№ 4453
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110157740 по описа за 2024 година
М. А. Г. е предявила срещу „** ООД главен установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит №
МАХ_** от 18.04.2023 г., а в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за такса за
бързо разглеждане, обективирана в чл. 9, ал. 1 от договора и на клаузата за такса за
динамично плащане, обективирана в чл. 9, ал. 2 от договора.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит № МАХ_** от
18.04.2023 г. за сумата от 2000 лв. В чл. 9, ал. 1 от договора било посочено, че искането за
кредит ще бъде разгледано при „Бързо разглеждане“, за което се дължала такса в размер на
1332,72 лева. В чл. 9, ал. 2 от договора била предвидена такса за динамично плащане в
размер на 1998,96 лева. Ищцата намира, че посочените клауза са неравноправни, респ.
нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като водят до оскъпяване на кредита и
противоречат на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че размерът на
клаузите е повече от 1/3 от размера на заема и с тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Счита договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който намира изложените от ищеца твърдения за неоснователни. Счита, че посочените
клаузи не накърняват добрите нрави. Излага, че те не се калкулират в ГПР, защото не
представляват задължително условия за получаване на кредита, като ищцата е пожелала
предоставянето на такива допълнителни действия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
1
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК в доказателствена тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване следното: сключването между страните
на процесния договор за кредит с посоченото съдържание, по който ответникът е
предоставил в заем сумата от 2000 лв., както и че са налице твърдените основания за
нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи. При установяване на горепосочените
обстоятелства в тежест на ответника е да установят възраженията си, в това число, че
процесният договор, респ. клаузи са действителни.
От Договор за кредит № МАХ_** от 18.04.2023 г. се установява, че ответното
дружество е предоставило кредит на ищцата в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца при
погасителни вноски в размер на 122,04 лева. Видно от представения договор кредитът е
предоставен при лихвен процент от 47,27 % и ГПР от 39,69 %. В договора е предвидено
заплащането на сума от 1332,72 лева, представляваща сума за Бързо разглеждане и сума от
1998,96 лева, представляваща сума за Динамично плащане.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните
от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2
ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална
защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС,
установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване
на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
„потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с
търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.
Определените допълнителни суми представляват допълнително задължение,
несвързани пряко с договора. Договорено е те да са дължими независимо дали последните са
предоставени, т. е. заплаща се хипотетичното предоставяне на услуга. Необосновано е
предвиждането на допълнително задължение за бързо разглеждане и динамично плащане,
тъй като по този начин се договоря допълнително възнаграждение за кредитодателя, което
2
би трябвало да се включва в предоставяната от него услуга. Наличието на подобни клаузи
води до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на
потребителя на кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК.
Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за
нищожност съдът следи служебно.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния
договор, сключен с ищцата, по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и
този, който би се получил, при включване на размера на сумите за Бързо разглеждане и
Динамично плащане в размера му. Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че в посоченият в договора ГПР не са включени сумите за
допълнителните действия „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“. Според приетото в
решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C‑714/22 разходите за допълнителни услуги, които
са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, в размер на който биха се
включили сумите за Бързо разглеждане и Динамично плащане, същият би надвишил
законовоопределения горен праг, поради което договорът е в противоречие с посочената
законова норма. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР.
Тези пропуски в договора се явяват противоречия с императивни норми на ЗПК. С оглед
многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че сумите за Бързо разглеждане и Динамично плащане са
именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето защо следва да
се приеме, че още към момента на подписване на договора клаузите, с които се предвижда
заплащането на суми за Бързо разглеждане и Динамично плащане, не са взети предвид при
отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Видно от данните по делото на
длъжника е отпуснат кредит в размер на 2000 лева, а сумите за Бързо разглеждане и
Динамично плащане са в общ размер на 3331,68 лева, което е прекомерно и по този начин е
3
нарушен принципът на добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са
накърнени добрите нрави, което води до нищожност на договора за кредит. Във връзка с
гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в който е посочено, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената
разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се
явява неравноправна, което не е изчерпателно. Сумите за Бързо разглеждане и Динамично
плащане целят заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредит.
С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК е основателен и следва да бъде уважен, като бъдат оставени без разглеждане
предявените искове в условията на евентуалност.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е претендирала следните
разноски: 80 лева – държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит № МАХ_** от 18.04.2023 г., сключен
между М. А. Г., ЕГН ********** и „** ООД, ЕИК ** на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М. А. Г., ЕГН **********, срещу „**
ООД, ЕИК ** евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за такса за бързо разглеждане,
обективирана в чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № МАХ_** от 18.04.2023 г. и на клаузата за
такса за динамично плащане, обективирана в чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № МАХ_** от
18.04.2023 г.
ОСЪЖДА „** ООД, ЕИК *********, да заплати на М. А. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 580 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4