№ 221
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20211100514500 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. Образувано е по жалба на „С.Г. Г.“
ЕАД, който е длъжник по изпълнението, срещу постановлението за разноски по изп.дело N
20217850400692 на ЧСИ Л.М.. Според жалбоподателя постановлението за разноски е
незаконосъобразно, защото върху адвокатското възнаграждение на взискателя не следва да
се начислява такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Освен това се сочи, че съдебният изпълнител
няма право да начислява ДДС, защото в ЗЧСИ не е предвидена норма, която да предвижда
начисляване на ДДС върху нормативно установените такси и разноски. Поддържа се, че
дължимият ДДС следва да се счита включен в начислените от съдебния изпълнител такси.
Навежда се довод, че няма основание за включване на такси от 72 лв. за връчване на три
броя съобщения за прекратяване на делото, както и няма основание за приемане на разноски
от 3 лв.- банкова комисионна, 5,91 лв., както и за сумата над 10 лв. по т.5, тъй като
съобщенията са връчени по пощата, а не чрез призовкар. Иска се от жалбоподателя да се
отмени постановлението за разноски в атакуваната част, както и сметка от 25.10.2021 г. за
начислена такса от 48 лв. по т.5 ТТР към ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата „Г.С.М.П.“ ЕООД, който има качеството на взискател в
изпълнението, е подал становище, с което оспорва жалбата с довода, че правото да се
обжалва размерът на таксите е преклудирано, защото съдебният изпълнител е връчил на
длъжника съобщението за образуваното изп.дело, в което е посочен размерът на таксите, но
не е подадена жалба, а възражение. Освен това държавната такса за издаване на
изпълнителен лист представлява прилежащо вземане към главното, поради което следва да
се включи в разноските за изпълнението.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, в които сочи, че постановлението е
1
законосъобразно, защото на взискателя следва да се признаят разходите за издаване на
изпълнителен лист, а начислените такси по изпълнителното дело са съобразени с размерите
по ЗЧСИ. Сочи се, че сумата от 72 лв. не е включена в базата за изчисление на таксата по
т.26 ТТР към ЗЧСИ.
Изп.дело N 20217850400692 на ЧСИ Л.М. e образувано по молба на „Г.С.М.П.“ ЕООД
въз основа на изп.лист от 21.09.2021 г. на СГС по гр.дело N 8730/21 г., с което „С.Г. Г.“ ЕАД
е осъден да заплати сумата от 200 лв.
В поканата за доброволно изпълнение N 4641/14.10.2021 г. е обективирано
постановлението на съдебния изпълнител за разноски в размер на 5 лв. – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, 3 лв. – банкова такса, 192,96 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ,
от които по т.1 – 24 лв., по т.3 – 6 лв., по т.5 – 24 лв., т.9 – 18 лв., т.5 – 72 лв., т.26 – 48,96 лв.
Длъжникът е подал на 19.10.2021 г. молба, с която е оспорил размера на начислените
такси.
С постановление от 25.10.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението по молба на длъжника от 19.10.2021 г.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
който попада в обхвата на чл.435 ал.2 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника
взискател, че жалбата е просрочена. На 18.10.2021 г. длъжникът е получил поканата за
доброволно изпълнение, която обективира постановлението за разноски и още на 19.10.2021
г. е подадена молба, с която е направено от длъжника възражение досежно размера на
таксите. По това възражение съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление от
25.10.2021 г., което е връчено на длъжника на 27.10.2021 г., който още същия ден е подал
жалбата.
По същество. По довода за недължимост на сумата от 3 лв. – банкови комисионни.
Сумата от 3 лв. е заплатена от взискателя в полза на банката, която е превела по сметка на
СГС държавната такса за издаване на изпълнителен лист, но платената банкова комисионна
за извършване на паричния превод няма характер на внесена по сметка на съда такса, поради
което съдът приема, че не се дължи на взискателя. Платената в полза на банката комисионна
не попада в обхвата на чл.79 ГПК, поради което не следва да се възлага в тежест на
длъжника по изпълнението. В тази част жалбата е основателна.
По отношение на сумата от 5 лв. За издаване на изпълнителен лист взискателят е платил
по сметка на СГС държавна такса от 5 лв. с платежно нареждане от 30.09.2021 г. Платената
от взискателя такса за издаването на изпълнителен лист попада в обхвата на чл.79 ГПК,
поради което следва да се възложи в тежест на длъжника / в този смисъл е определение N
617/16.12.2013 г. по гр.дело N 6154/13 г. на ВКС/. В тази част жалбата е неоснователна.
По таксата в размер на 72 лв. Систематичното тълкуване на нормите на чл. 70 ал. 1 и на
ал.2 ГПК обуславя извода, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя,
2
те се събират от длъжника, т.е няма значение дали тези такси са платени авансово от
взискателя или не са платени. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на
дължимите по изпълнението такси обаче възниква, когато изпълнителното действие, за
което е начислена таксата, реално е извършено. Този извод на съда се подкрепя от нормата
на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за
изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е.
такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. В този
смисъл са и мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №
3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че отговорността на длъжника за
разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е
ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са
направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране
на вземането.
Тъй като от съдебния изпълнител не са извършени действия по изпращане на съобщения
за прекратяване на изпълнителното дело и за вдигане на запори, няма основание в тежест на
длъжника да се възлагат разноски по т.5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 72 лв.
За пълнота на изложеното следва да се спомене, че уведомяването на страните за
прекратяването на производството е служебно задължение на съдебния изпълнител, което
няма пряка връзка с поведението на длъжника, нито с извършване на изпълнителен способ,
поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват, а съответно и да
бъдат заплащани от длъжника. Освен това е възможно изпълнението да се прекрати поради
перемпция на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК, в който случай е изключено тези разноски да
се поемат от длъжника. В тази част жалбата е основателна.
По таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Размерът на задължението по изп.лист възлиза на
200 лв., поради което в този случай пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на
20 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се
равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма
основание таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника
разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя.
В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната
сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт,
съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се
начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото
на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което в случая възлиза на 200
лв. С прибавяне на ДДС таксата възлиза на 24 лв. В тази част жалбата е основателна, защото
определената от съдебния изпълнител такса по т.26 възлиза на 48 лв.
По таксата по т.5 в размер на 24 лв. В т.5 от Тарифата е предвидено, че за изпращане на
покана за доброволно изпълнение се дължи такса от 20 лв. /24 лв. с ДДС/. Възражението на
жалбоподателя е неоснователно, защото поканата за доброволно изпълнение не е изпратена
3
по пощата, както се твърди в жалбата, а е връчена чрез призовкар. В тази част жалбата е
неоснователна.
По възражението в жалбата, че не следва да се начислява ДДС от ЧСИ. Нормата на чл. 3
ал. 2 ЗДДС предвижда, че дейността на частните съдебни изпълнители се облага с ДДС – в
този смисъл е и Решение № 1 на Конституционния съд от 2008 г. В решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-214 от 2018 г. е прието, че правото на Европейския съюз
допуска административна практика на компетентните национални органи като обсъжданата
в главното производство, съгласно която ДДС за предоставените от съдебния изпълнител
услуги в рамките на изпълнителното производство се смята за включен в събираните от
съдебния изпълнител такси. Относимата към дело С-214 от 2018 г. национална правна
уредба (§ 11 - 24 от решението по цитираното дело) обаче не съдържа правило, което да
съответства на чл. 67, ал. 2 от българския ЗДДС. При това положение е налице съществена
разлика с главното спрямо дело С-214 от 2018 г. производство. Според нормата на чл. 67
ал. 2 ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено друго, приема се, че
ДДС е включен в договорената цена. По аргумент за противното следва да се приеме, че
ДДС не се приема за включен в "цената", когато облагаемата услуга не се предоставя
вследствие на договор. Частният съдебен изпълнител е физическо лице, на което държавата
при определени условия и по надлежния ред е отстъпила упражняването на властнически
правомощия. Отношенията между частния съдебен изпълнител, от една страна, и страните в
изпълнителното производство, от друга страна, не са договорни. Нито взискателят, нито
длъжникът сключва договор с частния съдебен изпълнител. Следователно и съобразно
гореизложения аргумент за противното от българското законодателство трябва да се приеме,
че ДДС не е включен в таксите, начислявани от частния съдебен изпълнител по ТТРЗЧСИ. В
тази част жалбата е неоснователна.
Със сметка N ********** от 25.10.2021 г. е начислена такса от 48 лв. по т.5 ТТРЗЧСИ,
която се дължи за връчването на взискателя на препис от възражението на длъжника по
молба от 19.10.2021 г. – 20 лв. /24 лв. с ДДС/, както и за връчване на длъжника на препис от
обжалваното постановление от 25.10.2021 г. – 20 лв. /24 лв. с ДДС/. В тази част жалбата е
неоснователна.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното постановление на съдебния
изпълнител следва да се отмени в частта, с която в тежест на длъжника са възложени
разноски от 3 лв. – банкови комисионни, такса по т.5 в размер на 72 лв., такса по т.26 за
сумата над 24 лв., а в останалата част жалбата следва да се остави без уважение. В
настоящето производство „по разноски в изпълнението“ не се дължат разноски.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 25.10.2021 г. по изп.дело N 20217850400692 на
ЧСИ Л.М. в частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника „С.Г. Г.“
ЕАД срещу възлагането в негова тежест на разноски от 3 лв. – банкови комисионни, такса
по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 72 лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ за сумата над 24 лв. и вместо
това постановява:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски по изп.дело N 20217850400692 на ЧСИ Л.М.,
обективирано в поканата за доброволно изпълнение N 4641/14.10.2021 г., в частта, с която в
тежест на длъжника „С.Г. Г.“ ЕАД са възложени разноски от 3 лв. – банкови такси, за такса
по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 72 лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ за сумата над 24 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.Г. Г.“ ЕАД в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5