РЕШЕНИЕ
№ 1595
гр. Русе, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20254520102388 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. Е. Ю., ЕГН **********, от
гр. *******, чрез адв. Н. М. от АК-Ямбол, против „Фератум България“ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от
управителите Д. В. Н. и И. В. В. и срещу „Мултитуд Банк“ p.l.c., със седалище в М.,
*******, представлявано от изпълнителен директор А. К., с която са предявени
следните искове, с цена 5825 лв.: 1/ Да се прогласи Договор № 1333930 от 14.03.2024 г.
за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника
„Фератум България“ЕООД, за нищожен на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК,
вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК и 2/ Да се прогласи Договор за гаранция/поръчителство
сключен на 14.03.2024 г. между ищеца и ответника „Мултитуд Банк p.l.c.“ за нищожен
на осн. чл.26 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК. Претендира и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „Фератум България“ЕООД,
чрез юрк. Г. Г. оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Счита, че при
определянето на ГПР няма допуснати нарушения и ищецът е имал цялата необходима
информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо
за него.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „Мултитуд Банк“ П.Л.К., чрез
адв. И. Ч. ЯАК оспорва исковете като неоснователни и недоказани, поради това, че
ищецът не сочи доказателства за валидно облигационно отношение, престирани
парични суми по посочените договори, нямало разместване на имуществени блага.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
1
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от
правна и фактическа страна:
Безспорни са обстоятелствата по делото, че ищеца е сключил с ответното
дружество „Фератум България“ЕООД Договор № 1333930 от 14.03.2024 г. за
предоставяне на потребителски кредит, съгласно който получава заемната сума от
2500 лв., с лихва в размер на 775 лв., ГПР 49,66%, ГЛП 23,25 %, при срок на кредита
до 07.07.2025 г., платим на 16 бр. погасителни вноски, с първа падежна дата 13.04.2024
г.; както и е сключен Договор за гаранция/поръчителство на 14.03.2024 г. между ищеца
и ответника „Мултитуд Банк p.l.c.“ срещу такса 2550 лв. за предоставяне на
поръчителство, платима на 16 месечни вноски, съгласно погасителен план.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от общите условия към договора годишният процент на
разходите по всеки кредит и общата сума дължима от кредитополучателя към момента
на сключване на Договора за потребителски кредит /т. е. информацията по чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК/ се посочва в договора. Между ищеца и „Мултитюд Банк“ е сключен
договор за гаранция /поръчителство/, сключен на 14.03.2024 г. С него е уговорено, че
гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора за
изпълнението на всички задължения произтичащи от Договор за потребителски
кредит, сключен между ищеца и ответника на 14.03.2024 г., с номер на договора
1333930, отпусната сума 2500 лв. и краен срок 07.07.2025 г.
В чл. 1.6 от Договора за поръчителство е уговорена такса за предоставяне на
гаранция сумата в общ размер на 2550 лв., дължима от клиента за предоставена
гаранция. Таксата се плаща по банкова сметка на месечни
вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителния план,
който е неразделна част от договора. Не са предоставени данни за извършени
плащания от кредитора към гаранта.
От правна страна, съдът намира за установено следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове, както следва:
- Иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. чл. 10, ал. 1 във вр. с чл.
19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, с който се иска да се прогласи
недействителността на договор № 1333930 за предоставяне на потребителски кредит
от 14.03.2024 г., спрямо първия ответник „Фератум България“ ЕООД и
- Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за обявяване нищожността на
договора за поръчителство към договор № 1333930 за предоставяне на потребителски
кредит от 14.03.2024 г., спрямо втория ответник „Мултитюд Банк“ p.l.c., заради
накърняване на добрите нрави.
По иска за обявяване на нищожност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по
Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по
формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не
може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в
договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е
2
посочено, че видът размера и действието, за което се събират такси и/ или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените
правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде
посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат
всички разходи по вид и
размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК.
