Решение по дело №148/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20207220700148
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е № 174

 

                                            гр. Сливен, 08.12.2020 г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                                         СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 148 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.И.И. *** подадена чрез адв. Х.Х. *** против Решение № 320 от 07.08.2020 г., постановено по АНД № 555/2020 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0804-004183 от 14.08.2018 г., издадено от Началника на Група към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на М.И. *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на Сливенския районен съд е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът не знаел, че управляваният от него автомобил е с изтекли регистрационни номера. Твърди, не е извършил нарушението, за което е наказан. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено процесното НП, в обжалваната част.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от п. – гл. юриск. Б. оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на Прокуратурата, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на обжалваното решение, счита касационната жалба за неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след като обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП вр. с чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП; изложил е съображения за неоснователност на наведените доводи; направил е извод, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; съобразил е, че размерът на наложените наказания е правилно определен и че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради което приел НП, в обжалваната част, за законосъобразно.

Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 14.02.2018г. около 14:35 ч. в гр.Сливен на бул. „Цар Симеон" жалбоподателят М.И.И. бил спрян за проверка, при която било установено, че като водач на МПС управлявал лек автомобил Опел Астра с транзитен per. № ***, с изтекъл срок на валидност - видно от разрешение за временно движение № ********* - валидно до 07.02.2018г. В хода на проверката било констатирано, че същият не е могъл да представи СУМПС и контролен талон към него, а при направената справка с РСОД - ЛEHOBO 2, било установено, че МПС е спряно от движение. В хода на същата проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е без светлоотразителен триъгълник, аптечка, без пожарогасител и без светлоотразителна жилетка. Въз основа на това на жалбоподателя бил съставен АУАН и издадено НП, което е обжалвано от И. само в частта, относно нарушението по  чл.140 ал. 1 от ЗДвП,  респ. наложеното наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 200 лв. и лишаването от право да управлява МПС за 6 месеца.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни изложените от касатора доводи в касационната жалба за незаконосъобразност на решението. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт. По делото е безспорно установено, е И. е управлявал лек автомобил с транзитен номер, чиито срок на валидност е изтекъл  към датата и часа на проверката. По смисъла на §6 т.18 а от ДР на ЗДвП „регистрацията“ се определя като административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно разпоредбата на чл.27 от Наредба № I -45 от 24.03.2000г. , транзитни табели  с регистрационен номер се издават в някой от предвидените в чл.27 ал.1 т.1-4 случаи. Срокът на валидност на тези табели се посочва  в разрешението за временно движение. С изтичане на срока на транзитните табели, същите не могат вече да се ползват. Така описаната срочност за транзитните регистрационни табели, удостоверява възможността за управление на МПС с тях, но само през посочения в разрешението период от време. Изтичането на срока на валидност на транзитните регистрационни табели се приравнява на липса на регистрация по надлежния ред. Следователно като е управлявал лек автомобил  с временни регистрационни табели с изтекъл срок към датата и часа на проверката, касационният жалбоподател на практика е управлявал нерегистрирано МПС по смисъла на закона. Твърденията на касатора за маловажност на извършеното нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и неправилна приложимост на санкционната норма, настоящата инстанция намира за неоснователни. Същите са обсъдени от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че в АУАН и НП е посочено конкретното нарушение, като са изписани съответните санкционни разпоредби от ЗДвП. Съдът правилно е преценил, че наложените административни наказания са законосъобразно определени към предвидения в закона минимален размер. Необосновано е твърдението на касатора, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, тъй като във всички случаи водачите на пътни превозни средства са длъжни да изпълняват закона и разпорежданията на контролните органи. Следвайки законовите критерии за преценка на "маловажен случай", Районният съдът правилно е преценил степента на обществена опасност на извършеното от касатора нарушение, отчел е наложените му до момента наказания и е приел, че конкретните деяния не разкриват белезите на маловажност. В случая при преценка на степента на обществените отношения, които се охраняват и настоящата съдебна инстанция преценява, че не е налице маловажен случай.

С оглед гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който не страда от пороците, сочени като отменителни наказания, поради което същият следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Сливен

 

                                

                                               Р          Е          Ш          И :

 

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение  № 320 от 07.08.2020 г., постановено по АНД  № 555/ 2020 г. по описа на Районен съд Сливен.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

                                                          

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: