Решение по дело №303/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 и чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)

Производството по делото е образувано по жалба на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от всеки двама от тримата членове на УС – А. А. К., Х. П. Х., Й. Ш. и Т. П., подадена чрез юрисконсулт К. К., против Заповед № ДК-19-СС-4 от 24.07.2024 г. на началника на РДНСК – Силистра, с която е забранен достъпа и ползването на строеж: „Въздушна мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 210.00 м“ находящ се в гр. Тутракан, започващ от ТП „Гео Милев“, СБС № 1, СБС № 2, СБС № 3, СБС № 4, СБС № 5, СБС № 6, СБС № 7 и завършващ на СБС № 8. Със заповедта е забранено и захранването с електрическа енергия на посочения строеж.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната ѝ по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Сочи, че е постановена при неправилно установена фактическа обстановка, в резултат на което е постановена в противоречие с материалния закон. Оспорва установената от ответния орган категория на строежа, като сочи, че дейностите, извършени през 2017 г., са свързани с извършен текущ ремонт на съществуващата въздушна мрежа ниско напрежение, изградена преди 1999 г., а не с извършването на нов строеж. Посочва, че ответният орган не е установил правилно възложителя на строежа, тъй като част от процесния УИП се ползва за захранване на уличното осветление, което по закон е собственост на Община Тутракан. Счита, че в заповедта не са изложени достатъчно факти и обстоятелства за извършеното нарушение, което по съществото си съставлява оплакване относно неспазване на установената форма. Сочи, че заповедта е постановена в противоречие с принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр. Силистра, чрез упълномощен представител старши юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата. В съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на нарушения на процесуалните правила, в съответствие със закона и неговата цел. По тези съображения се настоява жалбата да бъде отхвърлена, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В процеса като заинтересовано лице е конституирана Община Тутракан, която не е изразила становище по делото.

Съдът, като обсъди изложените доводи от страните и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл.168 ал. 1 АПК, прие следното:

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № ДК-19-СС-4/24.07.2024 г., издадена от началника на РДНСК-Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 и с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на строеж: „Въздушна мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 210.00 м“, находящ се от ТП „Гео Милев“, СБС № 1, СБС № 2, СБС № 3, СБС № 4, СБС № 5, СБС № 6, СБС № 7, и завършващ на СБС № 8, който се ползва в нарушение на чл.178, ал. 1 ЗУТ - преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177, ал. 2 от ЗУТ.

От административната преписка се установява, че на 06.03.2024г. длъжностни лица в РДНСК-Силистра са извършили проверка по документи в общнската администрация на Община Тутракан и на място в имоти, находящи с в гр. Тутракан, по ул. „Гео Милев“, ул. „Отец Паисий“ и ул. „Страцин“. Относно трасето на въздушна мрежа НН, започващо от ТП „Гео Милев“ и окачено по СБС от № 1 до № 8, с приблизителна обща дължина на трасето 210. 00 м. е прието, че представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура, съгласно § 5, т. 32 ДР от ЗУТ и се квалифицира като строеж трета категория. Установено е, че проводникът е разположен от външната част на стълбовете към пътното платно по ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гео Милев“, а от вътрешната част на стълбовете е изградена друга мрежа с почти идентично трасе и дължина от около 213 м, която от СБС № 8 продължава и завършва в ел. табло върху фасадата на двуетажна търговска сграда, разположена на кръстовището, образувано от ул. „Гео Милев“ и „Страцин“. Установено е, че от мрежата с дължина 210 м е захранено уличното осветление, както и трима други абонати, като са установени 3 броя табла, монтирани на стълбовата мрежа по гореописаното трасе, от които се захранват имоти с административни адреси „Гео Милев“ № 21, № 22 и № 23. Установено е, че върху стълбовете са монтирани осветителни тела за улично осветление, за захранването на което от Община Тутракан е представен Договор с вх. № Д-48/27.03.2006 г., сключен между „Електроразпределение – Г. Оряховица“ АД и Общината, като е коментирано, че няма данни и информация за издадени строителни книжа-одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Коментирана е представена декларация от представител на дружеството, че през 2017 г. по съществуващата въздушна мрежа е извършен текущ ремонт, състоящ се в подмяна на проводника на съществуващата врежа. Направен е извод за извършване на строежа в периода от 27.03.2006 г. (датата на сключване на договора между „Електроразпределение – Г. Оряховица“ АД и Общината) до края на 2017 г. Констатациите на длъжностните лица са отразени в съставения при проверката Констативен протокол № 2 от 06.03.2024 г.

Въз основа на Констативния протокол и съгласно регламентацията от чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, е съставен Констативен акт № СС-74-9/08.05.2024г., надлежно връчен на жалбоподателя. Със същия е прието, че процесният строеж, представляващ УИП, изтеглен от фасадата на ТП „Гео Милев“ чрез окачване по стоманобетонови стълбове № 1, № 2 № 3 и достига до стълб № 4, разположен на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гео Милев“, след което продължава по стълбовна мрежа ниско напрежение по ул. „Гео Милев“ чрез окачване по СБС № 5, № 6 и № 7 и завършва на стълб № 8, разположен на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и „Страцин“, е изпълнен от „ЕРП Север“АД гр. Варна, като същият е завършен и се ползва въпреки забраната от чл. 178 ал.1 ЗУТ. Изрично е указано на оспорващото дружество, че е започнало административно производство, по реда на чл. 178, ал. 5 ЗУТ, за забрана ползването на строежа, както и възможността да бъдат подадени писмени възражения срещу обективираните в КА установявания на длъжностните лица, от която възможност дружеството не се е възползвало. Потвърдена е квалификацията на строежа (трета) по чл.137, ал. 1, т. 3 б. “б“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба №1/03г.

На 24.07.2024 г. ответният орган, действащ в условията на делегирана компетентност, съгласно чл. 178, ал. 5 ЗУТ и Заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. на началника на ДНСК-София (л. 34-38), е издал оспорената Заповед №ДК-19-СС-4, забраняваща достъпа и ползването на строеж: „Въздушна мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 210.00 м“, находящ се в гр. Тутракан, започващ от ТП „Гео Милев“, СБС № 1, СБС № 2, СБС № 3, СБС № 4, СБС № 5, СБС № 6, СБС № 7 и завършващ на СБС № 8, като е забранено и захранването с електрическа енергия на строежа.

Във връзка с главното възражение на жалбоподателя, свързано с характеризиране на описаните дейности като извършен текущ ремонт на съществуваща мрежа, с който по хипотеза (чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ) не се променят трасето и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, е назначена съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице в случая няма промяна в стълбовете по трасето, нито в неговата дължина и в броя на захранваните потребители; не са приложени ПСД, от които да се направи извод, че има увеличение на захранващите мощности, респ. че е налице промяна на техническите характеристики на мрежата. Според вещото лице смяната на въздушните проводници (алуминиево-стоманени) с УИП със същото сечение и брой жила съставлява текущ ремонт по смисъла на § 5 от ПЗР на ЗУТ.

Въз основа на неоспореното заключение на вещото лице настоящата инстанция приема, че смяната на стария кабел на въздушната мрежа с УИП със същото сечение и брой жила, извършено през 2017 г., не съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а текущ ремонт на строеж съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като посредством замяната се подобрява и поддържа в изправност съответния провод на електроразпределителната мрежа, без да се променят трасето и техническите му характеристики. В идентичен смисъл се е произнесъл и Върховният административен съд с Решение № 4975 от 14.05.2025 г. по адм. д. № 2252 / 2025 г. във връзка със оспорването на заповедта за премахване на същия строеж, постановена на основание чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ не се изисква строително разрешение за текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики. Текущият ремонт не може да се квалифицира като строеж трета категория, поради което не подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ.

Що се касае до самото изграждане на въздушната линия, в заповедта и в производството по издаването ѝ е прието, че това е станало във връзка с договор с вх. № Д-48/27.03.2006 г., сключен между „Електроразпределение-Г. Оряховица“ АД, в качеството на прехвърлител и Община Тутракан, в качеството на приемател, сключен на основание § 4, ал. 8 от ПЗР на Закона за енергетиката (л. 29-30). С този договор на Общината са прехвърлени безвъзмездно включените в активите на прехвърлителя функциониращи съоръжения за външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти-публична общинска собственост, съгласно приложенията към договора. При условие, че се прехвърлят функциониращи активи и няма спор, че уличното осветление, разположено по СБС от № 1 до № 8 е част от тези активи (което впрочем е част от отправната позиция на ответния орган), не може да се счете, че изграждането на въздушната мрежа е станало след сключването на договора или във връзка с него, тъй като захранването на уличното осветление с електроенергия е било обезпечено още преди това и то е било използвано. Изграждането на мрежата очевидно е осъществено в един по-ранен момент, който не е установен в процеса, респ. не би могла да се прецени действащата тогава нормативна уредба и да се направи категоричен извод, относно релевантните за процеса факти.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл. 168, ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е основателна, тъй като оспорената заповед на началника на РДНСК Силистра е постановена при недостатъчно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, което обосновава и противоречието на акта с материалния закон.

При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя се дължат съдебни разноски. Същите следва да се възложат върху юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно – в тежест на Дирекцията за национален строителен контрол, по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на спора, ДНСК гр. София следва да заплати на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Също така дължи разноски за държавна такса и експертиза – общо 450 лева, като по този начин общият размер на разноските възлиза на 650 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 219 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, Силистренският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-19-СС-4 от 24.07.2024 г. на началника на РДНСК–Силистра, с която е забранен достъпа и ползването на строеж: „Въздушна мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 210.00 м“, находящ се в гр. Тутракан, започващ от ТП „Гео Милев“, СБС № 1, СБС № 2, СБС № 3, СБС № 4, СБС № 5, СБС № 6, СБС № 7 и завършващ на СБС № 8, и е забранено захранването с електрическа енергия на посочения строеж.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол, с БУЛСТАТ:********* и административен адрес: гр.София 1606, бул. “Христо Ботев” № 47, да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, сумата от 650. 00 (шестстотин и петдесет) лева - съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.