ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и четвърти състав
на
четиринадесети декември 2021 г., в закрито заседание
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като
разгледа докладваното от председателя
частно
административно дело №2548 по описа за 2021 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 и сл. от АПК.
Същото
е образувано по жалба на М.А.В. *** срещу Определение № **********
на Ръководител ПО към ТП на НОИ Варна, с което е прекратено административното
производство по отношение отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на В. на основание чл.27, ал.2 от АПК.
В жалбата се твърди, че определението
е незаконосъобразно, тъй като е издадено без да са събрани необходимите
доказателства нужни за отпускане на пенсията. Твърди се, че В. не е получил
уведомление изх. № 2113-03-739#/05.05.2021 г. Настоява се, че дори
и без представяне на исканите доказателства, органа е бил длъжен да се
произнесе по същество на искането, а не да прекратява производството. Искането
към съда е за отмяна на определението и за връщане на преписката на
административния орган за произнасяне, с конкретни указания по прилагането на
закона.
Ответника по жалбата, не изразява
становище по съществото на спора.
След запознаване с материалите по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по
инициатива на В., който е подал заявление вх.№ 2113-03-739 от 06.04.2021г. с
искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл.68 ал.3 от КСО.
До жалбоподателя е изпратено е писмо изх.№
2113-03-739#4/05.05.2021г., с което е изискано в едномесечен срок да представи
удостоверение за осигурителен стаж за периода от 01.06.1984г. до 01.05.1990г.
от ЖП Район Варна, тъй като в трудовата книжка липсва надлежно оформена
рекапитулация, диплома за завършено образование от ПЖИ“Т. Каблешков“ и заверена
осигурителна книжка от фирма ЕТ“Маринио- М.В.“ в качеството на самоосигуряващо
се лице за периода от 01.10.1990г. до 10.02.1994г.
Писмото не е получено от лицето и е върнато в ТП на
НОИ Варна.
На основание чл.1 ал.7 от НПОС на 09.06.2021г. е
поставено съобщение, с което се уведомява г-н В., че следва в 7 дневен срок да
се яви за. получаване на уведомителното писмо.
С протокол №2113-03-739/7 от 18.06.2021г., съобщението
е снето от таблото на ТП на НОИ Варна, с което се счита, че писмото е връчено.
Административният орган установил, че заявлението на В.
за отпускане на лична пенсия за ОСВ е повторно. Първото подадено от В.
заявление за отпускане на пенсия за ОСВ е с вх. №2113-03-2303/31.08.2018 г. По
него е постановено Разпореждане №540728 от 21.12.2018г.,
с което на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като не е придобило необходимия осигурителен стаж. Разпореждането
не е било обжалвано от В. и е влязло в законна сила. В мотивите на същото е
посочено, че отказа за отпускане на пенсия се основава отново на липса на
доказателства за осигурителен стаж за периода от 01.06.1984г. до 01.05.1990г.
от ЖП Район Варна, тъй като в трудовата книжка липсва надлежно оформена
рекапитулация, диплома за завършено образование от ПЖИ“Т. Каблешков“ и заверена
осигурителна книжка от фирма ЕТ“Маринио- М.В.“ в качеството на самоосигуряващо
се лице за периода от 01.10.1990г. до 10.02.1994г.
При подаването на настоящото заявление В. не е
представил никакви нови доказателства за осигурителният си стаж за посочения
период. Не е представил такива и в дадения му допълнителен срок. Осигурителния
стаж е зачетен въз основа на наличните редовни документи, съгласно чл.1 т.5 от
НПОС и съответства на постановения в разпореждането от 21.12.2018г.
Административният орган е приел, че въз основа на
същите доказателства между същите страни вече се е развило едно административно
производство, което е приключило с влязъл в сила административен акт, поради
което на основание чл.27 ал.2 т.1 от АПК е прекратил административното
производство.
Разгледана по същество жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
В конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане
№540728 от 21.12.2018г на Ръководителя по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Варна, въпросът дали
жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от него документи за придобит
осигурителен стаж към заявлението му за отпускане на лична пенсия от 31.08.2018
г., е решен. С последващото заявление с вх.№ 2113-03-739 от 06.04.2021г.,
жалбоподателят отново е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, но към това
заявление не са представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи
придобития от него осигурителен стаж, т. е. налице е искане с предмет и страни,
по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен
акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата
на нови данни, т. е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен
стаж от страна на жалбоподателя, тъй като по отношение на наличните такива,
удостоверяващи осигурителния стаж, представени от жалбоподателя с първото му
заявление, пенсионният орган е направил преценка още при издаването на първото
Разпореждане №540728 от 21.12.2018г. Подаденото ново второ заявление на
31.08.2021 г., без наличието на нови писмени доказателства, т. е. на документи,
установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на
жалбоподателя, няма как да новира производството за преценка на правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От това се налага извода, че при наличие на влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по
смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с
който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно
решаване от органа, разбира се, при идентичност на предмета и на страните,
какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
приложима в настоящия случай, въвежда като абсолютна процесуална пречка за
провеждане на административното производство, наличието на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, като в случая, Разпореждане на
Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Варна се
ползва със стабилитет, тъй като с издаването му компетентността на
административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде
искания от жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти
и обстоятелства.
В конкретния случай новонастъпилото обстоятелство е
единствено разликата във възрастта, но не тя е била причината за отказа от 2018
г. С Разпореждането, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на
жалбоподателя, пенсионният орган е отказал не защото жалбоподателят е нямал
изискуемите навършени години, а защото не са налице доказателства, установяващи
изискуемият по чл. 68, ал. 3 от КСО минимален действителен осигурителен стаж от
15 години. При това положение подаденото по-късно второ заявление, с оглед
изминалия период, не обуславя задължението за органа да се произнесе по
същество на исканата лична пенсия за ОСВ.
Следователно подаденото второ заявление от жалбоподателя
за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 06.04.2021 г., към което не се
представени нови доказателства и липсват нови факти и обстоятелства, които да
налагат преразглеждане за отмяна или изменение на влязлото в сила разпореждане,
е недопустимо и компетентният орган Ръководителят по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Варна законосъобразно е отказал да
разгледа по същество заявлението и да се произнесе с ново разпореждане и
правилно е прекратил образуваното въз основа на това заявление административно
производство.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.В. *** срещу Определение № ********** на
Ръководител ПО към ТП на НОИ Варна, с което е прекратено административното
производство по отношение отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на В. на основание чл.27, ал.2 от АПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна
жалба, в седмодневен срок от получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: