№ 1664
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100501136 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. И. М., срещу решение №
20193801/01.10.2021 г., постановено по гр. д. № 5026/2021 г. на СРС, ІІІ ГО,
89 състав, в частта му, с която са уважени исковете за месечна издръжка на
децата Р.П.М. и Д. П. М. в частта, в която исковете за издръжка са уважени,
считано от 28.01.2021 г. и в частта, в която издръжката за детето Р.П.М.
следва да се заплаща чрез неговата майка и законен представител М. П. К..
Счита, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, като излага съображенията си.
Въззиваемата страна М. П. К., в законоустановения срок с отговора на
въззивната жалба моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна, моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 20193801/01.10.2021 г., постановено по гр. д. № 5026/2021
г., СРС, ІІІ ГО, 89 състав, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, съдът е
предоставил упражняването на родителските права спрямо децата Р.П.М. и Д.
П. М. на майката, при която децата ще живеят и е определил режим на лични
отношения на бащата с децата. С решението съдът е осъдил бащата да
заплаща за детето Д. П. М., чрез неговата майка и законен представител М. П.
К. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 28.01.2021 г., до
настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска над 250 лв. до
пълния предявен размер от 300 лв. Осъдил е бащата да заплаща за детето
Р.П.М., чрез неговата майка и законен представител М. П. К. месечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от 28.01.2021 г., до настъпване на
законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава. Съдът е оставил без уважение предявените от М.
П. К. срещу П. И. М. искове за изплащане на издръжка за периода месец юли
2020 г. до 28.01.2021 г. за децата Р.П.М. и Д. П. М., като неоснователни.
Осъдил е П. И. М. да заплати на СРС държавна такса за определената
издръжка в размер на 792 лв.
Въззивникът навежда доводи, че първостепенния съд е игнорирал
показанията на разпитаните свидетели Г.И П., че до датата на съдебното
заседание на 07.07.2021 г. бащата е отглеждал децата през седмица и ги е
издържал, че титуляр и кредитор на вземането за издръжка е детето Р., което е
навършило 14 години.
Ответникът, в първоинстанционното производство, не оспорва
обстоятелството, че страните са във фактическа раздяла, за която не сочи да е
настъпила на дата, различна от твърдяната от ищцата. Твърди, че се е изнесъл
от жилището, в което страните са живеели заедно на 10.08.2020 г., след което
родителите са упражнявали съвместно родителските права. В присъствието на
2
децата им на 30.08.2020 г. са преформулирали споразумението си децата да
живеят по една седмица при всеки родител и да се отглеждат от него, като
разходите за дрехи и тренировки да се поемат от родителите по равно.
Пред районния съд е разпитана свидетелката С.Г., с показанията на
която се установява, че страните са разделени от лятото на 2020 г. и, че
страните си делят разходите за децата. Уговорката им е една седмица при
майката, другата са при бабата и се виждат с баща си, който ги взема. Децата
ходят на училище по половин ден. Бащата ги взема от училище, но спят при
бабата. Свидетелят Х.П. дава показания, че страните от лятото на 2020 г. не
живеят заедно. Бащата се грижи супер за децата, няма проблем в гледането,
постоянно е взимал и водел децата на училище, на детска градина, дори в
деня на съдебното заседание- 23.06.2021 г. е водил Д. на лекар, а Р. на карате.
През 2020 година страните са се били разбрали да гледат децата седмица на
седмица. Тази година ( 2021 г.) до някое време е било така, после са се
променили нещата. Разбрали са се бащата да гледа децата и като ги заведе на
майката, да й оставя пари за храна. Дърва и електроенергия е плащал бащата.
Редовно води децата на море, в Кюстендил, където има имот, на Сапарева
баня на спа. Той и децата ходят на Макоцево всяка седмица.
В социален доклад на АСП-ДСП Оборище е отразено, че майката
разказва, че в дните, в които бащата взима децата ги води в квартира, която
споделя с новата си приятелка, с децата е през деня, а вечер ги води при
бабата по бащина линия.
Поради изложеното, настоящия съдебен състави счита, че издръжката
за децата е дължима от 23.06.2021 г.(датата на открито съдебно заседание, в
което с гласни доказателства се установява, че бащата е полагал и все още
полага към онзи момент грижи за децата през седмица, съгласно уговорка
между родителите им).
Решението в частта му, относно началния момент на дължимост на
месечната издръжка за децата е неправилно и следва да бъде отменено и
съдът да постанови друго в посочения по-горе смисъл.
В настоящия случай страните нямат право на разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно родителски права, предпоставен от
невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
3
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на децата им,
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20193801/01.10.2021 г., постановено по гр. д. №
5026/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, в частта му, с която П. И. М. е осъден
да заплаща за детето Д. П. М., чрез неговата майка и законен представител М.
П. К. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 28.01.2021 г., до
настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава, в частта му, в която П. И. М. е осъден да
заплаща за детето Р.П.М., чрез неговата майка и законен представител М. П.
К. месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 28.01.2021 г., до
настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН********** да заплаща на детето Д. П. М.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител М. П. К.,
ЕГН********** месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 23.06.2021
г., до настъпване на законова причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава.
ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН********** да заплаща за детето Р.П.М.,
ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка М. П.
К., ЕГН********** месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от
23.06.2021 г., до настъпване на законова причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. П. К. за присъждане на
разноски по делото, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5