№……………..
гр.
Варна, 31.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– гр. Варна – Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2268/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава единадесета от АПК.
Образувано
е по искова молба от Ц.Д.Ц. ЕГН **********, чрез адв. В.Д. и мл. адв. С.А. срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич, с искане
да бъде осъден ответника да заплати сумата от 300 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат по н.а.х.д. № 663/2016 г. по описа
на Районен съд – гр. Добрич, ведно със законната лихва, дължима от датата на
предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
Ищецът
сочи, че в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 2/11/13.01.2011
г. издадено от началник на ІІ РУП – Добрич
е претърпял вреди в размер на 300 лева, равняващи се на заплатено от него
възнаграждение за адвокат по н.а.х.д. № 663/2016 г. на Районен съд-Добрич. По
делото е извършено процесуално представителство, чрез представяне на писмено
становище на 27.06.2016 г. и договор за правна защита и съдействие. На
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, чл. 4 от ЗОДОВ и съобразно ТР № 1/15.03.2017 г.
по ТД № 2/2016 г. на ВАС счита, че исковата му претенция е основателна, поради
което моли за уважаването й. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждение
за един адвокат, съобразно представен списък на разноските.
Ответникът
ОД - МВР – Добрич, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт М.Ж. оспорва
иска. Сочи, че процесуалното представителство по н.а.х.д. № 663/2016 г. по
описа на Районен съд – Добрич, се изразява в изготвяне на жалба и писмено
становище. Наложената глоба с НП е в размер на 100 лева, а заплатеното
възнаграждение за адвокат е 300 лева, поради което счита, че е прекомерно. На
основание чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. чл.7, ал.2 възнаграждението за адвокат следва
да е 50 лева. Представяне на становище е било с цел получаване на
възнаграждението. Намира, че искът не е доказан, поради което следва изцяло да
бъде отхвърлен. Относно претендираната сума от 58 лева за заверяване на
доказателства от адвокат Д., намира, че всички представени от ищеца
доказателства са налични в н.а.х.д. № 663/2016 г. на РС – Добрич, поради което
искането за присъждането на посочената сума е неоснователно. Отправено е искане
при отхвърляне на иска, на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение и пътни разноски в размер на 10 лева, като само за 5 лева пътни
разноски представя доказателства, тъй като все още не е закупил билет от гр. Варна
до гр. Добрич.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита, че иска е основателен. Сочи, че е налице
отменен административен акт, във връзка с оспорването му е заплатено адвокатско
възнаграждение, което следва да се плати от ответника.
Съдът,
като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид
доводите на страните, приема за установено следното:
Издадено
е Наказателно постановление № 2/11/13.01.2011 г. от началник на ІІ РУП към
ОДМВР – Добрич, с което на Ц.Д.Ц. ЕГН **********, адрес: *** за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева.
Наказателното
постановление е било оспорено от Ц.Д.Ц., чрез адв. В.Д. пред Районен съд – Добрич.
С молба от жалбоподателя, чрез адв. Д. до Районен съд – Добрич /без входящ
номер/ са направени доказателствени искания, изразено е становище по същество
на спора и е представен Договор за правна защита и съдействие сключен между Ц.Д.Ц.
и адв. Д. на 27.06.2016 г. за процесуално представителство по н.а.х.д. №
6631/2016 г. на РС – Добрич, видно от който е договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. В проведено съдебно заседание на
27.06.2016 г. посочената молба и договор са докладвани. На 28.06.2018 г. от
адв. Вл. Д. е представено становище по спора.
С
Решение № 353/13.07.2016 г. по н.а.х.д. № 663/2016 г. по описа на Районен съд –
Добрич е отменено НП № 2/11/13.01.2011 г. издадено от началника на ІІ РУ – Добрич.
Решението не е било оспорено и е влязло в сила на 20.08.2016 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Налице
е отменено наказателно постановление, относно наложена глоба в общ размер на 100
лева. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по тълк.
дело №2/2014 г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно
чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1
и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с местожителство ***, твърди, че увреждането е
настъпило от издадено наказателно постановление от началника на ІІ РУП при ОД –
МВР - Добрич, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност,
компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – гр. Варна.
Областна
дирекции на МВР – Добрич е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към
което е ІІ РУП – Добрич, съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗМВР и чл.42, ал.3 от ЗМВР.
Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.
Отмяната на
НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално
правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване
на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство.
Съгласно
диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
ВАС, безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
За да се
ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са
налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно
наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от
които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и
3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и
вредите.
Следва, че
в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на
адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за
процесуално представителство.
Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
В
случая от представеното и приетото към доказателствата н.а.х.д. № 663/2016 г.
по описа на Районен съд – Добрич се установява, че Договор за правна защита и
съдействие сключен между Ц.Д.Ц. и адв. Вл. Д. на 27.06.2016 г., който посочва
плащане на сумата от 300 лева е представен и приложен по делото. В съдебно
заседание проведено на 27.06.2016 г. по н.а.х.д. № 663/2016 г. по описа на
Районен съд – Добрич са докладвани писменото становище на адв. Вл. Д. и
представения договор, от който безспорно се установява заплащане на сумата от
300 лева.
