№ 354
гр. Благоевград, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Теофания Лазова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20251200900071 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 16:10 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА „Българска банка за развитие“ ЕАД – редовно уведомен, се
явяват адв. В. и адв. Я., с пълномощно от днес.
ЗА ОТВЕТНИКА „Стримона“ ЕООД- редовно уведомен, явява се
управителя Ласков лично и с адв. П. П. , упълномощен от по-рано.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. – редовно уведомен, явява се лично.
АДВ. Я. и АДВ. В. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните и липсата на пречки за
разглеждане на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 12.09.2025 г. по делото е депозирано заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза.
АДВ. Я. - Нямаме искания преди изслушване на заключението.
АДВ.П. – Нямаме искания преди изслушване на заключението, въпреки,
че молителят беше задължен да представи информацията и документи, които
според мен имат значение към експертизата.
От името на доверителя ми заявявам, че не възразявам да приемете
представените в предходното съдебно заседание от страна на молителя
писмени доказателства.
Що се касае до тяхното отношение към предмета на спора и тяхната
доказателствена стойност, становище ще изразим по същество.
В предходното съдебно заседание процесуалните представители на
1
молителя поеха задължението да представят в заверен на български език
препис сключеното между „Българска банка за развитие“ ЕАД и Европейския
инвестиционен фонд Споразумение, като поясниха, че технологичното време
за това е до 31.08.2025 г. Извърших справка по делото и установих, че до
31.08.2025 г. въпросните преписи на български език на документа не се
представени. Ако се представят в днешно съдебно заседание, то считам, че
следва да бъде направено преди изслушване на заключението на вещото лице.
Отделно от това, и тъй като процесуалните представители на банката,
казаха, че нямат искане преди изслушване на заключението, в предходно
съдебно заседание молителят бе задължен да представи информация или
съответно доказателства за това дали обезпечението по процесния договор за
кредит, който представлява парична гаранция от Европейския инвестиционен
фонд, е реално усвоена и ако това е станало, кога и за каква сума. Също
считам, че това доказателство има значение към изслушване на вещото лице,
тъй като за доверителят ми не е без значение дали едно от предвидените
обезпечения е реално усвоено, което представлява около 70 процента от дълга.
В този смисъл считам, че преди изслушване на заключението
процесуалните представители на банката следва да изяснят тези въпроси.
АДВ. В. – Представям с Молба за съда и за ответника Гаранционното
споразумение. Представям за съда и за ответника Молба с приложени към нея
Удостоверение, от което е видно каква сума е постъпила и че с тази сума не е
погасяван дълг, тъй като съобразно Гаранционното споразумение сумите,
които са плащани, гаранцията покриват риска на банката от евентуално
неплащане, а съобразно точки 11.8 и 11.9 от раздел „Възстановяване на суми“
от Гаранционното споразумение, банката като посредник има задължението
да направи всичко необходимо, за да събере вземанията в пълен размер и с
всякакви средства – съдебни, извънсъдебни, включително чрез принудително
изпълнение, чрез универсално принудително изпълнение, каквото е
производството по несъстоятелност и съобразно това Гаранционното
споразумение тези суми не могат да бъдат отнасяни за погасяване
задълженията на длъжника. При всички тези възможности и при пълно
събиране на дълга, чак тогава може да бъде усвоявана гаранцията в непълен,
размер тъй като съобразно Гаранционното споразумение, се усвоява 70
процента от главницата и лихвите й до 90 дни от настъпилия падеж. По тази
причина е поискана тази сума да бъде реално предоставена от Фонда, а не
пълния размер на задълженията по счетоводните книги на „ББР“ ЕАД.
Гаранцията не е усвоена.
Представям за съда и ответника с молба Запорно съобщение изх. №
С250032-0003-0072750 от 12.09.2025 г. на НАП, получено в „ББР“ ЕАД на
12.09.2025 г. за налагане на запор по банкови с/ки на „Стримона“ във връзка
с публични вземания на дружеството по изп. дело № *********/10.06.2025 г.
Считаме, че следва да бъде отразено при допълнителна задача на вещото
лице. Аз считам също така, че е индиция за нередовно водене на
счетоводството на ответника.
