Решение по дело №1080/2025 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. М. против решение № 308/07.03.2025г., постановено по АНД № 147/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 460а-44/22.11.2024г., издадено от Началника на Пето РУ – Златни пясъци при Областна дирекция на МВР – Варна, като размера на наложената глоба е намален на 100лв. С наказателното постановление, на основание чл. 218б от НК, за осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, на същия е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200лева. Счита, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила; твърди, че не е доказано по несъмнен начин, че именно той е автор на деянието; счита, че съдът не е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска решението на районния съд да бъде отменено като делото бъде решено по същество чрез отмяната на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба, в депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Завява, че решението на въззивния съд е правилно и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспореното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение районният съд е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, а наказанието е правилно индивидуализирано. Решението на контролираната инстанция е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Събраните във въззивното производство доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Изцяло се споделя заключението на въззивната инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Налице са предпоставките за приложението на чл. 218б от НК, доколкото деянието по чл. 194, ал. 3 от НК попада сред тези, за които е предвидено санкционирането им по административен ред, налице е извършено едно единствено деяние, като предметът на престъплението е на стойност под минималната работна заплата, установена към датата на извършване на престъплението, деецът не е осъждан за такова престъпление и не му е налагано административно наказание за такова деяние, за което да не е изтекла една година от извършването му, а предмет на престъплението не е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника.

Защитата на субективни права следва да се реализира по съответния ред, в който не е включено самоволното отнемане на чужда движима вещ и това деяние правилно е квалифицирано като кражба.

Административният съд напълно споделя изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Първата съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като ги е обсъдила както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 5 от преходните разпоредби на НК, административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице. Освен това по въззивното дело е представена заповед рег. № 812У-694/07.06.2021г., с която министърът на вътрешните работи на основание чл. 424, ал. 5 е упълномощил длъжностни лица в МВР да издават наказателни постановления по НК, сред които са посочени и началниците на районни управления в ОДМВР. Издател на оспореното пред РС – Русе наказателно постановление е началникът на Пето РУ при ОД на МВР – Варна. При тези данни и относимата нормативна уредба процесното наказателно постановление се явява издадено от компетентен орган, който е действал в кръга на неговите правомощия.

Обосновани се явяват и изводите на контролираната съдебна инстанция относно правилната индивидуализация на наложеното наказание – към минимума.

С оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение на Районен съд - Русе е валидно, допустимо и съобразено с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в минималния размер от 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на ОД на МВР - Варна, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/07.03.2025г., постановено по АНД № 147/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Д. А. М., [ЕГН], с. Николаевка да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 80лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.