№ 87
гр. гр. Димитровград, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610101340 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ- за заплащане на обезщетение от
застраховател на увредено лице, за имуществени вреди, за които застрахования е
отговорен.
Ищецът М. Я. М. твърди в искова молба, че на 12.09.2022 г., около 15.15 часа, в
Димитровград, управлявал своя л.а.“*** по ул.“***“. В района пред блок №*** водачът на
л.а.“Хонда Сивик“ с Д***- К. Х. А., предприел рязко маневра за излизане на заден ход от
паркинга пред блока, в следствие на което засякъл и ударил лекия автомобил, собственост
на ищеца. Ударът за последния лек автомобил бил в предната дясна част /броня, фарове,
мигачи и калник/, а ударът за л.а.“Хонда Сивик“ с Д*** бил в неговата задна дясна част. Към
датата на настъпване на пътния инцидент, Гражданската отговорност на виновния за
катастрофата водач, управляващ л.а.„Хонда Сивик" с Д***, била застрахована в ответното
дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със застрахователна полица № ***, валидна
от 04.02.2022г. до 04.02.2023г. Веднага след катастрофата ищецът подал уведомление до
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което била
образувана преписка по щета № 0801-005386/2022-01. Експерти на застрахователя
извършили общо 3 огледа на уврежданията по лекия автомобил марка „БМВ Х5", с рег. №
***, за което съставили съответните опис-заключения по щетата, като в тях били посочени
всички увредени части, системи и детайли на процесното МПС. В отговор на претенцията
си, ищецът получил писмо с изх. № 4700/28.09.2022 г., издадено от „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, с което той бил уведомен, че според застрахователното дружество, не всички
щети нанесени по неговия лек автомобил, съвпадат с механизма на процесното ПТП.
Поради тази причина, ответното дружество щяло да заплати застрахователно обезщетение,
което няма да включва всички описани увреждания, нанесени на л.а.„БМВ Х5", с ДКН ***
На 05.10.2022 г., по личната банкова сметка на М. М., била преведена сума в размер на
792,18 лева. Наредител на въпросната сума бил „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, като в
основанието за превода било посочено: плащане по щета № 2520801005386.2022011.
Ищецът счита, че размерът на изплатеното му обезщетение е недостатъчен да репарира в
цялост претъпените от него имуществени вреди. Поради това, от името на ищеца пред РС—
Димитровград било образувано гр.д.№271/2023г., с което пострадалия претендирал
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
Това дело приключило с Решение № 379/27.11.2023г., потвърдено с Решение №
333/01.08.2024 г., по в.гр.д. №136/2024г. по описа на ОС-Хасково. С така постановените
съдебни решения, ответното застрахователно дружество било осъдено да заплати на ищеца
1
сумата от 972 лв. /предявена като частична в размер 8 708.82 лв./, представляваща разликата
между заплатеното обезщетение и действителния размер на причинените вреди, в резултат
на процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 12.09.2022г. до окончателното
изплащане на сумата. Решението влязло в сила на 01.08.2024г. В мотивите на своето
решение ОС-Хасково достигнал до извод, че справедливият размер на обезщетението в
следствие на претърпените имуществени вреди възлиза на 5176 лв. с ДДС — разходи,
необходими за възстановяване на повредите, определени като цени на алтернативни части
или такива втора употреба, консумативи и труд. Предвид изложеното, иска съдът да
постанови решение, с което да осъди „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, да заплати на М.
Я. М., сумата в размер на 3 411,82 лева, представляваща разликата между заплатеното
обезщетение и действителния размер на причинените вреди, в резултат на ПТП настъпило
на 12.09.2022г. в Димитровград, ведно със законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП
—12.09.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Г. и
**", за оказаната на ищеца безплатна правна защита и съдействие по делото.
Ответникът „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
депозира отговор на исковата, в който поддържа, че оспорва предявения иск по основание и
размер. В условията на евентуалност и в случай, че иска бъде приет за основателен, желае
съдът да намали размера на евентуално присъденото обезщетение, като прекомерно
завишен. Не оспорва, че между страните се е водело гр.д.№271/2023г., което вече било
приключило. По това дело ищецът имал възможност да упражни правата си в пълен обем
като увеличи своята искова претенция, което обаче на сторил. Поради това намира за
недопустима предявената в настоящето производство искова претенция за същите
материални вреди, които вече са компенсирани извънсъдебно и съдебно. Твърди, че не е
налице правен интерес за ищеца от образуване на настоящето производство. Иска съдът да
не допуска до разглеждане предявената искова претенция, поради това, че по конкретния
случай има постановено съдебно Решение №379 от 27.11.2023г. по гр. д.№ 271/ 2023г. по
описа на РС - Димитровград, което е влязло в законна сила, между същите страни и за
същите имуществени вреди от ПТП.
На следващо място, оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция. В
условията на евентуалност и в случай, че иска е основателен, моли съдът да намали размера
на евентуално присъденото обезщетение, тъй като той е прекомерно завишен. Счита, че при
възникване на процесното ПТП, водача на л.а.“Хонда Сивик“ не е нарушил разпоредбите на
ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, съответно не бил причинил въпросната
катастрофа, така както е описано в исковата молба. Заявява, че твърдените от ищеца
имуществени вреди, настъпили по отношение на МПС марка „БМВ", модел „Х5", с рег. №
***, не се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с твърдяното от
ищеца поведение на водача застрахован при ответника. За да бъдели увредени от процесното
събитие подробно изброени от ответника части и детайли, следвало зоната на контакт между
задната част на МПС „Хонда Сивик“ и предната дясна страна на л.а.„БМВ" да е с много по-
големи деформации и изкривявания, каквито в случая не били налице. Обръща внимание, че
по процесното МПС няма следи от отварянето на еърбеговете, т.е. липсват характерните
следи от талк и други компоненти, които се намират в системата еърбег. Посочва, че при
извършения оглед в сервиз на МПС „БМВ“, модел „Х5“, c ***, преди да бъде ремонтирано,
се отчита, че предното окачване, е с различен цвят, в сравнение с представените след
ремонта части, за които се претендира, че са подменени. Дори и да се приемело, че
описаните вреди се намират в такава пряка връзка, то категорично стойността на същите не
отговаряла на посочената от ищеца в исковата молба. Твърди, че претендираното
обезщетение за имуществени вреди е прекомерно и не кореспондира със средната пазарна
цена на ремонта на процесното МПС - труд, респ. материали и резервни части. Твърди, че
МПС марка „БМВ", модел „Х5", с рег. № *** можело да бъде отремонтирано на много по-
ниска от претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и
материали от алтернативни доставчици. Счита предявеният иск за прекомерно завишен и не
съответстващ на средните пазарни цени, по които е възможно да бъде отремонтиран
процесния автомобил. Не били представени доказателства, че автомобилът е трябвало да се
ремонтира в официалния сервиз на марката. Твърди, че МПС марка „БМВ", модел „Х5", с
2
рег. № *** не подлежал на гаранционно обслужване, съответно отремонтирането му в
официален сервиз не било резонно и икономически обосновано. Оспорва претендираните
вреди по автомобил марка „БМВ", модел „Х5", с рег. № ***, да са изцяло в резултат на
процесното ПТП. Оспорва твърдението, че процесння автомобил марка „БМВ", модел „Х5",
с рег. № *** е получил изтичане на течности при процесното ПТП, както и че част от
претендираните вреди, описани в отговора са в резултат на въпросната катастрофа. Посочва,
че при посока и интензитет на сблъсък като процесния, не било възможно да се увредят
части и детайли в дясната част на процесното МПС, без да са налице по-сериозни
увреждания в дясната страна на джипа. Поддържа, че процесните части и детайли описани в
исковата молба не са били увредени от процесното ПТП, а по друго време и място. Твърди,
че процесното МПС марка „БМВ", модел „Х5", с рег. № ***, фабрично не е оборудвано със
странични въздушни възглавници. Заявява наличие на съпричиняване от страна на водача на
автомобил марка „БМВ", модел „Х5", с рег. № ***, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП,
като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, с което си поведение е
допринесъл за реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие. Същият не е
оставил и достатъчно странично разстояние с маневриращото МПС застраховано при
ответника, с което си поведение е допринесъл за реализирането на процесното ПТП.
По изложените съображения иска съдът да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан, а в случай, че го намери за основателен, да не го уважава в
пълния му претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението с направените от
ответника възражения за прекомерност на същото, както и за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
На основание чл. 78 от ГПК претендира направените от дружеството разноски в
качеството на ответник по настоящото дело, включително и адвокатско/ юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Двустранен констативен протокол за
ПТП, съставен на 12.09.2022г., на същата дата, около 15.15 часа, в Димитровград, ул.“***,
възникнало ПТП между МПС „Хонда Сивик“ с Д***, управлявано от К. Х. А. и МПС „***,
управлявано от ищеца М. Я. М.. Първият автомобил е имал застраховка ГО на
автомобилистите в ответното дружество ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве" АД, а втория в
ЗАД“Армеец“. В двустранния протокол, съставен и подписан от двамата водачи е прието, че
виновен за възникналото ПТП е К. Х. А., който със своя автомобил „Хонда Сивик“ е
предприел движение назад, като е навлезнал в пътната лента на ул.***“, по която в този
момент се движел автомобила на ищеца „БМВ Х5“. При навлизането си в лентата за
движение на управлявания от ищеца автомобил, този на К. А. го засякъл и ударил в
неговата предна дясна част. В съставения двустранен протокол е посочено, че са
констатирани следните видими щети по л.а.“БМВ Х5“: „гуми, джанта, броня, странични
еърбеци, теч на масло, не се движи“.
Съгласно извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
Гаранционен фонд е установено, че към 12.09.2022г. МПС с Д*** има активна застраховка
„ГО“ в ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със срок на валидност от 04.02.2022г. до
04.02.2023г.
От представеното по делото копие на регистрационен талон на МПС се установява,
че М. Я. М. е собственик на процесния л.а.“БМВ Х5“ с ДКН ***, считано от 05.06.2019г.
3
Видно от представените от ищеца 3бр.Опис-протоколи /приложени в четлив вид по
гр.д.**1/23г. на РС-Хасково, приложено по гр.д.№271/23г. на РС-Димитровград/, експерти на
ответното дружество са извършили три огледа на л.а.“БМВ Х5“ с ДКН ***. В тези опис-
протоколи, подписани от представител на ответното застрахователното дружество, са
описани следните щети по автомобила, собственост на ищеца, както следва: броня предна,
спойлер, калник преден десен, вежда предна дясна калник, вежда предна дясна броня, ербег
предна дясна врата, ербег дясна завеса, ербег заден десен горен, облицовка таван, облицовка
предна дясна колона, арматурно табло, шенкел преден десен, амортисьор преден десен,
носач долен преден, носач долен заден, накрайник кормилен външен и вътрешен, датчик
АВS, лагер главина и джанта предна лява 19 алуминиева.
Съгласно представеното по делото Извлечение по сметка, изготвено от Банка „ЦКБ“-
клон Хасково, на 05.10.2022г. ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата от
792,18 лева за изплащане на щета.
С Решение №379/27.11.2023г. по гр.д.№ 271/2023г. по описа на РС-Димитровград,
съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да
заплати на М. Я. М., сумата в размер на 972 лева, заявена като частична от вземане в размер
на 8 708,82 лева, представляваща разликата между заплатеното обезщетение и
действителния размер на причинените вреди, в резултат на ПТП настъпило на 12.09.2022г. в
Димитровград, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано
от 12.09.2022г., до окончателното й изплащане.
