№ 3636
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110167092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С. ЕАД е предявило против С. И. Л., И. И. Л. и К. И. Л.,
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1
ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които се иска признаване за установено, че ответниците дължат разделно –
всеки по 1/10 част от суми, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 18.09.2018г. по
ч.гр.д. № 59670/2018г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
гр.София, ж.к. „Зона Б 18“, бл. 4, ет. 1, сутерен-партер апартамент (бивше портиерско
жилище), аб.№ 280712, като за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г. ищецът доставил
топлинна енергия до потребителите, остойностена в размер на 584.34лв., представляваща
главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за
забава в размер на 83.87лв. за периода 16.09.2016г. до 09.08.2018г., била извършвана услуга
дялово разпределение, която не била заплатена. Поради неплащане на сумите, въз основа
заявление на ищеца от 12.09.2018г., на 18.09.2018г. по ч.гр.д. № 59670/2018г. по описа на
СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от С. И. Л.,
И. И. Л. и К. И. Л. процесните суми са претендирани спрямо всеки ответник по 1/10 част.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
назначения особен представител – адв. В., в който исковете се оспорват по основание и
размер. Не се оспорва, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия
за процесния период. Релевира се възражение, че вземанията са погасени по давност.
1
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.
От приобщеното ч.гр.д. № 59670/2018г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че
ищецът подал заявление по чл.410 ГПК от 12.09.2018г., въз основа на което на 18.09.2018г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено: ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА Л. , ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК
ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1, С. И. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЗОНА Б-18,
БЛ. 4, ЕТ. 1, И. И. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1,
ТРАЙЧО ИБРОВ Л. , ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 1А, БЛ. 525,
ВХ. 4, ЕТ. 1, АП. 1, и К. И. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Х.С., №47, ЕТ. 1,
АП. 1, да заплатят при условията на разделност (при квоти, както следва: 6/10 за ВАСИЛКА
КОСТАДИНОВА Л. и по 1/10 за С. И. Л., И. И. Л.,ТРАЙЧО ИБРОВ Л. и К. И. Л.) на
кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК ****, представляван от САШО ПЕТРОВ
ЧАКАЛСКИ, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, сумата от 1920,3 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015
г. до 30.4.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К.ЗОНА Б-
18, БЛ. 4, ЕТ. 1 , аб.№ 276665, ведно със законна лихва от 12.9.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 274,56 лв. за периода от 16.9.2016 г. до 9.8.2018 г.,
сумата от 27,5 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 12.9.2018 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 4,99 лв. за периода от 16.9.2016 г. до 9.8.2018 г. и
94,55 лв. разноски по делото, а именно: 44,55 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
Депозирано е възражение от И. И. Л., с което е описано, че Василка Костадинова Л.,
ЕГН: **********, е починала на 08.12.2018г., като направил отказ от наследството на
Василка Костадинова Л., вписан в особената книга на съда под № 34/11.01.2019г., за което
се представя копие от смъртен акт на лицето, декларация за отказ от наследство и съдебно
удостоверение за регистрация на декларацията за отказ от наследство. С разпореждане №
156077/28.06.2019г. съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал на мястото на
починалото лице Василка Костадинова Л. наследниците по закон, а именно: Елена
Костадинова Праматарова, ЕГН: **********. С разпореждане от 28.09.2021г. съдът е
констатирал, че по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
2
410 ГПК от 18.09.2018 г. по ч. гр. д. № 59670/2018 г. по описа на СРС, 27-ти състав,
съгласно която е разпоредено ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА Л., С. И. Л., И. И. Л., ТРАЙЧО
ИБРОВ Л. и К. И. Л. да заплатят на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД вземания за ползвана
топлинна енергия, при квоти 6/10 за ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА Л. и по 1/10 за С. И. Л., И.
И. Л., ТРАЙЧО ИБРОВ Л. и К. И. Л.. Приел е, че се установява, че ВАСИЛКА
КОСТАДИНОВА Л. е починала на 18.12.2018г. (след подаване на заявлението по чл.410
ГПК), поради което съдът с разпореждане № 156077/28.06.2019г. е конституирал на
основание чл.227 ГПК законните наследници по реда на наследственото правоприемство:
ЕЛЕНА КОСТАДИНОВА ПРАМАТАРОВА, ЕГН: **********, която е получила заповедта
по чл.46, ал.2 ГПК на 09.07.2019г., като в срока по чл.414 ГПК не е подала възражение,
поради което на основание чл.416 ГПК заповедта е влязла в сила спрямо нея е издаден
изпълнителен лист. Установено е, че ТРАЙЧО ИБРОВ Л. е уведомен за издадената заповед
на 19.11.2018г., като в срока по чл.414 ГПК не е подал възражение, поради което на
основание чл.416 ГПК заповедта е влязла в сила спрямо него и е издаден изпълнителен лист.
С. И. Л. и К. И. Л. са били призовани при условията на чл.47, ал.5 ГПК поради което съдът е
дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. И. И. Л. е получил заповедта на
12.02.2019г., като в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение, поради което е дал указания
на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В срока за изпълнение на указанията е предявен
настоящият иск.
По делото е приет договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 30.06.2008г., от който се установява, че Столична община продава на
Василка Костадинова Л. имот в гр.София, ж.к.Зона Б-18, бл. 4, ет. 1, сутерен-партер. Приет е
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 166, том 1,
рег.№ 1602, дело № 64/2010г., съгласно който на 13.04.2010г. в полза на ипотекарния
кредитор УниКредит Булбанк АД, е учредена договорна ипотека вкл. върху имота в
гр.София, ж.к.Зона Б-18, бл. 4, ет. 1, сутерен-партер, от Василка Костадинова Л. и Иво Л.
Найденов, представляващ СИО, за което към цитирания нот.акт е описано, че се представя
удостоверение за сключен граждански брак.
От справка за предоставяне на данни по НБД „Население“ л. 51 по ч.гр.д. №
59670/2018г. се установява, че Василка Костадинова Л. (починала на 18.12.2018г.) е имала
граждански брак с Иво Л. Найденов (починал на 13.09.2015г.), чиито низходящ наследник е
И. И. Л., който съгласно представеното съдебно удостоверение л.47 е депозирал отказ от
наследство на наследодателя Василка Костадинова Л.. Прието по делото е удостоверение за
наследници на Иво Л. Найденов (л.173 по делото), от което се установява, че същият е
починал на 13.09.2015г., като е оставил за наследници – син И. И. Л. (от брака му с Василка
Костадинова Л., починала на 18.12.2018г.), така и син Трайчо Ибров Л., дъщеря С. И. Л. и
син К. И. Л..
От Протокол от проведено ОС на ЕС от 18.09.2001г., се установява, че е проведено ОС
на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с третото лице –
3
помагач, вкл. е приет по делото е Договор за дялово разпределение на топлинна енергия
между клиенти в сграда – етажна собственост от 19.07.2002г. се установява, че между
сградата в режим на ЕС и Третото лице – помагач е сключен договор, по силата на който
ТЛП приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между отделните
клиенти в СЕС. По делото е приет и договор при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ от 28.05.2018г. между ищеца
и ТЛП. Приети по делото са представени от ТЛП: индивидуални справки за използвана ТЕ
за процесния период, формуляри за отчет, документ за връчване на изравнителни сметки.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в
процесния период отоплителните тела в процесния имот били демонтирани, поради което не
бил начисляван разход за ТЕ, а служебно е бил начислен разход само за преминаващите
през ниската част на сградата тръби, съответно била ползвана ТЕ за БГВ, отчитан по 1бр.
индивидуален водомер, не е начисляван разход за ТЕ за общи части, като вещото лице дава
заключение, че сумата, която абонатът дължи за разходваната ТЕ е в размер на 1828.25лв.,
като за периода от 01.05.2015г. до 30.07.2015г. ТЕ е в размер на 183,93лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
няма извършване на начислените плащания, като дължимата сума била в размер на
1920.30лв. за ТЕ, 27.50лв. за дялово разпределение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя
(т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответниците) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните,
ищецът следва да докаже, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия
за процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период.
Съвкупно от приетите по делото писмени доказателства съдът приема за доказано, че
процесният топлоснабден имот в гр.София, ж.к.Зона Б-18, бл. 4, ет. 1, сутерен-партер, е бил
4
придобит от Василка Костадинова Л. и Иво Л. Найденов, в режим на СИО. След смъртта на
Иво Л. Найденов, неговата ½ ид.ч. от процесния имот се наследява от наследниците по
закон по правилото на чл.9, ал.1 вр. чл.5, ал.1 ЗН, т.е. Василка Костадинова Л., И. И. Л.,
Трайчо Ибров Л., С. И. Л. и К. И. Л. наследяват по 1/10 ид.ч., съответно Василка
Костадинова Л., доколкото притежава ½ ид.ч. от процесния имот, следва че след смъртта на
Иво Л. Найденов квотите в собствеността са, както следва: 6/10 за Василка Костадинова Л. и
по 1/10 за И. И. Л., Трайчо Ибров Л., С. И. Л. и К. И. Л.. Приетото съдебно удостоверение за
отказ от наследството на Василка Костадинова Л. от страна на И. И. Л. не касае
придобитото му наследство от страна на баща му Иво Л. Найденов. Следователно съдът
приема за доказано качеството потребители на ответниците С. И. Л., И. И. Л. и К. И. Л. за
квотите им по 1/10 ид.ч. от имота, в какъвто размер е предявен и искът.
По отношение на размера на доставеното количество топлинна енергия, съдът
намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно СТЕ,
доколкото, като е необходимо да се изясни, че при граматическото, систематично и
телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на
топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна
енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за
отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не
придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда
винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между
страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество
топлинна енергия. Следователно общото доставено количество ТЕ следва да се остойности
на сумата от 1828.25лв. за процесния период.
От приетите Протокол от проведено ОС на ЕС и Договор за дялово разпределение на
топлинна енергия между клиенти в сграда – етажна собственост от се установява, че между
ищеца и третото лице - помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. С оглед неоспореното заключение
на вещото лице, че услугата е била осъществена, вкл. с оглед представените от ТЛП
писмени доказателства за документи за главен отчет и за дялово разпределение, съдът
приема, че в полза на ищеца (вкл. с оглед чл.22 от ОУ, в които е уредено, че дялово
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача (ищец) чрез
възлагане на търговец (ТЛП), избран от клиентите, като клиентът на топлинна енергия
заплащане на продавача стойността на услугата дялово разпределение) сумата от общо
27.50лв.
Съгласно приетите по делото ОУ на ищеца – в чл.33 от последните е уредено, е
клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45–
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на срока, се
дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5), съответно искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен, но върху сумата от
1828.25лв.
5
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по
делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение
преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. №
10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за погасителна давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от м.05.2015г. до м.04.2017г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено
на 12.09.2018г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен иска, поради
което погасена по давност се явява сумата от 183,93лв. (с оглед заключението на вещото
лице по СТЕ), то дължимата главница за топлинна енергия е в общ размер на 1644,32лв., от
която ответниците дължат по 1/10 съобразно квотите или всеки по 164,43лв., съответно
мораторната лихва за периода от 16.09.2016г. до 09.08.2018г. върху главницата определена
по чл.162 ГПК е в размер на 23,51лв. от всеки. Главницата за дялово разпределение не е
обхваната от периода на погасителна давност (с оглед неоспорената справка л.37 по делото),
т.е. всеки дължи 2.75лв., като с оглед приетото по-горе не се дължи мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни, като ответниците са
представлявани от особен представител.
Отговорността за разноски на ответниците е разделна. Ищецът е сторил разноски в
исковото производство в размер на 155,45лв. за д.т., вкл. претендира за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100лв., 400лв. депозити за
в.л., както и 450лв. за особен представител, или общо в размер на 1105,45лв. Съразмерно
уважената част от исковете има право на разноски за исковото в общ размер на 946,40лв.,
като отговорността е разделна, т.е. всеки ответникът дължи 315,47лв. разноски за исковото.
По ч.гр.д. № 59670/2018г. са сторени разноски от 44.55лв. за д.т. и 50лв. за юрк.възн,
съответно съразмерно квотите и съразмерно на уважената част от исковете в настоящото
производство, ответниците дължат разноски за заповедното производство в размер на
8,09лв. от всеки. Оттук ищецът има право на разноски в размер на по 323,56лв. от всеки.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от „Т.С.
6
ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
положителни установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че С.
И. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1, дължи сумата от
164,43лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.8.2015 г. до 30.4.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ,
Ж.К.ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1 , аб.№ 276665, ведно със законна лихва от 12.9.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 23,51лв. за периода от 16.9.2016 г. до
9.8.2018 г., сумата от 2,75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.8.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 12.9.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.09.2018г. по ч.гр.д. № 59670/2018г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 192,03лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 27,46лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер от 0,50лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от „Т.С.
ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
положителни установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че И.
И. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1, дължи сумата от
164,43лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.8.2015 г. до 30.4.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ,
Ж.К.ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1 , аб.№ 276665, ведно със законна лихва от 12.9.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 23,51лв. за периода от 16.9.2016 г. до
9.8.2018 г., сумата от 2,75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.8.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 12.9.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.09.2018г. по ч.гр.д. № 59670/2018г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 192,03лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 27,46лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер от 0,50лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от „Т.С.
ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
положителни установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че К.
И. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Х.С., №47, ЕТ. 1, АП. 1, дължи сумата от
164,43лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.8.2015 г. до 30.4.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ,
Ж.К.ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1 , аб.№ 276665, ведно със законна лихва от 12.9.2018 г. до
7
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 23,51лв. за периода от 16.9.2016 г. до
9.8.2018 г., сумата от 2,75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.8.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 12.9.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.09.2018г. по ч.гр.д. № 59670/2018г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 192,03лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 27,46лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер от 0,50лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК С. И. Л., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1, да заплати на „Т.С. ЕАД, с ЕИК **** и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, разноски делото в размер на
323,56лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК И. И. Л., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК ЗОНА Б-18, БЛ. 4, ЕТ. 1, да заплати на „Т.С. ЕАД, с ЕИК **** и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, разноски делото в размер на
323,56лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК К. И. Л., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ.Х.С., №47, ЕТ. 1, АП. 1, да заплати на „Т.С. ЕАД, с ЕИК **** и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, разноски делото в размер на
323,56лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8