№ 301
гр. Перник, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201044 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление №25-1158-001056/02.05.2025г., издадено
от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, на М.
С. Г. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в
размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца на
основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, за това, че на 29.12.2024г., 15.40 часа, гр. Перник, ул. Софийско шосе,
управлявал МПС – товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. №*****,
собственост на С. Г. Г., ЕГН **********, което не е регистрирано по
надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на 19.11.2024г. по
реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП/ – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от М. Г., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно поддържа,
че случаят е маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му адв. Т. П. пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като излага аргументи, че вмененото нарушение не е доказано
от субективна страна, че наказването е осъществено на неточно правно
основание и в разрез със становището на прокурора, изложено в
Постановлението за отказ да се образува ДП, въз основа на което
наказателното постановление е издадено. Пледира за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски в производството за заплатено
адвокатско възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване
на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно
заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 29.12.2024г.,15.40 часа, в гр. Перник, свидетелят Н. П. Й. и Д.С.С. –
мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полицая“ към ОДМВР – Перник, спрели
за проверка на път I-6, ул. Софийско шосе, водач на товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“, рег. №*****, движещ се в посока от ПВ Даскалово към
ПВ Марина Бара. След преглед на документите представени от него
полицейските служители установили самоличността му – М. С. Г. с ЕГН
**********. Тъй като не представил свидетелство регистрация на МПС, което
управлявал, служителите на МВР извършили справка в информационните
масиви на МВР, при която установили, че собственик на превозното средство
е друго лице - С. Г. Г., ЕГН **********, както и че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно на 19.11.2024г. поради несключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Във връзка с тези констатации срещу М. Г. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, №3353822 от
29.12.2024г., като актосъставителят приел, че виновно са нарушени
разпоредбите на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Непосредствено след съставянето актът бил предявен на жалбоподателя,
същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта не
били вписани обяснения и възражения. Писмени такива не били депозирани в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Непосредствено след проверката собственикът на МПС - свид. С. Г.
/баща на жалбоподателя/ сключил договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Лев Инс“ АД. След
представяне на доказателства за този факт в сектор ПП – ОДМВР - Перник,
регистрацията на МПС била възстановена.
След запознаване с материалите по административнонаказателната
преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН прекратил
административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и
изпратил материалите на съответния прокурор.
Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана
преписка с №804/2025г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с
Постановление от 14.04.2025г. прокурор при РП – Перник отказал образуване
на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и
прекратил преписката. Приел, че извършеното от М. Г. формално изпълва
обективните признаци на престъпния състав по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК,
но не са събрани доказателства деянието да е извършено виновно, с пряк
умисъл, което изключва приложение на наказателна репресия срещу дееца.
2
Приел, че макар деянието да не е престъпно, то същото би могло да се
окачестви като административно нарушение по Закона за движението по
пътищата, преценката за което е в компетентност на съответния
административнонаказващ орган. Ето защо, постановил препис от
постановлението да се изпрати на АНО – началник сектор ПП при ОДМВР –
Перник, с оглед евентуално реализиране административнонаказателна
отговорност на дееца при съобразяване на указанията в Тълкувателно
постановление №2 /05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС, постановено по тълкувателно дело №3/2022г..
На 02.05.2025г., след получаване на препис от постановлението за отказ
за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и въз основа на прокурорския акт
по преписка №804/2025г. по описа на Районна прокуратура - Перник издал
наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП
ангажирал административнонаказателна отговорност на М. Г. за установеното
нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетелите Н. П. Й. и С. Г. Г., писмените
доказателства – заверено копие на АУАН серия GA, №3353822 от 29.12.2024г,
Постановление на РП – Перник от 14.04.2025г. за отказ да се образува
досъдебно производство, писмо с рег. №УРИ 115800-3740/17.04.2025г. до
началник сектор ПП – ОДМВР – Перник, сметка №Р020240358 към
застрахователна полица №13018134/BG/22/124004045355/29.12.2024г.,
издадена от „Лев Инс“ АД, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
С оглед така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това,
че управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Наказването е
осъществено след постановен отказ да се образува наказателно производство
за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
При тези обстоятелства принципно не имало пречка на дееца да се
ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като
едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и
обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.
175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при
конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в
случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано
като престъпление, но съществува и като административно нарушение,
каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по
надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.
3
По тази причина в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводите на
прокурора относно вината и степента на обществена опасност на извършеното
деяние принципно не изключват възможността деецът да бъде наказан за
същото деяние по административен ред за извършено от него
административно нарушение. Именно по тази причина, прокурорът изрично е
постановил препис от Постановлението за отказ да се образува ДП да се
изпрати на началника на сектор ПП – Перник за преценка на основанията за
реализиране на административнонаказателна отговорност на М. Г. за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. В
такава хипотеза обаче, суверенно право на АНО е да прецени налице ли са
основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН след извършване на
самостоятелен анализ на доказателства по преписката, а при необходимост и
след събиране на нови такива.
Въпреки че наказателното постановление е издадено в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН - въз основа Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство по пр. пр № 804/2025г. по описа на Районна
прокуратура - Перник, както е посочено в съдържанието му,
доказателствената тежест в производството остава върху АНО. Следователно,
преди да издаде НП наказващият орган е следвало сам да установи и прецени
въз основа на събраните доказателства извършено ли е административно
нарушение, каква е правната му квалификация, налични ли са всички
елементи от състава му, включително вината на дееца, особено предвид
изводите, до които е достигнал прокурорът в своя акт.
Видно е, че след получаване на постановлението на прокурора АНО не е
събирал нови доказателства, а е издал наказателно постановление единствено
въз основа безспорно установените обективни факти - че жалбоподателят е
управлявал МПС, нерегистрирано по надлежния ред. Субективната страна на
деянието изобщо не е изследвана, което е било наложително дори само защото
автомобилът не е бил собственост на М. Г..
Същевременно, при отсъствие на доказателствена обоснованост, АНО е
приел, че служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от
жалбоподателя МПС на 19.11.2024г. е станало на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП, което е в явно противоречие с установеното в хода на проверката по
визираната прокурорска преписка. В нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП е
предвидено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство са изложени
други факти - че регистрацията на МПС е прекратена служебно на означената
дата в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП - поради липсата на сключена
задължителна застраховка ГО на автомобилистите. В същия смисъл са
събраните в съдебното следствие гласни доказателствени средства.
Допуснатата неточност съществено нарушава процесуалните
изисквания и ограничава правото на защита на наказания, доколкото внася
неяснота за какво нарушение и въз основа на какви факти е ангажирана
отговорността му по административнонаказателен ред .
4
Основателни са и възраженията от страна на жалбоподателя досежно
субективната страна на вмененото му нарушение.
Разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в действащата към датата на
нарушението редакция /ДВ, бр. 102 от 2015 г./ предвижда, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Следователно, уведомяването на собственика на превозното средство
за служебно прекратената регистрация на автомобила му, макар да не е
елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, е
задължение на административния орган, имащо пряко отношение към
субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от
ЗДвП, в каквато насока са и възраженията на жалбоподателя. По този въпрос
има задължителна съдебна практика - Тълкувателно постановление
№2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено
по тълкувателно дело №3/2022г. Според даденото тълкуване на нормата на
чл.175, ал.3 от ЗДвП не се наказва с предвиденото в нея административно
наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен
собственикът на МПС. В мотивите на тълкувателния акт са изложени
съображения, че знанието на собственика за точната дата на дерегистрацията е
от значение за субективната съставомерност на деянието, и че едва след
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията същият е длъжен да
съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и с породените от нея
правни последици, включително да може да съобщи този факт и на всяко
лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Обратното би
довело до отговорност въз основа на предположение за знание, което е
недопустимо. Незнанието за служебното прекратяване на регистрацията -
резултат от неизпълнение на вмененото на административния орган
задължение за това, се разглежда като фактическо обстоятелство,
принадлежащо към състава на административното нарушение по чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП, изключващо както умисъл, така и небрежност у дееца.
В конкретния казус АНО не е ангажирал доказателства за уведомяване
на собственика на процесното МПС за служебното прекратяване на
регистрацията му по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Такъв факт от обективната
действителност не е установен и в хода на проверката по прокурорската
преписка, поради което съдът приема, че нормативното задължение не е
изпълнено. АНО не е ангажирал и други доказателства, от които да може да се
направи извод, че собственикът на автомобила е узнал за служебното
прекратяване на регистрацията по какъвто и да е друг начин, различен от
предвидения ред в чл.143, ал.10 от ЗДвП, за да е можел да уведоми за него и
жалбоподателя, на когото е предоставил своя автомобил. Съгласно
цитираното тълкувателно постановление, узнаването подлежи на доказване с
5
всички доказателства и доказателствени средства. Такива не са представени
от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест в процеса, което води
до извод за несъставомерност от субективна страна на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение и е самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като издаден в
нарушение на закона.
Последвалото изменение на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП – ДВ,
бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., не е по-благоприятно за нарушителя,
поради което съгласно принципа в чл.3, ал.1 от ЗАНН се прилага
нормативното предписание, действащо по време на извършване на
нарушението.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя,
който е направил разноски в производството за заплащане на възнаграждение
на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие, сключен на 04.09.2025г. между М. Г. и
адв. Т. П., се установява, че страните са договорили възнаграждение 400 лева
за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е
отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези
разноски подлежат на възстановяване от бюджета на ОДМВР – Перник, чийто
орган е издал отменения административнонаказателен акт.
Адвокатското възнаграждение е определено под минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, основания за намаляването му по
направеното възражение за прекомерност съдът не установява, като приема,
че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с
ангажираността на пълномощника за попълване на делото с относими
доказателства и участието му в проведените две съдебни заседания.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2,
т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1158-001056/02.05.2025г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Перник, с което на М. С. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание
чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания: глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
установено на 29.12.2024г. в гр. Перник.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков, №1, да
заплати на М. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
6
производството по а.н.д. №01044/2025г. по описа на РС – Перник за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7