№ 178
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500456 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение № 368/17.05.2021г., постановено по гр.д.№ 4585/2020г.
Плевенски районен съд осъдил на осн. чл. 2, т.2 предл. 1 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Б. П. сумата 800лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди –разноски за адвокатска защита по нохд №
673/ 2018г. на РС-Разград ,ведно със законната лихва, считано от влизане в
сила на оправдателната присъда по това дело до окончателното изплащане на
сумата.
Със същото решение осъдил на осн. чл. 2, т.2 предл. 1 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Б. П. сумата 3000лв.- обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди произхождащи от незаконното
обвинение за извършване на престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 вр. с чл. 194
ал.1 ,вр. с чл. 20 , ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва
считано от влизане в сила на оправдателната присъда по това дело до
окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендираните 10
000лв. отхвърлил предявеният иск като неоснователен и недоказан. Присъдил
и съответната част от направените деловодни разноски в полза на ищеца
Г.П.,съразмерно с уважената част на исковете.Осъдил Прокуратурата на РБ
да заплати на адв.М.В. на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА сумата 500лв.-адвокатско
възнаграждение.
1
Това решение е било съобщено на ищеца Г.П. ,чрез пълномощника му
адв.М.В. на 31.05.2021г.
Няма данни ,обаче ,да е било надлежно съобщено на другата страна по
делото - Прокуратурата на РБ ,тъй като липсва разписка за връчване на
съобщението ведно с препис от решението на ПлРС. Вместо за надлежната
страна по делото- Прокуратурата на РБ, на л. 73 от него е приложено
съобщение за връчване на съобщение по друго дело – гр.д.№4583 / 2020г. на
ПлРС и за друга страна – П. В. Н. .
Тъй като , обаче решението на ПлРС по гр.д.№ № 4585/2020г. е постановено
на 17.05.2021г. ,то ако се приеме ,условно че срокът за неговото обжалване
започва да тече най –рано от тази дата , то той би изтекъл на 31.05.2021г. и
тъй като въззивната жалба от Б. Ал. –прокурор при РП-Плевен срещу
решението на ПлРС е подадена на 28.05.2021г. , то тя безспорно се явява
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК.
Същата е подадена от надлежна страна по делото , срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК
,поради което е приета от съда като редовна и допустима и е насрочено
делото за разглеждането и в о.с.з.
От изложението на въззивната жалба се вижда ,че тя е насочена само
срещу тази част от решението на ПлРС с която Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на Г. Б. П. сумата 3000лв.- обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, произхождащи от незаконното
обвинение за извършване на престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 вр. с чл. 194
ал.1 ,вр. с чл. 20 , ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва
считано от влизане в сила на оправдателната присъда по това дело до
окончателното изплащане на сумата.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от противната страна
Г.П. ,чрез пълномощника му адв.М.В. ,като се поддържа становище , че
въззивната жалба не е основателна. В писменият отговор също така не са
направени искания за събиране на нови доказателства.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените с въззивната
жалба оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо , а по същество и правилно решение ,което не страда от
посочените във въззивната жалба пороци ,поради което следва да бъде
потвърдено.
При това ,ПлОС намира , че са налице условията на чл. 272 от ГПК за
мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на
2
решението на ПлРС. Това е така ,защото Плевенски окръжен съд намира,че
РС-Плевен е съобразил всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност ,не е допуснал нарушения на закона при преценката на тези
доказателства и в резултат на това е стигнал до верни изводи за значимата за
правния спор фактическа обстановка въз основа на което пък е направил и
правилни правни изводи ,както и че е приложил правилно значимите за
решаване на делото материалноправни норми.
По този повод следва да се отбележи само за яснота ,че в диспозитива на
решението си ПлРС е посочил ,че правната квалификация на иска е по чл. 2,
т.2 предл.1 от ЗОДОВ ,вместо посочената в проектодоклада от 02.11.2020г.
,както и в мотивите на решението правна квалификация по чл. 2 , ал.1 т. 3 от
ЗОДОВ ,което според въззивната инстанция вероятно се дължи на допусната
фактическа грешка. Това обстоятелство,обаче ,според въззивната инстанция
не е довело нито до разглеждане на непредявен иск ,което да даде основание
пък за обезсилване на решението ,нито пък до неправилност на обжалваното
решение ,тъй като в действителност ПлРС е приложил и мотивирал
решението си именно с приложимата към правния спор норма на чл. 2 , ал. 1
т.3 от ЗОДОВ /според актуалната му редакция /.
В резултат на извършената правилна преценка на събраните по делото
доказателства,РС-Плевен е установил следната фактическа обстановка,която
е интерпретирал от гл.т. приложението на нормата на чл. 2 , ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ :
Че на 23.08.2017г. Г. Б. П. е бил привлечен като обвиняем по ДП № ***/
23.04.2016г. на РП-Разград за престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 предл. 1 и
предл. 2 от НК ;
Че въз основа на внесен обвинителен акт от РП-Разград е било
образувано нохд № 673/ 2018г. на РС-Разград, който с присъда №
501/16.10.2029г. признал Г.П. за невиновен да е извършил това
престъпление ,т.е. бил е оправдан,но тази присъда е била протестирана
от Прокуратурата.
Че с решение № 260002/ 20.08.2020г. на ОС-Разград по внохд № 202/
2020г. присъдата на РС-Разград е била потвърдена.
че е налице продължителна висящност на наказателното производство от
повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда
– три години.
че през този период Г.П. е претърпял имуществени и неимуществени
вреди ,които се намират в пряка причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство,след което определил по справедливост
съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди –болки и страдания,преживени
отрицателни емоции.
Конкретно установените от РС-Плевен неимуществени вреди намират израз
в обстоятелствено описаните от РС проявни форми :изпитваните през
3
тригодишния период на висящност на наказателното производство
несигурност и притеснения от обстоятелството че е привлечен като обвиняем
за деяние ,което не е извършил ,което е засегнало неговата чест и
достойнство ; негативно отражение на това обвинение върху психиката му и
личния му живот,тъй като ищецът станал затворен и депресиран . Именно
това е мотивирало РС-Плевен да определи обезщетение в сравнително нисък
размер от 3000 лв.,като е отчел ,че една част от изложените в исковата молба
твърдения са останали недоказани , а именно- няма доказателства ищецът да е
търсил психиатрична помощ за състоянието си ,нито какви медикаменти е
взимал по този повод ,както и че не е доказано процесното незаконно
обвинение да е възпрепятствало ищеца да продължава да развива дейност с
брат си ,както и че това е довело до липсата на пари за неговата и на
семейството му издръжка . Именно поради това е отхвърлил предявения иск
за разликата над 3000лв. до претендираните 10 000лв. , като неоснователен и
в тази част не е постъпила въззивна жалба от ищеца.
Освен тези правилни съображения , изложени от РС-Плевен ,въззивната
инстанция намира за нужно допълнително да акцентира върху някои
обстоятелства от фактическата обстановка ,които обосновават посочения
размер на присъденото от РС-Плевен обезщетение.
Както се вижда, в случая се касае за повдигане и висящност на едно
незаконно обвинение срещу обвиняемия , което положение е продължило
почти три години/ без три дни / . Този продължителен период от време през
който ищецът е имал качеството на обвиняем , а след това и подсъдим за
престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 предл. 1 и пр. 2 от НК не може да не бъде
зачетен като фактор , който обосновава по-висок размер на обезщетението
/при равни други условия/ , в сравнение с хипотезата,ако повдигнатото
незаконно обвинение беше оттеглено от прокуратурата било преди изготвяне
на обвинителния акт , било ако същото не се поддържаше вече в хода на
съдебното производство или ако не беше подаден протест срещу
постановената от РС-Разград оправдателна присъда и по този начин
висящността на незаконното обвинение би приключила в по –кратък срок. В
т.см. ПлОС приема ,че РС-Плевен правилно е отчел продължителността на
висящността на повдигнатото и упорито поддържано от прокуратурата
обвинение срещу ищеца като един от съществените фактори, които
обуславят определения от съда размер на обезщетението.
Заедно с това следва да се отбележи ,че няма основание да се приеме ,че
наказателното производство срещу П. е продължило дълго време и по негова
вина. Организацията и ръководството на наказателното производство в
досъдебната фаза е изцяло в правомощията на Прокуратурата и на този етап
тя разполага с достатъчно ефективни средства за провеждане на това
производство в разумни срокове. Заедно с това и на етапа на съдебното
производство Прокуратурата е могла да извърши надлежна преоценка на
позицията си е евентуално да спре да поддържа обвинението срещу този
обвиняем и така да съкрати висящността на незаконното обвинение .
4
Съвсем неоснователно е оплакването в жалбата ,че ищецът не е ангажирал
доказателства , които да установяват претърпени от него неимуществени
вреди ,както и причинната им връзка с образуваното наказателно
производство и повдигнатото по него обвинение и психичното състояние в
което е изпаднал ищеца.В т.см. въззивната инстанция възприема
свидетелските показания на разпитаните пред РС-Плевен двама свидетели –Д.
С. и В. К. ,които достатъчно ясно и категорично установяват връзката на
претърпените от ищеца болки и страдания именно с повдигнатото и
поддържано срещу него незаконно обвинение.Техните показания установяват
положителни факти от твърдените в исковата молба и на тях не се
противопоставят никакви други доказателства ,които да ги опровергават.
Самото оплакване,развито във въззивната жалба имплицитно включва
признание на обстоятелството,че ищецът всъщност е изпитвал „ нормални и
презюмирани негативни преживявания при обвинение в престъпление , а
именно притеснение и безпокойство“. Това , че не е установен някакъв
особен ексцес при ищеца ,обаче ,не означава ,че изпитваните т.н.
„презюмирани болки и страдания“ не подлежат на обезщетение.
Не на последно място ,въззивната инстанция намира за неоснователно и
оплакването ,че тъй като през процесния период спрямо ищеца било водено и
друго наказателно производство ,то не можело да се разграничат
неимуществените вреди от двете наказателни производства. Най-напред от
приложената справка за съдимост на Г.П. става ясно ,че същият е сключил
споразумение № 37/ 16.02.2018г. по нохд № 193/ 2018г. на РС-Добрич за
друго престъпление.В т.см. очевидно е ,че по това дело не става изобщо дума
за повдигане и поддържане на друго незаконно обвинение ,което да се намира
в причинна връзка с търпени от ищеца болки и страдания. Освен това и
двамата разпитани по делото свидетели категорично установяват ,че
споделените от Г.П. и възприети лично от тях болки и страдания ,изпитвани
от него са свързани именно с повдигнатото срещу него незаконно обвинение
за престъпление, извършено на територията на Р. , а не за друго някакво
обвинение.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на РС-Плевен не страда от посочените във въззивната жалба пороци
,поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото и на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал.2 от от
Закона за адвокатурата и чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ,въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.М.В. адвокатско възнаграждение в размер на 440лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/17.05.2021г., постановено по гр.д.№
4585/2020г. на Плевенски районен съд в обжалваната му част с която е
осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Б. П. сумата 3000лв.-
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди произхождащи от
незаконното обвинение за извършване на престъпление по чл. 195,ал.1 т. 4 вр.
с чл. 194 ал.1 ,вр. с чл. 20 , ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната
лихва ,считано от влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. №
673/2018г. на РС-Разград от 20.08.2020г. , до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал.2 от от Закона за
адвокатурата и чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения Прокуратурата на РБ да заплати на адв.М. М.
В., гр.В. Т. , ул.“Ц.Ц. „ ***, адвокатско възнаграждение в размер на 440лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3 т.1 от
ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6