РЕШЕНИЕ
№ 1339
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20221100900930 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 155 т. 3 от ТЗ.
Ищецът СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, с адрес: гр.
София, бул. “Витоша” № 2, с искова молба вх. № 30980 от 20.05.2022 г.
твърди, че в Софийска градска прокуратура е постъпил сигнал от
Териториално поделение - София град на НАП, с което прокуратурата е
уведомена, че по данни от Търговския регистър Л. М.М., ЕГН ********** е
едноличен собственик и управител на търговското дружество „Д.“ ЕООД.
Същият е починал на 19.02.2022 г. съгласно Акт за смърт и наследници. Във
връзка със сигнала е образувана прок. преписка № 9222/2022 г. по описа на
СГП.
Видно от приложената разпечатка от ТРРЮЛНЦ от 20.05.2022 г. по
партидата на дружеството като управител продължава да е вписан Л. М.М..
Твърди се в исковата молба, че са налице предпоставките на чл. 155 ал.
1 т. 3 от ТЗ, тъй като до настоящия момент, за период повече от 3 месеца, не е
вписан нов управител на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******* и това дружество следва
да бъде прекратено.
Предвид изложеното и на основание чл. 155 т. 3 от ТЗ ищецът моли да
бъде постановено решение, с което да бъде открито производство по
прекратяване и ликвидация дейността на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******* вх. „*******
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, на 15.09.2021 г. ответникът „Д.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******
1
вх. „******* действащ чрез особения си представител адв. Н. С. В. - САК, гр.
София, ул. „********** ет. - партер, кантора № 4, електронна поща :
*******g. счита, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес за
ищеца от предявяването му, тъй като съгласно нормата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ
дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице се
прекратява със смъртта му, освен ако не е предвидено друго в учредителния
акт или наследниците на починалия не поискат да продължат дейността на
дружеството. В настоящия случай е настъпила смърт на едноличния
собственик на капитала като липсват доказателства учредителният акт на
дружеството да предвижда продължаване на дейността му след смъртта на
физическото лице - притежател на капитала, а и наследниците не са изявили
желание да продължат дейността на дружеството. Последицата, която
предявеният иск СГП иск по чл. 155, т. 3 ТЗ цели е настъпила по силата на
закона правната промяна, която търси упражненото от ищеца потестативно
сред настъпила, интерес от предявяване на иска не е налице в полза на
ищеца. Наличието на интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване и упражняване на правото на иск. Поради
липсата на правен интерес у ищеца за предявяване на иска, исковата молба би
следвало да бъде върната от съда на основание чл.130 от ГПК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното:
По делото са представени следните писмени доказателства –Писмо –
уведомление от НАП до СГП от 27.04.2022 г., ведно с опис на приложени
писмени доказателства с което прокуратурата е уведомена, че по данни в
Търговския регистър Л. М.М., ЕГН **********, е едноличен собственик и
управител на търговското дружество „Д.“ ЕООД, ЕИК *******. Същият е
починал на 19.02.2022 г. и няма данни за вписване на нов управител.
Видно от Препис-извлечение от Акт за смърт на Л. М.М., същият е
починал на 19.02.2022 г., като от данните по прокурорската преписка се
установява, че единствен негов наследник по закон е дъщеря, родена през
1997 г.
Съгласно разпечатка от ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното
дружество, същото е учредено през 2013 г. като негов едноличен собственик и
управител е Л. М.М., ЕГН **********.
От служебната справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че и към днешна
дата като управител и едноличен собственик на капитала на на „Д.“ ЕООД,
ЕИК ******* продължава да е отразено лицето Л. М.М..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ, който
установява, че когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан
управител активно легитимиран да предяви иск за неговото прекратяване е
прокурорът, а компетентен да се произнесе по неговата основателност е съдът
по седалището на търговеца. Не съществува законово обвързване на
конкретната прекратителна хипотеза с виновно поведение. Достатъчен за
реализацията на фактическия състав е фактът, че в рамките на визирания срок
за дружеството липсва вписан управител, с което на практика се
възпрепятства осъществяване на дейността му.
2
От друга страна, разпоредбата на чл.157 ал.1 от ТЗ предвижда
че дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго, или наследниците не
поискат да продължат дейността. Според чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ при
евентуалната смърт на съдружник (в ООД), съответно - едноличен собственик
на капитала (на ЕООД), участието на съдружника в дружеството се
прекратява. Това прекратяване настъпва по силата на самия факт на смъртта,
без да е необходимо предприемането на други правни действия. В качеството
й на юридическо събитие смъртта прекратява окончателно членственото
правоотношение между едноличния собственик и дружеството, чийто
единствен член е същият.
От събраните по делото доказателства и служебната проверка в ТР се
установява, че след смъртта на управителя, който е и едноличен собственик
на капитала на дружеството - ответник, до настоящия момент по партидата на
търговеца няма вписвания, удостоверяващи евентуалното правоприемство от
страна на негови наследници, съответно – липсва вписване на нов управител
на дружеството. Т.е от момента на смъртта е продължило да съществува
търговското предприятие на ЕООД като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения. Дружеството е останало без управление, без
възможността да взема правнорелевантни решения, както и да приема
волеизявления и актове от третите лица, тъй като императивно установените
дружествени органи, които ЕООД е било длъжно да поддържа по силата на
чл. 135 във вр. с чл. 155 т. 3 ТЗ, са лишени от субектния си състав. В
действителност актуалният учредителния акт на ЕООД, може да урежда по
различен начин правните последици от смъртта на едноличния собственик на
капитала, но следва да се отчете обстоятелството, че към момента на смъртта
на едноличния собственик, респ. към момента на откриването на
наследството, учредителният акт няма задължителна сила по отношение на
когото и да е от наследниците на едноличния собственик. Това е така, тъй
като същите все още не са членове на ЕООД. Установяването на
правоотношение между наследника и ЕООД може да стане единствено по
силата на едностранно волеизявление. Наследникът следва да бъде приет на
„собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на
членство в резултат на наследствено правоприемство. Законът не е установил
изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено искането по чл.
157, ал.1 ТЗ, но съобразявайки смисъла, съдържащ се в текста на чл. 155, ал.1,
т.3 от ТЗ, съдът приема, че фактическият състав, произтичащ от разпоредбата
на чл. 157, ал.1 от ТЗ, изисква реализацията му в период от три месеца. В
противен случая, дружеството следва да бъде прекратено и да преустанови
дейността си, като за наследниците остава възможността да осъществят
имуществените си права в хода на евентуалното производство за ликвидация
на прекратеното дружество.
Предвид изложеното неоснователни са доводите на особения
представител на ответното дружество, че липсва правен интерес от
предявяване на иска. Действително, налице е противоречива практика на
ВКС, а също така и на САС. Поради създадената от отделни състави на ВКС
противоречива съдебна практика по въпроса: "По какъв ред се прекратява
еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния
собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на
3
наследниците му? ", е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Едва
след произнасянето на ВКС, ще е налице задължителна практика, като
настоящата съдебна инстанция счита, че предвиденото в разпоредбата на чл.
157, ал. 1 от ТЗ прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик
на капитала на ЕООД настъпва едва след вписването му в ТРРЮЛНЦ.
Смъртта на управителя на дружеството не е единственото условие за
прекратяването му. Ако съдът уважи иска по чл. 155 т.3 от ТЗ решението
служебно ще бъде изпратено на Агенция по вписванията за вписване на
прекратяването му и откриване производство по ликвидация. Последното
задължително се предшества от вписване прекратяването на дружеството, тъй
като Агенцията по вписванията няма правомощие да впише подобно
обстоятелство служебно. Без да се е развило спорното съдебно производство
по чл. 155, т. 3 от ТЗ и да е влязло в сила конститутивното съдебно решение
за прекратяване на ответното дружество, не може да се подаде заявление до
АВ за вписване на прекратяване на ЕООД на основание чл. 157 от ТЗ, респ. да
се пристъпи към ликвидация.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При този изход на производството, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на съда разноски за държавна такса в размер на 80 лева, на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК , както и сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение
за особен представител, която ще бъде изплатена на особения представител от
бюджета на съда.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ „Д.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******* вх.
„В“, ет.З, действащ чрез особения си представител адв. Н. С. В. - САК, гр.
София, ул. „**********“, ет. - партер, кантора № 4, по иска, предявен от
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 2.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „******* вх. „******, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
380 лева (триста и осемдесет лева), представляваща дължима държавна
такса в размер на 80 лева (осемдесет лева) и адвокатско възнаграждение за
особен представител, в размер на 300 лева (триста лева), което ще бъде
изплатено на особения представител от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
4
След влизане в сила на решението, да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ
заверен препис от настоящето решение за обявяване в регистъра и откриване
на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5