2
АДВ. П. - Както и в предходно съдебно заседание бе заявено от
процесуалните представители на молителя, едно от твърденията, които
поддържа банката, че дружеството има публични задължения, което инициира
на някаква, макар и временна стопанска ситуация, в която дружеството е в
неплатежоспособност. Както обяснихме и в предходното съдебно заседание
наличието на текущи данъчни задължения за неплатени осигуровки за
текущия месец е нещо съвсем обичайни и зависи от това кога съответната
приходна администрация издава удостоверение за размера на задължението.
Както обяснихме и в предходното съдебно заседание, към края на
текущите месеци, съответно всяко едно предприятие, каквото е доверителя
ми, погасява текущите си задължения за текущите осигуровки. Така, че
въпросното запорно съобщение не носи никакви информация, която касае
текущото финансово състояние на доверителя ми. Още повече, че
внушението, което се опитва да направи процесуалния представител на
банката, че това инициира нередовно водене на счетоводството на доверителя
ми, е напълно невярно, тъй като, както ще стана е въпрос в заключението на
вещото лице след малко, експерта е анализирал счетоводната информация и
документация на доверителя ми далеч преди издаване на въпросното запорно
съобщение. Няма как въпросното запорно съобщение, издадено м.09.2025 г.
да бъде отразено в счетоводството на дружеството към месец 05, или м. 06,
или м. 04, или м.31.03., какъвто беше фиксиран момента на финансовия
анализ. Тъй че не отговаря на истината това обстоятелство.
На следващо място обаче намирам за изключително неясна и граничеща
със злоупотреба позицията на банката относно усвоената парична гаранция от
Европейския инвестиционен фонд. Видно от представено в днешното съдебно
заседание Удостоверение, че въпросната сума от 3 553 290 лева
представляваща гаранция по процесния договор е постъпила по с/ка на „ББР“
ЕАД от Европейския инвестиционен фонд.
Същевременно обаче процесуалния представител на банката заяви, че
сумата не е усвоена, без въобще да става ясно какво се разбира под термина
„усвоена сума“. Очевидно е, поне нашите бегли познания по право сочат, че
когато имаме учредено обезпечение, каквото е в настоящия случай, по
процесния договор по банков кредит, то реализирането на това обезпечение
води до намаляване на дълга. В случая процесуалния представител на банката
възпроизвежда една абсурдна ситуация, при която видно е, че гаранцията е
усвоена, но дългът не е намалял.
За доверителя ми в момента е невъзможно от тези взаимно изключващи
се позиции на банката да анализира този въпрос.
Моля да приемете, че „ББР“ ЕАД е усвоила учредено е в своя полза
обезпечение от Европейския инвестиционен фонд, а това дали и как,
правилно или неправилно банката е осчетоводила тази сума и какви са
нейните твърдения за въпросния размер на дълга, са въпроси по същество.
Твърдението на доверителя ми е, че дългът е намалял с въпросната сума.
Не възразявам да се приемат писмените доказателства.
3
АДВ. Я. - Считам въпроса за тази наречената гаранция или обезпечение
да се изясни тогава, когато се запознаем с текста на рамковото споразумение,
за да видите при какви условия се усвоява, образно казано тази гаранция и за
какво се усвоява. Нашите твърдения и твърденията на ответника са въпроси
по съществото на спора.
На следващо място, по отношение на запорното съобщение от НАП
искам да отбележа, че се касае за значително по размер задължение за
неизпълнение на задължения спрямо обществено осигуряване и други
данъчни задължения, които не се натрупват за месец -два при списъчния
състав, който е имал ответното предприятие, както към м. 03.2025 г., така и
към момента на създаване на запорното съобщение и относимостта му към
експертизата ще преценяваме едва след изслушване на експертизата.
Моля да приемете представени днес писмени доказателства, голяма част
представени по указания на съда и едно нововъзникнало между двете
съдебни заседания.
АДВ. П. - Предвид големия обем на текста на така нареченото
Гаранционно споразумение между „ББР“ АЕД и Европейския инвестиционен
фонд, моля, ди ми дадете възможност да се запозная със същото подробно и
да ми дадете допълнително срок, в който да изразя становище относно
приемането му, респективно формулиране на доказателствени искания по
повод това доказателство.
