РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. В., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В. Й. М.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500044 по описа за 2022 година
Произовдството е въззивно, образувано по въззивна жалба на О. Д. НА
МВР –В. срещу решението на ВРС № 408/20.07.2020г по гр.д. № 3467/2019г,
с което е осъдена да заплати на Ц.С. В. следните суми: 1683.97 лева,
представляваща обезщетение за положен и незаплатен извънреден труд за
периода от 20.12.2016г -20.12.2019г, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд в дневен, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на молбата на 20.12.2019г до окончателното изплащане,
както и сумата 217.66 лева,представляваща лихва за забава върху главницата
по периоди от възникване на задължението за всяко плащане до датата на
предявяване на иска -20.12.2019г. Жалбоподателят е осъден да заплати и
разноски в размер на 647.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумата от 197.36 лева разноски за ДТ и възнаграждение на вещо лице. С
определение от 01.12.2021г. по делото е допуснато изменение на решение
№408/20.07.2020г. в частта на разноските като е намален размера н
аадвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца от 647.00 лева на 363.11
лева, съответно размерът на присъдената в полза на РС В. ДТ е намалена на
76.07 лева.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно ,
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че
1
страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и актовете по неговото приложение, че няма препращаща норма, въз
основа на която да намират субсидиарно приложение КТ и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. За процесния период
приложение намира ЗМВР и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. на
Министъра на вътрешните работи.
Освен това се сочи, че от 01.01.2018г до 20.12.2019г трудът на
работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан
без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на
чл.9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /обн.ДВ бр.41/2017 в сила от 01.01.2018г./.По-късно, по силата на
пар.3 от ПМС 131/05.07.2018г. за изм. и доп.на НРВПО, в сила от 17.07.2018г.
в чл.9г думите”без рлевръщане на нощните часове в дневни “ се заличават,
поради което се излага , че и в двата случаяотчетените в повече часове са
извънреден труд, като броят им е повече от броя на отработените часове
,определени по чл.9б от наредбата.
Иска да бъде отменено решението и исковете да бъдат отхвърлени,
евентуално се иска отмяна на решението в частта 01.07.208г.-17.07.2018г., в
който се прилага чл.9гот НРВПО/изм. ДВ бр.58 от 13.07.2018г./и отхвърляне
на иска като неоснователен.
Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски и
юриск. възнаграждение в минимален размер, определен от съда.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК.Сочи, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на
ВРС правилно и законосъобразно, постановено след пълен анализ на
нормативната уредба ,регламентираща правоотношенията между страните.
Претендират се разноските пред въззивния съд.
Производството е образувано по исковата молба на Ц.С. В. за следните
суми,след допуснато изменение на размера на исковите претенции с
определение от 18.06.2020г. : 1683.97 лева, представляваща обезщетение за
положен и незаплатен извънреден труд за периода от 20.12.2016г -
20.12.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на молбата на 20.12.2019г до окончателното изплащане и 217.66 лева,
представляващи лихва за забава върху главницата по периоди от възникване
на задължението за всяко плащане до датата на предявяване на иска -
20.12.2019г.
Твърденията, от които ищецът черпи права са, че се намира в служебно
правоотношение с ответника за длъжност „младши експерт и водач на ОА в
НТЛ В. към ОД МВР В. и съгласно ЗМВР бил държавен служител на сменен
режим на работа , по утвърдени протоколи и графици при работа със
2
специфични условия. С оглед характера на работата, работният процес е 12-
часови работни смени. Полагал значителен брой часове извънреден труд през
посочения период, за което не е получил дължимото възнаграждение в пълен
размер.
Твърди, че през целия исков период нощните дежурства на месец са 7
или 8, като общо за периода е 820 часа.При коефициент 1.143 по НСОРЗ се
равнява на2080 часа , от които след приспадане на 1820 часа се получава 260
часа извънреден труд. За преобразуването на часовете нощен труд в
извънреден се позовава на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407,а след
отпадането и, при липсата на специална уредба за служителите на МВР - на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Ищецът претендира заплащане на допълнително възнаграждение за
своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените
общи норми на КТ, приложими при липсата на специален регламент за
служителите на МВР.
Ответната страна ОД МВР В. е депозирала писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при
него по служебно правоотношение на посочената длъжност. Оспорва
доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на
положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите
на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че
правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР, което изключва
прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд
към дневни, което се отнася само за работещите по трудово правоотношение.
Сочи, че в чл.187, ал.3 ЗМВР е разписано, че работното време на работещите
на смени се изчислява сумарно, а съгласно ал.5 на същия текст работата извън
работното време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на
отчетен период. Излагат се подробни доводи относно приложимост към
възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на
разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите допълнителни възнаграждения
на служителите. Твърди, че за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките
на държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г., в сила от
2.08.2016г/. , в която липсва изрична норма , съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г.за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане , за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
която наредба е отменена с Наредба №8121з-592/2015г. на МВР ,считано от
01.04.2015г. и въобще не е действала през процесния период. Моли за
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
3
Така предявените в условията на кумулативно обективно
съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178
ал.1 т.3 вр. чл. 187, ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата
страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че са в служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е заема длъжността „младши експерт и водач на ОА в НТЛ В.”
