№ 8750
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110145745
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо Ч. Ч. АЛК. съществуването на вземане в размер на
сумата от 764,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г. за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от
20.2.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 88,13
лв. за периода от 16.9.2015 г. до 1.2.2018 г., сумата от 52,50 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 20.2.2018 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,04 лв. за периода
от 16.9.2015 г. до 1.2.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.02.2018 г. по
ч.гр.д. № 11682/2018 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
1
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ч. Ч. АЛК. не подават отговор на
исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма” ООД заема
становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се
намира процесният апартамент в съответствие с действащите за съответния
период нормативни разпоредби.
Съдът, след като съобрази искането на процесуалния представител на
ищеца намира, че са налице предпоставките установени в разпоредбите на чл.
238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение,
поради следните съображения: Ответникът е получил препис от исковата
молба, на 17.03.2022 г. не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
въпреки че в съобщението са вписани последиците от пасивното процесуално
поведение. Същевременно на 26.05.2022 г. ответникът е редовно призован, за
първото по делото открито съдебно заседания, в съобщението са посочени
последиците от неявяване в него, заедно с неподаване на молба делото да се
разгледа в отсъствие на негов представител. Въпреки това, ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща надлежно
упълномощен процесуален представител в проведеното съдебно заседание и
не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В заповедното
не е подадено възражение по чл. 414 ГПК, а заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47 ГПК. Отделно от това, предявеният иск, с оглед
направените твърдения и събраните доказателства се явява вероятно
основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в размер на 25,00 лева държавна такса за заповедното
производство и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване фактическата и правна сложност на делото; 25,00 лева
държавна такса за исковото производство и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, определено от съда в минимален
размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, настоящият
състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ч. Ч. АЛК., ЕГН
**********, с адрес /населено място/ ДЪЛЖИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: /населено място/ сумата от 764,39 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
2
периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 20.2.2018 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 88,13 лв. за периода от 16.9.2015
г. до 1.2.2018 г., сумата от 52,50 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г.,
ведно със законна лихва от 20.2.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 10,04 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 1.2.2018 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 27.02.2018 г. по ч.гр.д. № 11682/2018 г. по описа на СРС, 166
състав.
ОСЪЖДА Ч. Ч. АЛК., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
/населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75,00 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 125,00 лева – разноски в
исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „фирма” ЕАД – „фирма” ООД, ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3