По направеното искане за събиране на писмени доказателства, съдът
намира за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с Молба вх. №
9286/13.06.2025 г. от „ББР“ ЕАД, а именно: Протокол № 3/16.01.2025 г.;
Протокол № 9/18.02.2025 г.; Протокол № 10/28.02.2025 г.; Покана изх. №
00338/28.01.2025 г. и Покана изх. № 00338/28.01.2025 г.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с Молба вх. №
9290/13.06.2025 г., а именно: Протокол № 94/13.10.2022 г.; Протокол №
56/19.10.2022 г.; Протокол № 71/04.10.2023 г. и Протокол № 45/16.10.2023 г.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с Молба вх. №
9296/13.06.2025 г., а именно: Пазарна оценка /актуализация/ на
металообработващи машини, както и приложени писмени доказателства към
Молба вх. № 9288/13.06.2025 г., а именно Искане за плащане от „ББР“ ЕАД до
Европейски инвестиционен фонд по Споразумение за гаранция от 17.09.2021
г.
ПРИЕМА представените с Молба от „ББР“ ЕАД в днешно съдебно
заседание писмени доказателства, а именно: Удостоверение изх. №
03703/19.09.2025 г.; Запорно съобщение изх. № С 250032-4003-
0072750/12.09.2025 г.
По приемането на Гаранционното споразумение, от което днешното
съдебно заседание се приема заверен препис от същото, с оглед обема му,
съдът намира, че следва да даде възможност на ответната страна да се
4
запознае с него и да изрази становище в двуседмичен срок от днес, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на ответната страна да се запознае с представеното
от страна на банката Гаранционно споразумение и да изрази становище в
двуседмичен срок от днес.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на експерта.
СНЕМА самоличност на вещото лице:
Г. Х. Х. – ***, без родство и отношения със страните по делото.
Вещото лице беше предупредено за наказателната отговорност по чл.
291 от НК и обеща да даде обективно и вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. - Поддържам заключението.
АДВ. В. – Представям Молба, с която изрично правя искане да не се
приема изготвеното заключение. В случай, че не бъде удовлетворена нашата
молба, то тогава имаме допълнителни въпроси и искания. Считаме, че не е
отговорено в пълнота на въпрос № 17.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. В. – Отговорът на въпрос № 17
е от страница от 24 до 30 от заключението, в отговор на въпрос № 10, тъй
като се припокрива с въпрос № 17. В Таблицата са посочени размера на
задълженията, дати на възникване на задълженията, като това са
осчетоводените задължения, това, което съм установил като осчетоводено. От
извлеченията от счетоводните книги. Това са извлеченията от сметките,
отразяващи задълженията към доставчици, съм ги разграничил по вид в
таблици. Таблица 1, на стр. 25, на въпрос № 10 съм ги разграничил по вид,
както са осчетоводени в счетоводството, Задължения към финансови
предприятия - 1 929 000, задължения по получени аванси - 5 2159 000,
задължения към доставчици 1 834 000, после съм разбил всички тези
задължения в таблици, получени аванси, доставчици, в Таблица 6, в Таблица 7
са отразени задължения към клиенти от чужбина, към собственика и запори
на работна заплата. В Таблица 8 са задължения на „Стримона“ към клиенти по
аванси.
Задължение на дружествата е да си публикуват ГФО в ТР към края на
годината, към 31.12 всяка една календарна година и от там съм извадил
финансовите отчети, извадил съм задълженията на дружеството и съм
изискал от дружеството разбивка на задълженията по вид и размер и т.н.
Стр. 38, Таблица 18, краткотрайни активи на всяко едно дружество в
годишен мащаб, тъй като анализа предполага, че е изследван 10 годишен
период, в годишен мащаб се посочват краткотрайните активи в Актива на
Баланса, краткосрочни задължения в Пасива. Съгласно представени баланси в
ТР и от дружеството към мен, които са едни и същи, получените резултати са
това. Тоест през 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и към междинен отчет към
31.03.2025 г., краткотрайните активи на дружеството са в по-големи размери
от краткосрочните задължения на дружеството, следователно не е налице
5
трайна невъзможност. Ако се следват последните 5 години, не са налице,
оцветил съм зелено.
Краткосрочните активи през последните 5 активи са по-големи от
краткосрочните задължения. Това е посочено от Актива и Пасива на Баланса
на дружеството.
Работя с балансови стойности.
