№ 793
гр. Варна, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. П.
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110110696 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.64 и 65 от ГПК.
Образувано е по повод на частна жалба от Д. Р. Й., ЕГН ********** чрез адвокат
Н. Ч. - ВАК срещу Определение №13726/04.12.2024 г., с което е върната на ответника
подадената извън преклузивния срок за обжалване въззивна жалба вх.
№10266/17.12.2024 г. срещу постановеното по делото Решение №4116/18.11.2024 г. В
жалбата е инкорпорирано искане да бъде допуснато въззивно обжалване на съдебното
решение, което съдът е квалифицира като искане по чл.64 и чл.65 ГПК за
възстановяване на срока за обжалване на съдебното решение.
В жалбата с вх. №10266/17.12.2024 г. ответникът е изложил, че изпитва силни
болки в областта на кръста и долните крайници. Наложило се да постъпи в болница -
СБР НК ЕАД филиал в село Нареченски бани, община Асеновград, област Пловдив.
Бил в болницата от 13.11.2024 год. до 25.11.2024 год. Точно в периода от 18.11.2024
год. до 25.11.2024 год., когато е трябвало да се обжалва решението. Нямал физическа
възможност да спази срока, тъй като бил в болницата.
Отделно, като се прибирал от болницата към Варна претърпял инцидент –
повредил му се автомобилът на магистрала Тракия на 15 км преди Бургас, като
двигателят изпушил и останал на магистралата. Наложило се да остане още два дена в
Бургас, за да предаде автомобила за разкомплектоване в автоморга в гр. Айтос и да
може да го бракува като се прибера във Варна, което направил след няколко дена.
Поради това допълнително забавяне въззивната жалба била входирана на 29.11.2024
год.
В срока за отговор по чл.66 ГПК молителката е изразила становище за
неоснователност и недоказаност на молбата.
1
По така докладваната молба съдът намира от фактически и правна страна
следното:
Производството по делото е по реда на специалния Закон за защита от домашно
насилие. Същият съдържа специални процесуални правила, които изключват общите
правила по ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.6 от ЗЗД съдът се произнася с
решение в открито съдебно заседание, а при фактическа и правна сложност на делото,
съдът може да посочи деня, в който ще постанови решението, от който тече и срокът
за обжалване на същото.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2024 г., съдът е постановил, че
ще се произнесе с решение на 18.11.2024 г., като е указал на страните, че от тази дата
тече и седемдневният срок за обжалване на решението. На обявената дата е
постановено и обявено съдебното решението, следователно срокът за обжалването му
изтича седем дни след 18.11.2024 г,. или на 25.11.2024 г.
От ответника е депозирана въззивна жалба срещу решението на 29.11.2024 г.
Тъй като същата е депозирана след изтичане на срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, с
Определение №13726/04.12.2024 г. съдът е върнал същата като просрочена.
Определението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 12.12.2024 г., а
депозираната частна жалба, инкорпорираща искането за възобновяване на срока е
депозирана на 17.12.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване се подава
в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Поради изложеното съдът
намира, че същата е депозирана в преклузивния срок и се явява процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала
установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
От представения болничен лист (л.146) е видно, че същият е издаден на
процесуалния представител на ответника адвокат Н. Д. Ч. на 21.11.2024 г. и е за
периода от 13.11.2024 г. до 25.11.2024 г. като е предписан болничен режим. Болничният
лист е издаден от д-р Атанас Бучков, СБР НК ЕАД, Филиал Нареченски бани.
Поставената диагноза е: Увреждане на лумбо-сакралните коренчета.
Не бяха представени други доказателства във връзка с твърдяната
хоспитализация, като задължителната епикриза при изписване, предписание за
хоспитализация и други необходими документи за прием, посочени на сайта на
болницата. Не бяха представени и доказателства за постъпване за лечение по
спешност, а не предприемане на планово такова. Доколкото датата на постановяване на
2
съдебното решение и срокът за обжалване са били обявени на ответника и неговия
процесуален представител още преди постъпването за лечение на последния, съдът
намира, че както ответникът, така и процесуалният му представител са имали
достатъчно време и възможност да организират евентуалната си защита в случай на
негативен за тях изход от делото.
Отделно от горното следва да се отбележи, че в подадената въззивна жалба няма
дори споменаване на причината, поради която същата се подава след изтичане на
срока за обжалване на съдебното решение. Ако подаването й след срока се дължеше
на невъзможност за подаването й от процесуалния представител на ответника, то
същата щеше да е придружена от искането за възобновяване на срока по чл.64 ГПК, а
не то да бъде направено едва след връщането на въззивната жалба. Изложеното води
съда до извода, че към датата на подаване на въззивната жалба страната не е била
наясно, че подава същата извън срока, поради причината, че е считала, че срокът за
обжалване на решението изтича не на седмия ден от обявената от съда дата, а на
седмия ден от получаването му (26.11.2024 г.), или на 03.12.2024 г. Едва след
връщането на въззивната жалба и запознаването от ответника с мотивите на съда, за
него става ясно, че същата е просрочена. Незнанието на страната на датата, от която
тече срокът за обжалване на съдебното решение не съставлява особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.
В подкрепа на горните изводи на съда е и фактът, че въззивната жалба не е
подадена и на следващия 26.11.2024 г. и на по-следващия 27.11.2024 г. дори на
28.11.2024 г., а едва на 29.11.2024 г., за което няма друго логично обяснение, освен, че
страната е считала, че подава жалбата в срок. В тази връзка съдът следва да отбележи,
че не споделя защитната теза на ответника, че поради повреда на автомобила му се
прибрал във Варна два дни по-късно, доколкото видно от съобщението за връчване на
решението, същото му е връчено на 26.11.2024 г., или по времето, когато се твърди да е
бил в гр. Бургас.
Към горното следва да се добави и факта, че адв. Ч. следва да е изписан от
болницата на 25.11.2024 г. – последната дата от срока, поради което, с оглед на липса
на доказателства за противното, следва да се приеме, че не е бил в невъзможност да
изготви и изпрати по пощата въззивна жалба до края на срока, при все че е бил
способен да шофира до Варна.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че не са налице особени
непредвидени обстоятелства, които ищецът не е могъл да преодолее, поради което
подадената от него молба с правно основание чл.64 ГПК се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение подадената от ответника Д. Р. Й., ЕГН ********** чрез
адвокат Н. Ч. – ВАК молба по чл. 64, ал.2 ГПК инкорпорирана във въззивна жалба вх.
№10266/17.12.2024 г. срещу Определение №13726/04.12.2024 г. като ОТКАЗВА да
възобнови срока за обжалване на постановеното по делото Решение №4116/18.11.2024
г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд -Варна.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4