Решение по дело №4/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

 

Образувано е по жалба от Н. П. К. с адрес ***, В. А. К. с адрес *** и С. А. Й. с ***, чрез адв. Ст. Н., срещу Заповед № 18-13217-24.11.2023 г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново. Заповедта се оспорва като нищожна, алтернативно се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна. Според жалбоподателя не се установява да има извършено геодезическо заснемане, като материална граница между имотите никога не е съществувала, а освен това административният орган изцяло е игнорирал документа за собственост на жалбоподателките. Претендира направените разноски.

Ответната страна – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Д. П. Я. с адрес ***, не ангажира становище по жалбата.

Заинтересованата страна Р. М. Я. с адрес ***, не ангажира становище по жалбата.

Заинтересованата страна Й. П. Д. с адрес ***, не ангажира становище по жалбата

Заинтересованата страна Община Горна Оряховица, не ангажира становище по жалбата.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че жалбоподателките са наследници на А. В. К. от с. Първомайци, общ. Горна Оряховица. Съгласно нотариален акт № 132 от 29.12.1972 г. А. В. К. е закупил празно дворно място от около 1000 кв.м., находящо се в гр. Горна Оряховица, при граници път, Д. П. Я., наследници на А. П. Я., за което е отреден планоснимачен номер 1142-за лесопарк по плана на гр. Г. Оряховица. През 1989 г. имотът е бил отчужден със заповед на Общински народен съвет – гр. Горна Оряховица, като собствеността върху същия възстановена през 1992 г. Съгласно представената Скица на поземлен имот № 15-359794-04.04.2022 г. на СГКК гр. В. Търново този поземлен имот е с идентификатор 16359.515.5486 и с площ 557 кв. м.

Съгласно договор за доброволна делба от 17.08.2007 г. Р. М. Я., Д. П. Я. и Й. П. Д. са получили общ дял и са станали изключителни собственици при равни права на незастроено дворно място с площ от 1010 кв. м., представляващо УПИ XXII-5481 в кв. 36 по ПУП на район „Север“ гр. Г. Оряховица, при граници: улица, имот УПИ XXI-5481, 5485 в кв. 36 на И. Д. Я., УПИ II-5479 в кв. 36, УПИ III-5479 в кв. 36.

Съгласно Акт за частна общинска собственост № 3827/17.02.2017 г. Община Г. Оряховица притежава право на собственост от 99/1010 ид. части от дворно място в УПИ XXII-5481 в кв. 36 по плана на район „Север“ гр. Г. Оряховица, с площ на имота 1010 кв.м.

Настоящото адм. производство е образувано по заявление вх. № 01-535544-25.09.2023 г. по описа на СГКК гр. В. Търново, подадено от Д. П. Я., с което е поискал извършването на административна услуга, изразяваща се в изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. Оряховица за имоти 16359.515.185 и 16359.515.5486. Съгласно от представените скица–проект и обяснителна записка, целта на исканото изменение е изменение на западната граница на ПИ 16359.515.185 по уличната регулационна линия и дворищните регулационни линии към УПИ I и УПИ XXI, тъй като западната граница не съответствала на регулационната линия на УПИ XXII-5481 в кв. 36 към прилежащата улица и и площта не отговаряла на описаната в документа за собственост.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК адм. орган е изпратил на заинтересованите страни уведомителни писма за започналото производство. О. Н. П. К., В. А. К. и С. А. Й. е постъпило писмено възражение, с което са изразили несъгласие с предлаганите корекции, тъй като имало документи за по-голяма територия на имота. Представен е горепосочения НА от 29.12.1972 г., както и извадка от устройствен план по отношение на имот с пл. № 1142.

При тази фактическа обстановка от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново е издадена процесната Заповед № 18-13217-24.11.2023 г. Със същата на основание чл. 54, ал. 4 във вр. чл. 54, ал.1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменението в КККР по отношение на ПИ с идентификатори 16359.515.185 и 16359.515.5486. Изменението се състои в промяна на границата между посочените имоти, като площта на ПИ 16359.515.185 се увеличава от 940 кв.м. на 1010 кв.м., а площта на втория имот се намалява от 557 кв.м. на 488 кв.м. Възражението на жалбоподателките е прието за неоснователно, тъй като имало несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние, видно от представения договор за доброволна делба от 17.08.2007 г. Посочено е, че от скица № 541/10.07.2023 г. на Община Горна Оряховица, се установявало, че УПИ XXII-5481 е с уредени регулационни отношения, което означавало, че западната граница на този имот е приложена и собствениците на УПИ се легитимират като собственици на тази територия от земната повърхност. Според адм. орган не можело да се приеме, че е налице спор за материално право, тъй като в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените доказателства.

Заповедта е връчена на Н. П. К. на 11.12.2023г., на В. А. К. на 11.12.2023 г. и на С. А. Й. на 12.12.2023 г. Жалбата срещу нея е подадена на 28.12.2023 г. чрез ответника, видно от номера, който ѝ е даден от деловодството. В производството пред съда от страна на ответника е представена административната преписка.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лица с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорената заповед. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване, тъй като 25, 26 и 27.12.2023 г. са неприсъствени дни, и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество е основателна предвид следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма като около тези обстоятелства не се спори между страните.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри „Спор за материално право“ е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица-проект се установява, че с процесното изменение се предвижда промяна на границата между имот с идентификатор 16359.515.185 – собственост на заинтересованите страни в настоящото производство, и съседен имот с идентификатор 16359.515.5486 – собственост на жалбоподателите. При така процедираното изменение на кадастралната карта площта на имот с идентификатор 16359.515.5486 се намалява от 557 кв. м. на 488 кв. м., а площта на имот с идентификатор 16359.515.185 се увеличава. Тоест с процесното изменение на кадастралната карта 69 кв. м. от площта на имот с идентификатор 16359.515.5486 се придават към имот с идентификатор 16359.515.185. Следователно, с промяна на границите на имот с идентификатор 16359.515.185 се застъпва площта на съседния имот с идентификатор 16359.515.5486, на който квадратурата се намалява с общо 69 кв. м. за сметка на квадратурата на имотите на заявителите в административното производство, която се увеличава и се измества границата между тези имоти. По делото се установява също така, че собствениците на засегнатия имот с идентификатор 16359.515.5486 са изразили в хода на административното производство изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. При така установеното следва извода, че е налице спор за материално право относно границата между имотите, предмет на изменението, което е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в съдебното производство по оспорване на заповедта, с която е одобрено исканото изменение, поради и което е неоснователно и възражението на ответника, че извършеното изменение на КККР напълно съответства на документите за собственост, още повече, че по делото се установява, че по документа за собственост имота на жалбоподателите е 1000 кв. м., а по скица 557 кв. м. Следователно, заповедта на началника на СГКК – В. Търново е постановена в несъответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г., както и при липса на предпоставките за изменение на КК и КР, поради непълноти и грешки. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР предвижда, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, който спор е преюдициален спрямо настоящия.

Действително, съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот, но тази разпоредба може да бъде приложена само при отсъствие на хипотезата по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Освен това задължително условие за отразяването на регулационните граници като имотни, е регулационният план да бъде приложен. По смисъла на чл. 182а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и § 22, т. 1 от ЗР на ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането на дължимите обезщетения за придадените по регулация имоти или части от тях, което не се установява по делото, въпреки дадените от съда указания. В този смисъл е и константната съдебна практика – напр. Решение № 6215 от 12.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1659/2023 г., II о. Решение № 1713 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2022 г., II о. Решение № 934 от 2.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2021 г., II о. и др.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски за внесена държавна такса общо в размер на 30 лв. и заплатено от тях адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. Възражението за неговата прекомерност е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-13217-24.11.2023 г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София да заплати на Н. П. К., [ЕГН], с адрес ***, В. А. К., [ЕГН], с адрес с. *** и С. А. Й., [ЕГН], с адрес *** направените по делото разноски в размер на 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.