Всички активи, които са краткотрайни, формират краткотрайните активи
в Баланса.
Годишният баланс е отражение на счетоводните операция по време на
годината, фактури, задължения, закупуване на активи, задължения към банки,
печалба, всичко. Балансът отразява имуществото на една фирма, в Актива е
имущество, в Пасива е задълженията на дружество. Това, което е минало като
счетоводни операции през годината е отразено в Баланса, в Пасива и Актива.
Въпрос № 6, стр. 23 – На 21.10.2024 г. е последното плащане от
„Стримона“ към банката, такава е информацията, която ми е подадена от
„Стримона“. След това съм изискал справка и ми е дадена тази справка. На
12.07.2025 г. ми е изпратена тази справка и ми е съобщено, че последното
плащане към банката е на 21.10.2024 г.
На стр. 24, въпрос № 6, т. 1 - Попитах „Стримона“ на какво се дължи
разликата и от счетоводството ми бе отговорено, че точно това
осчетоводяване е направено, при което задължението към „ББР“ е такова, е
на база Гаранционно споразумение, това е основанието за счетоводното
записване, но не съм видял Гаранционно споразумение. Осчетоводяването е
видно, но документално основание не съм видял.
Краткотрайните активи са 10 661 000 лева към 31.03.2025 г. Целият
актив е 10 870 00 лева.
Краткотрайните задължения към финансови предприятия, тоест към
„ББР“ ЕАД към 31.03.2025 г. са 1 929 000. Общо задълженията са 10
милиона. Налице е съответствие между Актив и Пасив. Общата сума на
Пасива е 10 870 000 лева. Актива и Пасива са винаги равни, изравнява ги
печалбата или загубата, като Актива е имуществото на фирмата, а Пасива е
задълженията.
Не съм установил към коя дата е извършено това намаление на
задължението, към датата на изготвено на заключението това е размера като
задължения, което е отбелязано в Пасива на Баланса на „Стримона“.
При отговора на въпроси от 1 до 5, съм работил съм с Баланси за 10
години назад, периодът на изследване е 10 – годишен.
В Баланса виждам задължения към финансови предприятия. През 2014
г. – 1 200 00, 2015 г. - 1 320 000, 2016 г. - 790 000, 2017 г. - 1 077 000, 2018 г.
- 1 212 000, 2019 г. - 1 209 000, 2020 г. - 3 404 000, 2021 г. -2 532 000, 2022 г.-
4 820 000, 2023 г. - 5 970 000, 2024 г. - 5 050 000, 2025 г. -1 929 000, посочени
са в Таблица № 2.
През 2025 г. е 1 929 000 лева това е задължението към „ББР“ ЕАД. Към
6
31.12.2024 г. е направен Баланса за 2024 г. По баланс към 31.12.2024 г.
задължението е 5 051 000, а към месец Март е 1 929 000, това е междинен
баланс. Към 26.03.2025 г. е изготвена експертизата, към датата на молбата за
откриване производство по несъстоятелност е представен междинен баланс.
По баланс от 2024 г. това, което е осчетоводено, това е излязло. Не съм
запознат с това счетоводно записване – апортна вноска, няма такова нещо в
Баланса.
При апорт имаме записвания при едното дружество и при другото
дружеството. Ако едно дружество апортира, има счетоводно записване и при
едната и при другата страна. Там, където се получава сграда се увеличава
имуществото на дружеството срещу нещо си, било то капитал в Пасива, за да
се изравни Пасива и Актива. И обратно, имаме записвания в при другото лице,
това, което трябва да намали, с това което апортира. Не съм имала задачи за
апортна вноска.
АДВ. П. - Внасянето на апортна вноска не се отразява в Баланса на
дружеството като краен финансов резултат, говорим за вносителя на
апортната вноска, защото когато вносителя на апортира едни имот на
стойност 100 единици срещу тези 100 единици той получава дялове за 100
единици, тоест като краен финансов резултат няма как вещото лице да го
види в Баланса. И за това вещото лице казва, че апортната вноска като сума,
като стойност не е отразена в Баланса. Тя е отразена, но на ниво
аналитичност, не на ниво краен Баланс.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. – В Актива на Баланса ако апортираме земя,
заприходяваме земя или сгради и се увеличава стойността на „Земя и сгради“
и съответно, ако приемем съдружник се увеличава дела на собствения капитал
и така изравняваме със сумата, която увеличава. Аз виждам само „Земя и
сгради„. Виждам крайния резултат, но причината за това записване, не
виждам.