Това решение е било обжалвано от застрахователното дружество пред ОС-Хасково,
като видно от представеното от страна на ищеца по настоящото дело Решение
№333/01.08.2024г. по в.гр.д.№136/2024г. по описа на ОС-Хасково, съдът е потвърдил
Решение №379/27.11.2023г. по гр.д.№271/2023г. по описа на РС-Димитровград, което е
влязло в сила на 01.08.2024г. По това дело въззивният съд е приел заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, което е послужило при постановяване на неговото решение. В
същото ОС-Хасково е приел, че в заключението си вещото лице *** посочва, че с оглед
механизма на произшествието, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени
посочените в описите детайли, една част от които са увредени по директен механизъм, а
друга – индиректно – от удара на предна дясна джанта, монтирана към главината,
лагеруваща в шенкела, закрепен към купето чрез носачите и амортисьора, и кормилните
накрайници. Приспадайки от така определената от вещото лице *** сума от 5 176 лева –
стойност на щетите по автомобила на ищеца, в резултат на станалия пътен инцидент,
изплатената в полза на ищеца от страна на ответника сума от 792,18 лева, съдът е установил,
че искът се явява основателен и доказан за разликата от 4 383,82 лева, от която в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 972 лева, до който размер е предявен иска като частичен
от 8708,82 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът допусна до разпит свид.К. Х. А.,
който в деня на ПТП е управлявал участвалия в него л.а.“Хонда Сивик“ с Д***. Според
показанията на този свидетел, той е предприел маневра движение назад, за да излезе от
4
паркинга, на който бил паркирал колата си. При тази маневра се ударил с движещия се по
ул.***“ л.а.“БМВ Х5“ с ДКН ***. Не обърнал внимание за движение по улицата, като при
движението си назад нямал видимост и не видял джипа преди удара. След възникване на
ПТП двамата водачи не уведомили полицията, като с колата на свидетеля отишли до
застрахователя му – ответника по делото. Там им дали двустранен протокол и обяснили как
да го попълнят. Според свидетелят, визуално на колата на ищеца й нямало нищо, като само
стояло на криво предното дясно колело.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно по делото е установено, че на 12.09.2022г. около 15.15 часа в
Димитровград, ищецът М. М. е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ по дясната лента на
платното за движение на ул.***“, в посока от запад на изток. През това време в района пред
блок **, на маркиран паркинг за перпендикулярно паркиране на ул.***“ се е намирал л.а.
„Хонда Сивик“, с предна част обърната на юг. В момента, когато лек автомобил „БМВ Х5“ е
приближавал местопроизшествието, водачът на лек автомобил „Хонда Сивик“ е потеглил на
заден ход в посока от юг на север, от дясно на ляво, като е засякъл движещия се по ул.***“
л.а.„БМВ Х5“. В следствие на това е последвал удар в задната част на лек автомобил „Хонда
Сивик“ и в предната дясна част на лек автомобил „БМВ Х5“. Според приетата по въззивното
дело повторна съдебно-автотехническа експертиза, причина за настъпилото произшествие е
поведението на водача на лекия автомобил „Хонда Сивик“ – К. А., който при излизане от
паркомястото е навлязъл в лентата, по която се е движел лек автомобил „БМВ Х5“, по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, т.е преди да пропусне лек автомобил „БМВ
Х5“.
В подкрепа на изложените обстоятелства, съдът цени и приетия като писмено
доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 12.09.2022г., обективиращ
признание, направено от водача К. Х. А. за това, че с поведението си, отнемайки
предимството на другия водач, е станал причина на настъпване на ПТП. Посоченият
документ, представен от ищеца и приет като писмено доказателство, не е оспорен от
ответника. Тези доказателства, ценени в тяхната съвкупност обосновават извод за това, че
ПТП е станало по вина на водача на застрахования при ответника автомобил. В подкрепа на
същите са и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля К. Х. А. –
водач на застрахования при ответника автомобил, от показанията на който се установява
още, че в резултат на удара с автомобила, собственост на ищеца, се е получила повреда в
окачването, при което превозното средство не е могло да се предвижва на собствен ход, като
това наложило според свидетеля, той и ищеца да отидат с л.а.“Хонда Сивик“ при
застрахователя, където е бил изготвен двустранния протокол, подписан от двамата водачи.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на застрахователното събитие –
ПТП, станало на 12.09.2022г. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключен между ответника и собственика на л.а.„Хонда Сивик“, с рег.№
***, обективиран в застрахователна полица № BG/30/122000419247. Наред с това, между
5
страните няма спор и относно това, че ответното застрахователно дружество на 05.10.2022г.
е изплатило в полза на ищеца сума в размер на 792,18 лева – застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, причинени от станалия на 12.09.2022г., пътен инцидент, видно от
приложеното по делото извлечение от сметка.
На следващо място, безспорно установено е, че с Решение №379/27.11.2023г. по гр.д.
№271/2023г. по описа на РС-Димитровград, съдът е осъдил „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и 3драве" АД, да заплати на М. Я. М., сумата в размер на 972
лева, заявена като частична от вземане в размер на 8708,82 лева, представляваща разликата
между заплатеното обезщетение и действителния размер на причинените вреди, в резултат
на ПТП настъпило на 12.09.2022г. в Димитровград, ведно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение, считано от 12.09.2022г., до окончателното й изплащане.
Това решение е влязло в сила на 01.08.2024г., след като е било потвърдено с Решение
№333/01.08.2024г. по в.гр.д.№136/2024г. по описа на ОС-Хасково. В производството пред
въззивния съд е било изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, което в
последствие е послужило и при изготвянето на горепосоченото решение на ОС-Хасково.
Съгласно това заключение, скоростта на движение на автомобила, управляван от ищеца
непосредствено преди възникване на ПТП е 33 км./ч., а опасната зона за спиране – 17.58м. В
момента, в който другият водач е започнал извършване на маневрата по излизане от
паркомястото и е изминал около 0.5 м., автомобилът на ищеца се е намирал на разстояние от
6.58 м., т.е по-малко от опасната зона /дължина на пълния спирачен път/ – обстоятелството,
обосноваващо извод за това, че ищецът е нямал техническа възможност да спре автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Безспорно установено е също така, че в своето решение ОС-Хасково е приел, че
според заключението на вещото лице ***, с оглед механизма на произшествието, от
техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените в описите детайли, една
част от които са увредени по директен механизъм, а друга – индиректно – от удара на предна
дясна джанта, монтирана към главината, лагеруваща в шенкела, закрепен към купето чрез
носачите и амортисьора, и кормилните накрайници. Приспадайки от така определената от
вещото лице *** сума от 5 176 лева – стойност на щетите по автомобила на ищеца, в
резултат на станалия пътен инцидент, изплатената в полза на ищеца от страна на ответника
сума от 792,18 лева, съдът е установил, че иска на М. Я. М. се явява основателен и доказан
за разликата от 4 383,82 лева, от която в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 972 лева,
до който размер е предявен частичния иск.
Съгласно Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. на ВКС по т.д.№3/2016г. на
ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Разпоредбата на чл.298 ал.1 от ГПК очертава субективните и обективните предели на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между
6
същите страни, за същото искане и на същото основание.
При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба
ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът претендира с петитума на исковата молба
само част от размер на вземането, той предявява частичен иск. Независимо, че с частичния
иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както и при предявен частичен иск за част за част от
вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право.
