Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27 юли 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 15 юли 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ……….Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №200…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от П.Д.П. ***, срещу решение №153/05.02.2020 год.
на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №2222/2019г. по описа на съда, с
което е потвърдено наказателно постановление №19-1085-001705 от 21.06.2019г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното
постановление, на П. П., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по
пътищата(ЗДвП)-движение с непозволена от закона скорост в населено място, в
качеството й на собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е в нарушение на материалния закон, в
противоречие със събраните по делото доказателства, следователно постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочат се и редица
нарушения в процедурата по издаване на санкционния акт, като се акцентира върху
липсата на реквизити в АУАН, както и точни данни в НП, даващи информация за
момента на нарушението, което нарушавало императивни разпоредби от ЗАНН, обстоятелства,
несъобразени от въззивния съд. Претендира се и за изтекла давност по чл.82,
ал.1-3 от ЗАНН/вероятно се има предвид НК/.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде
отменено и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по спора.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение, като мотивира това свое становище с анализ на нарушението и на приложимите
в случая правни норми.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №153/05.02.2020 год. Русенският районен
съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, с което на касатора
в настоящото производство – П.П., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца. П. е наказана в качеството й на собственик на МПС Тойота
Авенсис, с рег. № Р ***** АТ. Автомобилът бил засечен
да се движи с непозволена скорост в населено място, нарушавайки разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според цитираната
норма „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h: за МПС, кат. В-50 км/час.“
Нарушението било установено чрез автоматизирано техническо средство –
дигитална стационарна радарна установка, SITRAFFIC ERS 400, С фиксирано устройство за скорост,
дата и час. С него било заснето, че на 05.03.2018г., МПС Тойота Авенсис, с рег. № Р **** АТ, в гр. Русе, по бул. „България“, до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП
Дунав мост, се движело със скорост 111км/ч.(107,67 км/ч след приспадане на толеранс от 3%), при ограничение за населеното
място 50 км/ч. Предвид на установеното и на факта, че МПС-то е собственост на П.Д.П.
***, АУАН е съставен срещу нея.
Въз основа на така съставения на 05.02.2019г. акт, подписан без възражения, е издадено и оспореното пред РРС
наказателно постановление с дата 21.06.2019г.
Защитата, която предприела П. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея тя не оспорва
факта на извършеното нарушение, но твърди, че е налице незаконосъобразност на
санкционния акт, поради допуснати пропуски в реквизитите още при съставяне на
АУАН, а така също и че не е ясно кое МПС-нейното или друго, което се вижда на
снимковия материал нарушава правилата. Пред касационната инстанция се защитава
със същите аргументи, като възразява и за изтекла давност.
Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на
съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и
обстоен анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства е
стигнал до извода, че липсват основания за отмяна на атакуваният пред него акт.
Решаващият съд е приел още, че НП е издадено при спазване на правилата на
ЗАНН и ЗДвП, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Със съдебният
си акт съдът е отговорил на всички направени с жалбата възражения по повод защитата
на П. П. и ги отхвърлил като неоснователни. Всичко това го мотивирало да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Касационният съд споделя изцяло фактическите
и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
АС Русе, на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава
на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно
доказаността на административното нарушение, извършителя и неговата вина, както
и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно
производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебните фази на
производството не сочи доказателства, които да оборят установеното чрез
автоматизирано техническо средство нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършено при управление на собственото на касатора МПС.
Събраните в административно-наказателното производство и в съдебното такова
писмени и веществени доказателства водят към несъмнения и безспорен извод, че е
извършено нарушение на правилата, въведени със ЗДвП по отношение позволената за
движение скорост в населено място.
Доказано е управлението на МПС Тойота Авенсис, с рег. №
Р 1106 АТ, на посоченото в НП място, дата и час - бул. „България“,
до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, със скорост по време на
засичането от автоматизирано техническо средство, която е с 57 км/час над
позволената за населено място. Ето защо правилно е била ангажирана за това
деяние административно-наказателната отговорност на собственика на МПС, с което
е извършено нарушението, след като в декларацията по чл.188 от ЗДвП той не посочва
кое лице е управлявало процесното МПС. Тази разпоредба сочи, че „Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство“. Такъв е настоящия случай.
Доводите и пред касационната инстанция не са в посока липса на извършено
административно нарушение, а се оспорва законосъобразността на НП, като се
излагат същите съображения за незаконосъобразност на санкционния акт поради
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
По тези възражения обаче, изцяло се е произнесла още въззивната инстанция.
Административен съд Русе в настоящия си съдебен състав ги споделя.
Следва да се отговори само досежно
приложението на института на погасителната давност:
Няма спор, че нарушението е извършено на 05.03.2018г. В докладна записка(л.14
от възз. дело), адресирана до началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Русе, входирана на 10.01.2019г., е записано от мл. автоконтрольор, че при
обработка на снимки за скорост от дигитална стационарна радарна установка,
SITRAFFIC ERS 400 е заснет лек автомобил с рег. № Р 1106 АТ, който се е движел в гр. Русе, по бул. „България“,
до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост със скорост 108 км/ч. Именно
датата, на която компетентния да вземе отношение АНО е бил сезиран, е датата,
от която тече срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която норма „Не се
образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява,
когато: не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението“. Издаването на АУАН на 05.02.2019г. сочи, че той
е издаден в срок. Към 05.02.2019г. не е изтекъл и срокът, разписан в същата
норма, но в следващото предложение, цитирано по-горе. Няма как да е изтекъл и
давностния срок по чл.82, ал.1 или ал.4 от НК, приложими и в производствата по
налагане на административни наказания по ЗАНН, съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд. По чл.82, ал.1 от НК той е
две години от влизане в сила на НП, което с оглед неговото оспорване не
позволява прилагането на тази разпоредба. А относно давностният срок по чл.82,
ал.4 важи същия извод. Вероятно касатора
е искал да се позове на давността, досежно преследването за извършеното
нарушение, намираща се в чл.80 от НК, но тази давност не е изтекла.
Ето защо възражението за изтекъл/изтекли давностни срокове е неоснователно.
Неоснователни са и другите доводи за липсата на реквизити в АУАН. Съдържанието
както на АУАН, така и на НП са в достатъчен обем, за да бъдат приети за законосъобразни
и в унисон с изискванията на закона.
Нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП е правилно установено, доказано и няма
причини и за касационния съд да приеме, че санкционния акт е за отмяна.
Атакуваното решение на РРС е допустимо,
валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него
- неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП,
а решението му по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение №153/05.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№2222/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.