Р
Е Ш Е Н И Е
…………/09.12.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10
състав, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
участие на секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното т. д. № 1897/2019 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът О.М. АД твърди, че с ответника Б.С.АД
е сключил договор за доставка на минимални количества природен газ Nо
CNT-130629/02.02.2018 година. Ищецът извършвал разпределение, доставка и
снабдяване с природен газ при общи условия, приети от ответника. Сочи се,
съгласно ОУ на договора се дължи и неустойка в размер на 10 % от договореното,
но неприето количество природен газ. Твърди се, че за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г. е доставил до обект на ответника, намиращ се в гр. Монтана, ул.
Индустриална, аб. номер ********** и съответно е извършвал разпределение на обща
стойност 135 566,06 лева, като за
периода след 21.11.2018 г. – само за разпределение, тъй като след тази дата е
преустановена доставката на природен газ до обекта, поради неплащане на
задълженията на ответника. Твърди се, че за исковия период ответникът дължи и
лихва за забава. За дължими суми било подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр. дело 26017/2019 г. по описа на СРС, 74 състав. Длъжникът подал възражение
срещу заповедта , поради което било образувано и настоящото дело. Моли Съда да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, посочени в
заповедта за изпълнение от 20.06.2019
г., както следва – 135 566,06 лева –
- за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., 742,99 лева – пренос и доставка на природен газ
за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г., 3 793,44 лева – неустойка за
заявен, но непотребен природен газ през 2018 г., законна лихва върху цялата сума
от 140 102,49 лева от 13.05.2019 г. до окончателното заплащане на сумата и
законна лихва в размер на 6 319,18 лева
върху сумата по всяка фактура до 12.05.2019 г., както и разноските.
Ответникът Б.С.АД оспорва исковете като
неоснователни. Сочи, че не се доказва, че е налице реално изпълнение на
задълженията на ищеца като доставчик, тъй като нито един от представените
документи – фактури, дебитни известия и пр. не носи подпис на представител на
ответника.
Ищецът в допълнителна искова молба сочи,
че доставката на природен газ за ответника е преустановено на 21.11.2018 г.,
поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати дължимите суми за
месец октомври и ноември 2018 година. Независимо от това, съгласно ОУ на
договора между тях в периода декември 2018 г. – април 2019 г. на ответника е начислявана като дължима сума
в размер на 90 % от договореното, но непотребено количество газ.
С молба-уточнение от 11.03.2020г. ищецът
е посочил, че претендира сумата от 114 004,59 лева, като дължима сума за
извършената реална доставка на природен газ на ответното дружество за периода
01.10.2018 г. – 20.11.2018 г., като сумата от 21 561,47 лева се претендира на основание
чл.1.4от ОУ към договора като стойността на т.нар. цена на пренос, дължима
независимо дали ответникът реално потреби определено количество природен газ,
тъй като съгласно договора същият дължи цена на пренос за 90 % от заявеното
минимално количество. Не се касае за санкция.
Ответникът не е представил допълнителен
отговор, както и становище по молбата-уточнение на ИМ.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Видно от лицензия за осъществяване на
дейността разпределение на природен газ Nо Л-440-08/30.03.2015 г. и лицензия
за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител Nо Л-440-12/30.03.2015 г., О.М. АД e краен
снабдител за района на Монтана с природен газ по смисъла на т.28а,б „б“ от ДР
на ЗЕ - енергийно предприятие, снабдяващо с природен газ обекти на клиенти,
присъединени към газоразпределителната мрежа в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
По делото са представени договор за доставка
на минимални количества природен газ Nо CNT-130629/02.02.2018 година и ОУ към него, сключени между страните.
Съгласно договора О.М. АД като ДОСТАВЧИК
се задължава да доставя на КУПУВАЧА – Б.С.АД
в минимални годишни количества природен газ с определени характеристики,
съгласно Приложение 1 и Приложение 2 към договора.
Цената на природния газ, съгласно ОУ на
договора се образува от три компонента – публикувана цена на природния газ при
продажба от обществения доставчик на потребители, пряко присъединени към
газопреносната мрежа; цена на разпределение (пренос) публикувана от доставчика
цена на разпределение за природния газ и цена за снабдяване – определена и
публикувана от доставчика цена за снабдяване.
Съгласно чл. 1.4 от ОУ купувачът се
задължава да заплаща цена за „пренос“ в размер на 90 % от заявеното минимално
количество (резервиран капацитет), независимо дали е успял да го потреби.
Съгласно договора, предаването и
приемането на природния газ и търговското му отчитане се извършва в мястото на
доставка – изхода на ГИП на доставчика – гр. Монтана, ул. Индустриална.
Заплащането е съгласно чл. 6, ал.2 по договора
– до 20 число на предходния месец – 50 %
от договореното прогнозно месечно количество газ, до 7 число на месеца –
остатъка от 50 % от стойността на заявеното количество за месеца, като съгласно
чл. 8 отчитането е месечно.
Съгласно чл. 7 от договора страните са
договорили, че в края на отчетния период на база месечен акт по чл.6.1 от ОУ да
се извършва изравняване на вземанията между стойностите на авансово заплатените
количества природен газ и реално потребените по действаща цена в месеца на
доставка за цялото количество природен газ.
Установява се, че договорът от
02.02.2018 г. е в сила до 31.12.2020 година, като е сключен при ОУ, приети от
купувача при сключване на сделката.
Съгласно чл.3.1 от ОУ предаване и
приемане на природния газ, както и търговското му измерване се извършва на
мястото на доставката – изхода на ГЗП на доставчика, а измерването на
преминалия природен газ се осъществява чрез монтирани ГЗП средства за измерване
разхода на природен газ, проверени и маркирани от лицензирани органи. Съгласно чл.3.3, ал.2 от ОУ количествата
природен газ, показани от измервателните уреди в ГЗП на доставчика, се считат
за единствено меродавни и задължителни за двете страни. При евентуална разлика
между тези показания и сумата от показанията на всички уреди на потребителя,
включени на тази измервателна линия в ГЗП на доставчика, разликата се
разпределя между тези потребители, пропорционално на приетия от тях природен
газ, отчетен от уредите им, или с подписан между тях протокол за разпределение
на разликата в количествата.
Съгласно чл. 6.1 от ОУ количеството
природен газ, потребен през месеца се установява с двустранно подписан месечен
акт (образец Приложение IV),
който се оформя до края на първия работен ден след изтичане на месеца, за който
се отнася. Отказът на Купувача да подпише месечния акт дава право на
представителя на доставчика да изготви и подпише месечния акт едностранно.
В чл.7.4 от ОУ се предвижда, че в случай
на неприемане на договореното по спецификация Приложение ІІ минимално годишно
количество природен газ, установено с Годишен акт по чл.9.1 , дължимост от
страна на купувача на неустойка в размер на 10 % от на договореното, но
неприето количество, по доставна цена.
В чл.7.6 е договорено обезщетение за
забавеното плащане на неустойката след уговорения срок за заплащане - 7
февруари на годината, в която е подписан годишният акт, в размер на 1 /360 от
законната лихва /О. + 10 пункта / върху дължимата сума за неустойка за всеки
просрочен ден.
Съгласно чл. 9.1 от ОУ след изтичане на всяка договорна година
упълномощени представители на доставчика и купувача сумират доставките в
течение на дадената година въз основа на месечните актове и подписват годишен акт
– образец приложение V. Годишният акт следва да се състави в 10 дневен
срок след изтичане на календарната година, като доставчикът поканва купувача да
изпрати упълномощен представител за подписване на годишния акт. Неявяването на
представителя или отказът да подпише дава право на Доставчика да изготви и
подпише годишния акт едностранно.
Съгласно чл.7.4 от ОУ при неприемане на
договореното по спецификация минимално
количество природен газ, съгласно
приложение II, установено с годишния акт по
чл.9.1, купувачът заплаща неустойка в размер на 10 % от доставната цена на
договореното, но неприето количество.
Съгласно чл. 7.2 от при забава на
плащането на сумите по договора,
доставчикът може след писмено предупреждение да ограничи ли спре подаването на природен газ.
По делото са представени и Приложения I, II, IIR към договора за
разпределение и снабдяване с природен газ от 02.02.2018 г., годишен акт за
доставка и три броя месечни актове,
едностранно
подписани от ищеца, издадени
са във връзка с процесния договор за абонатен номер ********** с разходомер
0232049.
Видно то заповед ОМ-Взд-481/21.11.2018
г. на основание чл. 7.2 /1/ от ОУ към договора за продажба на природен газ за
стопански потребители на Овергаз АД е разпоредено спирането на подаването на
природен газ по договора с Б.С.АД с абонатен номер **********, разходомер номер
0232049 поради наличие на задължения
размер на 107 511,36 лева.
По делото е представено и предложение от
Илиян И. – заместник директор на Булгарплод АД до О.М. АД, от 31.01.2019 г. за възстановяване
подновяване на договора за доставка на природен газ към производствената база в
Монтана, в което се прави предложение за разсрочване на задължението, което е
общо в размер на 141 961,57 лева. С
писмо от 14.02.2019 г. от ищеца до ответника се прави друго предложение, за
друг начин на разсрочване на задължението
относно абонатен номер ********** в размер на 143 914,79 лева.
Представено е и ново писмо от ответника, с което ответникът отново поддържа
предварително предложения погасителен план.
По делото са изслушвани две заключения,
неоспорени от страните.
Вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза инж. Д.В. е посочила, че след посещение на място,
запознаване със системата за отчитане на потребено количеството природен газ и
разходомера, по който се е извършвало отчитане на потреблението по процесния
договор, се установява, че данните на физическия носител - разходомер и коректор, използвани за
отчитане на доставките на „Б.С.“ АД съответстват на посоченото в отчетите. След
преустановяване на доставката на природен газ на 31.11.2018 г., разходомера и
коректора, използвани за отчитане на доставките на „Б.С.“ АД, са демонтирани на
09.04.2019 г., но се съхраняват при ищеца, като вещото лице е имало достъп до
тях и е направило проверка. Установено е, че тези уреди са технически изправни,
и отговарят на всички технически изисквания, минали са съответните проверки в
лицензирана лаборатория за проверка на средствата за измерване.
Вещото лице Г.Т.М., е изготвило
съдебно-счетоводна експертиза след справка в счетоводството на ищеца, получена
информация от НАП, включително и достъп до дневниците за покупки и продажби на
ответника. Вещото лице сочи, че не е успяло да осъществи контакт с ответника,
за да направи проверка и в неговото счетоводство.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, за процесния период са издадени следните
счетоводни документи :
ü Фактура
№ **********/01.10.2018 г. - 22 172, 59 лв.
ü Дебитно
известие № **********/10.10.2018 г. - 186,98 лв.
ü Дебитно
известие № **********/31.10.2018 г. - 38 866,64 лв.
ü Фактура
№ **********/01.11.2018 г. - 31494,96 лв.
ü Дебитно
известие № **********/30.11.2018 г.
- 21 470,40лв.
ü фактура
№ **********/31.12.2018 г. - 6832,19
лв.
ü Годишна
неустойка №ГН1890288880/10.01.2019 г. - 3793,44 лв.
ü Дебитно
известие № **********/10.01.2019 г.
- 556,01 лв.
ü Фактура
№ **********/28.02.2019 г. - 4100,51 лв.
ü Фактура№
**********/31.03.2019 г. - 5315,47 лв.
ü Фактура
№ **********/30.04.2019 г. - 5313.30 лв.
Всички фактури са включени както в дневниците
за продажби на ищеца, така и в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника. Ответното
дружество Б.С.АД е ползвало данъчен кредит по ЗДДС по всички фактури.
По делото е приложено и ч.гр. дело
26017/2019 г. по описа на СРС, 74 състав, видно от което по подадено заявление
от О.М. АД, на 20.06.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която Б.С.АД е
разпоредено да заплати на О.М. АД сумата от 140102,49лева – общ размер на
главница по отделни вземания на основание извършени за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г. разпределение, доставка и снабдяване с природен газ на основание
издадени 6 броя фактури, заедно със законната лихва от143.05.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата, лихва за забава в размерна 6319,18 лева – за
периода от падежа на задължението на всяка фактура до 12.05.2019 г., както и
разноски за производството.
Съобщението на длъжника за заповедта
почл.410отГПКе връчено на 17.07.2019 г., като възражението по чл.414 от ГПК е
подадено на 31.07.2019 година.
Съобщението за указанията на заповедния
съд по чл. 415 от ГПК е връчено на кредитора на 29.08.2019г., като ИМ, по която
е образувано настоящото производство е подадена на 19.09.2019 година.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните изводи:
Искът по чл. 422
от ГПК е специален установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и
страни са определени от закона. Заявителят в заповедното производство има
правен интерес от предявяване на иск за установяване по основание и размер на
вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
или чл. 417
от ГПК, при условие, че длъжниците са подали в срока по чл. 414
от ГПК възражение.