АДВ. В. – Нямам повече въпроси
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Х. на въпроси на адв. П. – Коефициента за обща и
бърза ликвидност като цяло са отношение между краткотрайни активи и
краткосрочните задължения, като нормата на коефициента е между 1 и 2.
Тази оценка е доста условна, защото в тези активи понякога се съдържат
бавно ликвидни активи, например сграда. Точно това отличава общите и
бързите активи от незабавните и абсолютната ликвидност. Коефициентите за
бърза и обща ликвидност на дружеството са сравнително добри, особено
последните години и това се дължи на голямата сума на краткотрайните
активи отнесена към текущите задължения.
Коефициентът за незабавна ликвидност отразява отношенията между
паричните средства и краткосрочните задължения на едно дружество и най-
общо казано това е отношение на това, което има дружеството в касата и в
разплащателните с/ки върху всичките му задължения.
Вниквайки, анализирайки счетоводните с/ки и балансови статии на
дружеството, логично е, че парични средства в каса не носят, логично е едно
7
частно предприятие да не държи пари на каса, защото логично е, че с тях
работи.
Този коефициентът за абсолютна ликвидност се дължи на отношение
към парични средства към текущи задължение, то казва, че дружеството не
държи касово средства, с които да си изплати задълженията към доставчици,
което е логично, погледнато от стопанските цели на едно дружество, а
именно влагане на парични средства в активи, което да доведе до бъдещи
печалби.
Коефициентът на задлъжнялост – големия размер на привлечен капитал
и отрицателния размер на собствен капитал, референтните граници на този
коефициент по презумпция трябва да е 0,25 и 1. коефициента. По баланс към
2025 г. междинния баланс, задълженията са в размер на 10 852 000, който е
формиран от получени аванси, задължения към финансови предприятия,
задължения към доставчици и към собственика. Това е доста условно, тъй
като искам да споделя, че привлечения капитал в случая, освен задълженията
към доставчици и към финансови предприятия, виждате по балансови данни
задълженията са 10 852 000, а реално задължението на дружеството са към
финансови предприятия и към доставчици, тези задължения по получени
аванси, това представлява, че дружеството е получило аванси от други
дружества за изработка, поръчка и това е 5 159 000. Другото е други
задължения, те са в размер на 1 920 000, от които имаме 559 000 разчет със
собственика. Това не са задължения, задълженията по получени аванси също
не са задължения, те в бъдещ период ще станат актив, това е гаранция, че ще
се изпълни поръчка. Вземайки предвид тези 5 159 000 плюс тези 559 000-
разчети със собственика, счетоводно означава, че собственика вкарва пари в
дружеството 5 700 000 реално не са задължения текущи, те дори не са
задължения. Но счетоводно така се отразяват. Получения аванс се
осчетоводява като задължение. И на това се дължи големия размер на
задълженията на дружеството.
Задълженията са: задължения към финансови предприятия, към
доставчици, към персонал към тази дата има 157 000, има осигурителни -
75 000 , има 30 000 – данъчни задължения и 8 000 - запор към работна
заплата.
Тези получени аванси, ако не се изпълнят, са задължения и трябва да се
върнат от там, откъдето са получени.
За момента се отразяват като задължение, ако се изпълни поръчката,
трябва да има доплащане, ако не се изпълни поръчката, трябва да се върнат.
Към днешна дата дружеството със собствени ресурси може да си погаси
задължението, може с краткотрайните активи, отговор на въпрос № 18 и
въпрос № 19, дружеството има имущество към 31.03.2025 г. 10 870 000, а
задълженията са 10 852 000 лева.
АДВ. П. – Не възразявам да се приеме заключението.
АДВ. Я. - Завявам, че оспорваме отговорите на вещото лице по въпрос №
18, № 11 и № 5, като в тази връзка ще поставим и допълнителни въпроси,
8
включително отговор на въпросите за коефициентите на задлъжнялост и
ликвидност, доколкото считаме, че вещото лице е работило на база
неправилно отразяване счетоводни данни на Баланса, като в тази връзка
поставям допълнителни задачи към вещото лице с молба, която беше
депозирана пред Вас. Заявявам, че поддържаме задачите, които са поставени
по 2.2, 2,3, 2.5, 2.7 и 2.8
Отделно от това моля вещото лице да отговори на въпросите по въпрос
№ 4 по отношение на коефициентите за обща и незабавна ликвидност на
„Стримона“ ЕООД за период към 2014 г. – 2024 г. един път и след това и към
26.03.2025 г., но като вземе предвид неотразеното в баланса задължение от 1
929 000 лева, задължението, което в банката, по банкови данни, се водят като
техни задължения. Това са въпросите, които поддържаме.
АДВ. П. – Нямам възражение, моля да се приеме експертизата.
Бих искал да поясня относно извършената счетоводна операция
касаеща размера на задълженията на доверителя ми към „ББР“ ЕАД. Към края
на месец 03.2025 г. доверителят ми нямаше информация официално от „ББР“
ЕАД какъв е актуалния размер на задълженията към банката, подозирахме, че
в полза на банката е извършено усвояване на Банковата гаранция, като в
последствие бе образувано изп. делото от „ББР“ ЕАД при ЧСИ Ц. и
доверителят ми получи официално съобщение от ЧСИ, където банката сочи,
че актуалния размер на задължението е 1 929 000 лева. Тогова ние разбрахме
за задължението. И в днешното съдебно заседание ние разбираме, на база
удостоверението, което банката представи, че действително паричната
гаранция е усвоена, а това, че банката не я е осчетоводила и не я е усвоила, е
правен въпрос.
Аз не се противопоставям на искането за назначаване на допълнителна
експертиза, като вещото лице да изготви алтернативен вариант, приемайки
счетоводните записвания в банката, както искат процесуалните представители
на банката, но нека съобрази и счетоводните записвания в банката за
усвояването на въпросната парична гаранция, тоест нека вещото лице да
провери по какви счетоводни сметки е отнесена сумата от 3 милиона и нещо.
Моля вещото лице да посочи задължението към 31.03.2025 г.
Ние искаме допълнителна задача към вещото лице на свои ред,
отговорът на вещото лице по поставените от банката въпроси нека да е към
дата 31.03.2025 г., но ние поставяме допълнителна задача, а именно да
изготви трети вариант на заключението на база всички извършени плащания
по банковата гаранция, плюс плащания на доверителя ми след м.04.2025 г. до
датата на днешното съдебно заседание, тъй като аз ще представя
доказателства за извършени над 6 000 000 лева плащания към контрагенти,
към персонал, към НА и т.н.
АДВ. Я. – Моля, вещото лице да отрази и задълженията към НАП към
днешна дата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
9
ПРИЕМА към доказателствения материал по делото заключението по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 1 300,00 лева в
рамките на внесения депозит.
По направеното искане за допълнителна задача съдът намира и същото
за основателно и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнително заключение на вещото лице, което след като
се запознае с материалите по делото, извърши справка в счетоводството на
ищеца и в счетоводството на банката за постъпленията от Европейския
гаранционен фонд по Гаранционното споразумение, даде отговор на
въпросите, обективирани в молбата на банката, представена в днешното
съдебно заседание под точки 2.2, 2,3, 2.5, 2.7 и 2.8, а именно:
2.2. Какво е документалното основание за вземането на счетоводната
операция за намаляване размера на задължението към „Българска банка за
развитие" ЕАД по Договор за кредит № 1210/21.10.2022 г.? Има ли изготвен
финансов отчет за периода, през който е взета тази операция и същият
одитиран ли е?
2.3. Вещото лице да даде отговор на поставените въпроси относно
показателите за ликвидност: коефициент на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност на дружеството, като вземе предвид:
а. - действителния размер на вземанията на „Българска банка за
развитие" ЕАД (5 194 194,99 лева), както и като вземе предвид, че същото
е краткосрочно, предвид настъпилата на 04.03.2025 г. предсрочна
изискуемост,
б. - размерът на публичните задължения на дружеството,
в. - като от всички вземания се изключат тези с просрочен падеж
над 90 дни.
2.5. Вещото лице да даде отговор на въпрос № 11 (поставен от
Съда) и на въпрос № 5 (поставен от молителя), като вземе предвид
представените по делото доказателства за наличие на публични
задължения на „СТРИМОНА" ЕООД, както образуваното изп. дело №
*********/2025 г. по описа на НАП, ТД Средни данъкоплатци и
осигурители. Отговорът да се изготви след като извърши справка и по
изп. дело № *********/2025 г. по описа на НАП, ТД Средни данъкоплатци
и осигурители.
2.7. Въз основа на данни предоставени от кого е формирана сумата,
посочена в Таблицата по т. 18 (стр. 38 от Заключението), ред
„Краткосрочни задължения към 31.03.2025 г."?
2.8. Каква е счетоводната политика на „СТРИМОНА" ЕООД за
начисляване на обезценки върху вземанията му? Начислява ли обезценки
за вземания над 90 дни? На какво основание е начислена обезценка в
размер на 50 лв. за вземане в размер на 25 лв.?
10
Като вещото лице се съобрази и се даде вариант на експертизата към
23.09.2025 г.; да даде и варианти на база счетоводните записания и на база
твърденията от банката, както и да изготви трети вариант на заключението на
база всички извършени плащания по банковата гаранция, плюс плащания на
„Стримона“ ЕООД след м.04.2025 г. до датата на днешното съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит от 2000 лева, вносим от банката в двуседмичен
срок от днес.
Да се уведоми вещото лице след внасяне на депозита.
АДВ. П. – Във връзка с изясняване на финансовото състояние на
дружеството след подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, в днешно съдебно заседание представям и моля да
приемете доказателства, а именно извлечение от счетоводни сметки,
аналитични регистри и сметки по баланс, от които се установява, че след
01.04.2025 г.„Стримона“ ЕООД е извършило погасявания към контрагенти,
персонал и трети лица в размер над 6 000 000 лева, с което задълженията на
предприятието са драстично намалели особено към контрагенти.
Отделно от това представям TUVNORD IERTIFICATE на дружеството
„Стримона“ ЕООД, издадено от сертифицираната лаборатория на 13.08.2025
г., от което се установява целия вътрешен отдит на предприятието, касаещи
техническото състояние на активите, респективно средствата за производство
и сертификацията относно изпълнението относно специфични
производствени дейности.
Тези доказателства представям в насока твърденията на доверителя им,
че както към подаване на Молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, така и към момента, дружеството не се намира нито в
състояние на неплатежоспособност, нито в състояние на свръхзадлъжнялост.
Напротив дружеството е сертифицирано от единствения лицензиран
европейски орган, както от гледна точка организация и административна
дейност, така и от гледна точка на техническо изпълнение.
От тази гледна точка считам, че доказателствата има значение за
изясняване за изясняване на обстоятелствата по делото, още повече, че същите
са нужни на вещото лице за изготвяне на допълнителните експертни
заключения, така, както бяха възложени в днешното съдебно заседание.
Нямам други искания на този етап.
АДВ. Я. - Съгласно чл. 4 от ГПК съдебният език в България е
българския език. Представят се документи на чужд език без превод и в тази
връзка моля да не ги приемате като доказателства по делото. Съдържанието
им е неизвестно за нас.
АДВ. П. - Ако съдът ни задължи, ще ги преведем.
По направеното искане за приемане на представените от адв. П. писмени
доказателства в днешно съдебно заседание, с оглед възражението на
процесуалните представители на „ББР“ ЕАД, че не всичко от тези документи е
на български език, СЪДЪТ
11
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА „СТРИМОНА“ ЕООД до следващото открито съдебно
заседание да представи превод на български език на писмените
доказателства, представени в днешно съдебно заседание, като по искането за
тяхното приемане, съдът ще се произнесе след извършване на превод.
По направеното искане от адв. П. за приемане на извлечения от Сметка
Баланс на „Стримона“ ЕООД за период от 01.04.2025 г. до 19.09.2025 г., съдът
намира за основателно, и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА извлечения от Сметка Баланс на „Стримона“ ЕООД за период
от 01.04.2025 г. до 19.09.2025 г.
За събиране на допуснати доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и ГО НАСРОЧВА за 18.11.2025 г. от 14,30 часа, за която
дата страните и вещото лице уведомени в днешно съдебно заседание.
Протоколът се написа в съдебно заседание. Заседанието приключи в
17,35 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/чл. 102а, ал.1 от ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
12