ПРОТОКОЛ
№ 21852
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
СъдебниМИХАИЛ АТ. САВОВ
заседатели:РОСИЦА ИВ. ЯНАКИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
и прокурора А. Р. Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110204448 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Б. С. А.– редовно уведомен, се явява.
В залата се явява адв.Д. С., редовно уведомена, защитник на
подсъдимият.
ГР.И И Ч.О. В. А. А. - редовно уведомен, се явява.
В залата се явява адв.Д., редовно уведомен.
СВИДЕТЕЛЯТ М. Н. Б. - при довеждане, се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ И. П. Т. – при довеждане, се явява.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото,
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПОДСЪДИМИЯТ е със снета самоличност и разяснени права по НПК
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТ НА
СВИДЕТЕЛИТЕ:
М. Н. Б., роден на *********., в гр.София, ЕГН **********, българин,
български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.
И. П. Т., роден на ******************., в гр.С., ЕГН **********,
българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетелите отговорността по чл.290, ал.1 от НК,
обещаха да кажат истината и се изведоха от залата.
АДВ.Д. – Отказваме се от третия свидетел.
СЪДЪТ, запита страните на осн. чл. 275 от НПК имат ли нови искания
по доказателствата и реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания по доказателствата и реда на съдебното
следствие.
АДВ.Д.- Нямам искания по доказателствата и реда на съдебното
следствие
АДВ.С. - Нямам искания по доказателствата и реда на съдебното
следствие
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице процесуалните предпоставки за даване
ход на съдебното следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на СВИДЕТЕЛЯ
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Б. – Доколкото си спомням случаят беше
края на октомври 2021г. Не съм присъствал лично на случая, но
следващия ден се видях с моя приятел В. и разбрах какво се е случило.
Той е отишъл до магазина с негов приятел, от дискотеката са тръгнали,
там някакво момче го е ударил без причина. Повече подробности не зная
за случая. Не се чувстваше добре. Докато е сред други хора не му беше
особено комфортно. Като травма по-скоро не искаше да излиза. Беше
затруднено храненето му, дори и сега има проблеми със зъба. През
седмица ми се оплаква, че кърви, венецът му се подува и му създава
дискомфорт. Просто беше го срам. С В. се познаваме от 10 години.
Виждаме се всеки ден. Посещавал е зъболекар. Последният път е преди
няколко месеца, беше сложил някакво лекарство, но симптомите пак се
появиха. Не си спомням точен час, в който го видях на деня след
инцидента. Уплаших се, чудех се какво е станало, дали е добре. В. беше без
зъб. Не мога да преценя, колко време не е излизал. Беше го срам от
самата му усмивка.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси. Да се освободи свидетеля от
залата.
Поради изчерпване на въпросите,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита и освобождава свидетеля.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на СВИДЕТЕЛЯ
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Т. – Октомври, мисля, че бяхме на
дискотека. Не съм бил с него. Беше излязъл от дискотеката. Доколкото
3
знам, тогава е станал инцидента. На сутринта, като се видяхме ми сподели
за случилото се. Беше притеснен за зъба си и унил. Някакво момче го
ударил на улицата, като излязъл от дискотеката. След това ми беше
споделил, че не може да се храни добре и сънят му е доста разбъркан. Не
излизаше, само с мен и Мишо се виждаше. Познаваме се от малки, мисля,
че бяхме на 12-13 години. Доста често се виждаме, почти всеки ден.
Казва ми, че по някога му се заклещва храна, което му създава болка,
подува му се венецът. Десният му преден зъб е имплант.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси. Да се освободи свидетеля от
залата.
Поради изчерпване на въпросите,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита и освобождава свидетеля.
АДВ. Д. – Моля да назначите СМЕ, която да отговори на следните
въпроси: Какви увреждания е претърпял В. А. вследствие телесно
увреждане от подсъдимия Алексиев. Каква е била интензивността на
болката към момента на увреждането, както и по време на лечението и
по настоящем. Какво лечение е предприето и каква е била неговата
продължителност. Какви трайни неудобства е създало полученото
увреждане на В. А.. Отшумява ли с времето това увреждане и какъв
период от време е необходим за пълно възстановяване. За причиненото
телесно увреждане какви мед. грижи трябва да бъдат положени за
възстановяване. На тези въпроси моля да отговори вещото лице, след като
се запозна е с материалите по делото, както и със свидетелските
показания.