В конкретния случай, видно от чл. 4 от Договор за потребителски кредит от
14.03.2024 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита, възлизащ на 49,66
%. Посочена е общо дължимата сума от потребителя в размер на 3275 лв., от които
общ разход по кредита - 775 лв., с годишен лихвен процент от 23,25 % и срок на
погасяване 16 месеца. В случая ГПР ще надминава 5-пъти размера на законната лихва,
ако се включи и разхода – такса по договор за гаранция, а не както е посочено в
договора. Съдът не споделя довода на „Фератум България“ ЕООД, че таксата,
представляваща възнаграждение по договора за поръчителство не следва да се
включва в разходите по договора за кредит, тъй като е сключен по-късно и пред
потребителя е стоял избор кой точно да гарантира изпълнението на поетото от него
задължение, както и че се дължи на трето лице. Възнаграждението дължимо на
поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния
договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В случая годишният процент на разходите надхвърля повече от 5-пъти размера на
законната лихва за забава, поради което съдът намира, че уговорката противоречи на
закона. Същата е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за нищожност на една от
съществените клаузи на Договора за потребителски кредит, това влече след себе си
недействителност на целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК, а не само нищожност
на отделна договорка от него. С оглед на горното предявеният иск се явява
основателен.
По иска за прогласяване на договора за гаранция (поръчителство) за
нищожен:
Действително в закона няма забрана договорът за потребителски кредит да е
обезпечен с поръчителство. Няма пречка също така за поръчителството да се уговори
заплащането на възнаграждение. Такава уговорка обаче трябва да е съобразена с
императивните норми на закона и с добрите нрави на общо основание. Съгласно
Решение № 105/13.06.2022 г. по гр. д. № 2944/2021 г. на III Г.О. на ВКС "Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се извършва от съда за всеки
3
конкретен случай /решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV
ГО/. Най-често в практиката на ВКС такава нищожност се прогласява поради
значителна нееквивалентност на престациите, но с това не се изчерпват случаите на
противоречие на сделките с добрите нрави". Установи се по делото, че процесният
отпуснат кредит е в размер на 2500 лева. От друга страна, по договора с гаранта
"Фератум Банк" ЕАД, с актуално наименование "Мултитюд Банк" ЕАД, потребителят
Е. Е. Ю. се е задължил да заплати възнаграждение от 2550 лева срещу това гарантът да
обезпечи като поръчител задълженията по договора за потребителски кредит.
Безспорно е видно, че възнаграждението за гаранта е с 50 лева по-високо от цялата
главница по договора за кредит. А поемането на допълнително задължение в такъв
размер от потребителя, както се посочи вече, е условие за това изобщо да бъде
отпуснат потребителският кредит.
На следващо място трябва да се посочи, че възнаграждението към гаранта се
дължи изцяло, независимо от това дали изобщо е възникнала необходимост за това
гарантът "Фератум Банк" ЕАД, с актуално наименование
"Мултитюд Банк" ЕАД, да погаси някаква част от задълженията по договора за кредит,
сключен с "Фератум България" ЕООД. Предвид горното може да се заключи, че
действително престациите на страните по договора за гаранция (поръчителство) са
нееквивалентни. За поръчителя се създава задължителен разход в размер почти
колкото самия кредит, който разход не може да бъде избегнат, без да се изгуби
възможността да се получи бързият кредит. Същевременно гарантът получава едно
голямо по размер възнаграждение, с което се обогатява за сметка на потребителя, без
да предоставя реална услуга. Следователно първоинстанционният съд правилно е
приел, че договорът за гаранция (поръчителство), сключен между Е. Е. Ю. и "Фератум
Банк" ЕАД, с актуално наименование "Мултитюд Банк" ЕАД, е нищожен поради
противоречие с добрите нрави. С оглед на горното предявеният иск се явява
основателен.
По разноските:
При този изход на производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят сторените от него разноски, а именно 234,70 лв. за държавна
такса и 882,00 лв. адвокатски хонорар.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Е. Е. Ю., ЕГН **********, от гр. *******, иск
против "„Фератум България“
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, Договор за
предоставяне на
потребителски кредит № 1333930 от 14.03.2024 г. за нищожен на основание на осн. чл.
26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Е. Е. Ю., ЕГН **********, от гр. *******, иск
против "Мултитюд Банк“ p. l. s., със седалище в М., *******, *******, Договор за
поръчителство от 14.03.2024 г. към Договор за предоставяне на потребителски кредит
1333930 от 14.03.2024 г. за нищожен на осн. чл.26 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. ******* и Мултитюд Банк“ p. l. s., със
4
седалище в М., *******, ******* да заплатят на Е. Е. Ю., ЕГН **********, от гр.
*******, сумата от
общо 1116,70 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5