към ОД МВР В., като има статут на държавен служител.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-
счетоводна експертиза е видно, че за процесния период на ищеца са
заплащани отработените часове нощен труд по 0.25 лева на час, съгласно
чл.20 НЗСДА и чл.1 от Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.на Министъра на
вътрешните работи. Посочено е от вещото лице, че за периода, от ищеца са
отработени 205,4 бр. нощни дежурства по 8 часа, което означава 1643 часа
нощен труд. При преизчисляването на положените часове нощен труд /1643/ с
дневен с коефициент 1,143 е получило 235 часа дневен извънреден труд, т.е.
над установената месечна норма работни часове, които следва да бъдат
остойностени със сумата от 1683.97 лева.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема
за установено от правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице
три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.
Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния
съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното
решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно
обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно
собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
4
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че са доказани
твърденията в молбата, че за периода от 20.12.2016 г. до 20.12.2019 г. ищецът
е положил извънреден труд в размер на 235 часа, получени
след преизчисляване на нощен в дневен труд. Това се установява от
заключението на вещото лице по ССчЕ.
Основният спорен въпрос между страните по заявената
искова претенция е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове
дневен такъв, така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент
1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд,
съответно да се начисли и заплати като такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР. Според
нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
регламентирането на отношенията до края на исковия период последователно
са издавани Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР,издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
5
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите
наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от
Наредбата), и че полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя
страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент
действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. , Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2
от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143.
Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи ,че този коефициент е 1.143, и че се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл.136
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143 ,но формулиран
по друг математически начин ,който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Може да се
6
обобщи ,че в горната наредба законодателят е възприел подхода , установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията на Република
България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители ,
полагащи труд . Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време ,на която
основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за
исковия период.
Тези доводи се подкрепят и от решението на Съда на ЕСот 24.02.2022г.по
дело С-262/20г., в което се приема, че член 8 и член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд , както и че членове 20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. Сочи се от съда, че ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен е оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
7
нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., 8ита1, С-882/19, Е11:С:2021:800, т.
71 и цитираната съдебна практика).
С оглед на гореизложеното правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана в
своето основание.
Въззивният съд не приема за основателни развитите от въззивника
доводи относно това, че районният съд неправилно бил проследил и
анализирал действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането
на ЗМВР, които са регламентирали през процесния период за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че съществен порок на
оспорваното решение бил фактът , че то е постановено в резултат на
неправилно тълкуване и прилагане на закона, и че съдът погрешно допускал
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9
от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и дол., бр.
11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от
2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.: изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) ,
поради изложените по-горе в решението доводи .
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на
подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в
мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по т. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел за
меродавна правната логика, че общият закон намира субсидиарно
приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага
ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и
спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение.
Неоснователни са и доводите , касаещи изменението в разпоредбата на 9г от
НРВПО, касаеща положения извънреден труд,тъй като чл. 9а, ал.4 от същата
наредба препраща именно към НСОРЗ и превръщането на нощния труд в
дневен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
Пред въззивната инстанция е направено възражение за прекомерност на
разноските. Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 700.00
8
лева, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от
11.02.2022г. , в който е посочено, че договорената сума от 700.00 лева общо,
от които 400.00 лева по главния иск и 300.00 лева по акцесорния, е платена в
брой .Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на
хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер за защита в една инстанция по оценяем иск /какъвто е
предявеният/, при интерес от 1 000 до 5000 лева е 300 лева плюс 7 % за
горницата над 1000 лева. В случая, така изчислен минимален размер от
363.14 лева се явява справедлив и обоснован с оглед на фактическата и
правната сложност на делото. При определяне на размера съдът съобрази
обстоятелствата, че изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
определяне възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове
касае възнаграждения при искове в защита на различни интереси, а не само
съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно съединяване на искове,
които не са в съотношение на зависимост на единия от другия. В случая
интереса, който търси ищеца е един, тъй като претендираните вземания
са за дължимост на парични суми, които се основават изцяло на идентични
факти, като иска за лихви е изцяло в зависимост от иска за дължимост на
главницата, предвид акцесорния характер. При това положение при
определяне на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе
общия размер на исковите претенции. Съгласно константната съдебна
практика, –определение № №366/18.07.2016г. по гр.д.№ 2443/2016г.,
определение №95 /03.04.2017г. по ч.гр.д.№ 868/2017г., определение
№292/13.06.2017г. по ч.гр.д.№ 2096/2017г. на ВКС , при обективно
съединяване на искове, материалния интерес съвпада със сбора на цената на
отделните искове.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 408/20.07.2020г по гр.д. № 3467/2019г
по описа на Видински районен съд, изменено в частта на разноските с с
определение от 01.12.2021г. по гр.д.№ 3467/2019г.на ВРС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР В. с адрес гр.в. да заплати на
Ц.С. В., ЕГН:********** с адрес гр.В., направените по делото разноски пред
въззивната инстанция в размер на 363.14 лева за адвокатско възнаграждение.
В останалата част до 700.00 лева отхвърля искането за присъждане на
разноски.
Решението е окончателно .
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10