ПРОКУРОРЪТ – Намирам доказателственото искане за допустимо.
АДВ.С. – Моля да не допуснете това искане . Ако все пак считате, че
следва да я допуснете считам, че първият и третия от въпросите са
относими по делото. Вторият въпрос е въпрос на субективна оценка и не
следва да бъде задаван на вещо лице. Едно вещо лице стоматолог не би
4
следвало да отговаря на тези въпроси. На този етап нямаме
доказателствени искания.
СЪДЪТ счита, че направеното доказателствено искане следва да се
остави без уважение, тъй като не се явява относимо към предмета на
делото. По своето естество процесуалния представител на Ч.О и ГР. И
прави доказателствено искане, което следва да установи факти и
обстоятелства стоящи извън инкриминираните от прокуратурата такива и
които са неотносими към фактическата рамка на настоящия процес. Те не
се явяват необходими и досежно предявения граждански иск, тъй като
гражданския иск е допуснат за твърдение за причинени неимуществени
вреди.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на СМЕ.
АДВ. С. – В обвинителния акт пише, че обвинението се доказва от
свидетелите разпитани до момента в съдебна фаза, но има две св. А. М. и
св. С. Б., които не са разпитани на ДП и не са разпитвани в съдебна
фаза. Моля да бъдат призовани и разпитани тези свидетели. Или ако не
съществуват, би следвало обв. акт да се измени.
ПРОКУРОРЪТ – На ДП тези свидетели не са разпитвани в това им
качество, не са приложени в обв. акт, не са били свидетели очевидци на
процесния инцидент и от техните показания не може да се установят
факти и обстоятелства по обвинението. Касае се за техническа грешка,
която не влияе върху качеството на обв. акт, конкретно за фактите
които подсъдимия следва да защитава. Моля да оставите искането без
уважение.
АДВ. Д. – Поддържам казаното от представителя на СРП.
АДВ.С. – В мотивационната част на обв. акт са посочени тези
свидетели, с оглед изявлението на прокурора, че не са свидетели по
настоящето дело, то следва, че обвинението се гради на несъществуващи
5
свидетели.
СЪДЪТ прецени, че следва да остави без уважение направеното
искане за разпит на две лица С. Б. и св. А. М., доколкото към настоящия
момент нито една от страните не е изложила твърдение, сочещо гласните
доказателствени средства да следват да установят обстоятелства част от
предмета на доказване по делото.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.
Считаме делото за изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам така внесения обвинителен акт срещу
подсъдимия А.. Намирам, че в хода на проведеното съдебно следствие бе
установено с категоричност факт. обстановка идентична с тази
определена в обстоятелствената част на обв. акт. Таз и факт. обстановка
се изгражда от показанията на св. С. Г., Н. М. и Владислав А.., чиито
показания следва да се кредитират, тъй като се явяват ясни, логични и
6
последователни. На следващо място от показанията на св. К. В., К. Г. и Н.
Р. категорично се установява нанесен удар от страна подсъдимия в
областта на устата на Ч. О. Тези техни показания, част от тях съдържат
твърдения за поведени е на Ч.О, изразяващо се в предприети действия от
негова страна, преди да му бъде нанесен ударът. Прави впечатление това
градиране в показанията на св. Г., В., Г. и Р., като в показанията си св. Г.
сочи, че Ч.О е държал дясната си ръка отпусната близо до тялото си. В.
пък наведе обстоятелствата, че с тази ръка е би изваден нож или бокс.