Настоящото производство е образувано по искове, предявени от О.М.
АД– заявител в заповедното производство, за установяване съществуването на
вземанията срещу Б.С.АД, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Исковете са предявени в изпълнение указанията на съда по реда на чл. 415
от ГПК, след депозиране на възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че са ДОПУСТИМИ.
По предявените искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.327
от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 114 004,59 лева – стойността
на доставен природен газ за периода 01.10.2018 г. – 20.11.2018 г.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
По делото се установи съществуване през
исковия период - 01.10.2018 г. –
20.11.2018 г. на договорни отношения между страните по силата на договор за
доставка на минимални количества природен газ Nо CNT-130629/02.02.2018 година и
приложите към него Общи условия, приети и подписани от ответника.
Във връзка с оспорването от ответника на
реалната доставка на посочените количества природен газ през периода, и като
взе предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, което установи, че
отчитането на доставения природен газ се е осъществило по реда, посочен в
договора - търговското му измерване да се извършва на мястото на доставката –
изхода на ГЗП на доставчика, обслужващо посочения обект, като самото
измерването на преминалия природен газ да се осъществява чрез монтирани ГЗП
средства за измерване разхода на природен газ, проверени и маркирани от
лицензирани органи (чл.3.3 от ОУ), осчетоводяването на всички фактури от
ответника, кореспонденцията от януари 2019 г., която представлява извънсъдебно
признание за дължимост на претендираните суми, Съдът намира, че в исковия
период се доказа, че ищецът е доставил на ответника описаните в издадените на
основание чл. 6,ал.2 и чл.7 от договора фактури и дебитни известия, количества
природен газ на стойност, както следва:
ü Фактура
№ **********/01.10.2018 г. - 22 172, 59 лв.
ü Дебитно
известие № **********/31.10.2018 г. - 38 866,64 лв.
ü Фактура
№ **********/01.11.2018 г. - 31 494,96 лв.
ü Дебитно
известие № **********/30.11.2018 г.
- 21 470,40
лв.
Общо
- 114 004,59 лева.
Доколкото исковата претенция е за тази
сума, искът следва да се уважи изцяло.
Относно претенцията по чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79,ал.1 от ЗЗД за сумата от 21 561,47 лева за периода 21.11.2018 г.
– 30.04.2019 г. и за сумата от 742,99 лева – стойността на резервиран капацитет
за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г.
Ищецът претендира стойността на 90 % от
заявеното, но непотребено количество природен газ, дължима на основание чл. 1.4
от ОУ на договора между страните за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2019 г.
Установи се по делото наличието на
договорни отношения между страните, както и задължение за заплащане на
посоченото възнаграждение като цената на т.нар „резервиран капацитет“, с оглед
спецификата на доставката – природен газ, при който капацитетът на
газопреносната мрежа е ограничен и за доставчика е важно да поддържа възможност
във всеки момент, да осъществява доставката на клиентите си по предварително
разчетени заявки и количества.
Налице е уговорка, че реалното отчитане
на потребеното количество се извършва чрез подписване на месечни и годишни
актове.
Установи се, че за изследвания период са
издадени:
ü фактура
№ **********/31.12.2018 г. - 6832,19 лв.
ü Дебитно
известие № **********/10.10.2018 г. - 186,98 лв.
ü
ü Фактура
№ **********/28.02.2019 г. - 4100,51 лв.
ü Фактура№
**********/31.03.2019 г. - 5315,47 лв.
ü Фактура
№ **********/30.04.2019 г. - 5313.30 лв.
ü Дебитно
известие № **********/10.01.2019 г. - 556,01
лева – към фактури № **********/01.10.2018 г.; №**********/01.11.2018
г., **********/31.10.2018 г., **********/30.11.2018 г. и фактура № **********/31.12.2018
г.
на обща стойност 22
304,46 лева.
Доказа се по делото, че в периода след 21.11.2018 г. ответното дружество не е ползвало
никакво количество природен газ, тъй като доставката е преустановена
(възможност съгласно чл.7.2 от ОУ), но ищецът е поддържал възможност да достави
минималното количество природен газ, доколкото демонтирането на разходомера и
коректора е на 09.04.2019 година. Т.е ищецът е изпълнил своите задължения по
договора, а ответникът не твърди и не доказа изпълнение на своето задължение,
вкл. да получи определеното минимално месечно количество природен газ.
По изложените съображения, исковата
претенция по чл. 1.4 от договора следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл. 92 от ЗЗД за сумата
от 3 793,44 лева – неустойка за непотребени количества природен газ за 2018 г.
Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Основателността на
претенцията е обусловена от установено неизпълнение на поето задължение по
сключен между страните договор, изправност на съконтрагента, определеност на
размера на обезщетението, дължимо от неизправната страна за допуснато от нея
неизпълнение на конкретно задължение.
В разглеждания от събраните по делото
доказателства и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че страните са договорили за 2018 г. минимално количество газ,
което ответникът като купувач следва да
получи в размер на 277 000 м3. Реално потребеното количество е 117 282 м3.
Следователно, дължи се неустойка в
размер на 10% от доставната цена на недоставеното количество.
С оглед изявлението на ответника в
кореспонденцията в периода януари - февруари 2019 г., включването на всички
фактури, вкл. и за дължимата неустойка от ответника в дневника за покупки за
2019г., Съдът намира, че се установява и дължимият размер на неустойката.
Относно иска по чл.422 от ГПК във връзка
с чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 6 319,18 лева
Задълженията по всички фактури са с
уговорен срок за изпълнение – съгласно чл.6 ичл.7 от договора и съгласно чл.5.1
от ОУ. От
датата на падежа на задължението по
всяка фактура, същият е изпаднал в забава.
С оглед
заключението на вещото лице по ССчЕ, искът е основателен за претендираната сума
от 6 319,19 лева.
Относно
разноските по делото
С оглед този изход на делото, на ищеца се
дължат разноски в пълен размер за исковото производство, като се дължат в пълен
размери разноските за заповедното производство.
Водим от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от О.м. АД,ЕИК *******,
съдебен адрес: ***, адв.кантора, адв. Б.Д. *** АД,ЕИК *******, гр. София, ЖК
Индустриална зона Орион, ул.*******, искове с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.327 от ТЗ, чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД че Б.С.АД,ЕИК ******* ДЪЛЖИ на О.м.
АД,ЕИК ******* по договор за доставка на минимални количества природен газ Nо
CNT-130629/02.02.2018 година сумата от общо 140 102,49 лева, от които 114 004,59 лева – стойността на доставен
природен газ за периода 01.10.2018 г. – 20.11.2018 г. по Фактура №
**********/01.10.2018 г.; Дебитно известие № **********/31.10.2018 г. Фактура №
**********/01.11.2018 г.; Дебитно известие № **********/30.11.2018 г., сумата
от 21 561,47 лева за периода 21.11.2018 г. – 30.04.2019 г. и сумата от 742,99
лева – стойността на резервиран капацитет за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018
г. по фактура № **********/31.12.2018 г., дебитно известие № **********/10.10.2018
г.; фактура № **********/28.02.2019 г.,фактура№ **********/31.03.2019 г., фактура
№ **********/30.04.2019 г., дебитно известие № **********/10.01.2019 г. към
фактури № **********/01.10.2018 г.; №**********/01.11.2018 г.,
**********/31.10.2018 г., 71 15915326/30.11.2018 г. и фактура №
**********/31.12.2018 г. и сумата от 3 793,44 лева – неустойка за непотребени
количества природен газ за 2018 г., по фактура ГН1890288880/10.01.2019 г.,
заедно със законната лихва от 13.05.2019 г. върху сумата от 140 102,49
лева до окончателното й заплащане, сумата от 6 319,18 лева – законна лихва върху всяка главница за периода от
падежа до 12.05.2019 година, за които сумите издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.06.2019 г. по ч. гр. дело 26017/2019 г. по
описа на СРС,74 състав.
ОСЪЖДА
Б.С.АД,ЕИК *******, гр. София, ЖК Индустриална зона Орион, ул.******* да
заплати на О.м. АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, адв.кантора, адв. Б.Д. на
основание чл. 78 от ГПК разноски сумата от 5 576 лева – разноски за заповедното
производство по ч. гр. дело 26017/2019 г. по описа на СРС,74 състав и разноски
за производството по т. дело 1897/2019 г. поописа на СГС, ТО, VI-10 състав , както следва – 2 929
лева – разноски за заплатена държавна такса, 1200 лева – за депозити за вещи
лица и 4460 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: