РЕШЕНИЕ
№ 14676
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следН.
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20211110169892 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК и чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищеца ......... със седалище и адрес на управление .........,
представлавано от .......... – изпълнителни директори, твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5018 от 10.07.2021 г. по ч.гр. д.
№ 33791 по описа за 2021 г., като поради подадено възражение от страна на
ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на
вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание исковете се
поддържат.
Ответника ......., със седалище и адрес на управление ........,
представляван от кмета .........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал
писмен отговор до съда, в който навежда подробни възражеН. по съществото
на спора, като оспорва иска както по основание, така и по размер, и моли
същия да бъде отхвърлен с присъждане на разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ответника ......., със седалище
и адрес на управление .........., представлявано от инж. ........ –
1
изпълнителен директор, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен
отговор до съда, в който заявява, че счита иска за неоснователен.
Съдът като прецени изложените твърдеН. във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор,
съдът счита, че безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са
следните факти от обективната действителност, представляващи част от
фактическия състав на иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ:
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско"
относно лек автомобил марка/модел ............с ищцовото дружество.
изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 175, 39 лева на
застрахованото лице.
2. По отношение на механизма на ПТП: Относно изясняване на
механизма на ПТП съдът събра следните писмени и гласни доказателства –
Протокол за ПТП № ......... г., Уведомление за настъпило застрахователно
събитие, съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж. Б. М., и
показаН.та на свидетелката Н. Р. Р. – водач на увредеН. автомобил. По делото
е назначена и изготвена, съответно приета като доказателство като
неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, която в първия и
втория си въпроси изследва най-вероятН. механизъм от техническа гледна
точка за настъпилото на 1........ ПТП и причините за него, както и са ли в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП нанесените щети по увредеН.
автомобил. Съдът кредитира САТЕ в тази и част /1 и 2 въпрос/ като
достатъчно обективна и ясна и даваща отговор на въпросите, които изследва.
Въз основа на така изброените доказателства съдът възприема следН.
механизъм на ПТП – на ......, при движение по у......., с посока на движение от
..... към ул. "......., водача на лек автомобил марка/модел....... Н. Р. Р. попада в
дупка на пътя, необозначена като препятствие и необезопасена по съответН.
ред, вследствие което било причанено ПТП с имуществени щети – увредени
предна дясна гума и алуминиева джанта на автомобила. Безспорно е по
делото, че автомобила е бил управляван от свидетеля Н. Р. Р., която е
разпитана в съдебното заседание на 23.06.2023 г., доколкото един от
основните спорни моменти е концентриран относно това дали процесното
2
ПТП е настъпило вследствие попадането на автомобила в дупка на пътя,
необозначена като препятствие и необезопасена по съответН. ред, на
територията на гр. ............ ПоказаН.та на свидетеля са безпротиворечиви,
точни и ясни, описват ясно фактическата обстановка, довела до ПТП,
локализират точно мястото на произшествието и доколкото са отразени в
протокола от съдебното заседание, съдът няма да ги възпроизвежда дословно
в настоящото решение. Само за прецизност следва тук да се отбележи, във
връзка с направеното от страна на ответника .......... възражение, че в исковата
молба се говорело за дупка, а според свидетелката говорела за шахта, че
според настоящия състав няма абсолютно никакво значение какво е било
препятствието – дупка, шахта, паве, дъска, изкривена трамвайна релса или
прочее каквото и да било, нито пък гражданите на столицата са длъжни да
помнят след три години какво е било препятствието, нанесло вреди на
личните им автмобили, а и окаяното състояние на инфраструктурата на
........е служебно известен факт за съда. В случая е важно, че на това място, по
това време е било налице препятствие, което е наснесло имуществени щети,
които са репарирани от застрахователното дрвужество. Вещото лице е
категорично, че нанесените щети на автомобила се намират в причинно-
следствена връзка с ПТП от ..........г.
3. По отношение на стойността на щетите: Отговор относно
изясняване на въпроса за стойността на щетите дава трета задача на приетата
и приложена като доказателство по делото САТЕ, а именно – 175, 39 лева.
Посредством така ангажираните кореспондиращи помежду си
доказателства, противно на възражеН.та на ответника, се установява
произшествието да е настъпило именно вследствие препятствие на пътя,
изразяващо се в необезопасен и несигнализиран участък от пътя в ремонт, по
смисъла на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП, независимо от това дали се касае за
дупка като участък от пътното платно с нарушена паважна или асфалтова
настилка или за неукрепена отломка от тази настилка, като настъпването му
не се дължи на скоростта на движение на автомобила, като препятствието на
пътя е било и непредвидимо. Не е налице съпричиняване на ПТП, не се
ангажираха доказателства в тази насока, такива индиции не дава и приетата и
приложена по делото САТЕ. От друга страна по делото не се спори, че пътят,
на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на
чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл.19, ал.1, т.2
3
и чл.31 ЗП, задължена да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответната Столична община, която е и била задължена
съобразно чл.13 ЗДвП да означи съответната дупка с необходимите пътни
значи с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретН. случай именно бездействието на последните по необезопасяването
на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл.31 ЗП и чл.13
ЗДвП, поради което и на осн. чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задължеН.та на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът
намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 ЗЗД на
застраховаН. при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от ГПК с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застраховаН. до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задължеН.та и договорите, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застраховаН. по чл. 50 от Закона за
задължеН.та и договорите. Безспорно в процесН. случай сме изправени пред
втората хипотеза на разпоредбата, уреждаща регресните искове, а именно - по
чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обхватът на суброгационното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застраховаН., и от размера на обезщетението, което отговорното лице
по чл.49 ЗЗД дължи на застраховаН.. Видно от приетото по делото
заключение действителН.т размер на причинените вреди възлиза на 175, 39
лева. НормалН. размер на ликвидационните разноски възлиза на сумата в
размер на 15 лева, поради което и искът е основателен до пълН. предявен
размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
заповедното производство в съда, до пълното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането за
4
присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представеН.т по
делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в общ размер 495 лева, както
следва: По заповедното производство ищеца е направил разноски в размер на
25 лева – държавна такса. По настоящото дело са направени разноски в
размер на 470 лева, от които 50 лева държавна такса, 300 лева депозит за
САТЕ, 20 лева депозит за разпит на свидетел, и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25
от НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо .........., със седалище и адрес на
управление .........., представляван от кмета ........, че дължи на
................, със седалище и адрес на управление ..............,
представлавано от .............. – изпълнителни директори, сумата в размер на
185, 39 лева /сто осемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща регресна претенция по чл. 422 от ГПК и чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ във вр. с чл. 49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 14.06.2021 г. до изплащането на сумата, съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5018 от
10.07.2021 г. по ч.гр. д. № 33791 по описа за 2021 г. на СРС, 59 състав.
ОСЪЖДА ............., със седалище и адрес на управление..........,
представляван от кмета ........ да заплати на ......... с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление .........представлавано от ........... –
изпълнителни директори, сумата в размер на 495 /четиристотин деветдесет
и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски, както следва –
25 лева държавна такса по заповедното производство, и 470 лева по
настоящото дело, от които 50 лева държавна такса, 300 лева депозит за САТЕ,
20 лева депозит за разпит на свидетел, и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25
от НЗПП.
5
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника .........., със седалище и адрес на управление ......,
представлявано от инж. ..........– изпълнителен директор.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Банкова сметка на ищеца:
..........
BIC: ..........
..............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6