Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
20.05.2020
г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, І-13с-в, в открито заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8695/2018 г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно и
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД , чл.441 ГПК и
чл.86 ЗЗД.
Претенциите са за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане
/чл.45 ЗЗД/ и
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение предявен /чл.441,ал.1 ГПК/ от Л.С.М. против Й.Д.Г. и ЧСИ И.Ч.
при условия на солидарност за сумата от 34 686 лв., както и искове срещу Й.Д.Г.
за неоснователно обогатяване/чл.55,ал.1,предл. трето
ЗЗД/ за сумата от 15 400 щатски долара с левова равностойност 30 800 лв.
към датата на плащането и мораторна лихва върху тази сума за периода от
20.06.2002 год. до 13.01.2014 год. в размер на 30 000 лв.
След образуване на делото
ответникът Й.Д.Г. е починал на 21.09.2019 год. Като ответници по исковете са
конституирани неговите наследници, а именно: С.М.Г. ЕГН:**********, Д.Й.Г. ЕГН:********** и М. Й.Г. ЕГН:***********.
В исковата молба Л.С.М. твърди, че е сключил предварителен договор с
лицето И.И.за покупка на АПАРТАМЕНТ № 6 с
площ 57.50 кв.м., находящ се в град София бул. „**********състоящ се от две стаи,
вестибюл, кухня, антре и два балкона, заедно с мазе с площ 9 кв.м. заедно с
таванско помещение с площ 11.40 кв.м. заедно с приспадащите му се 32/649
идеални части от общите части на сградата и от УПИ съставляващ парцел 7-1 в кв.
214 по плана на град София местност „Зона БЗА при съседи по скица: бул „Ал.Стамболийски“, ул. „Средна гора“, Упи 8-2, УПИ6-26, УПИ 27. Продажната цена е уговорена в общ
размер на 17 500 щатски долара,като били пратени 8000 долара при подписването
на договора,а през 2000 год. още 3900 долара и 3500 долара или общо 15 400
щатски долара,но тъй като не била пратена цялата цена продавачът действащ чрез
пълномощника адв.Й.Г. отказал да сключи окончателен
договор,а през 2003 год. прехвърлил този апартамент на трето лице.
Твърди, че същия адвокат Г.,
действащ отново като пълномощник на И.И.е преупълномощил адвокат А.С.да извърши въвод в горния
апартамент по изпълнителен лист издаден срещу лицето Нонка Дупаринова,
която е напуснала апартамента по време на въвода,като
по искане на преупълномощената адвокат С. е
образувано изп. д. 542/2006 г. на ЧСИ И.Ч. с искане
за въвод в апартамента на И.И..
Твърди,че действията на адвокат
Г. за разпореждане с апартамента и преупълномощаване
на адвокат С. за образуване на изпълнителното дело и на ЧСИ при осъществяване
на въвод във владение на 21.03.2007 г. са незаконосъобразни, тъй като към
времето на извършването им адв.Г. не е имал пълномощнията да ги извършва, поради факта, че още през
2000 год. упълномощителят И.И.е
била починала.
Твърди,че в следствие
незаконосъобразните действия на двамата ответници по образуване на
изпълнителното дело 542/2006 г. на ЧСИ И.Ч. и отстраняването му от владението
на описания имот са му причинени имуществени вреди изразяващи се в заплащане на
наем на друго жилище за времето от 21.03.2007 год. до 01.01.2014
год. в размер на 34 686 лв., което наемоподобно обезщетение ответниците
следва да му заплатят солидарно в този размер,ведно с лихвата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
От адв.Г.
претендира заплащане и на сумата от 15 400 щатски долара,която сума е
получил въз основа на описания предварителен договор за продажбата на
апартамента,а тъй като не се е стигнало до окончателен договор,тази сума следва
да се върне ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира на основание
чл.86,ал.1 ЗЗД мораторна лихва в размер на 30 000 лв. върху левова равностойност на тези 15 400
щатски долара - размер на 30 800 лв., за периода от 20.06.2002 год. до
13.01.2014 год.
Претендира разноски по делото.
В подаденият от ответника Й.Г. отговор, се излага становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди,че не може да отговаря по
претенцията за вреди от непозволено увреждане,тъй като не е действал от свое
име,а като пълномощник на И.И., за чиято смърт е
научил много по-късно от нейните наследници.
Претенцията за връщане на
сумата от 15 400 щатски долара е погасена по давност,а и по съществото си
неоснователна, а за част от сумата ищецът няма и материална легитимация да
претендира. Становището на първоначалния ответник се възприема и подкрепя от
правоприемниците му в процеса С.М.Г.,Д.Й.Г. и М. Й.Г..
Ответникът ЧСИ И.Т.Ч. също
оспорва искът предявен против него.Счита,че е погасен по давност,а по съществото
си не е основателен,тъй като не са налице незаконосъобразни действия спрямо
ищеца,който няма никакво качество по изпълнителното дело,в деня на въвода не е бил в имота и не е притежавал качеството на
трето засегнато от изпълнителните действия лице.
Дори да има нарушения при въвода свързани с неспазване на срока за доброволно
изпълнение и оформянето на протокола,те нямат връзка с претендираните от ищеца
вреди.Такава има само за твърденията на последния,за неспазването на
разпоредбата на чл.523,ал.2 ГПК,но нарушение на тази разпоредба не е
извършвано.При условия на евентуалност прави възражение за съпричиняване,тъй
като ищецът и собственик на процесния имот е бездействал в продължение на месеци и дори години/до м.май 2014
год.,когато си е върнал владението на имота отново по принудителен ред/,вместо
да вземе своевременни мерки за защити правата си и съответно тези на лицата,на
които е предоставил ползването на имота.
Моли съдът да отхвърли иска и
да му присъди направените разноски.
С определение на съда като
трето лице помагач на страната на ответника ЧСИ е конституирано „З.А.” АД в качеството на застраховател по договор за
Гражданска отговорност на дейността му като съдия изпълнител.
Помагача чрез процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът
като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
От представения по делото предварителен
договор от 01.06.1999 г. се установява,че
израелската гражданка И.И.действаща чрез попечителите
си М.А.и Ш.И., представлявани от адв.Й.Г., е обещала да продаде на Л.С.М. недвижим имот
представляващ АПАРТАМЕНТ № 6 с площ 57.50 кв.м., находящ се в град София
бул. „**********състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, антре и два балкона,
заедно с мазе с площ 9 кв.м. заедно с таванско помещение с площ 11.40 кв.м.
заедно с приспадащите му се 32/649 идеални части от общите части на сградата и
от УПИ съставляващ парцел 7-1 в кв. 214 по плана на град София местност „Зона
БЗА при съседи по скица: бул „Ал.Стамболийски“, ул.
„Средна гора“, Упи 8-2, УПИ6-26, УПИ 27 за сумата от
17 500 щатски долара.
При подписването са платени
8000 долара и има доказателство, че на 20.06.2002 год. лицето Н.Д.е платила на адв. Й.Г. 3500 долара, но неясно за какво.
От приложения нотариален акт №
67/24.11.2003 г. на нотариус Валентина Благоева,е видно,че ответникът Й.Г. е
продал на лицето Д.Д. гореописания апартамент за
сумата 13 100 лева.
От представения на л.51 от делото Протокол за
принудително отнемане и предаване на вещи от 21.03.2007 г. се установява,че ЧСИ
И.Ч. извършила въвод във владение на апартамент №
6,на трети етаж на бул.“ „*******по изп.д.
200667830400542 с взискатели М.А.и Ш.И. и длъжник Н.Б.Д..
Изпълнителното дело е било образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден
от Районен съд София по гр.д. 8454/1995 г.
В протокола е отразено,че при
отваряне на апартамента е установено,че не е бил обитаван отдавна-застоял
въздух,прах и т.н.,назначен е пазач на имота.
По делото е представено пълномощно
от И.И.действаща чрез попечителите си М.А.и Ш.И. , с
което се упълномощава представлявани от адв.Й.Д.Г. с
права по възстановяване на имотите на упълномощителя в България,да управлява
тези имоти,да води от нейно име всякакви съдебни и други дела и да
преупълномощава и други лица с правата по пълномощното.
По делото са събрани и други доказателства,не
според съда не са релевантни към спора и правилното му решаване.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Непозволеното увреждане по
чл.45,ал.1 ЗЗД е сложен юридически състав, чиито елементи следва да бъдат
налице при условията на кумулативност– противоправно деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и вина/презумира се/.
Разпоредбата на чл. 441 ГПК предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД
за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Тази имуществена отговорност е
за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното
действие или бездействие на съдебния изпълнител и са резултат именно на
процесуалната му незаконосъобразност.
Предвид
заявеното от ищеца в исковата молба и уточнителната такава на л.112 от делото
следва да се приеме,че претенцията за непозволено увреждане се свързва единствено
с юридическия факт на извършения от ЧСИ въвод във владение на дата 21.03.2007
г. Този извод се потвърждава и от същността на претендираната вреда, както и за
времето , за което се претендира- заплащане на свободен наем на имот за живеене
в следствие незаконосъобразно образуваното изпълнително дело и
незаконосъобразния въвод от датата на този въвод до подаването на исковата
претенция.
Претенцията против адв.Й.Г.
е за неправомерно действие предхождащо горния въвод и изразяващо се в
неправомерно образуване на самото изпълнително дело,тъй като не е имал
представителна власт да го направи,доколкото към датата на образуване на делото
не е имал пълномощия да действа от името на И.И.,тъй
като последната вече е била мъртва.
Твърди се още едно противоправно
деяние-действие извън рамките на представителната си власт при сключване на
предварителния договор,тъй като не е имал право да се разпорежда с имоти от
името на упълномощителя.
