РЕШЕНИЕ
№ 2720
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330120390 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Онтур Транспорт Сървисис
България“ ЕООД срещу Н. Р. Т., с която е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 1700 евро, с левова равностойност в размер на 3324,91
лева, получена при начална липса на основание, както следва: сумата в размер
на 1000 евро на 12.04.2021 г., и сумата в размер на 700 евро на 26.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирана заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 07.09.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 7652/07.09.2021 г. по ч. гр. д. № 14312/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в.
В исковата молба се излагат съображения, че на 12.04.2021 г. и на
26.04.2021 г. ищецът е превел на ответника съответно следните суми – 1000
евро и 700 евро, с основание: командировъчен аванс. Между страните обаче
не бил сключен нито трудов, нито граждански договор. Били водени
разговори ответникът да сключи трудов договор с ищеца за длъжността
„****“, но същият не се явил в предприятието да започне работа. Предвид
изложеното, сумата в общ размер на 1700 евро била преведена от ищеца на
ответника при начална липса на основание.
За събиране на посочената сума ищецът депозирал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 14312/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII
гр. с-в. По делото била издадена заповед за присъждане на посочената сума,
но доколкото заповедта била връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5
ГПК, съдът указал на ищеца да предявени иск по чл. 422, ал.1 ГПК.
1
Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор ответника Н. Р. Т..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание,
проведено на 14.07.2022 г., прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание – л.46 от делото. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна – л.42 от делото, а ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка
на л. 46 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявения установителен иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК – л.48, а именно
2
сумата в размер на 466,50 лева в исковото производство, включващи
държавна такса в размер на 66,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 466,50 лева, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
Р. Т., ЕГН: **********, дължи на „Онтур Транспорт Сървисис България“
ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД сумата в размер на 1700 евро, с левова равностойност в
размер на 3324,91 лева, получена при начална липса на основание, както
следва: сумата в размер на 1000 евро на 12.04.2021 г., и сумата в размер на
700 евро на 26.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозирана
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.09.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7652/07.09.2021 г. по ч.
гр. д. № 14312/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в.
ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал.1 ГПК на Онтур Транспорт Сървисис България“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 466,50 лева /четиристотин шестдесет и шест
лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство, и сумата в размер на 466,50 лева /четиристотин шестдесет и
шест лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по ч. гр. д. №
14312/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
След изтичане на срока по чл.240 ГПК, ч. гр. д. № 14312/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в, ведно със заверен препис от
настоящото решение, да се върне поради отпадане на необходимостта от
3
същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4