Гуджев от своя страна вече надгражда тези твърдения, като сочи, че Ч.О
е размахвал ръцете си пред подсъдимия, преди да му бъде нанесен удар,
а пък Р. сочи, за нарочен удар от страна на Ч.О, насочен към подсъдимия,
който последния успял да избегне. Наличието на всички тези
разминавания на свидетелите, дава основание да се приеме, че същите не
са достоверни по отношение на тези факти, тъй като същите са насочени
към изграждане на защитна теза на подсъдимия, която да обективира
нападение от страна на Ч.О. Тези показания освен протИ.речиви, не
намират подкрепа с други доказателства по делото, включително и
показанията на св. Г., които е бил част от тяхната компания. Ето защо
предлагам в тази си част показанията да не бъдат кредитирани като
достоверни. По отношение на изслушаната СМЕ, следва да бъде
кредитирана напълно, доколкото се дават отговор на поставените
въпроси, изготвена от специалисти в съответната област. На същото място
следва да се кредитират и заключението на видео-техническата
експертиза. Предвид горното предлагам да признаете подсъдимия за
виновен, като отчетете като отегчаващи вината факти, че същият е
осъждан и деянието е извършено в изпитателен срок на друго предходно
осъждане. Извършено е в тъмната част на денонощието пред множество
хора. Моля да приемете, че в конкретния случай не е било налице
протИ.правно поведени е от Ч.О, което да се е явявало пряко и
непосредствено и което да е ангажирало защитни действия от страна на
подсъдимия. Неизбежната отбрана не се допуска при едно предполагаемо
нападение. Ето защо предлагам да наложите на подсъдимия наказание ЛО
в размер на 10 месеца, като на осн.чл. 68 от НК да присъедините и
отложеното наказание по НОХД 5102/2021г. по описа на СРС – в размер
на 4 месеца ЛОС. По отношение на вещественото доказателство -
7
оптичен носител предлагам да остане към материалите по делото. МН
„Подписка“ да бъде потвърдена. Предявеният гр. иск да бъде уважен.
АДВ.Д. - От името на моя доверител моля да приемете, че с
действията си подсъдимият е извършил инкриминираното деяние и като го
признаете за виновен с една справедлива присъда. От материалите на ДП
и в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин се
установи, че на 02.10.2021г. подсъдимия Алексиев пред денонощен магазин
в Студентски град гр. София, около 03.30ч. е нанесъл удар с юмрук в
областта на устата на моя доверител. С деянието си той е реализирал
счупването на първи горен десен зъб, като е реализирал критериите на
медико-биологичен признак избиване на зъб. По този начин е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е
обвинен. Считам, че за да се произнесете с един обективен и справедлив
акт, трябва да приемете свидетелските показания лансирана от защитата
на св. С. Г., К. В. и К. Г. или свидетелските показания на св. Н. М. и моя
доверител В. А.. Поддържам изцяло казаното от представителя на СРП, че
първата група свидетелски показания са протИ.речиви, непоследователни,
взаимно изключващи се и внасят съмнение за недостоверност и
необективност. Няма да ги цитирам точно, тъй като прокурорът се спря
подробно на тях. Що се отнася до свидетелските показани я на Н. М.,
както и на пострадалия В. А., същите са последователни, обективни и
достоверни, които напълно подкрепят обвинителната теза. Ето защо
считам, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и Ви
моля за един справедлив и обективен съдебен акт. Що се отнася до вида и
размера и индивидуализиране на наказанието, то В и моля да имате
предвид обстоятелството, че процесното деяние е извършено при
условията на изпитателен срок по друга осъдителна присъда на
подсъдимия. В този смисъл в и молим за справедлива и обективна присъда,
като Ви молим освен това да уважите и гражданския ни иск, в които сме
предявили претенции за неимущствени вреди, като считаме същият за
основателен и доказан и се произнесете по отношение на размера, така
както е предявен и съобразно доказателствата по същия.
АДВ.С. – Повдигнатото обвинение е за извършено престъпление по
чл. 129, ал.2 от НК. Считам, че деянието не представлява престъпление,
тъй като е извършено в условията на неизбежна отбрана по смисъла на
8
чл. 12 от НК. СРП се позовава на две групи доказателства, експертизи и
свидетелски показания, като според обв. акт обвинението се доказва, че
свидетелските показания на петима свидетели и пострадалия. Свидетелят
Н.М., който е приятел на пострадалия на ДП свидетелства, че с В. са били
на дискотека в процесната нощ. След излизането от дискотеката са се
насочили към денонощно магазинче, пред което е имало поне 20 човека,
които не познава. След което казва, „В. заговори едно момче, каза му, че
го познава от някъде, момчето отрече и каза, че него познава“ „В. настоя,
че го познава, момчето отрече“, „като в един момент момчето се
изнерви издърви се, не си спомням точно думите и в следващия момент
удари В. с дясната си ръка“. Малко след това с В. тръгнахме да търсим
това момче.В тези показания се съдържа от обективна и субективна страна
обвинението. В с.з. същият свидетел на въпрос“Защо тръгнахте да търсите
момчетата“ отговаря „А вие не бихте ли тръгнали след тях“., което
обективира намерение за физическа саморазправа. В с.з. същият свидетел
казва: че В. реши ,че припознава въпросното момче, което поради
някаква причина пробуди агресия у него“.Не си спомня съдържанието на
разговора и са били много близко на една ръка разстояние. Били са цяла
компания, а подсъдимият е бил с едно по-ниско момче т.е. са били само
двама човека и в дискотеката са се почерпили с алкохол. Пред магазина е
имало много хора, което навежда на извода, че пострадалият се е насочил
към подсъдимия с конкретна цел и целенасочено е търсел физическа
саморазправа. Това се доказва от всички свидетелски показания, които
според всички свидетели е казвал “абе ние се познаваме от някъде, били
сме се за едно момиче, искаш ли да се сбием пак“. Тези реплики са били
повтаряни многократно, след като подсъдимият многократно го е
предупредил да не се приближава, многократно му е казвал, че не се
познават и физически отстъпвал крачка назад. Същият свидетел казва, знае,
че В. е посетил вечерно заведение, но не знае къде и кога. Св. С. Г. в с.з. на
21.11.2023г. свидетелства подробно за същите обстоятелства, като казва, че
В. е заговорил Б. с груб тон“ защо се правиш, че не ме познаваш“, като В.
дори е викал. Отново същият свидетел свидетелства, че Б. е отрекъл
всякакво познанство, но двамата са били на много близко разстояние
като при поредното приближаване на пострадалия към подсъдимия Б. го
ударил. Свидетелят казва, че и другите момчета са се развикали, казали са
9
да ги изчакат, защото щели да излязат още момчета и да видят какво
ще се случи. Пак се налага изводът за желани е за саморазправа от страна
на пострадалия и неговите приятели. Въпреки, че Б. няколко пъти е
предупредил пострадалия да не седи толкова близо и да пази дистанция,
пострадалият според свидетеля е продължил да се държи грубо и да бъде
настъпателен, като в един момент е дошъл много близко до Б..
Свидетелят казва, че ударът на Б. е станал много бързо и е имало само
един удар. Налага се изводът, че е имало непосредствена заплаха за Б.,
че той не е имал умисълът да набие пострадалия, имало е само един удар
и само за да се защити. Същият свидетел каза, че са били на една ръка
разстояние и че пострадалия е обиждал подсъдимия, като го е псувал с
грозни думи на родствена връзка „и ще ядем бой за това, което е станало“.
Същият свидетел казва и след удара той си говореше без проблем и след
удара заплаши моя приятел. От тези свидетелски показания и от
предходните виждаме, че пострадалият В. е бил изключително агресивен и
е подходил нападателно към Б., като го е предизвикал с думи, с
поведени, с отношение и с желание да се сбият, защото сам със себе си е
имал грешната представа, че се познават от преди и са се били вече
заради някакво момиче. Предизвикал е умишлено Б., като крайната му
цел е била да се получи сбиване, физическа саморазправа и е настоявал да
има бой. Приближавал се е до Б. на една ръка разстояние. Според
свидетелите В. е посегнал да удари Б., като в ръката му е проблеснало
нещо и Б. го е ударил в условията на самозащита. Непосредствена опасност
с цел да запази жИ.та и здравето си, като е помислил, че пострадалия ще
го нарани, което е възбудило у Б. основателен страх. От всички
свидетелски показания е видно още,че Б. е искал да избегне конфликта и
не е имал нито намерението, нито желанието да се бият. Напротив
първоначално е отстъпил, предупредил е пострадалия да него доближава,
след което е реагирал инстинктивно на започналото нападение от страна
на пострадалия. Св. В. отново потвърждава същите факти и обстоятелства.
Потвърждава се факта на агресивно, предизвикателно и силово поведение
от страна пострадалия с цел предизвикване на сбиване с подсъдимия.
