№ 376
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20251001000279 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Национална агенция за приходите срещу
решение № 212/11.02.2025г., постановено по т.д.№ 648/2024г., на Софийски градски съд, с
което е отхвърлен предявения по реда на чл.694 ТЗ иск от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ с адрес гр.София, бул.“Княз Дондуков“№52 срещу „НЮ ГЕЙМС“ АД/н/, ЕИК
*********, с участието на синдика на несъстоятелното дружество, за приемане за
установено, че вземанията на ищеца, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, а именно: от 1
580лв., предявено с молба от 24.06.2021година; от 1 050лв., предявено с молба от
21.09.2021г. и от 01.10.2021г.; от 1 000лв., предявено с молба от 29.10.2021г.; в размер на 1
000лв., предявено с молба от 03.12.2021г.; в размер на 500лв., предявено с молба от
17.05.2022г.; от 100лв., предявено с молба от 23.09.2022г., в общ размер от 5 230лв/пет
хиляди двеста и тридесет лева/ има поредност за удовлетворяване по т.7 на чл.722 ТЗ,
поради неоснователността им.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Нормата на чл.
722,ал.1 ,т.7 ТЗ създава привилегия на вземания, възникнали след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника спрямо
необезпечените вземания, възникнали до датата на същото решение.Твърди се още,че
направеното от съда стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ е
неправилно, защото единственото изискване, което въвежда законодателят е подобни
вземания да са възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство
1
по несъстоятелност и да не са платени на падежа. Моли обжалваното решение да бъде
отменено.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се оспорва основателността й.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима, а въззивния съд намира и за основателна поради следното:
С решение №260017/06.01.2021г., постановено по т.д.№699/2020г. по описа на
СГС, ТО, 6-9 състав, е обявена неплатежоспособността на ответника „НЮ ГЕЙМС“ АД,
ЕИК ********* и по отношение на дружеството е открито производство по
несъстоятелност, като решение е вписано под № 20210106175845. Под №20210721144533
по партидата на това дружество е обявен списък на приетите вземания на кредиторите на
търговеца, което са предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, в който са включени вземания за
разноски от 1 580лв., които са предявени от Агенцията с молба от 24.06.2021г. Ищецът е
направил възражение от 28.07.2021година срещу предвидената поредност по чл.722, т.12 ТЗ,
посочена от синдика в изготвения от него списък на приети вземания, предявени в срока по
чл.688, ал.3 ТЗ. Ищецът твърди, че в ТР по партидата на длъжника е обявен списък с приети
вземания под №20211029162203, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, в който е включено
вземане за разноски от 1 050лв., предявени от НАП с молби от 21.09.2021г. и от
01.10.2021година. С възражение от 28.07.2021година НАП е възразила срещу посочената от
синдика поредност на удовлетворяване на тези вземания по т.12 на чл.722. Ищецът твърди,
че в ТР по партидата на длъжника е обявен списък на приети вземания обявен от синдика
под №20211201105014, на вземания предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, които НАП е
предявила с молба от 29.10.2021г. и са в общ размер от 1 000 лв. Ищецът е направил
възражение от 03.12.2021година относно посочената от синдика поредност. Ищецът с молба
от 03.12.2021година е предявил вземане от 1 000лв., включено в синдика в списъка на
предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания, обявен в ТР по партидата на длъжника по
№202201025135152 и с възражение от 28.01.2022година е оспорил поредност на
удовлетворяване по т.12 на чл.722 ТЗ. С молба от 17.05.2022. ищецът е предявил вземания
от 500лв., които са включени в списъка на предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания,
обявен по партидата на длъжника под №20220610110349, срещу който е подал възражение
от 15.06.2022 година. Ищецът с молба от 23.09.2022 година е предявил вземане от 100лв.,
което синдикът е включил в списъка на предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания,
обявен по партидата на длъжника под № 20221101152844, срещу който е подал възражение
на 07.11.2022година.
В срока по чл.690 ТЗ съдът по несъстоятелността е постановил определение
№260554/18.03.2024 година по т.д.№699/2020г., с което сторените от ищеца възражения са
оставени без уважение.
2
Това определение е обявено по партидата на длъжника под №20240318140015.
Поради това, че съдът по несъстоятелността е оставил възраженията на
настоящия ищец без уважение, последният е сезирал Софийски градски съд с настоящият
установителен иск, с който цели да установи, че поредността на удовлетворяване на тези
вземания, представляващи разноски, за които се е снабдил с описаните изпълнителни
листове, издадени от АССГ е по т.7 на чл.722 ТЗ, а не посочената от синдика по т.12 от
цитирана норма. Обосновава тази си теза с това, че съобразно т.12 на чл.722 ТЗ в нея следва
да се включат извършени от кредитор разноски, които са свързани с производството по
несъстоятелност, а не претендираните съдебни разноски, които нямат такъв характер,
защото са извършени в хода
Моли съда да уважи иска и признание за установено, че тези вземания имат
поредност на удовлетворяване по т.7 на чл.722 ТЗ, като такива, които са възникнали след
датата на съдебното решение, необезпечени по своя характер.
От правна страна, въззивният състав намира следното:
Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 7 от Търговския закон създава привилегия на
вземанията, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството
по несъстоятелност срещу длъжника спрямо необезпечените вземания, възникнали до датата
на същото решение. Според предвиденото с разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 7 по този ред се
удовлетворяват вземания, които са възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност и не са платени на падежа.
Целта на извършването на разноски от кредиторите в хода на производството по
несъстоятелност действително е осигуряване възможност за удовлетворяване на техните
вземания, но в рамките на производството, т.е. чрез своевременно предявяване и приемане
на вземанията да се стигне до тяхното пълно или частично удовлетворяване при
разпределение на суми, получени от осребряване на имуществото на длъжника. От друга
страна извършените разноски пред административния съд имат за цел установяване
съществуването на дадено публично вземане по основание и размер, което е предпоставка
същото да бъде предявено пред съда по несъстоятелността, респективно да бъде
удовлетворено в рамките на производството по несъстоятелност. Следователно извода,
който се налага е, че тези разноски не са свързани с участието на кредитора в
производството по несъстоятелност и затова не следва да бъдат включвани в реда по т. 12 на
чл. 722, ал. 1 ТЗ.
Предвид горното, доколкото процесните вземания безспорно са възникнали след
датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и не са
свързани с участието на кредитора в производството по несъстоятелност, то за същите
следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от
Търговския закон.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, предявения
установителен иск уважен.
3
При този изход на спора въззиваемото дружество следва да заплати 52.30 лв.
разноски по делото за държавна такса пред СГС и 26.15 лева за въззивната инстанция, както
и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на въззиваната страна.
Така мотивиран Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Отменя решение № 212/11.02.2025г., постановено по т.д.№ 648/2024г., на
Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения по реда на чл.694 ТЗ иск от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ с адрес гр.София, бул.“Княз Дондуков“№52
срещу „НЮ ГЕЙМС“ АД/н/, ЕИК *********, с участието на синдика на несъстоятелното
дружество, за приемане за установено, че вземанията на ищеца, предявени в срока по чл.688,
ал.3 ТЗ, а именно: от 1 580лв., предявено с молба от 24.06.2021година; от 1 050лв.,
предявено с молба от 21.09.2021г. и от 01.10.2021г.; от 1 000лв., предявено с молба от
29.10.2021г.; в размер на 1 000лв., предявено с молба от 03.12.2021г.; в размер на 500лв.,
предявено с молба от 17.05.2022г.; от 100лв., предявено с молба от 23.09.2022г., в общ размер
от 5 230лв/пет хиляди двеста и тридесет лева/ има поредност за удовлетворяване по т.7 на
чл.722 ТЗ, поради неоснователността им, и вместо него постановява:
Признава да установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. ТЗ на
парични вземания в размер на 5230лв., представляващи вземания за разноски с
изпълнителни основания изпълнителни листове, издадени въз основа на влезли в сила
съдебни решения, включени в списъци на приети вземания на кредитора на „Ню Геймс“АД,
одобрени с определение № 260554/18.03.2024г. постановено по т.д.№ 699/2020г. на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „НЮ ГЕЙМС“ АД/н/, ЕИК ********* да заплати държавна такса в
размер на 26.15 лв. по сметка на Софийския апелативен съд, дължима за въззивното
производство 52.30 лв. и разноски за държавна такса пред Софийски градски съд в размер
на 26.15 лева.
ОСЪЖДА „НЮ ГЕЙМС“ АД/н/, ЕИК ********* да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ с адрес гр.София, бул. “Княз Дондуков“№52, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4