МОТИВИ ПО АНД №
5888/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
С
Постановление от 18.09.2014 г. Районна прокуратура Пловдив е внесла предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на В.С.С. с налагане на
административно наказание по реда на чл.78А от НК за това, че на 19.02.2013
год. в с.М., обл. Пловдив, като непълнолетно лице, без да е сключило брак,
заживял съпружески с лице от женски пол – А.С.Б. с ЕГН - ********** – ненавършило
16 годишна възраст – престъпление по чл.
191, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението, като предвид постъпилите доказателства за последвал брак, моли
обвиняемият да бъде признат за виновен, но не бъде наказван съобразно с
разпоредбата на чл.191, ал.4 от НК.
Защитникът
на обвиняемия адв.М. също моли да се приложи привилегированата разпоредба на
чл.191, ал.4 от НК.
Обвиняемият С. се явява
в съдебно заседание, заявява, че се признава за виновен, дава кратки обяснения
и сочи, че поддържа становището на защитника си.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
В.С.С. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, без образование, работещ, с ЕГН – **********.
Обвиняемият С. и
свидетелката Ат.Б. имали симпатии един към друг и започнали да се срещат през
2012 г. През месец февруари 2013 г., когато свидетелката Б. все още била на 15
години, двамата решили да заживеят заедно като съпрузи. За решението си Б.
уведомила майка си, а С. своите родители, като двамата от 19.02.2013 г.
заживели в дома на родителите на обвиняемия в с.М., като на същата дата имали
полово сношение за първи път. Два месеца след като заживели заедно, свидетелката
Б. разбрала, че е бременна. През август 2013 г. била направена сватба по
обичаите на общността, към която принадлежали обвиняемия и свидетелката Б..
Малко преди да настъпи раждането на детето на обвиняемия и свидетелката Б., тъй
като двамата се скарали, Б. отишла да живее в дома на майка си. На 22.11.2013
г. се родило момиченце, кръстено от Ат.Б. , в чийто акт за раждане били вписани
само имената на майката. След подобряване на отношенията между обвиняемия и
свидетелката Б., през април 2014 г. тя, обвиняемият и детето им заживели в дома
на свидетелката Д.Д. в с.М., която била баба на обвиняемия. По повод раждането
на детето от непълнолетна майка, от Дирекция „Социално подпомагане” била
сезирана РП -Пловдив, където било образувано и наказателното производство
против обвиняемия за деяние по чл.191, ал.1 от НК. След приключване на
досъдебното производство и образуване на съдебното такова по настоящото дело,
на 17.10.2014 г. свидетелката Б. и обвиняемият С. сключили граждански брак, за
което им било издадено удостоверение за сключен граждански брак от същата дата,
подписано от кмета на с.М..
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
свидетелите В.Р., Ат.Б., В.Р., Ст.С., Д.Д., Ст.Т., Ат.П., Ж.Т.а, Д.К., дадени
на досъдебното производство, които се ползват пряко от съда, предвид характера
на провежданото производство. Тези гласни доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви и са в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства. Обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство и
пред съда, се възприемат като добросъвестно изложени и съответни на останалата
маса от доказателства.
При постановяване на решението си съдът взе
предвид, приложените по делото писмени доказателства – сигнал от ДСП – Община
Марица, справка за съдимост, характеристична справка, удостоверение за раждане,
удостоверение за сключен граждански брак, социален доклад.
При тези доказателства
по делото съдът приема, че с деятелността си обвиняемият С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Налице са всички обективни белези на престъплението, които предвижда съставът
на чл.191, ал.1 от НК, като извършителят е пълнолетно лице от мъжки пол,
престъпното поведение е продължено във времето и се е изразило в заживяване на
съпружески начала с непълнолетно лице от женски пол, което не е навършило
16-годишна възраст, без двамата да са сключили граждански брак, като
непълнолетната е приела доброволно това положение.
От субективна страна
престъплението е извършено от обвиняемия при пряк умисъл със съзнавани и целени
последици, като са налице категорични гласни доказателства същият да е знаел
действителната възраст на свидетелката в инкриминирания период.
При това положение съдът
счете, че следва да признае обвиняемия за виновен в извършване на вмененото му
престъпление.
Установява се от
допълнително представеното в рамките на съдебното производство доказателство,
че през месец октомври 2014 г. е последвал брак между обвиняемия и пострадалата
Б., което е било сторено преди постановяване на решението на съда. Поради това
и съдът намери, че са настъпили обстоятелствата, визирани в привилегированата
разпоредба на чл.191, ал.4 от НК и затова с решението си, макар да призна обвиняемия
С. за виновен, не го наказа.
Като причини за
извършване на престъплението, съдът отчете липсата на образование и правна
грамотност.
По изложените мотиви съдът
постанови своето решение.
Районен съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.