Свидетелства за множество предупреждения от страна на подсъдимия,
който е искал да избегне конфликта и сбиването. В съдебна зала казва
„искаха да го бият негови приятели и той също“/ става въпрос за
10
пострадалия,“после видях, че това момче сочи Ч.О, че удря Б.…….“, пак
каза, че Б. е нанесъл само един удар. Налага се правно релевантния
извод, че имаме непредизвикана агресия и , че той е този който е налетял
на бой и е търсил сбиване с подсъдимия Алексиев. Б. Алексиев се е
защитавал само инстинктивно, след като е видял реална опасност за
жИ.та си. След прочитане на показанията от ДП, показва, че не е вярно.
Св. Г. отново свидетелства, че въпросното момче В. посегна да удари Б.,
като замахна с юмрук, но последния се тръпнал на страни, избегна удара
и нанесе удар на това момче. Св. Г. също е свидетелствал и на ДП. Тук
отново се потвърждава факта, че пострадали я е имал агресивно
поведение спрямо подсъдимия и е искал да се сбият. Същият свидетел на
въпрос на прокурора отговаря, че не видял по момчето да има
наранявания. Свидетелства, че момчетата с това момче също са се
държали агресивно и са казвали „бийте се“. След прочитане на
показанията от ДП същият свидетел казва, че е бил на един метър от
случката, а не както е разпитан от разпита на ДП на 15. Св. Р. разпитан в
с.з. от тази година също потвърждава като другите свидетели,че В. е бил
агресивен и е искал да се бие с Б. Алексиев.В първият разпит на ДП
казва, че това момче е посегнало на Б.“тръгна да го удря с ръка“,
казва“че Б. е избегнал удара и го е ударил само веднъж“, „след удара
въпросното момче продължава да говори нещо на Б.“.Близко са били на
по-малко от метър. Станало е в рамките на 30 секунди, което въвежда на
извод, че не е имало умисъл за този удар и той е бил инстинктивна
реакция за самозащита. Относно разпитите на В.А. на ДП и във съдебна
фаза има множество разминавания в неговите свидетелски показания,
както неговите така и с останалите свидетели очевидци. Основното,което
казва, че се е припознал, след като го попитал „не се ли познаваме“
подсъдимият е замахнал и го е ударил. В с.з. казва “той ми каза, че не се
познаваме“, „аз няколко пъти го питах, че не се познаваме и той се
изнерви и ме удари в лицето, не си спомням с коя ръка ме удари“. В
случая самият пострадал признава, че е дразнел подсъдимия, след като е
получил отрицателен отговор на въпроса си, той е продължил да
настоява. На следващият ден казва, че е отишъл на лекар, но всъщност е
отишъл два дни след инцидента, за което има писмени доказателства.
Относно свидетелите поискани от Ч.О и ГР.И разпитани в днешното с.з., те
11
не са били очевидци на инцидента. Техните показания по никакъв начин
не доказват обвинителната теза, съдържат субективно възприятие и
оценка, без фактология по същество. Не доказват предявения гр. иск нито
по основание, нито по размер. Никой от свидетелите на Б. е било
затруднено говоренето. Само двамата свидетели казват, че дъвченето е
било затруднено, но без да бъде доказано. Фактът, че пострадалия е
отишъл два дни след това на зъболекар означава,че се губи причинно-
следствената връзка. Следва да се наблегне на факта, че ударът е единствен,
нанесен в рамките на 30 секунди, съвсем инстинктивно. Б. е бил в
състояние на афект. Няма умисъл. Б. си е тръгнал веднага, другите
момчета са искали отмъщение и са тръгнали да ги търсят. Налице са
множество протИ.речия на свидетелските показания, така и свидетелските
показания даден от един свидетел на ДП и съдебна фаза. Поставят се под
съмнение свидетелските показания на св. Н. М. и тези дадени от самия
пострадал, тъй като те са протИ.речиви сами по себе си. При обективни я
прочит и анализ на всички свидетелски показания и тяхната съвкупност се
налага, изводът, че обвинителната теза е погрешна и оспорена. За СМЕ,
следва да се каже, тя е извършена на база единствено на документи без
реален извършен преглед. Изрично е подчертано, че първичния преглед е
два дни след случката. Относно изготвената техническа експертиза при
разпита на вещите лица, на нея подсъдимия не се вижда и не е разпознат,
не се виждат пострадалия и подсъдимия, още по-малко ударът. Тя не
доказва извършването на престъпление. Няма безспорно категорично и
несъмнено доказване на извършеното престъпление и на вината на
подсъдимия, които да са в достатъчна степен за постановяване на
осъдителна присъда. От обективна страна престъпното деяние е
квалифицирано като средна телесна повреда, нанесено умишлено, като
постановление на ВС.Считам, че получената от пострадалия травма не е от
такъв характер, че да е довела до съществено ограничение на приемане на
храна и течност. Навежда изводът за прилагане на чл.12 от НК, предвид
начина, средствата, интензитета на нападателно поведение на пострадалия
спрямо подсъдимия, така също броя на приятели, техния ръст и закани.
