№ 2873
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110205771 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Травентурия транспорт“ ООД, чрез И.П.Н. –
управител, срещу Наказателно постановление № 42 – 0012545/13.03.2025 г.,
издадено от Началник ОО „АА“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 104, ал. 5 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00
(хиляда) лева за извършено нарушение по чл. 33, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа на първо място, че са допуснати нарушения на чл. 42,
т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото видно от
обстоятелствената част на НП, в същото изобщо не е посочено място на
извършване на нарушението, като липсват и факти, които да мотивират извод
за датата на извършване на нарушението. На следващо място се поддържа, че
контролният орган е извършил комплексна проверка на дружеството и не
1
става ясно какъв е периодът, за който е извършена проверката, а освен това,
видно от данните на дигиталната карта на водача, същият не е управлявал
МПС с дигитален тахограф, а товарният автомобил не е с peг. номер ***, а е с
peг. № ***. Във връзка с посоченото се акцентира, че за санкционираното
дружество липсва яснота на коя дата е извършил нарушение, какво е
нарушението и спрямо кой не е осъществил контрол, при условие, че
превозвачът не разполага с МПС с peг. № ***.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото
писмени бележки от представляващия дружеството, се пледира за отмяна на
обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В съпроводително писмо наказващият орган
релевира възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2024 г. около 11:30 часа в гр.София, ул. Витиня № 1, в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – София, инспектори при ОО „АА“ –
София извършили комплексна проверка относно транспортната дейност на
превозвача „ТРАВЕНТУРИЯ ТРАНСПОРТ“ ООД, притежаващ Лиценз №
10966 за пътнически превози в Общността.
В хода на извършената проверка и въз основа на информация, съдържаща
се в представени от дружеството разпечатки от дигитални карти на водача
С.Г.К., свидетелят – Б. достигнал до извода, че превозвачът не е осигурил
правилното използване на дигиталната карта на водача К., който на 27.02.2024
г. бил декларирал, че е почивал, а от анализ на данните от картата на водача,
като и от системата ГТП на Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация било установено, че водачът е представил автобус с
регистрационен № *** на ГТП и тахографски лист.
2
За така описаното нарушение, свидетелят Б., заемащ длъжността главен
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София,
съставил срещу дружеството – жалбоподател „Травентурия транспорт“ ООД
АУАН № 346325/15.10.2024 г., като квалифицирал деянието като нарушение
на разпоредбата на чл. 33, параграф 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено лице на
дружеството – ***, който подписал предявения му АУАН без да вписва
възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН Началник на ОО“АА“ – София,
издал атакуваното наказателно постановление № 42 – 0012545/13.03.2025 г., с
което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 104, ал. 5 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000,00 (хиляда) лева за извършено нарушение по чл. 33, § 1, изр. 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Б..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Б. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля Б.Д. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е
възприел възпроизведените от него в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
му и ги кредитира изцяло.
3
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр, тъй
като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91, ал.
1 от закона, част от чийто задължения е и съставянето на АУАН при
констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед №
РД-08-107/29.02.2024 г., издадена от министъра на транспорта и съобщенията,
Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” е оправомощен
да издава наказателни постановления. За удостоверяване на материалната
компетентност на актосъставителя и на лицето, издало процесното
наказателно постановление, са представени и приети по делото и Заповед №
543/15.05.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“ и длъжностна
характеристика.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Независимо от изложеното обаче, при издаване на АУАН, както и при
издаването въз основа на него на атакуваното наказателно постановление, са
допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените, което обуславя
4
отмяната му на процесуално основание.
В тази връзка следва да бъде посочено на първо място, че АУАН не
отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, а НП на изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не е посочено място на извършване на
твърдяното нарушение. Както в АУАН, така и в НП е посочено единствено, че
на 15.10.2024 г в гр. София, на ул. Витиня № 1 в сградата на Областен отдел
"Автомобилна администрация" – София е извършена комплексна проверка на
дружеството – въззивник, като друго място, където да се твърди, че е
извършено нарушението, не е посочено.
На следващо място, както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, е налице неясно описание на твърдяното нарушение, което
затруднява правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба – чл. 33, параграф 1, изр.
1 от Регламент (ЕС) № 165/2014: "Транспортните предприятия са длъжни да
осигурят на техните водачи подходящо обучение и инструктаж относно
правилното функциониране както на дигиталните, така и на аналоговите
тахографи; те провеждат редовни проверки, за да се уверят, че техните водачи
използват правилно тахографите и не предоставят на техните водачи никакви
преки или непреки стимули, които биха могли да насърчат злоупотребата с
тахографи". В същото време жалбоподателят е санкциониран за това, че „не е
осигурил правилното използване на дигитална карта на водача“.
При така изложеното съдът намира, че не е ясно точно по кое от двете
предложения се твърди да е допуснато нарушение от страна на
жалбоподателя, както и дали се твърди същият да не е извършвал редовни
проверки, за да се увери, че неговите водачи използват правилно тахографите.
От друга страна, ако АНО е имал предвид нарушение точно на това
предписание, следва да се посочи, че не е предвидено как следва да се
удостоверява извършването на тези проверки, а от друга страна по делото не
са и събирани доказателства извършвани ли са или не такива проверки.
Най – накрая, неизпълнението на задълженията, визирани в чл. 33,
параграф 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 не е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 104, ал. 5 от ЗАвПр, въз основа на която е
санкциониран жалбоподателят, в качеството му на превозвач. Съгласно тази
5
разпоредба: "На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози
за собствена сметка, които не са осигурили на водача необходимата
информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006
или AETR, се налага имуществена санкция 1000 лева".
В случая е налице несъответствие между посочената като нарушена
разпоредба от Регламент (ЕС) № 165/2014 и санкционната такава – чл. 104, ал.
5 от ЗАвПр, въз основа на която е санкционирано дружеството. Видно от
АУАН и НП се твърди, че нарушението се изразява в "не е осигурил
правилното използване на дигитална карта на водача", докато имуществената
санкция е наложена въз основа на санкционна разпоредба, предвидена в
ЗАвПр, предвиждаща налагане на такава за неосигуряване на водача на
необходимата информация, съгласно посочените регламенти, или AETR.
Видно от текста на разпоредбата, същата касае предоставянето на
информация, което може да се осъществи под формата на обучение,
първоначален или периодичен инструктаж и други, но няма отношение към
конкретни нарушения при използване на дигиталната карта. Липсата на
съответствие между посочената за нарушена разпоредба и приложената
санкционна такава винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото по този начин се нарушава основаният
принцип в административнонаказателното правораздаване, предвиден в
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, съгласно която "Административно нарушение
е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред". Поради това
следва да съществува пълно съответствие между деянието, представляващо
нарушение на установения ред на държавно управление и разпоредбата, с
която то е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, за да е налице описано административно нарушение.
Всички тези процесуални нарушения са достатъчни сами по себе си да
обосноват извода за отмяна на атакуваното НП на формално основание, без да
е необходимо обсъждането на спора по същество, респективно и
допълнително обсъждане на останалите, релевирани в жалбата възражения.
Това е така, доколкото съдът счита, че всички допуснати нарушения са
съществени, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
6
При този изход на делото право на разноски има въззивникът, но
доколкото същият не претендира такива, а и липсват представени
доказателства за реализирането на разноски, то съдът не дължи произнасяне в
този аспект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42 – 0012545/13.03.2025 г.,
издадено от Началник ОО „АА“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател „Травентурия транспорт“ ООД, ЕИК ********* на
основание чл. 104, ал. 5 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева за извършено
нарушение по чл. 33, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7