№ 255
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20221100902309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на управителя на Б.А.Т. ООД по чл. 625
от ТЗ. Длъжникът сочи, че има непогасени публични задължения, задължения към
работници и служители и задължения към други кредитори и с спряло плащанията си към
кредиторите от 31.03.2022 година. Сочи се, че общият размер на пасивите на дружеството
надхвърля значително неговите активи. Дружеството няма ДМА, няма и бързоликвидни
краткотрайни активи. Твърди се, че тъй като не е в състояние да изпълни изискуемите си
парични задължения е във фактическо състояние на неплатежоспособност. Поддържа се и,
че с оглед задълженията си и липсата на активи е и в състояние на свръхзадлъжнялост. С
молбата се иска от съда да обяви неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта му и да
открие производство по несъстоятелността на дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По партидата на дружеството молител Б.А.Т. ООД, ЕИК ****** в ТР са обявени
ГФО за 2017 г. - 2021 година. Няма обявен или заявен за обявяване ГФО за 2022 година (не е
изтекъл срокът за това).
По дело са представени три броя ГДД за 2017-2021 г. по чл. 92 от ЗКПО, и данни,
че срещу длъжника е образувано изпълнително дело за събиране на публични задължение
номер *********/2018 за събиране на публични задължения размер на 135 062,20 лева ,от
които 108 721,90лева – главница и 26 340,30 лева – лихви за забава.
Представена е и справка по чл. 191 от ДОПК от ТД на НАП-София, видно от
която към 10.01.2023 г. дружеството има публични задължения – за ДОО, здравно
осигуряване, УПФ в размер на 108 721,90 лева – главница, и невключена в ИД – 1664,24
лева – главница, и лихви за забава 26 340,30 лева и невключени в ИД - 6,21 лева – лихва.
От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява,
че в централната база на АИС-КАТ към 29.12.2022 г. на името на Б.А.Т. ООД няма
регистрирани собствени МПС.
Направена е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими
1
имоти от молителя и се установява, че такива не са регистрирани към датата на справката –
20.12.2022 година.
По делото е прието заключение на съдебно – финансово икономическа
експертиза.
При изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че за всяка година
от анализирания период 2017 г. - 2022 г. дружеството не отчита наличие на ДМА и ДНМА.
С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2018 г., 2019 г., 2021 г.
и 2022 г., са паричните средства на дружеството, както следва:
към 31.12.2018 г. са в размер на 1 хил.лева – 100 % от сумата на актива;
към 31.12.2019 г. са в размер на 2 хил.лева – 100 % от сумата на актива;
към 31.12.2021 г. са в размер на 3 хил.лева -100 % от сумата на актива;
към 31.12.2022 г. са в размер на 2 хил.лева – 100 % от сумата на актива;
С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2020 г. са вземанията
на дружеството, които към 31.12.2020 г. са в размер на 6 хил.лева - 75% от сумата на актива;
С най-голям относителен дял от задълженията на дружеството са краткосрочните
задължения:
към 31.12.2017 г. са в размер 18 хил.лева (от тях 6 х. лева – публични задължения);
към 31.12.2018 г. са в размер 67 хил.лева (от тях 22 х. лева – публични задължения);
към 31.12.2019 г. са в размер 101 хил.лева (от тях 40 х. лева – публични задължения);
към 31.12.2020 г. са в размер 144 хил.лева (от тях 66 х. лева – публични задължения);
към 31.12.2021 г. са в размер 199 хил.лева (от тях 89 х. лева – публични задължения);
към 31.12.2022 г. са в размер 226 хил.лева (от тях 112 х. лева – публични
За целия изследван период дружеството не е отразявало счетоводно притежавани
ДМА.
Въз основа на така установените активи и пасиви, вещото лице е определило
следните коефициенти на ликвидност;
2017 - всички коефициенти на ликвидност са 0,00
2018 - всички коефициенти на ликвидност са 0,0149;
2019 г. - всички коефициенти на ликвидност са 0,0198;
2020 г. -КОЛ и КБЛ – 0,0556 и КНЛ и КАЛ – 0,0139;
2021 г. - всички коефициенти на ликвидност са 0,0158;
2022 г. - всички коефициенти на ликвидност са 0,0088;
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна
следното:
Молителят твърди наличието на неплатежоспособност, кумулативно и
свръхзадлъженост.
