№ 509
гр. Русе, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20244520201399 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. А. М. от гр.Русе е подал жалба против наказателно постановление
№24- 1085- 001647/28.05.2024г., издадено от началника на сектор ПП на ОД на
МВР-Русе, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 във от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 800лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и
иска отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
През 2022г. „Кредисимо супер“АД сключило договор за лизинг на лек
автомобил с рама № WDD2210561A002198 със свид.Ц., в качеството му на
1
лизингополучател. Веднага след това лизингодателя упълномощил
жалбоподателя и свид.Ц. да управляват това МПС, регистрирано с
№Р6258КС. Свид.Ц. не бил провоспособен да управлява МПС, поради което
процесното МПС било изцяло във владението на жалбоподателя, който
единствен го ползвал и управлявал.
На 18.04.2024г., в 10.41 часа, жалбоподателят управлявал л.а.
“Мерцедес” с рег.№Р6258КС по бул.”България” в гр.Русе със скорост на
движение 113км/ч при разрешена такава 50км/ч.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. При изграждането й съдът не
кредитира показанията на свидетеля О.. На първо място този свидетел е в
близка връзка с нарушителя, които им отношения го водят при формиране на
съдържанието на показанията му с цел препятсване на реализацията на
наказателната му отговорност. Нещо повече, крайно недостоверно е свид.О.
да си спомня в детайли действията си от ден, в който явно не се случило нищо
значимо, каквото не е и управлението на автомобил, за който заявява, че е
управлявал моногократно, без обаче да може да възпроизведе други дати, на
които това се е случило. На второ място обсъжданите доказателствени
средства се опровергават от показанията на свид.Ч., пред която
жалбоподателят не възразил на констатациите й в акта за установяване на
административно нарушение, не попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в
която да посочи свид.О. като лице, управлявало автомобила при процесните
обстоятелства, и подписал акта без възражения. Обобщено следва да се
отбележи, че възприемането на използваната от защитата техника за
оневиняване на нарушители чрез въвеждането на нови участници в
производството, които поемат вината за нарушението във времеви момент,
когато, предвид правилата на чл.34 от ЗАНН, вече нищо не ги грози, би
означавало да се преустанови наказването на лица за нарушения, установени
по процесния начин, което категорично не е целта и смисъла на закона.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, тъй като на 18.04.2024г. в гр.Русе управлявал МПС
със скорост 113км/ч при разрешена такава 50км/ч, като превишил разрешената
2
скорост на движение с 63км/ч. От обективна страна скоростта е правилно и
законосъобразно установена. Определянето на скоростта е станало след
приспадане на допускът в измерваната скорост, който варира в три единици и
е заложен в техническите характеристики на устройството. Приспадането е
действие по- благоприятно за дееца в случая. Участъкът от пътя, където е
извършено нарушението, е с максимална скорост за движение 50 км/ч,
въведена с повелята на пътен знак В-26. Следва да се отбележи, че в хода на
досъдебното производство по делото не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. Нарушението е установено с предвидените в
закона способи. Времето и мястото на извършване на нарушението са
правилно индивидуализирани и дават възможност за пълна защита срещу
обвинението. Административнонаказателното производство започва с акта за
установяване на нарушението, който отговаря на всички законови разпоредби
относно съдържанието му. Развитата преди издаването на акта процедура
няма как да го опорочи, защото тя не е част от административнонаказателното
производство, което, както стана дума вече, започва с издаването на акта,
подписан от въззивника без възражения. Последният не се възползвал от
правата си по чл.188 от ЗДвП, като се съгласил с обвинението. От съществено
значение е, че административнонаказателната отговорност на жалбаподателя е
ангажирана правилно, тъй като именно той е извършител на нарушението по
изложените вече съображения. От субективна страна жалбоподателят е
действал при пряк умисъл- той съзнавал ограничението на скоростта, знаел е,
че не следва да я превишава, но въпреки това управлявал автомобила със
скорост над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно
индивидуализирано към единствения му възможен размер. Поради всичко
изложено наказателното постановление следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24- 1085-
001647/28.05.2024г., издадено от началника на сектор ПП на ОД на МВР-Русе,
с което на М. А. М. от гр.Русе на основание чл.182, ал.1, т.6 във от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 800лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца.
3
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4