Следва да се има предвид постановление на ВС за приложението на чл.
12 от НК. Досежно решение № 32/12.01.2024г. по касационно дело №
1106/2023г. на ВКС 3-то НО, постановлението на пленума № 12/1973г., не е
12
загубило своята актуалност.Решение на ВКС № 190/13.01.2019г. по НОХД
920/2020, 03-то, НО. Считам, че няма годни доказателствени материали за
причинно-следствена връзка между удара и нараняването. Не е ясно дали
има причинени действителна връзка между удара, тъй като се губи
причинната връзка между удара и прегледа. Счупването на зъба може да
е на механична или друга травма. Алтернативно считам,че следва да
приложите чл. 132 от НК. Няма доказан умисъл, и в обвинителния акт
няма доказан умисъл. Нито има съзнание за нанасяне на средна телесна
повреда. В този смисъл решение на ВКС 3-то ,НО, по НОХД 1244/1970г. и
решение № 577/73г. по НОХД 570/73г. и според постановление № 2 на
пленума на ВС от 1977г. Считам, че подсъдимия Б. да бъде оправдан,
предвид цялата съвкупност, която не доказва престъпното намерение. Не
считам, че следва да се приеме, като отегчаващо вината обстоятелство
предходното осъждане на подсъдимия, същото е за друг вид престъпление
от НК. Обвинението в обвинителния акт е непълно и без конкретика. Не
става ясно и не стана ясно“ защо пострадалия е отишъл два дни след
случката на зъболекар“. Няма доводи за не прилагането на привилигирования
състав. Липсват основния анализ на фактите относно формата на вина.
СПН представлява и наличието на две свидетелки посочени в мотивите на
обвинителния акт, по този начин обвинението се гради на
несъществуващи факти и обстоятелства и е нарушено правото на защита
на подсъдимия. Относно гр. иск същият не отговаря на указанията дадени
в постановление № ***********г. на ВС и не е доказан по основание и
размер. Прекомерно е завишен по размер и не отговаря на критерия за
справедлИ.ст на осн. чл. 52 от ЗЗД. Липсва реално доказване на вината и
поведението. Подсъдимият е подсъдим за това, че се е защитил в рамките
на неизбежна отбрана на една нелепа случка, предизвикана от самия
пострадал, който видимо е
по-силен физическо от него. Моля да постановите оправдателна присъда.
Алтернативно следва да се приложи текста на чл. 132 от НК. Познавам това
момче откакто се е родил, познавам неговото семейство. Той не би тръгнал
да удари някой, а само да защити себе си и близките си.
ПОДСЪДИМИЯТ – Седях на магазина на опашката и въпросното
13
момче ме питаше помниш ли къде се бихме за едно момиче. Аз му
отговорих пет пъти „не“. Тръгва към мен и аз се уплаших, дори не съм го
ударил толкова.
На осн. чл. 297 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДСЪДИМИЯТ – Невинен.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА
ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ПРИСЪДАТА СИ
ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ, като им разясни правото за
обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред СГС.
На осн. чл. 309 от НПК СЪДЪТ служебно се занима с мярката за
неотклонение на подсъдимия и като намери основание за нейната отмяна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“ взета спрямо
подсъдимия Б. С. А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 7
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 12.40ч.
ОПРЕДЕЛИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“ взета спрямо
подсъдимия Б. С. А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 7
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 12.40ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15