О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 2654
19.12.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно
гражданско отделение, VI -ти състав, в закрито заседание на 19.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело № 2826 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано
е по частна жалба на А.И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв.К.-Б. ***
против разпореждане № 60 729/26.06.2019 г. на Пловдивски районен съд – ХVІІІ
гр.с. по ч.гр.д.№ 5050/2019г., с което е върната частна
жалба с вх. № 36 975/05.06.2019 г. на основание чл.275, ал.2, във връзка с
чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, постановяването му в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и за неговото необосновано. Твърди се за
изпращането на имейл, в който било посочено, че дължимата за производството
държавна такса е в размер на 15 лв., съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и че по делото са представени
доказателства за нейното внасяне по сметка на ПОС. Указано било, че ако бъдат
повторно дадени указания в същия смисъл, жалбоподателят ще довнесе таксата от
60.10 лв., по този молба нямало произнасяне от съда и последният не взел под
внимание направеното в срок искане. Посочва се, че указаната от съда такса била
внесена към момента на постановяване на разпореждането. Иска се отмяна обжалваното разпореждане и връщане делото
на РС Пловдив, за администриране на подадената частна жалба с вх. №
36 975/05.06.2019 г.
Пловдивският окръжен съд, като анализира
доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за
установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния
по чл.275
ал.1 от ГПК срок,
поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
С разпореждане от 28.05.2019г. постановено по ч.гр.д.№
5050/2019г. Пловдивският районен съд
– ХVІІІ гр.с. е отхвърлил изцяло
заявлението на А.И. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срешу
А.Д.. Срещу това разпреждане е подадена частна жалба с вх. №
36 975/05.06.2019 г. по чл.413 ал.2 от ГПК от страна на заявителя А.И.. Представено е платежно нареждане от 05.06.2019 г. за заплащането на
държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на Окръжен съд Пловдив за
разглеждането на частната жалба.
С разпореждане от 06.06.2019 г. районният съд е оставил
без движение частна жалба с вх. № 36 975/05.06.2019 г. с указания
до жалбоподателя да представи в едноседмичен срок доказателства за довнесена
държавна такса от още 60, 10 лв. по сметка на Окръжен съд Пловдив, което
разпореждане е получено от пълномощника на жалбоподателя на 10.06.2019 г.
С обжалваното
разпореждане от 26.06.2019 г. първостепенният съд е върнал частна жалба с вх. № 36 975/05.06.2019 г., като е
взел предвид, че срокът за отстраняване нередовностите на частната жалба е
изтекъл на 17.06.2019г. и същите не са били отстранени.
С молба
от 28.06.2019 г. от пълномощника на жалбоподателя е представена квитанция за
заплатена държавна такса в размер на 60, 10 лв. по сметка на Окръжен съд
Пловдив.
Обжалваното разпореждане е неправилно.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, при обжалване на разпореждането, с което е отказано
издаването на заповед за изпълнение, се събира държавна такса в размер на 50 на
сто от тази, определена в чл. 12 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. (Определение № 540/18.09.2009 г. по ч. т. дело №
277/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Определение № 99/08.02.2010 г. по ч. т. дело №
793/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о; Определение № 606 от
10.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 393/2010 г., II т. о., ТК).
В случая подаденото заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК е за сумата от 3 754, 10 лв., при което
дължимата държавна такса по чл.12 от Тарифата
е
в размер на 75, 08 лв., заплатена при подаване на заявлението.
Дължимата
държавната такса по сметка на ПдОС за разглеждане на частната жалба срещу
разпореждането за отхвърляне на заявлението е 37, 54 лв., представляваща 50 на
сто от горепосочената такса по чл.12 от Тарифата.
Първостепенният
съд е дал неправилни указания за представяне на доказателства за довнасянето на
държавна такса от още 60, 10 лв., тъй като същата заедно с вече платената
държавна такса от 15 лв. съставлява общия размер на 75, 10 лв., докато
дължимата по сметка на ПдОС за разглеждането на частната жалба е 37,54 лв.
Неизпълнението на неправилни указания не води до
последиците по чл.
262, ал. 2, т. 2 вр. чл.
275, ал. 2 ГПК, поради това първостепенният съд неправилно е върнал частна
жалба с вх. № 36 975/05.06.2019 г.
Ето
защо обжалваното разпореждане следва да
бъде отменено и делото да се върне на
районния съд за администриране на подадената частна жалба.
Мотивиран така съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 60 729/26.06.2019 г. на
Пловдивски районен съд – ХVІІІ гр.с. постановено по ч.гр.д.№ 5050/2019г., с
което е върната частна жалба с вх. № 36 975/05.06.2019
г.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив,
за администриране на подадената частна жалба с вх. № 36
975/05.06.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.