Решение по адм. дело №850/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.13 ал.6 от Закона за социално подпомагане вр. с чл.9 и чл.10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, образувано по жалбата на Р. Г. Я. против Заповед №ЗСП/Д-СТ/562/О/27.06.2025г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора, с която е отказано признаване правото на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП.

Заповедта е постановена след като С решение № 2262/03.06.2025г постановено по адм.д.№308/25г по описа на АС Стара Загора е отменена Заповед №ЗСП/Д-СТ/562/11.02.2025г на Директора на РД „СП“ Стара Загора по Заявление от 28.01.2025г. В Решението е указано на ответника да провери дали недвижимия имот на [улица]., притежаван от жалбоподателката може да бъде източник на доходи като съобрази връзката между чл.10 ал.1 т.1 и т.4 от ППЗСП. При новото произнасяне ответникът е посочил като основание за повторния отказ, че не е изпълнено условието по чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСПЗ – заявителят притежава втори жилищен имот, и не е възможно да се направи преценка по чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСПЗ за доходите от същия.

С жалбата се иска от съда да бъде обявяван за нищожна Заповед №ЗСП/Д-СТ/562/О/27.06.2025г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора като постановена в противоречие с влязло в сила решение, а в условията на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна и преписката да се върне с указанията за признаване правото на месечна помощ за допълване на доходите. Жалбоподателката счита, че отрицателно условие е да живее в повече от едно собствено жилище, или да получава доходи от притежаван втори жилищен имот, поради което след като обитава само едно от двете жилища, а от второто не получава доходи и не може да получава такива – няма достъп до него, то се обитава от майка й и сестра й, то няма основание да бъде отказано правото на месечна помощ за допълване на доходите.

Ответникът Директор на дирекция „Социално подпомагане“ иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, защото са изпълнени указанията на Решение № 2262/03.06.2025г постановено по адм.д.№308/25г по описа на АС Стара Загора. Правната теза на ответника е, че фактите се регулират от чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП, според чийто текст собствеността върху втори жилищен имот, освен обитавания, е право изключващо основание, установено по съответния ред.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Заповед №ЗСП/Д-СТ/562/О/27.06.2025г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора е законосъобразна като постановена при правилно приложение на материалния закон. На основание чл. 173 ал.2 от АПК указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон са задължителни за органа при повторното произнасяне по спорното материално право. Това означава, че органът е длъжен да приложи нормата, която съдът му е указал и с това съдържание, което съдът е разтълкувал. Нормата на чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП е отменена от 01.06.2023г, а вместо нея действа тази на чл.10 ал.1 т.3 от ППЗСП, но до проверка на това основание се стига само, когато не са установени предходните по чл.10 ал.1 т.1 или т.2 от същия Правилник. Това е така, защото всяко едно от основанията по чл.10 ал.1 т.1 до т.6 е самостоятелна правна причина да се откаже правото на месечна помощ, а условието на т.7 касае безработните и се отнася само до тях, като се прилага, ако отсъстват абсолютните по т.1 до т.6 от чл.10 на ППЗСП. Съдът не е указал различно съдържание на чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП и е посочил, че втория жилищен имот е факт, който макар да доказва, че обитаваното жилище не е единствено, органът трябва да провери и за възможността по чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП да се получават доходи от него. След 01.06.2023г нормата на чл.10 ал.1 т.4 от ППЗП не е действащо право, а отменената първа заповед е постановена след тази дата – на 11.02.2025г и по заявление от 28.01.2025г. Следователно указанията в съдебното решение за прилагане на отменен закон не могат да бъдат изпълнени – прилага се този материален закон, който е в сила към датата на издаване на административния акт, освен ако по силата на изрична правна норма е придадено обратно действие на нова норма или е запазено действието на отменена. Законосъобразността на акта се проверява спрямо действащото към датата на издаването му материално право, поради което не прилагането на отменена норма не е порок, а съобразяване на темпоралното действие на закона.