В случаите, когато предмет на последващия иск е разликата /остатъка/ от вземането,
се касае до същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск
размер. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем и различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация. След като с влязлото в сила решение, с което е
уважен предявения частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен размер, то позоваването в последващ
процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му,
е преклудирано.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, увреденият спрямо който застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. За възникване на вземането трябва да се установи, че има
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и в следствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което
застрахователя носи риска.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира за основателен иска,
предявен на основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането, предвид установените със
сила на пресъдено нещо с Решение №379/27.11.2023г. по гр.д.№271/2023г. по описа на РС-
Димитровград, потвърдено с Решение №333/01.08.2024г. по в.гр.д.№136/2024г. по описа на
ОС-Хасково, елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени в
нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, а именно - противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, вреда и причинна връзка помежду им. Безспорно в
тази насока по делото се установи, че от страна на водача на застрахования при ответника
автомобил са допуснати нарушения на правилата за движение, регламентирани в чл. 25, ал.1
от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например…да излезе от реда на паркираните превозни средства…, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
7
движение“, и в чл.37, ал.3 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път
от крайпътна територия като…..паркинг…, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път“.
Според горепосоченото влязло в сила на 01.08.2024г. Решение №333/01.08.2024г. по
в.гр.д.№136/2024г. по описа на ОС-Хасково, причинените при възникналото ПТП на
12.09.2022г. вреди на собствения на ищеца л.а. „БМВ Х5“ са виновно причинени от водача
на л.а.„Хонда Сивик“, с рег.№ ***, за който е имало сключена редовна застраховка „ГО“ на
автомобилистите в ответното застрахователно дружество. Съгласно същото решение на ОС-
Хасково, стойността на щетите по автомобила на ищеца, в резултат на станалия пътен
инцидент е в размер на 5176 лева. От тази сума в полза на ищеца от страна на ответника е
заплатена сумата от 792,18 лева, като с влязлото в сила съдебно решение съдът е осъдил
застрахователното дружество да заплати на ищеца М. Я. М. сумата от 972 лева по
предявения от него частичен иск. По този начин ответникът продължава да дължи на ищеца
сумата от 3411,82 лева, представляваща остатъка от общо дължимото от застрахователя
обезщетение в размер на 5176 лева за причинените щети на автомобила на М. в следствие
на възникналото на 12.09.2022г. ПТП по вина на водача л.а.„Хонда Сивик“, с рег.№ ***, за
който към този момент е имало сключена действаща застраховка „ГО“ със „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
С оглед на изложеното, съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение от
ответника в полза на ищеца за причинени му имуществени вреди в следствие на процесното
ПТП от 12.09.2022г. се явява основателен и доказан за сумата в размер на 3411,82 лева.
Върху така определената от съда главница по иска следва да бъде присъдена и
законна лихва, считано от 12.09.2022г.- датата, на която застрахователното дружество е било
уведомено от ищеца за настъпилото застрахователно събитие и е било поискано изплащане
на обезщетение за причинените му щети.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски. Съгласно
представените доказателства, както и списък на разноските, извършени от М. Я. М., същия е
заплатил държавна такса от 136,48 лева. Ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение,
доколкото му е била предоставена безплатна правна защита. С оглед на това, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски, а именно
сумата от 136,48 лева за платена държавна такса.
В полза на пълномощника на ищеца от ответното дружество следва да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение, което на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/204г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 641,18 лева без ДДС
или 769,42 лева с ДДС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район „***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ по предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, на М. Я. М., с ЕГН
**********, от Димитровград, ул.***“ **, сумата от 3411,82 лева /три хиляди четиристотин
и единадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
на ищеца имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 12.09.2022г. в
Димитровград, по вина на водача на л.а.„Хонда Сивик“, с рег.№ ***, за който е била
сключена със ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
12.09.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район „***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Адвокатско дружество „Г. и **“, с код по Булстат *********,
представлявано от адв.К. К. Г.- управител, като пълномощник на ищеца М. Я. М., на
основание чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение, в размер на 769,42 лева с ДДС
/седемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район „***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Я. М., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.***“ **, деловодни
разноски в размер на 136,48 лева /сто тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/-
платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9