№ 43460
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110138090 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника Д. Х. Л. за изменение на
постановеното по делото решение от 29.09.2025 г. в частта относно
възложените в негова тежест разноски. Поддържа се, че сумата от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, възложено на ответника, се включва в
заплатената от него сума.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, с който излага съображения за неоснователност
на искането.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при
наличието на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК (представянето на
списък на разноските по чл.80 ГПК не е предпоставка за допустимост на
искането, доколкото се иска изменение на решението в частта относно
възложените в тежест на ответника разноски, а не на присъдените в негова
полза такива), поради което същото е процесуално допустимо.
С решение от 29.09.2025 г. по гр.д. № 38090/2025 г. на СРС, ГО, 62
състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Х.
Л. искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че Д. Х. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД:
сумата 2 533, 09 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
1
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „***** аб. № *****, ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 14.03.2025 г. до
изплащане на вземането;
сумата 446, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022г. – 07.03.2025 г.;
сумата 49, 66 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 14.03.2025 г. до изплащане на
вземането;
сумата 10, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.05.2022 г. – 07.03.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 14971/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца единствено сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
От страна на ответника се поддържа, че тази сума също е била платена
от него.
В тази връзка съдът намира следното:
Ответникът е заплатил сумата от общо 3 151 лв.
Общият размер на задълженията му по заповедта за изпълнение е в
размер на 3 039, 83 лв. + законна лихва върху главницата от 14.03.2025 г. до
датата на плащането, както и 110, 80 лв. разноски по заповедта (60, 80 лв.
държавна така + 50 лв. юрисконсултско възнаграждение), т.е. общият размер
на задълженията му освен сбор на 3 039, 83 лв. + 110, 80 лв. = 3 150, 63 лв.,
включва и законна лихва върху главницата от общо 2 582, 75 лв. (2 533, 09
лв. стойност на топлинна енергия + 49, 66 лв. цена на дялово разпределение)
от датата на заявлението по чл.410 ГПК - 14.03.2025 г. до датата на
плащането. Тази лихва е изчислима посредством електронен лихвен
калкулатор на НАП - https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html,
т.е. страната, плащайки задължението в хода на процеса, следва да вземе
предвид, че по заповедта за изпълнение дължи и тази законна лихва до датата
на плащането си.
Като е платил сумата от общо 3 151 лв., ответникът не е съобразил, че
дължи и законна лихва. Същата не е посочена като конкретна стойност в
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, защото се дължи до датата на
плащането, което отнапред съдът няма как да знае кога ще бъде извършено.
Стойността обаче е определяема и се дължи от ответника.
Като е съобразил горното, съдът е отнесъл плащането от 3 151 лв. за
погасяване на процесните задължения. Приел е, че то покрива изцяло
задълженията за главници, законна лихва и мораторни лихви по заповедта.
Приел е, че самият ищец твърди плащането да покрива и държавната такса от
2
60, 80 лв., каквато се дължи само за заповедното производство. По тази
причина е формирал извод, че остава дължимо единствено юрисконсултското
възнаграждение от 50 лв. за заповедното производство.
По изложените съображения искането се явява неоснователно и като
такова – следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 324757/06.10.2025 г. на
ответника Д. Х. Л. по чл.248 ГПК за изменение на решение от 29.09.2025 г. по
гр.д. № 38090/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3