Очевидно става въпрос за деяния на първия
ответник извършени при подписването на предварителния договор,т.е. 1999 год. и
няколко години след това, последно през 2006 год. изразяващи се в
преупълномощаването на адвокат , която да образува изпълнително дело , по което
е извършен процесния въвод. При такова разбиране, ако въобще е имало увреждания,
първото е настъпило през 1999 год. , а останалите такива до 2006 год. За предявяване
на претенция за обезщетение от увреждане изразяващо се в действие извън рамките
на представителната си власт при сключване на предварителния договор давността
по чл.110 ЗЗД е започнала да тече от 01.06.1999 год. и е изтекла на 01.06.2004
год. Давността за останалите увреждания е изтекла най-късно през 2011 год.
Ето
защо претенциите на ищеца спрямо ответника Й.Г.,съответно правоприемниците му,
са погасени по давност към датата на исковата молба-2014 год. и това е
достатъчно основание да бъдат отхвърлени.
Съдът намира,че погасен по
давност е и искът против ЧСИ Ч. с основание чл.441 ГПК. Съображенията са
подобни с тези при обсъждането отговорността на адв. Й.Г. по чл.45 ЗЗД, но тук
е налице и конкретно действие - въвод от 21.03.2007 год.,т.е. от този момент
тече срока от 5 години,в който е възможно да се претендират вреди от това
действие. До 21.03.2012 год. такива не са предявявани, срокът не е спиран или
прекъсван , поради което претенцията на ищеца с настоящата искова молба през
2014 год. очевидно е след изтичане на общия давностен срок и като такава не е
основателна.
Дори да се приеме,че
претенцията за незаконосъобразно образуване на изпълнителното дело,по което е
извършен въвода и за самия въвод,не е погасена по
давност същата е категорично неоснователна,доколкото ищецът няма материална
легитимация да претендира вреди от дело, по което не е страна, не е участник и
не е трето лице,заварено при въвода в имота. Последния
факт се установява от протокола за въвод, който не е оспорен, а че ищецът не е
имал право да дължи или владее имота се установява от самия предварителен
договор, където е уговорено,че предаване на владението се извършва след сключване
на окончателен договор /какъвто не е бил сключен/.
Претенцията по чл.55,предл. трето за
връщане на сумата от 17 500 долара на отпаднало основание също е погасена
по давност.Според съда същата е станала изискуема веднага след изтичане на
датата определена като краем срок за сключване на
окончателен договор-м.септември 1999 год. или в най-добрия случай от 2002-2003
год., когато купувачът е разбрал от пълномощника на продавача, че последния
няма да му продаде имота и година след това апартамента е продаден на трето
лице. От този момент е станало ясно,че е налице неизпълнение на уговорката за
продажба и е възникнало правото на купувача да иска сключване на окончателен
договор или връщане на даденото. Давността за предявяването пред съд на
претенции за което и да е от изброените действия е погасено по давност още през
2008 год. При това положение и тази претенция е неоснователна като погасена по
давност и същото важи за акцесорната за лихва,тя също е погасена по давност и
затова-неоснователна.
По изложените горе съображения като
погасени по давност и неоснователни по същество всички искови претенции са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото ищецът следва да заплати на ЧСИ И.Ч. разноски по делото в
размер на 1510.80 лв.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
Л.С.М. ЕГН:********** чрез адв. П.Д.Т. против С.М.Г. ЕГН:**********, Д.Й.Г. ЕГН:********** и М. Й.Г. ЕГН:*********** и ЧСИ И.Ч. искове с
основание чл.45,ал.1 ЗЗД и чл.441 ГПК за заплащане при условия на солидарност на
обезщетение в размер на 34 686 лв./формирано
като размер от среден наем на жилище за времето от 21.03.2007 год. до 01.01.2014 год./, поради незаконосъобразни действия на адв.Й.Г. във връзка с представителството на И.И.при сключване на предварителен договор от 01.06.1999 г. и при образуване на изп.д.
200667830400542 на ЧСИ И.Ч.,както и неправомерен въвод
във владение от последния с дата 21.03.2007 год. по отношение на апартамент №
6, на трети етаж на бул.“ „*******,като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
Л.С.М. ЕГН:********** против С.М.Г. ЕГН:**********, Д.Й.Г. ЕГН:********** и М. Й.Г. ЕГН:*********** искове с основание
чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД за връщане на сумата от 15400 долара /левова
равностойност от 30 800 лв./-заплатена цена по предварителен договор от 01.06.1999
г. и на основание чл.86,ал.1 мораторна лихва в
размер на 30 000 лв. върху горния
размер за периода от 20.06.2002 год. до 13.01.2014 год.,като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.С.М. ЕГН:********** да заплати
на ЧСИ
И.Ч. сумата от 1510.80 лв.
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на „З.А.” АД ЕИК:******* като
трето лице помагач на страната на ответника ЧСИ И.Ч..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :