Р Е Ш Е Н И Е
№
1174 / 09.07.2015 год., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
XXXVII – ми граждански състав
На осми юни две хиляди и петнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря Елена
Христова, като изслуша докладваното от
съдията Радев гр. дело № 5926 по описа на съда за 2014 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
във фазата по извършването на съдебна делба, след като с влязло в сила решение №
2169/13.11.2014 год., постановено по настоящото дело,
съдът е допуснал делбата между Г.В.Т. и М.Н.Т. на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор .... по КК и КР на гр. Бургас, находящ се в гр.
Бургас, ж/к „....., с предназначение на обекта – жилище,
апартамент, целият с площ от 79.89 кв.м., при описани граници, ведно с
прилежащото избено помещение и съответните ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.
Приети са
за съвместно разглеждане, по реда на
чл.346 и чл.349, ал.2 от ГПК, възлагателната претенция на съделителя М.Т. – за поставяне на
имота в негов дял, както и претенцията му по сметки, за осъждането на Г.Т. да
му заплати, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от 636.26 лева – припадащата
й се част от разноските за съсобствения имот, представляващи топлоенергия за
периода от м.юни 2010 год. до м.април 2013 год., лихва за забава и деловодни
разноски, ведно с мораторна лихва от 54.41 лв., начислена върху сумата от
636.26 лв. за периода от 26.03.2014 год. до 26.01.2015 год.
След
като обсъди наличните по делото доказателства в тяхната съвокупност, по начина
за извършване на делбата и претенциите на съделителите, Бургаският районен съд
намира следното:
Както с
решението по допускане на делбата е прието, съсобствеността по отношение на процесния
апартамент е възникнала в резултат на придобивни сделки, по време на брака на
страните, прекратен с развод. Освен това, заключението на първоначалната и тричленната
съдебно – технически експертизи са категорични относно характеристиката на
имота /жилищен/, неговата неподеляемост, като съдът възприема осреднената
му пазарна стойност от 71620 лв., определена от трите вещи лица, съобразно
сегашното състояние.
Възлагателната претенция на
съделителя М.Т. се преценя като неоснователна, тъй като същият не отговаря на
предпоставките за възлагане на делбения имот в негов дял. Макар жилището да е било
в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода на страните, липсват
доказателства за наличие на непълнолетни деца от брака на съделителите,
упражняването на родителските права по отношение на които да е предоставено на претендиращия
възлагането.
Претенцията по
сметки на М.Т. с материалноправно основание в чл.30, ал.3 от ЗС е частично
основателна.
Според циританата
норма, всеки от съсобствениците е длъжен да участва в тежестите от съсобствената вещ, съразмерно на
дела си. За целия период, за който се претендира припадащата се на Г.Т. част от
стойността на заплатената топлоенергия за делбеното жилищета, а също и към
настоящия момент, то е съсобствено, при равни за страните квоти. Страните не
спорят, че тъкмо М.Т. е заплатил цялата дължима сума за потребена топлоенергия в
съсобствения на страните апартамент, възлизаща на 1011.97лв., заедно с мораторна
лихва от 115.55 лв. и разноски в размер на 145 лв., свързани със съдебното й
събиране по ч.гр.д. № 4353/2013 год. на БРС, или общо сумата от 1272.52 лв. В
тази връзка са и представените доказателства – заповед за изпълнение и
признание от „Топлофикация Бургас” ЕАД за погасяване на задълженията, предмет
на заповедта. Тези разноски обаче не са необходими
или „тежест” по см. на чл.30, ал.3 от ЗС, направени за поддръжка и съществуване
на делбения имот. Ето защо, те са за сметка на съсобственика, служещ си с вещта
през процесния период. От показанията на св. К.. и Р.., кореспондиращи, както
помежду си, така и с наличните писмени доказателства – договор за наем на
недвижим имот от 18.02.2011 год., се установява, че Г.Т. е напуснала окончателно
съсобствения имот в края на м.февруари 2011 год. Договорът за наем е в сила от
01.03.2011 год., от когато се предполага, че Т. е могла ефективно да обитава
наетия имот. Следователно, за периода, през който е обитавала делбения апартамент
- от м.юни 2010 год. до 01.03.2011 год. и който период се припокрива частично с
исковия, тя дължи такава част от заплатените суми за топлоенергия, съответни на
квотата й в съсобствеността. Според изисканата по делото справка от
„Топлофикация – Бургас” ЕАД, за този период са начислени топлоенергия за
апартамента на съделителите и лихва за забава, на обща стойност от 433.39 лв.,
от която Г.Т. дължи половината - 216.70 лв. Тя дължи и половината от платените
разноски за съдебно събиране на сумите за топлоенергия или 72.50 лв., поради
което претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС е основателна до размера от 289.20 лв.
Само за
изчерпателност – представените от Т. фактури и касови бонове за заплатена
топлоенергия за предходен период, както и сметките за дължими суми за процесния
период, не са годни да докажат плащане на задълженията към „Топлофикация –
Бургас” ЕАД за исковия период.
Изцяло неоснователна
е втората претенция по сметки, чието правно основание е в чл.86, ал.1 от ЗЗД - за
мораторна лихва върху горната сума, за периода от 26.03.2014 год. до 26.01.2015
год. /предхождащ предявяването на претенциите по сметки/, тъй като липсват доказателства
М.Т. да е канил Г.Т. да му заплати припадащата й се част от разноските за
съсобственото жилище.
Горните
съображения налагат да се постанови решение, с което делбеният имот да се
изнесе на публична продан, претенцията на М.Т. – за възлагане на имота да се
отхвърли изцяло, а претенциите му по сметки - да се уважат в основателните им части.
Страните следва
да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от ТДТКССГПК, в
размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части от процесния
имот и съобразно пазарната му цена, а именно – всеки от тях да заплати по
1432.40 лв. По претенциите за възлагане и по сметки М.Т. дължи държавна такса в
размер на 103 лв., а Г.Т. – 27 лв. Съответно на уважената, респ. отхвърлената част
от исковете, на М.Т. се следва адвокатско възнаграждение от 371 лв., а на Г.Т. – 346 лв.
Ето защо и на основание чл.235, чл.236, чл.346
и чл.349, ал.2 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на М.Н.Т.
***, ЕГН – **********, с правно основание в чл.349, ал.2 от ГПК, за възлагане в негов дял на недвижимия
имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ...... по КК и КР на гр.
Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ж/к „..., ап..., който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ..., предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, целият с площ от 79.89 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж – ... и ..., под
обекта – ..., над обекта – ..., ведно с прилежащите избено помещение № 4 с площ от
2.42 кв.м. и 0.695 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена.
ОСЪЖДА Г.В.Т.
***, ЕГН – **********, да заплати на М.Н.Т. ***, ЕГН – **********, на основание
чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от 289.20 лв. /двеста осемдесет и девет лева и двадесет
стотинки/, представляваща припадащата й се част от разноските за съсобствения
на страните недвижим имот, в т.ч. топлоенергия за периода от м.юни 2010 год. до
м.февруари 2011 год., лихва за забава и деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ тази претенция
за горницата над уважения до пълния предявен размер от 636.26 лв., касаеща
периода от м. март 2011 год. до м.април 2013 год., както и претенцията по
чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва в размер на 54.41 лв., начислена върху
сумата от 636.26 лв. за периода 26.03.2014
год. до 26.01.2015 год.
ИЗНАСЯ на публична продан следния
недвижим имот, съсобствен на М.Н.Т. ***, ЕГН – ********** и Г.В.Т. ***, ЕГН – **********,
представляващ: самостоятелен
обект с идентификатор ... по КК и КР на гр.
Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ж/к „....... който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ...,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, целият с площ от
79.89 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – .... и ..., под обекта – ..., над обекта – ...,
ведно с прилежащите избено помещение № 4 с площ от 2.42 кв.м. и 0.695 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като получената при продажбата сума да се разпредели между съделителите поравно – 1/2 за М.Т. и 1/2 за
Г.Т..
ОСЪЖДА Г.В.Т. ***, ЕГН – **********, да
заплати на М.Н.Т. ***,
ЕГН – **********, адвокатско възнаграждение в размер на 371 лв. /триста
седемдесет и един лева/.
ОСЪЖДА М.Н.Т.
***, ЕГН – **********, да заплати на Г.В.Т. ***, ЕГН – **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 346 лв. /триста четиридесет и шест лева/.
ОСЪЖДА М.Н.Т. ***, ЕГН – **********, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд, държавна такса в размер на 1535.40
лв. /хиляда петстотин и тридесет и пет лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА
Г.В.Т. ***, ЕГН – **********, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд, държавна такса в размер на 1459.40
лв. /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