По отношение на неплатежоспособността
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625
и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2)
длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките
по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите
посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на
чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5)
затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ,
тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.
От събраните по делото доказателства се установи, че молителят Б.А.Т. ООД има
изискуеми публичноправни задължения към Държавата, свързани с търговската му дейност,
както и задължения към служители и задължения към съконтрагенти (съгласно приложена
2
справка към молбата, и с посоченото в заключението на ССчЕ на вещото лице за
осчетоводените по сметката на дружеството задължения към Д. АД и за получени
краткосрочни заеми).
При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, Съдът
изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца. Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на
база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира
не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение
за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредитора -
НАП, предполага в конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно
законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от
длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства,
обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или
доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без
опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване
не бе проведено по делото.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспособност на
„Б.А.Т.“ ООД се установи и при анализа на финансовото състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни икономически и финансови показатели,
Съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година),
участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си
форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника
да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси
(материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.),
краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота
3
са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг
вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение
(текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се
извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви
(задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-
динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за
способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи,
участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на
понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен
еквивалент в пари.
При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът
съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника следва да се
изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се
направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и
при съответни данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса
- актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на съответните
коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този
смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от
30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. №
2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в
производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
В конкретния случай, по делото се установи, на базата на заключението на
вещото лице, и данните по делото, вкл. и представените документи от НАП, че се
установява, че към периода дружеството има публичните задължения на дружеството,
съобразно изготвената справка от НАП. Установяват и задължения към съконтрагенти по
търговски сделки.
Относно активите, установи се, че към 01.2023 г. дружеството не разполага нито
с краткотрайни активи (с оглед посоченото от вещото лице при приемане на заключението,
че макар и счетоводно да се водят 1500 лева – парични средства в брой, но не е установено
наличието им), нито с ДМА.
Поради това и коефициентите на ликвидност на дружеството за целия изследван
период са под референтите стойности, които за икономическата група, в която се намира
предприятието на молителя следва да са над 1.(така вещото лице Й.).
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо понятие.
Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че
затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на неплатежоспобността Съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на
търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и
4
възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се
прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на
ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г.
на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че
за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща
свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е. следва да е
налице обективна невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние
на длъжника, се преценява след анализ на събраните за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на дружеството,
съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи спрямо
данните за забава за заплащане на установените публични задължения, както и установеното
трайно влошаване на икономическото му състояние, като се отчете че коефициентите за
ликвидност за периода 2017 г. - 2022 г. са почти идентични, т.е най-ранната дата на
неизпълнение на установени публични задължения - 31.12.2017 година, като се съобрази и
установеното от вещото лице, че към този момент вече с оглед финансово икономическото
състояние на длъжника, същият обективно не е в състояние да погасява задълженията си,
свързани с търговската му дейност, вкл. и публичните такива. И ако в началните месеци на
съществуване на едно дружество – в конкретния случай дружеството - молител е вписано в
ТР на 03.07.2017 г., е разбираемо икономическите показатели да са неустойчиви, но при
молителя тази тенденция не е била преодоляна и след 12.2017 г. състоянието продължава да
се влошава.
Доколкото молителят е предявил второто основание за откриване на
производството кумулативно (допустимо съединяване съгласно решение № 201 от
11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., ТК, І ТО на ВКС), същото също следва да се разгледа:
В чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, свръхзадължеността е дефинирана като специално
основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник - ООД, АД и КДА,
различно от неплатежоспособността, като общо такова. За разлика от
неплатежоспособността, която е трайно обективно състояние на невъзможност на търговеца,
с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения (с основен индикатор
коефициента за обща ликвидност), за свръхзадължеността се изследва възможността на
дружеството с цялото си имущество (с всичките си активи, да покрие паричните си
задължения (които не е необходимо да бъдат изискуеми, а е достатъчно да са само
съществуващи). От субективна страна, свръхзадължеността се различава от
неплатежоспособността, както по кръга на лицата, спрямо които може да се иска откриване
на производство по несъстоятелност на това основание, очертан в чл. 607а ал. 2 ТЗ (по-
ограничен от този при неплатежоспособността, доколкото включва само търговските
дружества, но не и едноличните търговци)- дружество с ограничена отговорност,
акционерно дружество или командитно дружество с акции, така и относно субектите,
легитимирани да искат нейното обявяване, който е по-широк и включва освен тези по чл.
625 ТЗ, още и членовете на управителния съвет на търговското дружество (чл. 742, ал. 2 ТЗ).
В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ,
тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма. Тъй като е
ООД по правно организационна форма, по отношение на него може да се открие
производство по несъстоятелност на основание свръхзадлъженост.
Молбата е подадена от управителя на дружеството.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не
балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити.
От анализа на финансово-икономическото състояние на дружеството, се
5
установява, молителят не може да погаси с цялото си имущество, каквото реално не се
установява да е налично, съществуващите и установени публични задължения и задължения
по търговски сделки.
Установи се наличието на парични задължения – публични задължения и
задължения по търговски сделки.
По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, представените писмени доказателства и цялостният анализ на
финансовото състояние на сдружението, Съдът намира, че началната дата на
свръхзадлъжнялостта следва да се определи спрямо датата, относно която се установява
наличието на парични задължения към НАП и последвалата забава за заплащане на
установените задължения, както и установеното трайно влошаване на икономическото му
състояние – 31.12.2017 година. Видно от заключението на СФИЕ през цялото време на
съществуване на дружеството, задълженията на дружеството надхвърлят наличните активи,
с които могат да се погасяват.
С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият разноските в
производството по несъстоятелност към момента на откриването му, съдът е дал срок на
кредиторите да предплатят сумата от 6000 лева за началните разноски, на основание чл.629б
от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в
книгата по чл.634в от ТЗ на 15.02.2023 година.
В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за покриване
на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от
ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок
една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на
кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по
чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника от
търговския регистър.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10
състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЛЪЖЕНОСТТА на
Б.А.Т. ООД, ЕИК ****** седалище: гр. София , адрес: гр. София, ж.к. ****, съдебен адрес:
гр. София, бул ****, магазин В. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Б.А.Т. ООД, ЕИК
****** седалище: гр. София , адрес: гр. София, ж.к. ****, съдебен адрес: гр. София, бул
****, магазин В..
ОБЯВЯВА Б.А.Т. ООД, ЕИК ****** седалище: гр. София , адрес: гр. София, ж.к.
****, съдебен адрес: гр. София, бул ****, магазин В. В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на Б.А.Т. ООД, ЕИК ******
седалищe: гр. София , адрес: гр. София, ж.к. ****, съдебен адрес: гр. София, бул ****,
магазин В..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на Б.А.Т. ООД,
ЕИК ****** седалищe: гр. София , адрес: гр. София, ж.к. ****, съдебен адрес: гр. София,
бул ****, магазин В..
6
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 2309/2022 г. по описа на
СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника Б.А.Т. ООД, ЕИК ****** седалищe: гр.
София , адрес: гр. София, ж.к. ****, съдебен адрес: гр. София, бул ****, магазин В., че на
основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на настоящото решение в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено
наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за
внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди лева),
необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника Б.А.Т. ООД, ЕИК ****** седалищ: гр.
София , адрес: гр. София, ж.к. ****, съдебен адрес: гр. София, бул ****, магазин В., че ако в
срок една година от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на производството, производството
по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на
длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА Б.А.Т. ООД, ЕИК ****** седалище: гр. София , адрес: гр. София, ж.к.
****, съдебен адрес: гр. София, бул ****, магазин В. да заплати по сметка на СГС сумата от
250 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7