Притежаваното право на собственост върху друго жилище, освен обитаваното, е правно основание по чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП, независимо дали се получават доходи от този имот, и това правило е действало и преди, така и след 01.06.2023г. Това е така, защото условието обитаваното жилище да е единствено не е изменено след 01.06.2023г, когато е отпаднало само изискването обитаваното жилище да има размер, съответен на членовете на семейството. След 01.06.2023г размера на обитаваното собствено жилище няма правно значение, но остава изискването да е единственото на лицата или семействата. Предложеното от жалбоподателката разбиране за условието по чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП – кандидата да обитава само един от собствените му жилищни имоти, не намира опора в закона дори и само по аргумент от граматичния му прочит и смисъл. Обитаваното жилище означава онова, в което се живее и към него е поставено изискването да е единствено. Кандидата да няма друго жилище. Противното няма смисъл, защото би означавало право на социално подпомагане на лица, които имат повече от едно жилище, но които са решили – субективна причина, да не го ползват. Социалното подпомагане се предоставя на гражданите, които не могат от труда си и притежаваното имущество да осигурят средства за основните жизнени потребности и така с в обективна невъзможност да изпълняват задължението си за осигуряването им. Всеки гражданин е длъжен да полага грижи за собствените си жизнени потребности – чл. 2 ал.2 и ал.3 от ЗСП. В случай на нарушаване на правото на собственост, съответно отнемане на владението върху него, са налице правни средства за защита на правото на собственост, чието използване или не, е въпрос на решение на гражданите. Субективни са причините, изложени от жалбоподателката по неразбирателство със сънаследници – роднини по права и съребрена линия, от които не претендира обезщетения за ползване или съответно предаване на владението, за да може да експлоатира собствеността си. Следователно налице са обективни възможности за изпълнение на задължението за грижа за собствените жизнени потребности, а установяването на тази обективна възможност е цел и предмет на чл.10 от ППЗСП. До и след 01.06.2023г притежаването на право на собственост върху втори жилищен имот е доказателство, че обитаваното жилище не е единствено – вече се посочи, че условието не е да се обитава само едно от повече притежавани жилища, защото освен, че е против граматичния прочит на текста, но и е в противоречие и с целта на закона. До 01.06.2023г притежаването на имущество, което може да бъде източник на доходи е било основание по чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП да не се признае право на месечна помощ. Изключението по чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП в ред до 01.06.2023г се е отнасяло до площта на обитавания единствен жилищен, когато тя е по-голяма от определена в чл.10 ал.1 т.1 в ред до 01.06.2023г – за разликата не се е изследвало дали може да носи доходи. След 01.06.2023г е отменена изцяло нормата на чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП, а тази на чл.10 ал.1 т.3 от ППЗСП е изменена и като основание за отказ е посочен размера на доходите от движимо и недвижимо имущество, без тези от бонове и акции от масовата приватизация. Следва за яснота да се посочи, че имущество е родово понятие, а конкретен вид недвижим имот е жилището, поради което посочването му в чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП определя правилото като специално спрямо по-общото по чл.10 ал.1 т.3 от ППЗСП – доходи от имущество. Притежава ли се право на собственост върху втори жилищен имот, няма значение дали се реализират доходи от него. Всяко поредно основание за отказ по чл.10 ал.1 от ППЗСП изключва необходимостта от проверка на следващото. Няма никаква връзка между отделните основания по чл.10 ал.1 т.1 до т.6 от ППЗСП, освен че всяко от тях има една и съща последица – не съществуване на правото на месечна помощ, въпреки изпълнението на чл.9 от същия Правилник. Единственото условие, което се прилага кумулативно с чл.9 от ППЗСП е това по чл.10 ал.1 т.7 от Правилника – безработно лице да е регистрирано в Бюрото по труда най-малко три месеца преди подаване на Заявлението-декларация. Отново правило, осигуряващо установяване на обективна невъзможност за задоволяване на основни жизнени потребности от собствен труд. За да се достигне до социално подпомагане е необходимо да е доказана обективна невъзможност за издръжка от собствен труд и имущество.

Заповедта не е нищожна, поради издаването и от лице, което е замествало титуляра на длъжността Директор на дирекция „СП“ при негово отсъствие. Не е налице и основанието по чл.177 ал.2 от АПК, което е приложимо към административни актове, чиито правни последици са отречени или признати с влязло в сила съдебно решение – материално правния въпрос е решен окончателно. С влязлото в сила решение №2262/03.06.2025г по адм.д.№308/25г по описа на АС Стара Загора не е решен спора за правото на месечна помощ по заявлението от 28.01.2025г, а са дадени указания да се провери условието на отменената норма на чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП – възможността втория жилищен имот да бъде източник на доходи. Нормата е отменена от 01.06.2023г и тази възможност не подлежи на изследване, защото няма правно значение. Действащата по чл.10 ал.1 т.3 от ППЗСП не е приложима – доходи от друго имущество, защото по-силното основание на чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП – обитаваното жилище не е единствено е установено в хода на административното производство и е съществувало към датата на издаване на оспорената заповед.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. Я. против Заповед №ЗСП/Д-СТ/562/О/27.06.2025г, издадена от Директор дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.