Съгласно чл.24, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗА, упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и
писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви
книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от
клиента работа. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Следва, че личното
явяване в открито съдебно заседание и участие на процесуален представител в
него не са единствените основания за присъждане на разноски, ако са налице
доказателства за положен труд от адвокат, на когото е заплатено възнаграждение
по конкретното дело. В случая жалбата е подадена от адв. Д., в становище от
27.06.2017 г. е направено искане за задаване на въпрос към свидетел –
актосъставител /съдът е уважил искането, като е задал въпроса/, изложено е
становище по същество на спора. Поради това заплатеното възнаграждение за
адвокат е било дължимо, тъй като е извършено процесуално представителство по
см. на чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от ЗА. В този смисъл е съдебната практика ва ВАС:
определения по адм. дела № 1835/2009 г., №5807/2015 г., № 956/2015 г.
На основание чл.18,
ал.2 от № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв. В случая заплатеното възнаграждение за адвокат е в
минимален размер. Неоснователен е доводът на ответника, че следва същото да се
намали до сумата от 50 лева, поради това, че не е извършено процесуално
представителство, а само е подадена жалба и наложената глоба е в размер на 100
лева. Както вече беше посочено процесуално представителство по н.а.х.д. №
663/2016 г. на Районен съд – Добрич е
извършено от адв. Д. и са налице доказателства за заплащане на сумата от 300
лева.
С оглед
установеното следва, че адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в
производството по обжалване на незаконосъобразното НП издадено от орган на
ответника се явява причинена вреда за ищеца, поради издадения незаконосъобразен акт. Искът против
ОД - МВР – Добрич следва да бъде уважен в предявения размер от 300 лв.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от датата
на подаване не исковата молба - 01.08.2018 г. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.
84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.
84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на
главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху
тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и
следователно се дължи върху главницата от 20.08.2016 г. – датата на влизане в
сила на Решение
№ 353/13.07.2016 г. по н.а.х.д. № 663/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич.
В случая обаче е поискано присъждането й от 01.08.2018
г., в който смисъл съдът следва да постанови съдебния си акт.
Налице е отменено
НП, ползвана е адвокатска защита, за
която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в размер на 300
лева, ведно с лихвата от подаване на исковата молба – 01.08.2018 г. до
окончателно заплащане на дължимата сума е основателен, по арг. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът
е претендирал присъждане на 10 лева – държавна такса, 1 лев - банкова такса за
банков превод, 300 лева – възнаграждение за един адвокат и 58 лева – адвокатско
възнаграждение за заверяване на документи.
Видно
от Договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв. С.А., имаща
право да осъществява процесуално представителство, съобразно чл. 20, ал.6 от ЗА
е договорено и платено възнаграждение за адвокат с размер на 300 лева, което е
в минималния предвиден размер съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
чл.6, т.13 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възнагражденията за съвет, справка,
изготвяне на книжа и договори са следните: за заверяване
на преписи от документи по чл. 32
от Закона за адвокатурата, предоставени на адвоката във връзка или по повод
защитата на правата и законните интереси на негов клиент – 3 лв. за първа
страница и по 2 лв. за всяка следваща страница.
На
присъждане подлежат разноските, които страната е заплатила във връзка с
извършването на процесуални действия пред съда – депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебна експертиза,
адвокатски хонорар за представителство в процеса, поради което претендираната
сума от 58 лева за заверяване на преписи
от адвокат не представлява разноски по производството по смисъла на чл.
10, ал.3 от ЗОДОВ, поради което не подлежи на присъждане. Отделно от това
представените заверени документи са налични по н.а.х.д. № 663/2016 г. на
Районен съд – Добрич, поради което не е следвало да се представят от ищеца.
Това би било необходимо, само ако съдът беше отказал да приобщи н.а.х.д. №
663/2016 г. на Районен съд – Варна към доказателствата по делото.
Предвид
изхода на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, искането на ищеца за
присъждане на платена такса по делото – 10 лева, такса за банков превод – 1
лева и възнаграждение за адвокат – 300
лева е основателно, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 311 лева.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, искането на ответника за
присъждане ва юрисконсултско възнаграждение и разходи за автобусни билети в
размер на 10 лева е неоснователно. Съобразно, чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ дори при
отхвърляне на иска в производство по ЗОДОВ на ответника се
дължат само разноски, но не и юрисконсултско възнаграждение. Заплатените суми
за билети за какъвто и да е транспорт не
се включват в разноските по производството, макар и да са разход. Явяване в
открито съдебно заседание не е задължително съобразно чл. 142, ал.1 от ГПК вр.
чл. 144 от АПК. Всяка страна по спора сама преценява да участвали ли в съдебно
заседание по делото, как да се яви и дали да използва процесуален представител.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич, да заплати в полза
на Ц.Д.Ц. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат по н.а.х.д. № 663/2016 г. по описа
на Районен съд – гр. Добрич, ведно със законната лихва, дължима от датата на
предявяване на исковата молба -
01.08.2018 г. до окончателното заплащане на задължението.
Осъжда
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич да заплати
в полза на Ц.Д.Ц. ЕГН *********** сумата от 311 лева, представляваща сторени
разноски и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: