Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19
03.02.2020г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 698 по
описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във
вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба от А.М.Г. ***, подадена чрез
пълномощника й адвокат А., против Заповед № 10-00-1774/ 05.09.2019г на Кмета на
Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
"Двуетажна масивна жилищна сграда № 36“ по приложение № 1/комбинирана
схема/, находящ се в терен улична отсечка с о.т.4471 и о.т.4474 и УПИ XLIII – „Озеленяване“ по плана на гр.Стара
Загора – „Стара Загора разширение III
етап“, одобрен със Заповед № 19-12-108 от 27.05.2015г., бивша улична отсечка
о.т.4472 и о.т.4473 по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап“, одобрен със Заповед № 2931/
04.12.1989г. и улична отсечка с о.т.18а-18б-18в по плана на гр.Стара Загора,
кв.“Лозенец“, одобрен с Решение № 19-40, протокол № 46 от 25.06.2015г. на
Общински съвет Стара Загора, бивша улична отсечка с о.т.18а-18б-18в по плана на
гр.Стара Загора, квартал „Лозенец“, одобрен със Заповед № 214 от 25.02.1986г.
В жалбата са изложени оплаквания, че издадената заповед е
незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие
с целта на закона. Оспорва се материалната доказателствена сила на Констативен
акт № 35/ 19.02.2015г. Според жалбоподателката от заповедта не става ясно какъв
е статутът на земята, върху която се твърди, че е изграден незаконният строеж.
Твърди, че оспорената заповед е немотивирана, издадена при неясна фактическа и
правна обстановка, при липса на данни за обсъждане търпимостта на строежа и с
неясен адресат. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане
на направените разноски.
Ответникът – Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен
орган, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при
спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. Твърди, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на
незаконен строеж, подлежащ на премахване.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 19.02.2015г. работна група от
служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на
строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда № 36“ по приложение №1 от комбинираната
схема, строеж пета категория, находящ се в терен между улична отсечка с о.т.4472
и о.т.4473 по плана на гр. Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап”,
одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. и улична отсечка с о.т.18а – о.т.18б
- о.т.18в по плана на гр.Стара Загора,
кв.“Лозенец“, одобрен със Заповед № 214/ 25.02.1986г., съгласно който
предвижданията за имота са за улица. Резултатите от проверката са обективирани
в съставен и подписан Констативен акт № 35 от 19.02.2015г. /л.24 – л.27 по
делото/. Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че в имота е
извършено строителство на двуетажна масивна жилищна сграда с покрив от дървен
гредоред и керемиди, стените са от тухли и варо-циментов разтвор. Няма
поставена дограма, няма външна и
вътрешна мазилка. Сградата е с размери 14.6.0м/ 5.50м/ 7.21м/ 6.20м/ 5.52м/
3.5.м/ 3.90м/ 2.31м/ 5.50м/ 1.50м/ 4.34м и височина около 6.50м. Строежът е
пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че за изпълнения строеж няма
одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, като изпълнението на
строежа не съответства на предвижданията на действащ ПУП съгласно който имотът
е отреден за улица. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. В констативния акт е посочено, че строежът е собственост на А.М.Г..
Към констативния акт са приложени снимков материал и скица – комбинирана схема,
отразяваща местоположението и разположението на строежа.
Констативен акт № 35 от 19.02.2015г. е
съобщен чрез залепване на входната врата на строежа и в сградата на Община
Стара Загора на 19.02.2015г., за което е издадена служебна бележка от служители
на Община Стара Загора.
Няма данни, а и не се твърди от
жалбоподателката да е подавала възражение срещу съставения констативен акт.
В констативен
протокол от 02.02.2016г, съставен от С.О.И.- старши специалист „Кадастър и
регулация” и С.О.И.-старши експерт отдел „Кадастър и регулация”, е посочено, че
към момента на проверката не са настъпили нови обстоятелства от установените с
констативен акт № 35/ 19.02.2015г /л.22/. Идентичен по съдържание е констативен
протокол от 02.09.2019г, съставен от арх.С.О.И.-старши експерт отдел „Контрол
по строителството” и С.И. -старши специалист „Кадастър и регулация” /л.20/.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-1774 от 05.09.2019г., издадена
от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а
във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат
незаконен строеж, пета категория, „Двуетажна масивна жилищна сграда” - № 36 по
приложение №1 от комбинираната схема, с размери 14.6.0м/ 5.50м/ 7.21м/ 6.20м/
5.52м/ 3.5.м/ 3.90м/ 2.31м/ 5.50м/ 1.50м/ 4.34м и височина около 6.50м,
изпълнена от А.М.Г., без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за
строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в терен улична отсечка с
о.т.4471 и о.т.4474 и УПИ XLIII
– „Озеленяване“ по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширение III етап“, одобрен със Заповед № 19-12-108
от 27.05.2015г., бивша улична отсечка о.т.4472 и о.т.4473 по плана на гр.Стара
Загора – „Стара Загора разширение – III етап“, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. и улична
отсечка с о.т.18а-18б-18в по плана на гр.Стара Загора, кв.“Лозенец“, одобрен с
Решение № 19-40, протокол № 46 от 25.06.2015г. на Общински съвет Стара Загора,
бивша улична отсечка с о.т.18а-18б-18в по плана на гр.Стара Загора, квартал
„Лозенец“, одобрен със Заповед № 214 от 25.02.1986г. От фактическа страна
обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в
съставения Констативния акт № 35/ 19.02.2015г. и наличието на подлежащ на
премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, като
изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и несъответстващ на предвижданията за имота
/за улица/. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не подлежи на
узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-11774 от
05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора. Представени са и Справка от звено „Жилищен фонд” за подадени
документи за картотекиране и настаняване на крайнонуждаещи се от жилище
граждани; Решение № 415 по Протокол № 11 от 30.06.2016г. на ОбС - Стара Загора; Заповед № 10-00-1480 от
21.07.2016г. на Кмета на Община Стара Загора за провеждане на публичен търг с
явно наддаване за продажба на недвижими имоти – частна общинска собственост,
ведно с публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и във в.
„Телеграф”; Правила за участие в търга и Протокол за проведен търг от
24.08.2016г. Като доказателства са приети и длъжностни характеристики за
длъжностите „старши експерт” в отдел „Контрол по строителство”; „старши
специалист” и „Началник отдел” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел
„Кадастър и регулация”; „старши специалист” в Отдел „Устройство на територията”
и др. По делото е прието доказателство за липса на издаден административен
адрес относно процесната сграда - писмо изх.№ 10-11-11652 от 10.10.2019г на
Секретаря на Община Стара Загора /л.43/. От представената справка за семейно
положение, постоянен и настоящ адрес с изх.№ 10-11-11553/ 08.10.2019г./л.56/ се
установява, че жалбоподателката А.Г. е с постоянен адрес ***.
По делото е
допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението по
която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. Съгласно заключението разпоредената за премахване с обжалваната
заповед двуетажна масивна жилищна сграда е разположена в очертанията на улици и
на УПИ XLIII
– озеленяване, кв.252, а именно: част от сградата попада на ул.“Витоша“ в
участъка от о.т.18а-о.т.18б-о.т.18в по ПУП на кв.“Лозенец“, приет с Решение №
1940/ 25.06.2015г., друга част попада в улица
в отсечката от о.т.4471-4474 и в част от УПИ XLIII – озеленяване, кв.252, съгласно ПУП,
приет със Заповед № 19-12108/ 27.05.2015г. Вещото
лице е категорично, че съгласно действащите към настоящия момент строителни
правила и норми не е разрешено застрояване в имоти с предназначение за улица и
за озеленяване.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните
и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Заповед № 10-00-1774/ 05.09.2019г. е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2 от ЗУТ.
Заповедта е издадена в писмена форма и
при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени
фактическите /извършено строителство на двуетажна
масивна жилищна сграда без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ и на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се
съдържа описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Заповед № 10-00-1774 от 05.09.2019г. на Кмета на Община
Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както
на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на
общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание
Констативен акт № 35 от 19.02.2015г. Видно от представените и приети като
доказателства по делото длъжностни
характеристики за длъжностите, заемани от служителите от общинска администрация
– Стара Загора, извършили проверката, съставили и подписали Констативен
акт № 35 от 19.02.2015г., в основните длъжностни функции и задължения се
включват и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по
строителството. С оглед на което съдът приема, че Констативен акт № 35 от
19.02.2015г. е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по
строителството в Община Стара Загора. С констативния акт са установени и
удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие
на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като
незаконен строеж на посочения в акта обект. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и
обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово
установена пречка за премахването на строежа.
С оглед на което
съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не
е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1
от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1.
Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв
по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване
„Масивна жилищна сграда” от гл. т на нейния вид, предназначение и начин на
изпълнение на строителството, съдът приема, че същата безспорно представлява
строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Видно
от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие
с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ
регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са
определени видовете строежи, за които не
се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж.
В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1
и чл.151 от ЗУТ. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от
жалбоподателката/, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа
като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това
визирано фактическо основание за издаване на заповедта се установява по
категоричен и безспорен начин.
От доказателствата по делото,
включително от заключението на изпълнената СТЕ, несъмнено се установява, че
разпоредената за премахване постройка не съответства и на предвижданията на
действащия ПУП – доколкото част от сградата е изградена върху имот с предназначение за улица, а друга част – в
урегулиран поземлен имот, с отреждане за озеленяване. Следователно
налице е и второто възприето от решаващия административен орган
материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Противно на твърденията на жалбоподателката,
строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или
на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в
закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие
по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ за премахването на
изграден без строителни книжа строеж. Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи,
изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съгласно
§127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден до 07.04.1987г., респективно до 31.03.2001г., както и да е бил
допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на
която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за
премахването му е неприложима. В обжалваната заповед не е отразено
времето на извършване на строежа. В приложената по делото административна
преписка също не се съдържат никакви данни за годината на изпълнение на
разпоредената за премахване сграда. В хода на съдебното производство, въпреки
изрично дадените от съда двукратни указания за ангажиране от страна на
жалбоподателката на доказателства относно времеизграждането на разпоредения за
премахване строеж /л. 39 и л.86 от делото/, такива не са събрани. При липса на
доказателства, че строежът е бил изграден до релевантния съгл. §16 или §127 момент
– 07.04.1987г., респ. 31.03.2001г., съдът приема, че в случая не е налице
първото условие от предвидените в кумулативност такива, които биха могли да
обусловят статута му на търпим строеж.
Отделно от това доколкото процесният строеж представлява жилищна сграда,
построена върху имот-общинска
собственост с предназначение за улица и озеленяване, както и без издадени
строителни книжа, то същият се явява недопустим и съгласно действащите норми на
чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Изложеното обуславя извода, че
разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните
изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.
Предвид така установеното по
делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в
несъответствие с предвижданията на ПУП и изпълнен без одобрени строителни книжа
и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който
строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно
са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за
разпореждането на неговото премахване.
По делото
липсват убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за
жалбоподателката и семейството й.
За тази сграда не е регистриран административен адрес, поради което е
невъзможно да се определи дали съвпада с постоянния адрес на жалбоподателката –
ул.“Витоша“ № 99.
Дори да се
приеме, че процесната сграда представлява жилище, разпореденото й премахване е
законосъобразно и целесъобразно. Чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на
жилище, а ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това
право в изключение от общия принцип на ненамеса - в случаите, предвидени в закона
и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при
упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от
ЕКПЧОС, понеже засягането е предвидено в закона, който допуска премахване на
строежи, изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по
цитираната норма, тъй като е насочена към охрана на здравето на обитателите
доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед
осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване
на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна
документация изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което
е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез
обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на
жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на
забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата на
жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и следователно нарушава
националните строителни регулации. Поради това оспорената заповед,
издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не
засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Трябва да се отбележи също, че общинската администрация
е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в квартал „Лозенец” да останат без дом изобщо
като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот
за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото
няма данни жалбоподателката да се е възползвала от дадените способи.
С оглед на гореизложеното обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие
с материалноправните разпоредби на ЗУТ,
при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на
закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, А.М.Г. следва бъде осъдена да заплати на Община Стара
Загора сумата от 350 лева, представляваща 250 лева внесено възнаграждение за
вещо лице за изпълнената съдебно-техническа експертиза и възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Г. *** против Заповед №
10-00-1774/ 05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж, пета категория "Двуетажна масивна жилищна
сграда” № 36 по приложение № 1, находящ се в терен улична отсечка с о.т.4471 и
о.т.4474 и УПИ XLIII –
„Озеленяване“ по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширение III етап“, одобрен със Заповед № 19-12-108 от
27.05.2015г., и улична отсечка с о.т.18а-18б-18в по плана на гр.Стара Загора,
кв.“Лозенец“, одобрен с Решение № 19-40, протокол № 46 от 25.06.2015г. на
Общински съвет Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.М.Г.
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: