РЕШЕНИЕ № 1390
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря
ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Дичев адм. дело № 284 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от Т.А.Ф., ЕГН **********, чрез адв. С., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на
обезщетение в размер на 70 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействия на затворническата администрация, за периода от 01.01.2018 г. до 03.02.2022 г. –
датата на предявяване на исковата молба, ведно със законна лихва от тази дата
до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба е посочено, че през посочения период ищецът бил в пренаселени
килии и нетната площ не е надвишавала 3 кв.м.; имало наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, нямало обособен
санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, осветлението било
слабо и не можело да се чете вестник или книга, от тавана имало течове и влага.
В СЗ процесуален представител поддържа иска. Уточнява, че претенциите са
10 000 лв. за условията в ареста и 60 000 лв. за условията в затвора.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
От
представените по делото неоспорени справки
/л.27 и сл. и л.41/ се установява, че ищецът е пребивавал в Арест -
Пловдив от 02.01.2018 г. до 08.08.2018 г., а след тази дата – в Затвора Пловдив
до датата на предявяване на исковата молба. От представената справка от Арест –
Пловдив се установява, че помещенията отговарят на изискванията за жилищна площ
от минимум 4 кв.м. на задържано лице, представени са доказателства за ДДД
обработка, всяка килия е снабдена със
санитарен възел с постоянно течаща студена вода, а топла се подава сутрин и
вечер в рамките на обема на бойлерите,
изградена е система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите
стандарти за осветеност, а дневна светлина прониква през прозорец с размер
150/150 см., като прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и липса
на въздух. Ищецът от своя страна не е направил никакви доказателствени искания
по отношение твърденията си за лоши условия в ареста, съответно да се установи,
че са налице действия/бездействия на длъжностни лица, от които да е претърпял
вреди. При това положение съобразно събраните доказателства и във връзка с
изрично указаната на страните доказателствена тежест, искът е изцяло
неоснователен за период 01.01.2018 г. – 01.09.2018 г., когато се твърди ищецът
да е бил в ареста в Пловдив.
По
отношение престоя в Затвора Пловдив:
Твърденията
за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи,
липса на обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена
вода, слабо осветление и наличие на течове и влага са оборени от представените
от ответника неоспорени справка и протоколи за ДДД обработка, като не се
установяват действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е претърпял вреди в тази връзка, а от своя
страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези
си твърдения, освен разпита на св.Б.. Последният обаче сочи единствено липса на топла вода в килията
/такова задължение обаче администрацията няма по ЗИНЗС и ППЗИНС/, наличие на
инсекти /което обаче не се дължи на
бездействие на администрацията, предвид представените писмени доказателства/,
сочи че има осветление, както и че имало влага и мухъл, но при осигурени
условия за постоянно проветрение не може да се приеме, че това се дължи на
бездействие от страна на администрацията. Поради изложеното тези оплаквания са
изцяло неоснователни и недоказани.
По отношение обаче на твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ, за времето от 08.08.2018 г. до 24.01.2019 г. вкл. администрацията
не е представила доказателства и съобразно указаната доказателствена тежест
следва да се приеме, че през тези дни не е било спазено изискването за
минимална жилищна площ. Неспазването на това изискване се установява от
представената справка и за периодите 24.04.2020 г. – 22.11.2020 г. вкл., 25.11.2020
г. – 21.01.2021 г. вкл., 02.02.2021 г. – 28.04.2021 г. вкл., 10.05.2021 г. –
04.11.2021 г. вкл., 23.11.2021 г. – 20.01.2021 г. вкл. и 28.01.2022 г. – 03.02.2022
г. вкл.
При
така изложеното действително се установява едно от твърдените нарушения по чл.3
от ЗИНЗС, тъй като ищецът е пребивавал общо 766 дни при неспазване на
изискването за минимална площ от 4 кв.м., при което следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част
от периодите, както са посочено по-горе, съответно и за отделни части от
доказаните периоди, както и поради това, че е доказано само едно от твърдените нарушения,
обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид частично
успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение, така както
е оценен и заявен от ищеца в размер на 60 000 лв. за престоя в Затвора Пловдив.
Справедливият размер на това обезщетение според настоящия съдебен състав
възлиза на сумата от 5 000 лв., като се вземе предвид и продължителността на
периода, съответно интензитета на негативно въздействие върху ищеца, вследствие
бездействията на администрацията по отношение изпълнението на изискването за
минимална жилищна площ.
Поради
изложеното следва да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -
София, ул. ”Н.Столетов” № 21, да заплати на
Т.А.Ф., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв., за периоди 08.08.2018 г. до 24.01.2019 г. вкл.,
24.04.2020 г. – 22.11.2020 г. вкл., 25.11.2020 г. – 21.01.2021 г. вкл.,
02.02.2021 г. – 28.04.2021 г. вкл., 10.05.2021 г. – 04.11.2021 г. вкл.,
23.11.2021 г. – 20.01.2021 г. вкл. и 28.01.2022 г. – 03.02.2022 г. вкл., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2022 г. до
изплащането на сумата. В останалата част - за разликата до пълния предявен
размер от 70 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендирания - 01.01.2018 г. до
03.02.2022 г. вкл., искът следва да бъде отхвърлен, поради изложеното по-горе.
Претенцията
на ищеца за разноски е основателна и следва ответникът да бъде осъден да му заплати
внесената ДТ в размер на 10 лв. Разноски на ответника не се следват, тъй като
разпоредбите на ЗИНЗС за разноските са специални по отношение на тези в
ЗОДОВ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н.Столетов” № 21, да заплати на Т.А.Ф., ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., за периоди
08.08.2018 г. до 24.01.2019 г. вкл., 24.04.2020 г. – 22.11.2020 г. вкл.,
25.11.2020 г. – 21.01.2021 г. вкл., 02.02.2021 г. – 28.04.2021 г. вкл.,
10.05.2021 г. – 04.11.2021 г. вкл., 23.11.2021 г. – 20.01.2021 г. вкл. и
28.01.2022 г. – 03.02.2022 г. вкл. , ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2022 г. до
изплащането на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния
предявен размер от 70 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендирания - 01.01.2018 г. до
03.02.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на Т.А.Ф.,
ЕГН **********, разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена ДТ.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза
на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" – София.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: