Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 444/7.7.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 54/2023 год., по
описа на Административен съд –Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
Т.Л.К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1006-000479/16.12.2022 г.,
издадена от А.И.Л. – мл. автоконтрольор към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна
полиция“, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В жалбата се посочва,
че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и неговата цел. Оспорва се посоченото в същата нарушение, а именно
управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Допълнителни
съображения навежда в представено писмено становище. Прави искане издадената Заповед
да бъде отменена, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответника – А.И.Л. – мл. автоконтрольор към
ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“– редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в
настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 22-1006-000479/16.12.2022 г., издадена от А.И.Л. – мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя
е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
За да постанови оспорената
Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA
804500 от 16.12.2022 г., че жалб. К., на същата дата, около 15,30
часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Болнична“, пред № 2, е управлявал л.а.“ Хонда Акорд“ с ДК
№ РА 5971 КТ, след употребата на наркотични вещества /НВ/, като при проверка в 16,17 часа е извършена качествена проба за
употреба на НВ или техни аналози с техническо средство Drager Drug
Test 5000 с фабр. № ARРК – 0010, като е
отчетена положителна проба за НВ - метадон, показани на водача, издаден талон
за изследване № 100763, ведно с 8 бр. стикера от Пътна полиция №А065591.
В цитирания АУАН, като
мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка,
обосноваваща нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано
възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива.
Представен по делото и
приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 100793, връчен на водача
на процесното МПС срещу подпис на 16.12.2022 г. в 16,45 часа. Видно от
събраните по делото доказателства, жалбоподателя не се е явил в посоченото в
талона здравно заведение – МБАЛ Пазарджик, за извършването на медицинско
изследване на кръвта.
Видно от заповед № 312з-1237/14.04.2022г.
директора на ОД на МВР - Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3
от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., е оправомощил да издават ЗПАМ по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б.
„а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва:
началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР -
Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в
РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността
„полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители,
заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I
степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността
„полицейски инспектор VI- IV
степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на
отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните
дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска
от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност,
изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената
по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., издадена от директора на ОД на МВР
– Пазарджик, е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се
издават и от служители, заемащи длъжността
„мл.автоконтрольор II-I
степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните
управления при ОД на МВР - Пазарджик. Следователно към датата на издаване на
обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите
правомощия да постановява актове от оспореният вид.
Заповедта е
обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити
по чл.
59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически
основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че на 16.12.2022 г., жалб.
К.,***, управлява л.а.“ Хонда Акорд“ с ДК № РА 5971 КТ, след употребата на
наркотични вещества /НВ/, като при проверка в
16,17 часа е извършена качествена проба за употреба на НВ или техни
аналози с техническо средство Drager
Drug Test 5000
с фабр. № ARРК – 0010, е отчетена положителна
проба за НВ - метадон, показани на водача, издаден талон за изследване №
100763, ведно с 8 бр. стикера от Пътна полиция А065591.
Нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Приложеното по делото
удостоверение, издадено от АИПСМПП ЕООД не
обосновава извода, че жалб. К. не е управлявал МПС след употребата на НВ, което е безспорно
установено от резултата от извършената с техническото средство Drager Drug Test 5000
с фабр. № ARРК – 0010 проба. Същото
единствено удостоверява, че жалб. К. е
бил на лечение в програмата, в периода от 22.07.2021г. до 21.12.2022г., по
време на което е показал добро поведение, отрицателни уринни тестове и е
спазвал правилата на програмата, което не означава, че по време на тестването му за употреба на НВ не е бил под
въздействието на такива. В случай, че жалб. К. не е бил съгласен с показанията на техническото
средство, пред него е стояла възможността да даде кръвна проба, за което му е бил
издаден нарочен талон за медицинско
изследване, която по несъмнен начин да установи не/наличието на НВ в кръвта, от
която предоставена му възможност същият не се е възползвал.
Съгласно нормата
на чл.
170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния
орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при
издаването му.
В случая заповедта е издадена при наличие на
посочените по-горе материално-правни предпоставки, предвидени в чл. 171, т. 1, б. „б“,
пр. 2 от ЗДвП. Установява се от фактите по делото, че жалб. К., като водач
на МПС, е управлявал ППС под въздействието на наркотични вещества, като при
проверка за употреба на НВ или техни аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабр. № ARРК – 0010, е отчетена положителна проба за НВ - метадон. За
извършеното нарушение е съставен АУАН, срещу който не са релевирани възражения,
видно от отразеното в него.
Въз основа на
гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че са били налице основанията
за издаване на обжалваната Заповед. Следва да се посочи, че административният орган
е действал при обвързана компетентност и налагането на предвидената в закона
ПАМ не е подлежала на преценка при реализиране на предпоставките за това, т. е
прилагането на принудителната административна мярка, с оглед установените факти
по делото, е било задължително.
Поради тези съображения
съдът намира, че оспорената ЗППАМ е постановена в съответствие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН,
вр. чл.
171, ал. 1 от ЗДвП. Целта на конкретната ПАМ е да осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановяват административните нарушения. ПАМ
не е санкция и тежестта на ПАМ не може да се съобразява с тежестта на
нарушението, затова и законодателят е предвидил, че тя се прилага под прекратително
условие „до решаване на въпроса за отговорността“ на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца, в случай, че произнасянето във връзка с отговорността по
същество продължи повече от 18 месеца. Ако НП бъде отменено с влязло в сила
съдебно решение преди изтичането на 18 месеца, то и ПАМ ще отпадне автоматично,
поради настъпване на прекратителното условие, свързано с действието й.
По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава.
При този изход
на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника се дължат разноски, но
доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Л.К., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
22-1006-000479/16.12.2022 г., издадена от А.И.Л. – мл. автоконтрольор към ОДМВР
– Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в
съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/