейки с думите: ”Ти си луда, не можеш да се грижиш за детето,
дошъл съм да го взема”. Детето гледало стъписано и се разплакало. Молителката помолила
ответника да си тръгне, а той й крещял, че няма да си тръгне или да я пусне да излезе сама,
казал още, че тя била неспособна да си гледа детето и се заканил, че ще го вземе.
1
Молителката се обадила се на телефон 112 за да потърси съдействие и пристигнал екип на
полицията.
На 23.04.2025г. около 9,30ч. молителката Ст.К. излязла заедно с детето Л. от тях и
отишли до магазин * във ***. На излизане от магазина ответника бил отвън и като ги видял
започна да крещи като казал : "Дошъл съм да взема детето, ще видиш какво ще стане, ако
не ми го дадеш", обидил Ст.К., наричайки я „луда". В този момент молителката носела
детето Л. на ръце и то много се изплашило от виковете на ответника. След това ответникът
извадил телефон и започнал да снима. Молителката бързо сложила детето в кошчето на
колата, качила се и заминала , ответникът започнал да я следи, но тя успяла да избяга като
завила, а той не успял да завие след нея. На същият ден 23.04.2025г. когато се прибирали
вкъщи с детето на обяд, то било заспало в колата и Ст.К. отишла да пренесе детето да спи у
дома си, но като се приближила до входа на блока видяла, че ответникът бил там, като и
предположила, че отново ги чака. Като ответникът ги видял започнал да снима с телефона и
отново се разкрещял, че ще вземе детето. То се събудило и разплакало. Молителката успяла
бягайки да мине покрай него и да влезе във входа на блока и отново се обадила на телефон
112 за съдействие. Пристигнал екип на полицията. На 26.04.2025г. Д. отново ги чакал пред
входа на блока. Молителката излязла с детето спокойно и се качила в колата, и тръгнала. Д.
започнал да кара след Ст.К.. Тя стигнала до магазина *** във кв. ***, като Д. през цялото
време карал зад нея. Молителката спряла на паркинга на магазина, като Д. също спрял
колата си на паркинга. Молителката с детето влезли в магазина. Д. ги настигнал извикал на
висок тон, че отишъл да вземе детето. Молителката му отговорила, че не й се струва
нормално да я следи и да крещи на обществено място. Известно време ответникът вървял
след Ст.К. и й обяснявал, че нямал пари и искал да му даде отново, но тя отказала. Той
бутнал Ст. К. и искал да си вземе обеците от ушите й. Посегнал да дърпа обецата, в този
момент К. се дръпнала и откачила обеците и му ги хвърлила да си ги вземе, като се надявала
да си тръгне, но вместо това той се наредил до нея на касата. Изкарал си телефона и
започнал да снима казвайки, че иска да вземе детето и че тя му ограничавала достъп, което
не било вярно, защото той дори не се обадил, че ще бъде там и иска да види детето. След
това излезли пред магазина. Молителката качила детето в колата и седнала да чака
ответника да тръгне. След това тръгнала и завила на светофара. Завила към пазара и тогава
видяла огледалото, че той я преследва отново, а тя спряла на спирката на пазара и се обадила
на телефон 112. Казали й по телефона направо да отиде в 3 - РУ на МВР, като през целия
път ответникът я следвал и когато молителката отишла до полицията Д. си заминал или поне
молителката не го видяла повече.
На 15.04.2025г. сочи молителката, че подала Искова молба пред PC - Варна за развод,
по която било образувано гр.д. № 4852/2025 по описа на 50 състав.
На 22.04.2025г. молителката сочи, че пуснала по пощата тъжба до РП - ***, защото Д.
отказвал доброволно да й предаде лични нейни вещи и вещи на детето им.
Към настоящият момент, посочва още молителката Ст.К., че е бременна от ответника,
в края на 5-ти месец и има нужда от спокойствие, а Д. я преследвал, следял и тормозел
постоянно.
Въз основа на гореизложеното изброява молителката, че: изпитва силен страх от Д.
П. К., от това което казва и прави, поради тази причина решила, че вече не трябва да търпи и
да се надява, че ще преустанови това противоправно поведение. Ето защо, във връзка с
всичко гореизложено моли съда да се образува производство и на основание чл.5 от ЗЗДН и
съда да издаде съдебен акт по силата на който:
На осн. Чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН да бъде задължен ответника да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие спрямо молителката С. Х. К., в присъствието на
детето Л. Д. К..
На осн. чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗДН : да бъде забранено на Д. П. К. да приближава молителката
С. Х. К., на по-малко от 200 метра, както и да приближава следния адрес: ***.
На осн. чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН да бъде забранено на Д. П. К. да осъществява контакт с
молителката С. Х. К. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация.
На осн. чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН - временно да бъде определено местоживеенето на
детето Л. Д. К., при молителката С. Х. К., ако това не противоречи на интересите му.
2
На осн.чл. 5, ал. 1, т. 6 да бъде задължен Д. П. К., да посещава специализирана
програма за извършители на насилие.
Моли мерките да бъдат наложени в максимално предвидения срок по чл. 5, ал. 2 от
ЗЗДН.
В подкрепа на изложеното молителката действаща лично за себе си и като майка и
законен представител на малолетното дете е обективирала доказателствени искания.
Отправено т.нар. „особено искане „: Молителката моли на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, в
срок до 24 часа от получаването на молбата й от 09.05.2025г. съда да издадете ЗАПОВЕД ЗА
НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА, със следните мерки за защита, а именно:
На осн. Чл. 5 ал.1 т.1 ЗЗДН: да бъде задължен ответника да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие спрямо молителката С. Х. К., в присъствието на
детето Л. Д. К..
На осн. Чл. 5 ал.1 т.З ЗЗДН: да бъде забранено на Д. П. К. да приближава молителката
С. Х. К., на по-малко от 200 метра, както и следния адрес: ***.
На осн.чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН да бъде забранено на Д. П. К. да осъществява контакт с
молителката С. Х. К. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация.
на осн.чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН временно да бъде определено местоживеенето на детето Л.
Д. К., при молителката С. Х. К., ако това не противоречи на интересите му.
С Молба № 57 306/25.06.2025 г.молителите са обективирали искания за събиране на
доказателства с оглед приетата за съвместно разглеждане в първото о.с.з. от 18.-06.2025
г.допълнителна молба за защита по ЗЗДН, като се е твърдяло от молителите , че ответникът е
осъществил нови актове на домашно насилие , след сезирането на съда- от дати 8 и 9 май
2025 г.Допълнителната молба е уточнена с молба № 55 732/20.06.2025 г. ,придружена с
Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН (л.107 – 110 ).
Твърди се от молителите по отношение на новите актове на домашно насилие от 08 и
09 май 2025 г. следното :
На 8 май 2025г. молителката Ст.К. сочи, че имала час за фетална морфология при д-р
М. М., в гр.***. Предварително Ст.К. казала на ответника Д. К. къде и в колко часа ще бъде
прегледа и ако иска, да отиде. Молителката казала също на Д. К., че очаква той да си
приготви половината пари за прегледа (прегледа струвал 190 лв.). В деня на прегледа при
пристигането на С. К. в гр. *** тя оставила детето Л., с нейна приятелка в детски кът в
града. Запътила се към поликлиниката и като пристигнала видяла, че Д. К. вече я чакал на
паркинга на поликлиниката. Тогава Ст.К. решила да спре на паркинга на Бизнес парк ***,
срещу поликлиниката, защото там имало повече хора и камери, било по-добре за нея : „ако
той направи пак панаир“. Когато паркирала колата си Д. К. я посрещнал с думите: "Носиш
ли си копие на шофьорската книжка?" а тя отговорила, че не и го попитала за какво му е. Д.
К. казал, че искал да ползва шофьорската книжка за да й прехвърли глоби, които имало
направени с колата на молителката. После веднага Д. К. попитал С. К.а къде е детето йм Л..
Молителката отговорила, че нейна приятелка го гледала. Докато вървели към кабинета, Д. К.
бил видимо ядосан и започнал да се кара на молителката Ст.К. за това, че искал да види
детето и че тя обещала да го доведе, при което тя обяснила, че прегледът бил важен и
изисквал спокойствие, а детето било твърде малко, за да присъства. На предната фетална
морфология детето било с родителите си- С. и Д. К.и и постоянно плачело и не искало да
стои на едно място. Поради причината, че нямало как детето да стои спокойно 45 минути за
прегледа и нямало какво да прави там , твърди молителката Ст.К., че не била взела детето на
прегледа, т.к. искала прегледа да мине нормално и спокойно, защото това бил един от най-
важните прегледи през бременността. В края на прегледа молителката Ст.К. извадила
половината пари да плати, но ответникът казал, че той няма пари и няма какво да остави. В
този момент на молителката и станало много неудобно и попитала ответника защо не й
казал предварително, да подготви парите за доктора. Ответникът, твърди молителката, че я:
„отсякъл“ да не му задавала въпроси и започнал да разпитва доктора за това кога било най-
добре да се направи тест за бащинство, защото те двамата били разделени и той не бил
сигурен дали това дете, с което молителката е бременна, е от него. На доктора му станало
много неудобно от тона на Д., сочи молителката Ст.К., като лекарят помолил ответника да
не обяснява личният живот на К.и и казал, че принципно ако има желание Д. К. може да
заведе дело за бащинство и тогава да изисква ДНК тест, но най-добре било да се случи щом
3
детето се роди. Тогава молителката поканила Д. К. още веднъж да остави пари, а той се
развикал, че нямал пари и че молителката само го изнудвала. Докторът казал, че няма
проблем и побързал да ги изпрати от кабинета си. След това трябвало молителката да отиде
до личната лекарка да вземе бележка за кухнята на детето. ОПЛ се намирала на същия етаж,
в друг кабинет. През това време Д. К. казал на С. К., че той няма пукната стотинка, а тя била
окичена със злато и само го изнудвала за пари, което не било така. Молителката само
споделила, че ще очаква половината пари за прегледа.
Твърди се от молителката С. К., че откакто са разделени с ответника Д.К., тя му дала
почти 5 000 лева, поради различни поводи, а той не се поинтересувал нито в един момент, за
това как детето / Л. / се отглежда, нито дали има нужда от нещо. Твърди се от Ст.К., че пред
кабинета на докторката молителката казала на ответника, че вече може да я остави на мира,
защото прегледа приключил и няма какво повече да прави с нея, но той се развикал, че искал
да види детето ; казал, че тя го лъжела, а той затова бил отишъл, той бил баща и много се
интересувал, при което молителката се ядосала и попитала ответника след като е баща защо
не се интересува от детето, с което е бременна и само прави предпоставки да я ядосва и да й
вика, а в този момент докторката отворила вратата и те влезли вътре. Молителката взела
бележката и тръгнали към колата като ответникът съпроводил молителката до колата, като
през цялото време й обяснявал как била лъжкиня, опитвала се да отдалечи детето от него.
Отново молителката обяснила, че причината детето да не е с нея, в този момент, била, че
прегледа бил много важен и молителката искала да мине спокойно. Когато стигнали до
колата молителката я отключила и отворила вратата да влезе, а в този момент ответникът я
блъснал навътре към колата и застанал така, че тя да не може да затвори вратата. Започнали
да се боричкат буквално, а той искал да изтръгне ключовете крещейки: "Дай ми ключовете
за колата! Аз си искам колата и няма да те пусна да си тръгнеш оттук докато не ми
дадеш ключовете! Искам си колата!" и всякакви такива неща, като молителката не искала
да му дава ключовете и буквално се борили, той я бутал, а тя се опитвала да го избута и
започнала да крещи :„Помощ !„ .След минута ,до две, се появили няколко човека, които
спрели Д.К.. Той се обадил в полицията и започнал да обяснява на хората, които дошли да го
успокоят, че молителката била ненормална, че била наркоманка, че се опитвала да отдалечи
детето им Л. от него, че явно не била добре психически, че той бил толкова спокоен човек, а
тя го карала да се държи така. Молителката застанала отстрани, а една жена я успокоявала,
защото се изплашила страшно много от тази случка, треперела цялата. Молителката седнала
на пейка, отстрани до колата и започнала да чака полицията да дойде за да го успокоят и да
обяснят какво трябва да се случи в този момент. Когато полицаите пристигнали Д. казал, че
няма намерение да пуска молителката да си тръгва, че дошла с колата от Варна за преглед,
но той си искал колата обратно, защото имало глоби за превишена скорост и той смятал
поради тази причина да пусне колата да се продава. Полицаите му обяснили, че има законов
ред по който да се случат тези неща и че не е нормално да се държи по този начин с една
жена , още повече бременна. Единият полицай попитал молителката има ли нужда от нещо,
дали е добре. Полицаите казали, че щяло да бъде хубаво да се отиде до Районното
управление, да се запознае с това как може да се прехвърлят тези актове за да няма следващи
актове на насилие от Д.. Полицаите имали камери и заснели всичко. Молителката се
разписала на доклада от полицаите и побързала да тръгне, защото предполагала, че Д. ще
тръгне след нея. Молителката отишла да вземе Л. и приятелката си, като Л. си била
напълнила памперса и молителката решила, че към изхода на града ще спре за да й го смени.
Когато молителката взела детето, нейната приятелка сложила Л. на задната седалка да може
молителката да смени памперса и в този момент молителката видяла Д. да спира с колата си
зад нея. Молителката твърди, че тогава много се уплашила, дала детето на приятелката си и
казала да седнат отпред, за да може да тръгнат възможно най-бързо. В този момент Д. им
препречил пътя с колата си като снимал, без да може молителката да разбере какво казвал. В
следващият момент се събрали коли зад него и той се отместил така, че да може молителката
да тръгне . Молителката тръгнала и понеже вече се било случвало точно това преследване и
била звъняла на тел. 112, решила направо да отиде в полицията, която била малко по-надолу
по булеварда. Направила обратен завой и тръгнала към полицията като Д. я следвал през
цялото време. Когато завила към полицията Д. заминал. Заедно с приятелката си и детето
влезли в сградата на полицията на Първо районно управление в град *** и молителката
казала за какво е там , я те я помолили да изчака. Тогава излязъл разследващ полицай,
представил се като Д. (фамилия молителката не запомнила) и след като молителката му
разказала случилото се той казал, че най-добре ще е да звънне по телефона на Д. и да му
обясни да не я притеснява повече , така и направил. Този полицай също обяснил на Д., че
това не е начин, по който да се случат нещата. Д. твърдял, че преследвал молителката за да
4
си вземе копие от шофьорската книжка. Молителката след като си тръгнала от районното, в
крайна сметка, сменила памперса на детето и тръгнала за Варна, имало много трафик по
пътя затова не бързала да се прибира или да изпреварва. Почти до А., в огледалото
молителката видяла как една кола изпреварва доста рисково в колоната от коли, а когато се
доближила до нея разбрала, че това бил Д.. В този момент , разказва молителката , че много
се уплашила, обаче си казала, че няма какво повече да направи, като той я изпреварил и за да
не се блъсне в кола от насрещното движение , тя набила спирачки да може да влезе, след нея
спирачки набила цялата колона от коли, а той докато се движел снимал с телефона си, карал
известно време пред нея. Молителката твърди, че много я било страх ответника да не да
скочи на спирачките и да я засече, т.к. това било нещо, което правел много често когато
шофира. Всъщност това било повод за спор между тях много пъти. След известно време
каране пред молителката Д. се отбил в едно локално, по -точно преди А. и останал там.
На следващия ден: 9 май 2025г., твърди молителката, че отишла в гр. *** при д-р М.,
да му заплати другата половина от парите, тъй като й било много неудобно, че Д. не му
платил, при което отишла до поликлиниката и оставила парите, но за да бъдела спокойна
взела приятелка със себе си. След поликлиниката приятелката на молителката поискала да я
остави на центъра, като тогава ги срещнал Д.. Молителката твърди, че не зае как ответникът
разбрал, че тя е в *** в него момент. След като молителката видяла ответника, тя и
приятелката й решили, че е по-добре да не оставя приятелката си, а да изчака докато Д. се
махне.Молителката решила да кара по пътя за Варна и спряла на „Лукойл“, където знаела че
има камери и хора, след което отишла до тоалетната и изчакала известно време, за да
можело Д. да се махне. След пет-шест минути, твърди молителката, че тръгнала с колата и
не минала по пътя, който по принцип водел до центъра, а завила наляво по околовръстния
път с надежда, че Д. нямало да я преследва, но той я следвал отново. Отново я снимал с
телефона си, докато тя шофирала, но този път се опитал да я изблъска от пътя, като той
карал от външната страна и я затварял към мантинелата по средата на пътя. В този момент
молителката сочи, че се изплашила и не знаела какво точно да направи. Тогава молителката
се обадила на телефон 112 и им казала какво се случва, а те и отговорили да спре и да изчака
патрул. Молителката спряла като никой от тях не излязъл от колата. Тогава ответникът
започнал да чука по прозореца и започнал да вика , че до вчера тя мразила това момиче, а
днес били заедно. Той започнал да чука по прозореца, където била Л., казал, че щял да я
вземе, че нямал да я остави с „тези двете лудите“, като имал предвид явно молителката и
приятелката й.Скоро може би, ответникът разбрал, че явно чакат полиция и се качил в колата
си и тръгнал. Тогава отново молителката се обадила на телефон 112, за да им каже, че вече
него го няма и те й отговорили да отиде в районното управление и да съобщи на полицаите
за описания по - горе инцидент.
След описаното по-горе за твърдените два последяващи акта на насилие, молителката
е обобщила, че: изпитва силен страх от действията и поведението на Д. К., изпитвала
притеснение за живота и здравето си, както на нея, така и за детето йм Л., както и за детето
което носи в утробата си. Моли, за адекватна и пълна защита в подкрепа на психическото,
емоционалното и физическото съхранение на молителките, което да служи като превенция
срещу нови актове на домашно насилие, спрямо тях от страна на Д. К..
Молителката моли съда, да приеме молбата за допълнителна защита, която да бъде
разгледана в рамките на образуваното производство. С допълнителната молба е приложена
Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която молителите желаят да бъде приета като
доказателство.
В молба от дата 25.06.2025 г. молителката Ст.К., лично и като майка и законен
представител на детето Л., чрез адв.М.Н. е направила искания за събиране на доказателства .
Ответникът по делото е намерил молбата за защита за недопустима,като по същество
е изразил становище подадено по ел.път по делото, приобщено на листи 51 – 53 .
Ответникът Д. К., представляван от адв. В. Й. от ДАК моли съда да остави без
уважение молбата и отмени издадената заповед за незабавна защита на следните основания:
На 25.04.2025 година била подадена молба до Районен съд Варна от С. Х. К. лично в
нейно качество, която не е отговаряла на изискванията на закона,т.к. към нея нямало
подадена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Уточняващата молба била подадена на 09.05.2025 година и едва тогава имало
приложена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, както и била подадена от молителката в
качеството и на майка и законен представител на детето, което било ново обстоятелство,
5
различно от първоначално подадената молба и което счита ответника, че е процесуално
нарушение.
Ответникът сочи, че след като се опитвал от 19.03.2025 година до 20.04.2025 година
н***лкократно да установи контакт след абсолютното първоначално неизвестно и
безпричинно изчезване на съпругата и детето от семейното им жилище, притеснен какво се
случило с тях, се обадил на С. К. по телефона, тя му отговарила, че е на сигурно място във
Варна /като не уточнявала къде и при кого отседнали/, а това „ й изчезване „ не се случвало
за пръв път.
През по-голяма част от периода от който майката с малолетното дете напуснали
жилището, бащата Д. К. твърди, че не бил информиран, поради факта, че системно бил
блокиран във всички възможни варианти на комуникация.
В изложеното в молбата и допълнителната уточняваща молба според ответника
били описани факти и обстоятелства по хронологичен ред, в които един баща иска да
види детето си, а майката го лишава от това му право.
За ответника не било ясно къде и в какво се изразява домашното насилие спрямо
молителката.
На описаните дати и събития подчертава ответника ,че родителските права на детето
били на двамата родители, а не били предоставени родителски права на майката, а бащата да
е лишен от такива.Д.К. сочи, че след като правил многократни опити да осъществи контакт
и да си види детето, всички от които неуспешни, разбирал, че съпругата и детето са се
настанили да живеят в *** и на 22.04.2025 година към 19.00-19.30 решил, че ще отиде на
адрес за да види детето си . Спрял пред входа и звъннал на телефона , Ст.К. не отговорила на
обаждането му, после звъннал на домофонната уредба , и казал, че е дошъл за да си види
детето. С. категорично му отказала, той отново звъннал и и се помолил да види детето поне
за 5 минути за да се увери, че всичко е на ред с детето, при което Д. К. се е обадил на 112 за
съдействие. Дошли дежурните полицаи и съдействали на Д. да може да види детето си,
срещата била съвсем кратка, детето дори не искало да си тръгва от баща си, майка й я
отскубнала от ръце на бащата, детето се разплакало, при което Д. си тръгнал.
Не било вярно описаното в молбата от молителката, че тя излизала за да ходи до
магазина и ответникът й крещял и я обиждал, оспорва ответника.
На 23.04.2025 година ответникът твърди, че имал работа във Варна, решил отново да
се опита да види детето, отивайки до блока, видял, че съпругата му тръгва с колата, той я
изчакал да излезе от магазин „***“ отново искал да види детето, но С. отново не му
позволила, детето се разплакало, защото искало да отиде при баща си. След обяд, тъй като
Д. все още имал работа във Варна, негов близък му казал, че видял С. с автомобила на
излизане от *** в посока Варна, той решил да изчака за да види отново детето. Видял, че
спира колата, детето спяло в колата, тя го свалила, тръгвайки към входа на блока, детето не
спирало да го търси с поглед и на въпроса му : „Искаш ли да дойдеш при тати“ детето
отговорило да, протягайки ръце към него.Дори и Ст.К. да била звънила на телефон 112, след
като тя влезела във входа с детето , ответникът си тръгнал към гр. ***.
Датата посочена от молителката 24.04.2025 година е оспорил Д.К. в становището си,
че не е вярна, случката, описана от молителката, се случила на 26.04.2025 година.
Първоначално подадената молба била входирана във ВРС на 25.04.2025 година, като
в нея нямало описано събитие от 24.04.2025 година и изведнъж в уточняващата молба се
появявала още една дата 23.04.2025 година, но най вероятно това според Д.К. било
направено умишлено, тъй като това се случило на 26.04.2025 година , след подаване на
първоначалната молба.
След проведен разговор между С. и сестрата на Д. на 26.04.2025 година, твърди Д.К.,
че тя и споделила, че по-късно ще излиза с Л. към парка, като разбира се сестрата на Д. му
казала , а Д. решил, че може да отиде отново да направи опит да се види с детето си.
Стигайки до блока, Д.К. видял, че С. и детето потеглят с автомобила,а той тръгнал след тях.
Съпругата му и детето спрели на паркинга на магазин „***“ в кв. ***, след което тримата
влезли в магазина, Д. предложил на С. да бута количката, но тя категорично му отказала,
започнала да му говори на висок тон, като в определен момент тя си изпуснала нервите,
свалила обеците от ушите си и ги хвърлила на земята, минавайки през тях с количката и
краката си. Д. се отправил към касата, защото му станало неудобно да правят панаири в
магазина, където било пълно с хора, изчакал и се опитал да се порадва на детето, подавайки
6
му падналата играчка на земята, след, което С. го изблъскала, грабнала му телефона от
ръцете и го хвърлила на земята. Излизайки на вън всеки се е качил в автомобила си, но
странно как С. решила, че Д. я преследва, имайки в предвид натовареното движение по това
време на деня във Варна.
При така изложеното по-горе, предвид обстоятелството, че често семейните скандали
се случват без свидетели, на практика намира ответника , че е невъзможно да се докаже
както насилието, така и липсата му. С оглед на гореизложеното ответникът моли съда да
остави без уважение подадената молба и да отмени издадената Заповед за незабавна
защита.В подкрепа на изложеното в становището ответникът е направил и искания за
събиране на доказателства .
По допълнителната молба за защита ответникът Д. П. К. ЕГН, ********** от гр. ***
, ***, чрез адв. В. Й. - ДАК, със съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения: гр.
***, *** и тел. за контакт: *** в законоустановения срок, след получаване на Определение с
рег. № 8461/23.06.2025 г. описа на ВРС, е изразил следното СТАНОВИЩЕ относно
допълнителна молба за защита :
Ответникът моли съда да остави без уважение допълнителна молбата за защита тъй
като написаното и твърдяното в нея абсолютно не отговаряло на истината и желае съда да
отмени издадената заповед за незабавна защита на следните факти и обстоятелства заявени
лично от него:
На 8 ми май 2025 г., твърди от своя страна ответника К. , че имал уговорена среща
със С., инициирана от нея за преглед фетална морфология също иницииран от нея в ДКЦ 2 в
град *** при д-р М. М. (същия при когото ходили на същите прегледи и през първата й
бременност и при когото тя родила първото йм дете Л. с избор на екип). Лекарят твърди на
кратко отв.К., че ги познавал добре и йм се възхищавал и радвал като семейство докато С. и
Д. К. били такова, знаел за желанията на С. през първата бременност като се започнело от
желанието й да ражда да пътува сама от *** където тогава живеели К.и - до ***, където и
родила в действителност и я бил предупредил, че това изобщо не е нормално да се случва и
няма да е полезно за всички йм. Няколко пъти преди прегледа твърди ответника, че Ст.К. му
била писала, че ако желаел да присъства ще трябва да заплати половината преглед който
тогава бил 160 лв., за което тя търсела от ответника 80 лв. Твърди се от Д.К., че не се били
виждали от последната случка на 29.04.2025г която също била инициирана от нея само, била
му писала на вайбър: „Ако имаш желание и възможност може да дойдеш да се видиш с Л.
утре от 11 за час в парк ***“, което било много странно за ответника, защото предните дни
опитвал на няколко пъти да се види с детето, но тя възпрепятствала това, след което той
останал доста притеснен защото пострадал „уж“ случайно с щети по колата. След тази
среща сочи ответника, че на няколко пъти се опитвал да се свърже със С. за повторна среща
с детето но безуспешно, защото бил блокиран.
На 8.05.2025г., твърди Д.К., че отишъл в уречения час и място с надеждата, че ще
види и Л. на прегледа. С. пристигнала типично за нея почти в последната минута преди часа.
Ответникът бил там значително по-рано защото паркирал колата на 10 минути пеша от
мястото в района на сградата на „Енерго - Про“ *** от съображения за сигурност. След като
С. паркирала, ответникът установил, че С. била сама и се притеснил къде и с кого е Л. ,
защото знаел че С. няма близки отговорни хора, при които да остави детето. Ответникът
задал въпрос на молителката къде е Л. , при което тя му отговорила, че е на сигурно място за
което той не сеща защото смята, че няма по - сигурно място за детето йм от това да е с тях
или при родителите на Ст.К. - единствените баба и дядо. След минута Ст. К. заявила на Д.К.,
че ответникът щял да види детето в края на прегледа. Ответникът твърди, че многократно,
докато живеели заедно, молителката му заявявала, че един ден като се разделят „ ще го
съсипе с детето „, като по подобен начин и действия го манипулирала и се възползвала от
уязвимостта му в тази насока, защото знаела колко много обича Л. и колко много значи тя за
него. По пътя към входа,твърди К. , че попитал Ст.К. дали си направила копие на СУМПС
защото имало 2 глоби с автомобила, който управлява от мобилни камери за превишена
скорост, връчени на него и това го тревожело допълнително първо -защото и двете били в
населено място, в което често се случвало на С. (и като били семейство) да има подобни
глоби, второ -защото вози детето в колата при извършване на нарушението и трето, че това
застрашавало досието на К. в КАТ. К. се тревожел и от това, можел да бъде лишен от право
на управление на МПС при системност, която ве бил извършена от него, още повече че
самата Ст.К. предложила на Д.К. при тази среща да оправят документално нещата и да бъдат
прехвърлени на нея и да си понесе отговорността, за което била уведомена и по - късно при
7
посещението от патрула на МВР и пред тях тя обещала, че следващата седмица в
понеделник който се падал дата 12.05.2025г. ще посети КАТ и ще понесе отговорност
/очевидно все още не било извършено/.
Отв.К. твърди, че водели що - годе разговор в нормален тон, като на няколко пъти
молителката му повишавала тон и го нападала словесно с провокиращи думи. След като
влезли на прегледа телефонът на Ст.К. звъннал, което притеснило Д.К., но тя не вдигнала,
може би било нещо свързано с детето йм Л., предполага ответника. Тогава твърди Д.К., че
запазил мълчание и през почти целия преглед слушал лекаря и наблюдавах действията на С.
които ответникът определя като нормални. Лекарят установил, че всичко е наред и
бременността протича напълно нормално, всичко било наред както с плода така и с
майката.След като приключил прегледа К.и трябвало да платят таксата по равно според К.,
която била 160 лв. Ответникът казал на молителката, че няма пари в себе си защото тя не го
предупредила, а тя му отговорила, че трябвало да й каже предварително.Това нямало как да
стане, тъй като тя го била блокирала, а и той не й бил обещал със сигурност, че ще може да
отиде на прегледа.
Ответникът Д.К. сочи е вярно написаното в допълнителната молба, че той попитал
лекаря за съмненията които имал относно произхода на детето които се появили силно след
действията и постъпките на С. които никой от околните на К. не намирал на нормални.
Настанало доста неудобен и неловък момент със заплащането, като С. продължила да напада
ответника, че той бил виновен. Излизайки от кабинета на доктора,Ст.К. казала на Д.К., че
вече няма нужда от него и не й е необходим, при което той й задал въпроса за обещаната по-
рано среща между него и детето, при което тя категорично заявила, че ответникът нямало да
види Л. защото тя не била тук. На въпрос от ответника към молителката къде е детето йм Л.,
тя отговорила ,че то е във Варна, в сигурни ръце, при нейни роднини, с които била много
близка изведнъж.
Ответникът счита, че за пореден път С. използвала детето йм, знаейки колко той
обича и държи на Л., за да държи ответника на разстояние и детето съвсем да го забрави.
Това, намира ответника, че е целта на първата молба и допълнителна молба за издаване на
заповедта за защита.
Отв.К. пояснява, че разговора се развил по коридора вървейки към кабинета на д-р Г.
В. Х. (която била негов и на родителите му личен лекар от години и по стечение на
обстоятелствата станала личен лекар и на С. и педиатър на Л.).При влизането на С. и Д. К. в
кабинета на д-р Г. В. Х., молителката заявила на ответника, че той няма работа с нея при
лекаря, че не го интересува и не е негова работа за какво тя е там. За пореден път сочи
ответника, че молителката го злепоставила и накарала да се чувства неудобно пред хора,
които познавал от години и това го разтревожило допълнително. Оказало се, че било за
бележка за алергии за детска кухня за детето което счита ответника, че е важно за него като
родител да знае какво се случва с оглед ограничението което С. налагала.
Ответникът е заявил още, че при посещение от него на 28.06.2025г. при д-р Х. за
издаване на медицински документ, направили лек коментар на тази случка като очаквал „да
бъде линчуван от лекарския екип „, но се оказало, че получил едно доста силно изказване от
рода на: „Силно се надявам да и дойде акъла да премисли действията си и да се съберете
като семейство“, което „смразило“ ответника, защото явно за него лекарския екип
преценили ситуацията относно действията и отношението на С. към него по начин, който го
изненадал.“ След излизането от кабинета, пояснява Д.К., че се отправили заедно към изхода
на ДКЦ 2 продължавайки да водят разговор като молителката постоянно го нападала и
обиждала. Отправили се към паркинга където С. била паркирала. Малко преди Ст.К. да се
качи в колата, ответникът отново я попитал дали ще предостави копие на СУМПС за да
понесе отговорност и да отпадне грижата и тревогата за нейните наказуеми действия.
Помъчил се да осуети потеглянето като се опитал да бутне ключа на колата от ръцете й, но
не успял, при което тя го изблъскала, той се подпрял на вратата, а тя се развикала за помощ
и започна да го блъска с лакти по главата и да го рита с крака по тялото, а той се опитвал да
се предпази и да запази спокойствие,приканвайки я да остави ключа на колата. Нещата
ескалирали и след подкана от нейна страна той да се обади в полицията и той го направил.
Докато набирал 112 по телефона, С. К. се възползвала, че му било отклонено вниманието и
отново го нападнала с удари по главата , щипане и удари по тялото го изхвърлила настрани .
Появили се хора , които се намесили и призовали К.и да се успокоят докато дойде
патрула.Молителката се оттеглила настрани, седнала на една пейка и започнала да говори по
телефона с :„доволната си ехидна усмивка“. След като пристигнал патрула, твърди
8
ответника, че им била извършена проверка на личните данни, направени им били
предупредителни протоколи и йм били разяснени действията които били необходими. След
проверката Ст.К. се отправила в неизвестна за Д.К. посока и помолила патрула да забавят
малко ответника.
Отв.К. сочи, че останал около 2 минути след като Ст. К. тръгнала, след което се
отправил към автомобила си, който бил паркиран на 10 минути пеша от мястото,поради
лични съображения за сигурност. След това Д. К. се отправил посока автосалоните на изхода
на *** за Варна. Карал с около 35 - 40 км/ч и на паркинг зоната, непосредствено през
спортна зала „***“, забелязал паркиран в зоната автомобила, управляван от С., а до него
била тя с едно момиче което той не познавал и виждал за първи път и детето йм Л. в ръцете
им.Тогава ответникът спрял с надеждата че ще може да се види с Л.. Всички, според него го
забелязали. Детето протегнало ръце и насочило вниманието си към баща си. Очевидно за
ответника, това не се харесало на С. и за да не може Д.К. да вземе и се порадва на детето си,
тя го бутнала в ръцете на другото момиче, която се качило отпред в дясно, а С. се качила да
шофира. Доказателство за случката сочи отв.К., че била пусната жалба до Закрила на детето
и Районна прокуратура Варна за нарушението извършено с това, че се вози дете на предна
седалка. Твърди се от К., че разполага и със снимков материал. Това било за ответника и
поредното доказателство за манипулирането и провокацията налагани от С. към него с
детето. След като потеглили и той тръгнал, но видял, че направили обратен завой към
централната част на града , което го изненадало.Тогава ответникът ги последвал и видял, че
отиват към полицията, където Ст.К. отново щяла да представи нещата по начин изгоден за
нея. Ответникът се отправил на там, на където тръгнал преди това и получил обаждане от
служител на МВР с обяснение, че Ст.К. отново посетила РУ с представяне на нещата
прекалено драматично. След известно време твърди Д.К., че видял С. да профучава за
пореден път , с очевидно над определената за градски условия скорост, покрай автокъщите.
Решил да я последва с надеждата за последен опит да види детето йм Л.. Настигнал я едва
чак до село ***, нейния автомобил се движел с доста висока скорост - над 100 км/ч.
Изпреварил я при първа възможност с надеждата, че ще прояви емпатия за която тя толкова
силно говорела като нейно силно качество докато живеели заедно и ще спре след него.
Малко преди *** Д.К. спрял на една от отбивките и изчакал, но тя го подминала и за
пореден път разочаровала,след което той се обърнал в посока *** и прибрал.
Твърди се от К., че на дата 09.05.2025 г. около обяд движейки се по *** от
индустриалната зона спирайки за светофара на бензиностанция „***“ в град *** забелязал
на кръстовището с бул. „*** „ на другия светофар идвайки от пл. „***“ завиваща на дясно,
посока центъра по същата ул. „***" , автомобила управляван от С. на първа позиция. На нея
и светнало зелено преди него. К. сочи , че успял да проследи с поглед движението на
автомобила и установил, че завила на последващото кръгово кръстовище на дясно към
центъра. След като потеглил , К. установил , че С. се включва в движението пред него,
последвал я , защото не очаквал да е в града и не знаел какво прави там с надеждата, че ще
се вразуми и ще му осигури среща с детето йм Л., щом е в *** . Ответникът обаче отново се
разочаровал, защото това не се случило, за негова голяма изненада тя била с бивша
приятелка на ответника, за която С. без причина му вдигала ежедневни скандали, за
закъснение с прибирането му вкъщи след работа в уречен от него час дори с минута. Много
странно било за К. какво правят двете заедно, защото до скоро С. я мразела, а сега едва ли не
били приятелки. Ответникът твърди, че ги последвал последния светофар посока изхода за
Варна от *** и ги изпреварил. Започнали да се държат „неадекватно като, че ли им провалил
замислите“. Забелязал ги, че се отбили в бензиностанцията на изхода на града, след което
спрял на отбивката на 5-тия километър и изчакал около 5 -6 минути, но не ги видял и решил
да се върне обратно. Влизайки в града , С. и въпросната приятелка излезли непосредствено
пред ответника, извършвайки нарушение на забранен обратен завой и се отправили към
града. Явно било за ответника, че те го забелязали и рязко завили на ляво към
околовръстното посока ***. Ответникът ги последвал защото вече бил много притеснен
какво се случва и каква е причината за тези действия още повече, че детето било вътре в
колата. На влизане в града от към местност *** по бул. „***“ рязко набили спирачки ,може
би с цел създаване ПТП по между им, като К. бил втората кола. След тази случка ответника
преминал пред тях и те започнали да го следват по бул. „***“ посока влизане в града като ту
се изравнявали с него от ляво, ту карали зад него. На няколко пъти, умишлено или не , след
като говорела по телефона и шофирала със същата скорост като на ответника , в ляво на
него , С. направила криволичещи движения насочени към ответника. Тогава ответникът
увеличил скоростта за да избегне съприкосновение и останал в дясната лента. При това
9
действие след малко те рязко спрели , ответникът бил малко по - напред при което също
спрял , слязъл от автомобила и се приближил към тях, надникнал да види детето дали е
вътре и в какво емоционално състояние е при което то му се усмихнало. След това К.
погледнал и отпред където били „позиционирани двете госпожи „ изглеждащи видимо
ядосани явно заради появата му ,което се държали все едно не е там. Отново К. погледнал
към Л. тя му се усмихнала и понечила да отвори вратата с ръчичка, но нямало как, защото
била заключена.Тогава К. разбрал, че за пореден път С. нямало да му предостави достъп до
детето и си тръгнал. Ответникът сочи, че не се чувствал особено добре физически и
емоционално след срещата със С. от предния ден и се отдал на почивка в останалата час на
деня. На същия ден 9.05.2025г. около 14 часа, твърди К., че С. посетила имота му в с. ***
доказуемо и установено с видеозаписи от камерите за наблюдение инсталирани там. Това
установил след като пристигнал на мястото 10 мин. след това около 14:10 ч. Ответникът е
заявил, че не знае и не намира логика и смисъл в това действие на Ст.К. предвид фактите и
обстоятелствата създали се около тях, още повече че същия ден около 16 ч. го потърсил
служител на МВР да го информира за издадена заповед за незабавна защита на молителката
от ответника. Отново е изразено становището на ответника, че това била поредната
провокация на молителката към него.
Извън изложеното по-горе, ответникът сочи, че на дата 16.06.2025г. бил на гости на
приятел в с. ***. Той правел ремонт и му трябвал определен инструмент, който Д.К. имал в
село ***. При пристигането в селото забелязали автомобила управляван от С. паркиран до
магазина в селото. Тя най-вероятно отново с някаква провокативна цел, предполага К., че
посетила някакви съседи , с които ответника не бил в добри отношения. Докато приятелят
на ответника го чакал в колата , К. видял С. с детето да се качват в автомобил на съседи от
съседен имот , с които тя никога преди не била имала никакъв контакт.
Всичко написано в допълнителната молба, естествено за ответника било написано, че
да бъдел той: „отново очернен“ и фактите и обстоятелствата описани така, както на нея и
било удобно да бъдат изнесени, само и само К. да няма контакт с детето.Освен изложеното-
горе, ответникът е обективирал и допълнителни искания за събиране на доказателства .
В проведеното трето по ред открито заседание съдът е дал ход на устните състезания.
В о.с.з. на 13.08.2025 г. адв.Н. моли съда да постанови Решение и уважи така
подадената молба.Процесуалният представител на молителите счита, че след съвкупна
преценка на доводите на молителката на приложените към нейната молба доказателства и
събраните писмени и гласни такива,в хода на настоящото производство, като се съобразят
разпоредбите на Закона, счита, че се е установило от фактическа и правна страна, че двете
молби на молителките - първоначална и допълнителна такава, са подадени в срок по чл. 10,
с оглед наведените в тях твърдения за извършени срещу молителката С. в присъствие на
детето срещу лице, което е от кръга на лицата по чл. 3. Тези две молби ,придружени с
Декларации, считам адв.Н., че възпроизвеждат фактическите твърдения, заложени в
обстоятелствената част на молбите, за упражнено насилие от страна на ответника. Счита, че
в хода на производството от всички събрани и приобщени доказателства и материалите от
досъдебно производство, изисканите записи от „112”, от обясненията на страните, от
събраните гласни доказателства, се установили по безспорен начин актовете на насилие,
като моли съда да дадете пълна вяра и кредитира показанията на свидетелката, водена в
предходно съдебно заседание, съответно и свидетелката от последното съдебно заседание,
тъй като счита, че не противоречи на доказателствения материал в производството.
Адв.Н. счита, че не са събрани в хода на производството доказателства, които да
опровергаят съдържанието на Декларацията, а също така не се и оспорило изрично нейното
съдържание. Затова моли съда да приеме, че е установено по безспорен и несъмнен начин
извършените от ответника действия, които счита, че се квалифицират като актове на насилие
по чл. 2. Счита, че може да се приеме, че тези актове са били действително извършени и
следва да бъде осигурена защита на пострадалото лице и детето, което е било пряк свидетел,
като бъдат наложени по преценка на съда мерки, съответно по преценка на съда срок на
тези мерки, с оглед целия доказателствен материал. Адв.Н. моли и да бъдат присъден на
доверителката й сторените разноски, съобразно представения списък и съдът да прецени
състоятелността на всички събрани по делото доказателства и изхождайки от житейски и
правно обосновани аргументи, да постановите съдебен акт, като уважи молбата и издадете
Заповед за защита.
В о.с.з. от 13.08.2025 г. адв.Й. –процесуален представител на ответника моли съда да
отмени издадената Заповед за незабавна защита, която е издадена на 09.05.2025 г. От тогава
10
до 13.08.2025 г. сочи адв.Й., че са изминали почти три месеца, през които три месеца
страните за съжаление не успели да постигнат никакво споразумение, но независимо от
това, както станало ясно и в предходно съдебно заседание, осъществили някакъв контакт в
интерес на детето, което предстои да се роди, и във връзка с неговия преглед.
Адв.Й. счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да е
видно, че доверителят й е осъществил домашно насилие, от което молителката да е
притеснена. Независимо, че по делото има такава представена Декларация, адв.Й. не счита,
че тя е достатъчно основателно доказателство, за да бъде потвърдена Заповедта, както и не
счита, че един баща, който е загрижен за детето си и който иска да знае състоянието на
детето си, къде се намира то, здравословното му състояние, както и психическо и който по
някакъв начин иска да осъществи контакт с майката , именно по причина за детето, същата
да счита, че спрямо нея се осъществява домашно насилие. От подадените многобройни
жалби имало Постановление, което предния път е прието като доказателство, които са
подадени от молителката до Районна прокуратура и двете Постановления били с отказ за
образуване на досъдебно производство, което още веднъж доказвало, че няма извършено
престъпление, както и няма извършен акт на домашно насилие спрямо молителката, както и
спрямо малолетното дете. Първоначално молбата подчертава адв.Й., че е подадена само от
молителката, после, незнайно защо, тя допълнила, че и спрямо детето е осъществен акт на
домашно насилие. От представените протоколи в днешно съдебно заседание за срещите на
бащата с детето,приема адв.Й., че е ясно, че детето има връзка с бащата, силна емоционална
връзка, както и по никакъв начин детето не изпитва стрес и страх от бащата, както се
опитвала да твърди молителката. Свидетелката, която била изслушана в откритото съдебно
заседание, моли адв.Й. да не й бъдат кредитирани показанията, както и свидетелката от
предходното съдебно заседание, първо, свидетелката от предходно съдебно заседание била
близка родственица, а свидетелката, изслушана в последното съдебно заседание, е бивша
приятелка на ответника, с която по една или друга причина са се разделили и незнайно защо
молителката решила, че трябва да потърси контакт с нея да я ползва като свидетел. Адв.Й.
обръща внимание на факта, че свидетелката( бивша приятелка на ответника) не се явила в
предходно съдебно заседание, което доказвало още веднъж, че тя не била уверена в това,
което казва. От събраните по делото доказателства счита процесуалният представител на
ответника , че многократно ответникът се опитал по някакъв начин, да постигне някакъв
диалог, предвид това , че страните са млади хора и трябва да имат такъв диалог, имат едно
дете, предстои да се роди друго дете. За съжаление, ЗЗДН намира адв.Й., че има специално
много положителни качества, необходим и важен, приет с най-добри намерения, но в много
случай ,обаче той давал възможност за огромни злоупотреби. Такъв счита процесуалният
представител на ответника, че е и настоящият случай и в него се злоупотребявало,
използвайки се за други цели. В настоящия случай смята адв.Й., че също е злоупотребено,
защото има подадено дело за развод. Естествено, завеждайки това дело, молителката щяла
да иска да се ползва от това, че има Заповед за незабавна защита. Наистина житейски
погледнато, счита адв.Й., че нямало основание Заповедта да бъде продължена, защото за
тези три месеца станало ясно, че ответникът по всякакъв начин е спазвал Заповедта, не
нарушавал нито една от разпоредбите в Заповедта и смята , че продължаването на
Заповедта със съдебен акт, не би било полезно за страните, тъй като най-малкото, което
било, предстои да се роди второ дете, което се предполагало, че трябва да бъде записано на
името на бащата и който така или иначе щял да иска да осъществи контакт, да си види
детето - и голямото, и предстоящото, след като се роди, както и майката. В тези три съдебни
заседания проведени по делото, счита процесуалният представител на ответника, че е
станало ясно, че въпреки тази непоносимост, която за съжаление страните изпитват
вероятно един към друг, с малко компромис между тях , за в бъдеще страните би било добре
да осъществяват един нормален контакт и да си отглеждат децата, макар и разделени, по
някакъв нормален начин.Жалкото , в случая , счита адв.Й. като процесуален представител,
било , че конфликтът между страните е въпрос за някакви вещи, а делото за развод било
подадено без да търси вина. В този смисъл адв.Й. моли съда да постанови съдебен акт, както
и моли да бъдат присъдени разноските на ответника.
В откритото съдебно заседание от 13.08.2025 г., в хода на устните състезания , съдът е
дал изрично възможност на страните да заявяват какво точно желаят съдът да постанови.
Молителката Ст.К. е заявила пред съда,че желае сигурност, че ответникът няма да я
притеснява всекидневно, както го правел до преди да пусне тази молба за незабавна защита.
В същия ред на мисли молителката споделя, че ответникът и към датата 13.08.2025г.
продължавал да тормози нейните близки, приятели и роднини по телефона, с цел да създава
11
интриги. Просто молителката казва, че иска да е сигурна, че „ той няма да продължи да го
прави „ с нея .
Ответникът Д.К. от своя страна заявява пред съда, че желае да има възможността
брачният съд да отреди нормалния режим на свиждане с детето му, да може да вижда детето
в нормална среда, защото времето, което им било е отредено, е малко и за него, и за детето
Л.. Ответникът казва, че желае да бъде отменена Заповедта за незабавна защита, защото не
счита, че актовете, които се твърди, че са актове на домашно насилие, са актове на домашно
насилие. Това определя сам ответника, че са : „актове на един баща, който е загрижен за
детето си, за бъдещото му дете, за съпругата му, защото съпругата му е имала минало, което
е компрометирано „
В о.с.з. от 13.08.2025 г., както и в предходните две открити заседания „ Дирекция
социално подпомагане „ - Варна ,уведомени за производството по делото съгласно чл.15,
ал.6 от ЗЗкрДТ не са изпратили представител , не са изразили становище по същество по
молбата за защита ,депозирана от детето Л. .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Няма спор по делото, че С. К. и Д. К. са съпрузи и родителите на детето Л. , родено
по време на брака йм .
Не се спори и че молителката С. К. е бременна с второ дете, което предстои да се
роди./ в тази връзка са приобщените на л.15 ,16 писмени доказателства –амбулаторен лист от
22-02-2025 г. и ултразвуково изследване за „фетална анатомия „/
Видно от приобщеното на л .13 заверено копие на удостоверение за сключен гр.брак
Д. и С. К.И са сключили гр.брак на 23.02.2023 г. в с.*** , община *** .
Видно от приобщеното на л. 14 заверено копие на удостоверение за раждане Л. Д. К.,
ЕГН ********** е родена по време на брака на С. и Д. К.и, на дата *** г. в гр.***, като към
момента малолетната Л. е на две годинки .
Страните не спорят, че С. К. е в напреднала бременност и че съвсем скоро и предстои
раждане на второ дете .
Липсва спор затова, че С. и Д. К.и са във фактическа раздяла, че С. К. и детето Л.
живеят във Варна а ответникът живее в гр.***, като ответникът твърди, че С. и дето Л.
изчезнали изненадващо от семейното жилище, а молителката, че до раздялата се стигнато
т.к. съпругът й сменил ключалката на входната врата на жилището .
Страните и не спорят, че имат качеството на страни в бракоразводно дело , а и този
факт е виден и справка в деловодната система на съда „ ЕИСС„.
Между страните е висящо гр.дело № 4852/2025 г. по описа на 51-ви състав при РС
Варна , образувано по искова молба на Ст.К. против Д.К. с пр.осн. чл.49 СК и искане за
допускане на развод и определяне на родителските права над детето Л..
За целите на настоящото произнасяне, от справка в ел.папка на гр.д.№ 4852/2025 г. по
описа на РС Варна 51 - ви състав в ЕИСС се установи, че в о.с.з. на 04.07.2025 г.
бракоразводният съд е постановил привременни мерки като е предоставил упражняването
на родителските права над детето Л. на майката Ст.К. ; определено е местоживеенето на
детето на адреса на майката – *** , определен е РЛО на бащата Д. К. с детето Л. : за срок от
три медеца, считано от постановяване на определението по привременни мерки : всяка
събота от месеца ,за времето от 10 ч. до 12 ч.в ЦОП – *** при Фондация *** , в
присъствието на психолог, без присъствието на майката .С определението по чл.323 ГПК
постановено по гр.д. 4852/25 по описа на ВРС ответникът е осъден да плаща издръжка за
детето си Л. от по 350 лв. месечно, считано от 04.07.2025 г.
С оглед на горното се налага извод, че отношенията между страните и детето йм Л.,
считано от 04.07.2025 г. ,временно , съгласно чл.323 ГПК са регулирани по гр.д. № 4852/2025
г. по описа на ВРС , като РЛО на бащата с детето Л. е определен до 04.10.2025 г.
На следващо място съдът отчита факта, че настоящото производство и към момента е
единственото по ЗЗДН между страните, а от ЕИСС се установява, че на 12.08.2025 г.
родителите на ответника ( баба и дядо на детето Л. по бащина линия) са предявили молба с
пр.осн. чл.128 СК по която е висящо третото от общо трите граждански дела водени във ВРС
- гр.д.№ 9826/2025г.
12
Обективно по делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, в общо
337 листа , като съдът само ги маркира .
Приобщени по делото на 12 гръб и л.109-110 са Декларации по чл. 9 от ЗЗДН, в
която са декларирани сочените в първоначалната и допълнителна молба твърдения на
молителите.
Част от писмения доказателствен материал са прибщените по делото: писмо от
22.07.2025 г. от РП - Варна, ведно с приложеното към него заверено копие на ДП № 561/2025
г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна ; писмо вх.рег.№ 665898/24.07.2025 г.,
постъпило по електронната поща на РС – Варна; писмо с вх.рег.№ 66130/25.07.2025 г.;
протокол от контактен център от 26.07.2025 г.; протокол от контактен център от 02.08.2025 г.;
протокол от контактен център от 09.08.2025 г.; обяснение от К. Д. Д. във връзка с жалба с вх.
№ 171700-3056/2025 г. от 16.05.2025 г. ; заверено копие на предварителна оценка на
потребностите на дете и родител от социални услуги по заявление с вх.№ СУЗД/Д-
В/173/23.05.2025 г.
Приобщени по делото , след проведен оглед в о.с.з. , са изисканите от Районен
център 112 - Варна писмо вх.рег.№ 57035/25.06.2025 г., с приложен към него CD с надпис
„105850-519/2025г. /съдържащ 24 графични файла, и 7 звукови файла / и писмо вх.рег.№
64705/21.07.2025 г., с приложен към него CD с надпис „105820-608/2025; 105820-
615/17.07.2025 г.”./ съдържащ 5 графични файла, и 8 звукови файла./
Приобщени по делото са представените от ответната страна заверени копия на
следните писмени доказателства, а именно: медицинско направление/искане от 10.05.2025 г.;
лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 009934/10.05.2025 г. , както и постъпилите с писмо
вх.рег.№ 66458/28.07.2025 г. заверени копия на следните прокурорски преписки по описа на
РП - ***, както следва: пр.пр. № 1695/2025 г.; пр.пр. № 2113/2025 г.; пр.пр. № 3764/2021 г.;
пр.пр. № 4482/2021 г.; пр.пр. № 2002/2025 г.; пр.пр. № 4532/2021 г. и остъпилото с писмо
вх.рег.№ 66539/28.07.2025 г. заверено копие на преписка № 6046/2025 г. по описа на РП -
Варна.
Видно от л. 59 – 62 , по делото са приложени справки за съдимост и на молителката
Ст.К. и на ответника и е предоставена информация от УМБАЛ Св.Марина Варна , от които
се изяснява , а и не е и спорно, че страните по делото са с чисто съдебно минало и не са били
хоспитализирани в психиатричните клиники при УМБАЛ Св.Марина Варна .
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Д. П. Г., ЕГН **********, първа братовчедка на молителя по делото
С. К., допусната в полза на молителите , твърди пред съда, че С. й разказала, че ходила на
фетална морфология и там станало много сериозно спречкване между С. и Д. . Били са се
разбрали той да плати половината, тя да плати половината, той, като е отишъл, й искал
копие на шофьорската книжка, за да й вземе колата, някакви актове искал да си прехвърля и
всъщност на прегледа, там той не носел половината пари, скарали се, той започнал да я бута
,а след като излезли от кабинета,почнали да се боричкат и други хора ги разтървавали. Това
било, което знаела св.Г. за единия случай.Най-фрапантното, което на св.Г. направило
впечатление за този инцидент, било, че Д. се опитал да изблъска С. от пътната лента с
колата, притискал я е, натискал я е, а С. била бременна.
Личното изразено от свидетелката Г. мнение е, че ответника или „има някакъв
психичен проблем, или има някакъв много сериозен проблем с егото си „.
Видно е от показанията на св.Г., че същата не е била на инцидента при лекаря провел
изследването на бременната С. К., а е преразказала това което Ст.К. й споделила .
Същата свидетелката твърди, че С. била много притеснена като и разказвала за това
непрекъснато тормозене, звънене, преследване, а и свидетелката си мислела да не се случи
нещо с бебето, което молителката носи.
По време на разпита на св.Г., докато същата е обяснявала как С. и Д. живели при баба
й в ***, ответникът е заявил, че има звукозапис на всяка една среща със С. откакто се
разделили. Правел тези звукозаписи, защото С. лъже много, имало корист във всички нейни
действия, като така ответникът просто се застраховал, знаейки , че записите нямат
доказателствена стойност.
Свидетелят Д. С. Г., ЕГН **********, без дела и родство със страните, воден от
ответника, сочи пред съда, че познава Д. от 2018 г., а С. - откакто се събрали, откакто
13
станали семейство, преди 2 г., малко преди да се роди Л., тоест 9 месеца. Като цяло с Д. св.Г.
бил доста близък, но откакто се събрали, л*** поизстинали отношенията им, тоест той се
отдал изцяло на семейството си. С. и Д. изглеждали според свидетеля Г. доста щастливи и
двамата, събирали се семейно и даже, като започнали „ всичките тези драми „, ги питал защо
правят така, защо не се съберат, защото наистина изглеждали сплотено семейство, имали
едно прекрасно живо и здраво детенце.
Иначе за случилото се, св.Г. е посочил, че няма кой знае какъв поглед, знаел че С. си
тръгнала и ограничила достъпа му към детето. , а Д. имал желание да го вижда, но станали
някакви драми,
Според св.Г. на 8-и имали преглед при д-р М., при което имало някакъв проблем,
понеже Д. нямал пари и в крайна сметка, доколкото се сещал свидетеля, не бил заплатен
прегледът и след това станали някакви разправии – Д. искал да си види детето, както му
било обещано, но като цяло свидетелят не бил там и не може конкретно да каже в
действителност какво се е случило - каквото чул, това казвал. Доколкото знаел свидетеля , на
Втора градска се е случило нещо на паркинга или в близост до него. Знаел, че на Д. му била
обещана среща с Л., при което той попитал къде е Л. и С. му казала, че е на сигурно място и
впоследствие той разбрал, че не е с човек, който познава и от близките на С.. После имало
някаква драма с потеглянето, опитал се да й попречи да потегли, понеже искал да види
детето си и не получил ясен и конкретен отговор къде е и с кого е /Л. / за което се е
притеснил. След това Д. видял автомобила паркиран в градската част, при което случайно,
като минавал, го забелязал и като отишъл там на място, установил, че С. била с непознато
за него лице от женски род и детето е стояло в скута й на предната седалка необезопасено,
при което потеглили за Варна, Д. карал след тях, за да установи кое е това лице, което държи
детето му и защо се води на предната седалка. Доколкото знаел св.Г. , стигнали , до ***, Д.
успял да заснеме, че детето се вози отпред, в скута на друг човек, обърнал на двете отбивки,
след *** и се прибирал. Доколкото знаел свидетеля, на другия ден С. била в гр. *** с бивша
приятелка на Д., обаче честно казано не се сещал за името й.
В заключение воденият от ответника свидетел определя отношенията между С. и Д.
като обострени .
В полза на ответника е разпитан и Р. Я. Р., ЕГН **********, без дела и родство със
страните.Св.Р. разказва пред съда, че познава ответника още от ученическите години, когато
учел в „***”, а С. познавал откакто са заедно - 2-3 години може би. Доколкото знаел и бил
запознат и доколкото му споделял Д., св.Р. знаел, че април месец или някъде там С. си
тръгнала за 2-3 дни, без да се обади, без да каже къде е. Д. и С. обитавали квартира на ***, в
гр. ***, тогава там била квартирата им и свидетелят заел , че С. си заминала за 2-3 дни, като
не е съобщила ни къде отива, ни какво ще се случва, а Д. й звънял няколко пъти, никакъв
отговор, писал по „Вайбър”, без отговор, а на втория или на третия ден, , получи отговор:
„Аз съм във Варна”, и толкова.
М. според свидетеля треперел и ревял по телефона, като говорели със свидетеля по
причина, че детето го нямало и той не знаел какво се случва с детето му. Детето Л..било на
годинка и 2-3 месеца, нещо такова.
Св.Р. твърди пред съда , че е очевидец на заплахи от страна на С. спрямо Д. , че ще го
остави, ако не направи конкретни неща , „ постоянно му вадела душата „ , а него пък много
го било страх да не го остави наистина, да не си развали семейството, и постоянно „ й
уйдисвал всякакви прищевки, безсмислени „ за свидетеля .Например – свидетелят
твърди,че С. и Д. купили мебели, безсмислено, без къща, без нищо, представа нямал
свидетелят къде щели да ги слагат, но ги купили , : „пръснали сумалъка ти пари, сигурно 5-6
хиляди лева просто ей така „. С., сочи свидетеля, че искала да имат минимум 5-6 деца,
имала проект за къща, направо в : „мащаби - нечувани и невиждани.“
На конкретни въпроси, в частност за случилото се на 8-и свидетелят твърди, че знаел,
че били извикани на преглед при доктор , като всичко което знаел му било споделено от
ответника . М. отишъл при доктора , доколкото знаел свидетеля и прегледът, минал сигурно
успешно, в смисъл л***, но С. преди това имала няколко пътни нарушения и всичките глоби
отивали при М., защото колата била на негово име, по надлежния ред глобите отивали при
М., при което той от страх да не си загуби книжката, защото с нея си вадел хляба, помолил
С. за копие от нейната шофьорска книжка, за да може да отиде в КАТ и да ги запише
глобите на нейно име, а тя му казала, че няма да му даде такива документи и това бил
поводът за поредния скандал.
14
Доколкото знаел свидетелят Д. искал да види Л., обаче тя била някъде другаде, не
била със С., точно къде е била, не знаел . С. оставяла детето при разни приятели и разни
съмнителни хора по принцип, доколкото бил запознат св.Р. и виждал такива хора покрай
нея. Живи роднини, твърди същият свидетел, че С. няма, имала една баба в ***, която ги
изгонила още в началото на тяхната връзка позорно.С. се скарала жестоко с нея баба, не
искали да се поглеждат, нито с братовчедка й, която баба й казала, че този имот щял да
остане на нея, на братовчедката на С., та по този повод С. се скарала и с нея братовчедка,
почти с всички роднини се изпокарала С. още тогава. Същият свидетел сочи,че познава
Познавам К. Д.- бивше гадже на Д., като С. категорично не била близка с нея. Тя докато
чуела нейно име или някаква случка с нея и ставало скандал, С. направо ругаела .
Твърди се от св.Р. , че при инициирана среща от страна на С. да предостави свиждане,
нещо такова, с Л. на М. в един градски парк тук, във Варна, М. отишъл с майка си да видят
детето в един градски парк, на обществено място, На срещата С. и нейна приятелка стояли
настрани, М. и майка му били с детето, забавлявали се. При вече приключване на срещата
М. отишъл към колата си и две от гумите били нарязани, буквално нарязани .
В качество на свидетел е разпитана в последното о.с.з. К. Д. Д., ЕГН **********.
Св.Д. е разпитана по искане на молителите, като разпита на последната е проведен
пред съда с упълномощен от свидетелката адвокат К. Г. И. от АК - ***.
Пред съда св.Д. заявява, че почти нищо не знае за взаимоотношенията на страните по
делото, защото не била ставала свидетел точно на конфронтации между тях, освен една
случка, която мисли, че била през юни, в началото, не си спомня точната дата, като излезли
да се видят, да си поговорят, да си пообщуват малко със С. К..Това било в гр. ***, сочи св.Д.
, като уточнява, че С. живее във Варна, а свидетелката живее в ***. Ст.К. взела св.Д. с колата
от площад „Свобода” в центъра на *** и тръгнали с колата, тя шофирала, а свидетелката се
возела като отзад била малката Л., на 2 г. , в столче в колата. Продължили по ул. „***”,
когато С. забелязала, че нейният съпруг я следи, кара зад нея и продължили напред, той
продължавал след тях и отишли на пътя за Варна, на бензиностанция „Лукойл”.Спрели там
за малко, С. си взела кафе и тръгнали наобратно, обаче като тръгнали, С. пак забелязала, че
Д. е някъде покрай тях, затова завила, за да го избегне, той да си продължи по пътя, но той
продължил да ги следва и това се случило малко преди „ВиК” в ***.Д. започна с колата си
„да свива нейната, да я свива, да я свива „, вероятно да я принуди да спре, едва ли еискал да
причини ПТП или нещо такова „, предполага св.Д., но започнал да я свива, да я притиска с
колата си, л*** да я избутва, така да се каже , от пътя. Той бил до нея, успоредно с тях.
Започнал успоредно да кара,и тогава С. се стреснала, звъннала на „112” и спряли точно пред
„ВиК”, но полицията не пристигнала.Д. си тръгнал преди да отиде полицията, обаче преди
да си тръгне, той слязъл от колата и започнал а крещи и да се кара на молителката и на
свидетелката, а последните стояли вътре , в автомобила без да го отключват .
Св.К.Д. твърди, че на тях двете ответникът крещял, че са шизофренички, като счита,
че : „просто той си изпуснал нервите.“След като им крещял, че са шизофренички, Д. казал,
че има работа, качил се в колата и си заминал. Това се случило според свидетелката през
деня, на обяд, като не изглеждало Д. да е употребил нещо. Това била и случката, за която
знаела свидетелката,но С. й била казвала, че се случвало и преди.
На конкретно поставени въпроси свидетелката е отговорила, че е бивша приятелка на
ответника, че с годините той вероятно се е променил, пояснила е че за първи път е свидетел
и е много притеснителна .
В качество на свидетел е разпитана по делото Д. П.А К., ЕГН **********, майка на
ответника по делото, без дела със страните, заявила, че желае да свидетелства.
За 26-и април св.К. не отрича пред съда, че не е пряк свидетел, синът й йа разказал
това, което се е случило. То се случило във Варна, „***” магазина, във „***”...Свидетелката
К. заявява , че е от ***, Варна не й е позната. Според свидетелката случилото си било през
деня, точен час не помни, синът й споделил, че се срещнали със С., скарали се на 26-и април
за детето.
Св.К. твърди,че синът й Д. много тъжи за детето и иска да го види, а С. го лишава.
На година и шест месеца било детето, Л. се казвало, на 29-и април последно Д. К. видяла Л.
в парк „***”, където се случила и друга случка. На 26-и април Д. отново повтаря
свидетелката, че много искал да види Л., той винаги искал да я види, ако можело, и всеки
ден, но С. не му го дала.Детето било било с нея, пазарили нещо. Двамата се спречкали, тя е
хвърлила златните обеци от него, които й били подарени, викала му, крещяла и той се навел
15
и ги е взел от земята, защото тя казала: „Повече не ги искам, щом искаш, ще ти ги дам”.
След като той взел обеците, си отишли, тя си взела детето, тя не го дала даже и да го вземе,
да го прегърне. Викали полиция, С. извикала полицията, пристигнала полиция.
На поставени от съда въпроси свидетелката е отговорила, че мисля, че четири пъти Д.
е виждал дъщеря си от момента, в който са разделени, до настоящия момент, преди
Заповедта (за незабавна защита), след това вече не я е виждал.
В качество на свидетел по делото е разпитана И. Н. А., ЕГН **********, без дела и
родство със страните, водена от молителите .
Св.А. сочи пред съда, че познава С., лично не познава Д., не го била „виждала на
живо“. От април месец никак не били добри отношенията между страните твърди
свидетелката , като сочи, че знае за няколко случки. Една от случките била : говорила със С.
по телефона, като всъщност тя казала на св.А., че Д. я преследва, ставало въпрос за квартал
„***”, до „***” - ***, не в тъмната част на деня.Тази случка била в сравнително светлата
част на ден, надвечер, или следобед. Самата случка била, че С. , слизайки от колата, се
почнало с нападки от негова страна( това тя го споделила като случка, тъй като затворили
телефона), в „***”ответникът дърпал обеци от ушите, пред детето, отправял някакви
заплахи, че била луда, че ще й взема детето и всъщност, че била луда, на висок тон, пред
всички в магазина, на касата, това станало в магазина пред хората, после потърсили „112”.
Свидетелката А. твърди, че знае за подобна случка, само че на малко по-долен
магазин - „***”, отново във „***”, пак така било : с викове, крясъци пред детето, че С. била
луда, че е неспособна да си гледа детето. Имало и ситуация, в която С. била на преглед в ***
(фетална морфология), като всъщност те двамата отишли, имало също разправия пред
самия доктор. Това, което знаeла свидетелката било, че С. и Д. се скарали за парите, които
трябвало половината да плати единият родител, а другата половина, разделяли си сумата,
която била за фетална морфология, това си била между тях, детето било общо, тяхно дете и
всъщност единият си плащал... Св.А. твърди, че знае, че в него ден Д. блъскал С. в колата,
за да вземе ключовете за колата, това станало пред болницата, опитал се е да й вземе
ключовете за колата, която тя шофира, в *** станало това, пред болницата в ***, той се
опитал да вземе ключовете за колата, която тя кара, тъй като искал да й вземе ключовете, да
вземе и колата и всъщност я блъскал в колата. Това,сочи свидетелката, че много беше
стресирало С. , защото е бременна , като уточнява , че не зна в коя гестационна седмица и в
кой месец е С., но знае, че има дете, Л., виждала я, не помни на коя дата ще стане на 2
годинки. С. сочи свидетелката, че гледа Л.. Бащата на Л. билД., това знаела свидетелката. С.
била бременна от Д.. Това, което знаела от С., свидетелката било, че Л. е желано дете, от
нейна страна със сигурност- много желано дете. Това, което свидетелката знаела било, че С.
не искала да дава детето да се вижда с бащата, защото отношенията им бил доста лоши и
заради неговото отношение към нея, нападките, които имал към нея, заплахите, че ще й
вземе детето, това, че казвал, че е луда, всичките тези ситуации, дори случаите, в които
знаела свидетелката, че Д. е вижда Л., във Варна, в Парк „***”, всъщност той не обръщал
толкова много внимание на детето, колкото отново отправял нападки и заплахи към С. :„Ще
ти взема детето, неспособна си да го гледаш”, което отново нея я разстройвало.
Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях
в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза
защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от
домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-
4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от
ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не
разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и
начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран,
съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за
съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в
закона критерии.
Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане
единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие,
които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срока по ЗЗДН , преди
16
сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се
разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за
възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от
родителите.Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и
целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително
въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо
лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо
съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на
насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата
неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване,
открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както
и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно
насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща
пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при
извършването й. Или по друг начин казано – по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова
противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или
вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от
обвинения ответник.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителите
насилствени въздействия от страна на Д. К. над С. К. , в присъствието на детето йм Л. , са
декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН.
Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , до последните изменения в ЗЗДН, имаше
смесена същност- процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на
доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като
последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без
присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като Заповед за защита може да
се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други
доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.
В настоящото производство релевираните първоначални възражения на ответника за
липса на Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, а от там и за недопустимост на производството ,
съдът е намерил и намира за неоснователни , т.к. сега действащата редакция на ЗЗДН дава
възможност на молителя сам да прецени дали да декларира писмено под страх от
наказателна отговорност по чл.313 НК акта на домашно насилие или не. Т.е. декларацията
по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е изгубила вече смесената си същност и не е предпоставка за
допустимост на производството .
Основателно изначално ответникът е отчел, че : молителката е посочила грешна дата
, на която твърди ответникът да е извършил първия акт на домашно насилие и че в
последствие е поискала защита и за детето Л..В тази точно връзка в първото о.с.з.
молителката е изправила грешката си при посочване на датата на първия акт на насилие и е
предявила лично от свое име и от името на детето допълнителна молба за защита за актове
които твърди да са извършени на 08 и 09 май 2025 г.
В разглеждания казус молителката Ст. К. твърди ,че Д.К. на датите 26.04. , 08.05 . и
09.05.2025 г. е осъществил над нея актове на психическо и емоционално насилие, свидетел
на което е станало невръстното дете на страните - малолетната Л..
Конкретните три акта на насилие ,в синтезиран преразказ , са декларирани от Ст.К. в
Декларациите по чл. 9, ал.3 ЗЗДН приобщени по делото на листи 12 , листи 109 и 110 от
делото .
Въпреки обема от писмени и гласни доказателства, съдът отчита факта, че в цялото
производство по делото ответникът не е оспорил по същество декларациите по чл. 9, ал.3
ЗЗДН.
Спори се реално между страните кой по какъв начин е възприел фактите обективно
съществуващи в правния мир .
Спори се дали детето , което предстои молителката да роди е от ответника, спорно е
дали ответникът е лишен от възможността да вижда дъщеря си Л..
Липсва спор между страните относно твърденията затова, че на трите изброени по -
17
горе дати ,на територията и на гр.Варна и на гр.*** между страните са възниквали
конфликти , довели до подаване на множество сигнали до национален телефон 112 , сезиране
на органите на реда и прокуратурата и завеждане на настоящото производство.
Изслушаните звукозаписи, приложени преписки по делото от различни Районни
управления, изявленията на страните и гласните доказателства налагат извод,че към момента
настоящото производство е единственото между С. и Д. К.и водено по реда на Закона за
защита от домашно насилие, че страните са все още в брак, във висящо бракоразводно дело с
определени привременни мерки .
Данни ответникът да има качество обвиняем и или подсъдим по която и да е преписка
по делото няма .
Не се съдържат сред кориците на делото доказателства затова детето на страните Л.
физически да е пострадало при случилото се между родителите му от посочените три дати .
Със свидетелските показания допуснати в полза на страните по същество на спора не
е установено друго освен твърдяното от молителите и от ответника, че Д. и С. К.и са се
запознали и сключили бързо брак, че имат дете на две годинки – Л., че молителката е
бременна и й предстои да роди второ дете, както и че от м.април родителите на Л. са
разделени .
Въпреки, че съдът е изискал записи от камерите на магазин „ *** „, тези записи не са
предоставени на съда по обективни причини .
Т.е. съдът следва съпоставяйки декларираното от молителите с писмените и гласни
доказателства да прецени е ли е налице осъществено домашно насилие и ако да- какви
мерки за защита да се допуснат.
Определянето на един конкретен като акт на домашното насилие следва да се
извърши на база разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Законово е
определено в чл.2 ЗЗДН , че това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятието
"психическо насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие", но в
практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо
насилие могат да бъдат: вербално насилие /отправяне на обидни думи и квалификации и или
заплахи /, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице
емоционално и или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните
следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Необходимо и да се направи
разграничение между психическо и емоционално насилие. Психическото насилие,
съгласно създадената до момента практика на първоинстанционните и въззивни състави
представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз -
като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно
или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или
други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или
психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице
спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа
травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно
разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да намали
самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и
поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на
определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с
преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, водещо до чувство
на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото
чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите
лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието,
интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което
емоционалното насилие се приема в практиката , че представлява по-лека форма и в общия
18
случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
На следващо място следва да се съпоставят описаните в Молбите действия на
ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират
като „домашно насилие“.
В настоящото производство дори и само на база доказателствената сила на
Декларациите по чл. 9, ал.3 ЗЗДН , без да са оборени посредством гласните доказателства
допуснати в полза на ответника , се установява и доказва твърдението на С. К. , че Д. К. е
осъществил над нея актове на психическо и емоционално насилие, пред детето йм Л..
Съдът намира, че молителите са доказали твърдяното от Ст.К. и декларирано в двете
декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН извършване на три отделни акта на физическо, психическо и
емоционално насилие , по описаните в деклараците начин, които са обуслови страх у
молителката Ст.К. , стрес , емоционална нестабилност . Очевидно от изложеното в молбата
и в декларациите молителката С. К. е претърпяла силни негативни психически и
емоционални изживявания , които съдът следва да съобрази при определяне на мерките за
защита и тяхната продължителност.
При произнасянето си по същество, съдът следва да прецени всички доказани и
установени факти обективно и съобрази специфичната цел на производството по ЗЗДН.
На първо място съдът отчита , че обвързващата доказателствена сила на декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я
оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В доказателствена
тежест на ответника, при направено оспорване, че са извършени актове на домашно насилие,
бе да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. В настоящия случай
доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е оборена от ответника.
Пред съда ответникът не е отрекъл , че се е карал с молителката ,че са се дърпали и е
потвърдил, че прави записи , обяснявайки и причините за това.
Обясненията на ответника, че молителката е тази , която го е напуснала с детето йм
Л. , желанието му бракоразводния съд да определи режим на личен контакт с детето му Л. ,
житейски са логични , но представляват защитна теза, неподкрепени с никакви годни
доказателства.
Данните по делото за периодичните звънения на телефон 112 , самите звукозаписи,
жалбите от Д. и С. К.и до прокуратурата и полицията във Варна и ***,преписките по
жалбите ,вкл.и снимков материал по последните, свидетелстват за наличие на съществен
личен конфликт между двамата, който не може да бъде разрешен от съда , а още по-малко в
производството по Закона за защита от домашно насилие .
Действително при сезирането с молбата от 25.04.2025 г. съдът в настоящия му състав
съдът е издал Заповед за незабавна защита № 94 / 09.05.2025 г./ л.21-ви от делото / в полза на
двете молителки с мерките по чл.5 , ал. 1 т.1 , т. 3 , т.4 и т. 5 ЗЗДН .
Постановените по реда на чл.18 ЗЗДН мерки съдът намира, че към момента не са
адекватни на търсената от молителката защита и не съответстват на целите на Закона за
защита от домашно насилие . Смисълът и целите на ЗЗДН се свеждат до защита на особена
категория посегателства извършвани от и срещу лица, намиращи се в най-близки
взаимоотношения, като с последните изменения в ЗЗДН кръга на лица бе разширен . Именно
поради спецификата на връзката между страните и поради факта , че обичайно преки
свидетели на посегателствата няма законодателят изрично е предвидил, че при липсата на
други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена
сила. Настоящият първоинстанционен съдебен състав, след анализ на доказателствата по
делото и преките впечатления придобити в о.с.з. ,достига до извод, че процесните действия
на ответника следва да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН, с оглед че интензитетът и
характера на тяхното въздействие е излязъл извън рамките на обичайния житейски
конфликт между съпрузите К.и , довел до сезиране на съда с молбата за защита по ЗЗДН, но
19
не е рефлектирал или поне няма данни да е рефлектирал пряко върху невръстната Л.. Фактът
, че поведението , действията и думите на ответника описани в двете декларации по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН не са съставомерни престъпления от общ характер по смисъла на НК , че
молителката С. К. по време на бременността си с второто й дете е била поставена в
състояние на силен стрес от страна на ответника , не водят до извод, че извършеното от
ответника не е домашно насилие по см. на чл.2 ЗЗДН . Законът не изисква настъпване на
вредоносен резултат негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно
насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства
негативно, каквато е и настоящата хипотеза, върху психическото спокойствие и
уравновесеност на пострадалия , като предизвика у него уплаха, тревожност, стрес, и др.
неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и
възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като
психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Също така, освен да
даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от
домашно насилие или в риск, Законът има за цел и да упражни превантивно и възпиращо
действие върху извършителя на насилието.
Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на
извършителя, въздигнати от закона като противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани
като домашно насилие, от една страна и исканите от молителката/ молителките мерки, като
се прецени адекватността им за постигане целите на закона, но едновременно с това да не се
стига до пр***мерно ограничаване на правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна единствено мярката за задължаване на
извършителя да се въздържа от насилие по отношение на молителя на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се
извършват актове на домашно насилие. Тази мярка е безсрочна, а санкциите при
неизпълнението й са сериозни. Съдът отчита и възрастта на страните по делото, факта, че
молителката и ответника имат малолетно дете на 2 години и очакват раждането на второ
,вкл. и висящото помежду им бракоразводно дело.
Съдът отчита, че не друг, а родителите са тези които имат право и задължение да се
грижат за децата си, които не са станали пълнолетни, като им осигурят спокойна и сигурна
среда и полагат непрекъснати усилия за развитието йм .
Настоящият съдебен състав , вземайки предвид степента на въздействие върху
личността на пострадалата ( очевидно възприемане на действията и думите на ответника
като пряка заплаха за живота и здравето й – нейното и на детето Л. и на детето с което е
бременна), както и интензитета на осъщественото насилие спрямо нея (не един, а три
отделни актове на психическо и емоционално насилие в рамките на по-малко от месец)
счита, че освен мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН не следва да се налагат
други .
При налагането на мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителите, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. чл.
16, ал. 1 ЗЗДН). В този смисъл съдът преценява характера и тежестта на извършеното
домашно насилие и последиците от него, факта че страните по делото са родители на детето
Л. и ще бъдат родители и на второ дете , и именно затова и за да се осуети възможността
ответника да извърши домашно насилие над молителката било то в присъствието на детето
Л. съдът допуска само безсрочната мярка за защита в полза на двете молителки по чл. 5 ,
ал.1 т.1 ЗЗДН.
Определяйки мерки за защита по ЗЗДН съдът намира , че ако в настоящото
производство се забрани на ответника да приближава молителката или и двете молителки,
жилището в което те живеят, би се достигнало до неоправдано ограничаване на
родителските права на ответника над детето му Л. и до положение в което дори да не може
да осъществява и привременно определения му режим на лични контакти с детето Л.. Още
по-силно съдът би санкционирал ответника ако му забрани да контактува с майката на
детето и или определи временно местоживеене на детето Л. при майката, т.к. по този
начин ответникът дори не би могъл да получава пряко от молителката информация за
състоянието на дъщеря му Л., която очевидно обича силно.
При тези мотиви съдът уважава молбата на молителките като основателна и доказана
20
като допуска налагане само на мярката за защита по чл. 5 , ал.1 т.1 от ЗЗДН .
С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответника следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Варна
сума в размер на 25 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото .
Ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на
молителката сумата от 400 лева -съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един
адвокат пред настоящата инстанция, който разход е доказан и по основание и размер въз
основа на приобщения по делото на л. 332 –ри договор за правна защита и съдействие ,
имащ характер на разписка.
Воден от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите лица - молителите
С. Х. К., ЕГН **********, действаща лично за себе си и като майка и законен представител
на детето Л. Д. К., ЕГН **********, двете с местоживеене : ***, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на молителите С. Х. К., ЕГН
**********, действаща лично за себе си и като майка и законен представител на детето Л.
Д. К., ЕГН **********, двете с местоживеене : ***, с вписаните реквизити , препис от която
да се изпрати на съответното РУ- ОД - МВР .
Заповедта да съдържа последиците от неизпълнението й, а именно при неизпълнение
на заповедта на съда полицейския орган констатирал нарушението задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата. (чл. 20. Заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение; чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) При
наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 5 полицейските органи следят за изпълнението на
заповедта.(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) ; (4) (Предишна ал. 2 - ДВ,
бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., предишна ал. 3, изм., бр. 66 от 2023 г., в сила от
1.01.2024 г.) В случаите по ал. 1 при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата. )
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Варна държавна такса в
размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева), на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Х.
К., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 400.00 лв. (четиристотин лева) -
представляваща сторените от молителката съдебно-деловодни разноски за заплатен
адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,вр. чл.11,
ал.2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Варна в седемдневен
срок, считано от 05.09.2025г.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
21
Препис от Решението да се връчи и на Д „СП „ - Варна .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
22